Решение по дело №75/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 15
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20215340200075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Първомай, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200075 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 849 / 2020 година от
17.12.2020 година на Началника на Районно управление - Първомай към
Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на ХР. П. ХР., ЕГН
**********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на
детето (ЗЗД) във връзка с чл. 26, ал. 3 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е наложена
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция ХР. П. ХР.
лично и чрез процесуалния си представител адвокат Т.В. П. от Адвокатска
колегия - Пловдив моли Наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и необосновано.
Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай –
редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-
1
становище рег. № 325000-1507 / 2021 година моли да се остави Жалбата без
уважение и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално
уважаване на Жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Търговското дружество „Полет 75“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в град Първомай, област Пловдив, със законен
представител и едноличен собственик на капитала В.Д.Х. (управител)
стопанисва магазин за хранителни стоки, известен като „****“, намиращ се на
**** в града, за който обект от Областна дирекция по безопасност на храните
- Пловдив е издадено Удостоверение за регистрация № 14088 / 30.03.2015
година за търговия с храни, съгласно което на дребно се предлагат и
високоалкохолни напитки.
След обяд на 03.07.2020 година приятелките А.Б. К. (на 16 години), чиито
родителите са на море, братовчедка й Р.А.К. (на 15 години) и Н.Г.М. (на 15
години) се събират у първата на улица **** в град Първомай, област
Пловдив.
Майката на Р. П.Б.М., чиято дъщеря й е казала къде ще бъде и че
събирането е по повод завършване на учебната година, е спокойна за нея, тъй
като това е домът на свекърва й.
Но момичетата са сами и решават да си вземат алкохол. За целта К. отива
с велосипеда си, с който е дошла преди това, до магазин „****“ и след малко
се връща с бутилка водка „Савой“ от 700 мл. Трите момичета я изпиват, като
над половината от количеството употребява Р., след което изпушва и 2-3
цигари.
2
Към 20:00 часа К. и М. си тръгват, като на връщане първата влиза в
магазин „А.“, за да си купи вода, но, когато излиза, й прилошава и сяда на
тротоара. В същото време покрай нея минава приятелката й А.Х.А. (на 13
години) с малката си братовчедка, и я пита какво й е, а тя я моли да я заведе
до вкъщи. В това време се появява Н. и казва, че Р. е пила много. А. остава
братовчедка си до дома й, връща се, вижда на същото място пак Р., която този
път иска да потърсят брат й, и А. решава да я придружи. Тръгват, но малко
след това К. пада на земята. Събират се хора и по тяхна молба А. отива до
дома на приятелката си, където казва на майка й, че на Р. не й е добре. П.М.
веднага тръгва към мястото, заварва дъщеря си да повръща и тя не може да
осъществи контакт с нея.
Пристига линейка и детето е заведено в Центъра за спешна медицинска в
град Първомай. Оттам са уведомени органите на реда и по разпореждане на
дежурния в оперативната част на РУ на МВР - Първомай здравното заведение
е посетено от полицейски екип за изясняване на случая, след което Р. К. е
откарана в педиатрията на МВИ - Пловдив, откъдето е изписана на следващия
ден.
С оглед евентуално извършено престъпление по чл. 193, ал. 2 от НК за
инцидента е образувана Преписка рег. № 325р-6919 / 04.07.2020 година по
описа на РУ на МВР - Първомай, при която е установено откъде е закупен
алкохолът, като Р. К. сочи, че й го е продал К., когото тя знае само по малко
име от училище „Св. св. Кирил и Методий“ - Първомай, че той е една година
по-голям от нея и че й е дал водката, защото я познава.
Изяснено е, че един от синовете на В.Д.Х. и ХР. П. ХР. е К. Х. Х. (на 15
година) и са му снети обяснения, в които момчето заявява, че знае Р. само по
визия, защото е учил с нея до 4. клас; отрича К. да е идвала на въпросната
дата в магазина, в който той помага на родителите си, но само при пренасяне
на тежки предмети в тяхно присъствие; не знае откъде и от кого е взет
въпросният алкохол.
С Постановление № 6780 / 2020 / 01.10.2020 година наблюдаващият
прокурор от Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура -
Пловдив приема, че са налице данни за извършено от К. Х. Х. престъпление
по чл. 193, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК, но поради своята по-
3
ниска степен на обществена опасност деянието представлява нарушение по
чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД, отказва образуването на наказателно производство и
изпраща копие от Преписката на Началника на РУ на МВР - Първомай за
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД.
Във връзка с прокурорските указания и материалите от проверката на
28.10.2020 година в присъствието на ХР. П. ХР. и К. Х. Х., тъй като към
инкриминираната дата синът няма навършени 16 години, на бащата е
съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение
(бланка серия АА № 577851) за нарушение по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД във връзка с
чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, въз основа на който Акт е издадено атакуваното
Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция
актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни
и логични и от приобщените по реда на НПК административнонаказателна и
прокурорска преписки.
От правна страна:
Към датата на деянието – 03.07.2020 година, разпоредбата на чл. 5б, ал. 3
от ЗЗД визира: Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни
напитки тютюневи и свързани с тях изделия на деца, нарушението на която
норма се наказва по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, чийто текст, изречение първо, преди
измененията с ДВ, бр. 99 от 20.11.2020 година гласи: Който продава
алкохолни напитки или тютюневи и свързани с тях изделия на деца, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако не
подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или
деянието не съставлява престъпление.
Няма спор в случая, че водка „Савой“ е алкохолно изделие, както и че
към датата на инцидента Р.А.К. е дете по легалната дефиниция на чл. 2 от
ЗЗД: всяко физическо лице до навършването на 18 години .
Дете, обаче, е и К. Х., който към онзи момент няма навършени 16 години
4
и който по аргумент от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАНН не е
административнонаказателно отговорен, а по ал. 3 от посочения законов текст
за административни нарушения, извършени от непълнолетни на възраст от 14
до 16 години, отговарят родителите, които съзнателно са допуснали това.
Тази е причината и съставянето на Акта, и издаването въз основа на него
на Наказателното постановление да са срещу бащата ХР. П. ХР., а не срещу
сина му К. Х. Х..
Но според настоящия състав нарушението по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД не може
да се вмени в отговорност на жалбоподателя.
Дори да се счете, че на 03.07.2020 година К. е продал водката на Р., макар
по Преписка рег. № 325р-6919 / 2020 година единствено от обясненията на
пострадалото момиче да се извлича този факт, който пък се отрича от
момчето, а няма и психиатрично-психологическо изследване в съответствие с
чл. 144, ал. 2, т. 4 и т. 5 от НПК за годността на децата с оглед на
психическото си състояние предвид възрастта им правилно да възприемат
фактите, от значение за делото, и да дават достоверни показания / обяснения
за тях, липсват доказателства, от които да се правят изводи в насока, че Х.Х.
изобщо е допуснал продажба на алкохол на непълнолетно лице от страна на
сина си К. Х. и то съзнателно.
Допустителството представлява невъзпиране извършването на
нарушение от друг и обхватът му предполага действия или бездействия на
лице, годно да формира физическа волеизява, довели до поведение на трето
лице, с което се осъществява състав на административно нарушение.
Отговорност за него се носи при виновно извършено деяние – умишлено или
непредпазливо, и се наказва само при изрично предвидена законодателна
хипотеза (чл. 24, ал. 2 от ЗАНН).
За да е административнонаказателно отговорен родителят на дете до 16-
годишна възраст, обаче, допустителството от негова страна следва да е
съзнателно (чл. 26, ал. 3 от ЗАНН), т.е. да е налице умишлена форма на вина у
родителя, включваща както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и
непредпазливостта (вж. Постановление № 10 / 28.09.1973 година на Пленум
на Върховния съд).
5
При умишлените деяния интелектуалният момент са отнася до
съзнаването от извършителя на общественоопасния характер на деянието му и
предвиждането на общественоопасните последици – ясно разбиране, че
поведението му обуславя настъпване на общественоопасни последици и
липса на пречки, които да ги изключват. Волевият момент при прекия умисъл
е свързан с искане, желание да настъпят тези общественоопасни последици, а
при евентуалния умисъл – с примиряване, с проява на безразличие към
настъпването на странични общественоопасни последици, стига деецът да
постигне някаква набелязана цел.
От своя страна, при формалните административни нарушения, или т. нар.
„на просто извършване“ – довършени само с осъществяване на
изпълнителното деяние, без необходимост от други изменения в
действителността, умисълът е само пряк – достатъчно е извършителят само да
съзнава общественоопасния характер на деянието си и да иска да го извърши.
В случая неспазването на императива по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД представлява
формално нарушение, но по делото липсват каквито и да са доказателства
къде изобщо се е намирал и какво е правил ХР. П. ХР. на инкриминираната
дата (дори не му е снето обяснение от наказващия орган в съответствие с
правомощията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН), камо ли да се счете, че бащата е
искал в стопанисвания от търговското дружество на съпругата му магазин за
хранителни стоки непълнолетният му син да продаде алкохол на друго дете.
В административнонаказателното производство при обжалване пред
Съда на акта на наказващия орган единствено и само върху него лежи
тежестта с предвидените по закон процесуални способи и средства да докаже:
1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че
нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или
чрез друго лице, за което отговаря); 3) че нарушителят го е извършил
виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от
трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на
Наказателното постановление.
Мотивиран от посоченото и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд -
Първомай, първи съдебен състав
6
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 849 / 2020 година от 17.12.2020
година на Началника на Районно управление - Първомай към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, с което на ХР. П. ХР., ЕГН **********, с адрес:
***, за нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето във връзка с
чл. 26, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания на
основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето е наложена глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: _________(п)______________
7