Р
Е Ш Е
Н И Е № 260034
Град Несебър, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с участието
на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№ 1170/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от Д.Д.– заместник управител, твърди в
исковата молба, че с ответника Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, е сключен договор за потребителски заем номер PLUS-**** от 01.04.2015г. за сумата в размер на
10 000 лева, която сума ищецът е предоставил на ответника като я е превел
по банковата му сметка, посочена от него, по който начин ищецът е изпълнил
задълженията си по договора. Ответникът е следвало да върне така предоставената
в заем сума на 48 месечни погасителни вноски в срок до 05.04.2019г., всяка от
които в размер на 460,86 лева, включващи главницата по заема, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент
, уговорен в договора. Ответникът, в качеството му на длъжник по договора, е
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.09.2017г., към която дата е
погасил 28 месечни вноски. Според уговореното в чл.5 от договора, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, вземането по
договора става предсрочно изискуемо в пълен размер. Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер на 05.10.2017г., като ответникът дължи общо
сумата в размер на 8 489,02 лева, представляваща останалите 20 месечни погасителни
вноски. За вземането си кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение до съда, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 642/2019г.
по описа на Несебърския районен съд. Съдът е уважил искането и е издал заповед
за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено
наличието на вземане по заповедта за изпълнение, издадена срещу отвеника в
заповедното производство, за сумата в размер на 6 477,25 лева,
представляваща главница по кредита, сумата в размер на 2 011,77 лева,
представляваща възнаградителна лихва, сумата в размер на 1 100,12 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
05.10.2017г. до 17.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
окончателното й изплащане, сумата в размер на 191,78 лева, представляваща
разноски в заповедното производство за платена държавна такса, и сумата в
размер на 50 лева, представляваща присъдено в заповедното производство
юристконсултско възнаграждение. Претендира разноски и в настоящото
производство.
Отговор на исковата молба е подаден
от особения представител на ответника, който изразява становище за
неоснователност на иска. Предвид, че не е доказано, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, не е изискуема главницата по кредита, а поради това
неоснователни се явяват акцесорните претенции за лихви. По делото липсват
доказателства, че ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, като това не е станало с изпращането на призовка за
доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява нито от законен, нито от процесуален представител. С отделна
молба, подадена от юристконсулт, се заявява, че се поддържа исковата молба.
Взема становище по възраженията на особения представител на ответника, въведени
с отговора на исковата молба, като посочва, че ответникът дължи изпълнение на
онази част от погасителните вноски, по отношение на които е настъпил пъдежът.
Заявява, че поддържа изцяло исковите претенции.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание. Назначеният му особен представител поддържа становището си за неоснователност
на исковете, както и искането за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съд прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.04.2015г. е сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-****, по
силата на който кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, сграда 14, е предоставил на кредитополучателя
Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, уговорения размер на кредита от 10 000 лева, който
е следвало да бъде върнат чрез заплащане на 48 месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 460,86 лева, през периода от 05.05.2015г. до
05.04.2019г., която вноска включва главница по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалба на кредитора. Уговорения лихвен процент е в размер на
37,48%, а Годишният процент на разходите е 47,52%. Общата сума по плащанията за
погасяване на кредита възлиза в размер на 22 121,10 лева, като в нея се
включва и такса ангажимент в размер на 350 лева, която е предвидено да се
заплати от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата от общия размер на кредита, както и застрахователна премия в общ размер
на 2 688 лева, която е разделена на равен брой вноски, всяка от които в
размер на 56 лева съгласно погасителния план, и е част от всяка месечна
погасителна вноска. В чл.5 от договора за кредит е предвидено, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Безспорно е между страните, че
ответинкът-кредитополучател е заплатил 28 от погасителните вноски, а именно
тези с настъпили падежи за периода от 05.05.2015г. до 05.08.2018г. включително.
С неплащането на останалите погасителни вноски и след изтичането на срока на
договора на 05.04.2019г., кредитополучателят не е заплатил сума по главницата,
която ищецът посочва в размер на 6 141,44
лева, договорна лихва в размер на 2 011,58 лева, както и
застрахователна премия в размер на 336 лева, или общо сумата в размер на 8 489,02 лева. Според
ищеца вноските за застрахователна премия са дължими за периода от 05.10.2018г.
до 05.03.2018г., т.е. 6 броя вноски, като останалите вноски за застрахователна
премия с падежи от 05.04.2018г. до 05.04.2019г., ищецът е посочил в неговите
извлечения, че са анулирани, в разултат на което месечната погасителна вноска
по кредита за този период е била намалена на 404,86 лева.
След справка в Търговския
регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от
31.01.2018г. на основание чл.13 от Директива 2005/56/Е на Европейския парламент
и Съвета от 26.10.2005г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, регистрирано
във Франция, със седалище Париж, и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
регистрирано в България, със седалище ***. Считано от 01.02.2018г., по силата
на настъпило универсално правоприемство, “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
упражнява дейността си чрез регистрирания в Търговския регистър клон на
чуждестранния търговец, а именно: “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”.
За вземанията си на 25.06.2019г.,
т.е. след изтичане срока на договора за кредит, настъпването на изискуемостта
на неплатения остатък от кредита в резултат на настъпили падежи, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 642/2019г. по описа на Несебърския районен съд,
който е уважил искането и е издал Заповед № 306/26.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, според която длъжникът Д.Д.Д. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, следва да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано
от Д.Д.– заместник управител, с пълномощник – юрк. Цветомира Христова
Седянкова, сумата от 6 477,25 лева главница, сумата от 2 011,77 лева
– възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2019г., сумата от
1 100,12 лева – мораторна лихва за периода от 05.10.2017г. до
17.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
25.06.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 241,78 лева, представляващи разноски по делото, от които 191,78 лева
заплатена държавна такса, и 50 лева юристконсултско възнаграждение. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът в заповедното производство на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви усановителен иск срещу
длъжника Д.Д.Д. относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса, както и да представи доказателства за предявения иск в указания
му срок. Съобщението с дадените на заявителя указания му е връчено на
31.10.2019г.
Установителният иск, въз основа
на който е образувано настоящото производство, е предявен на 27.11.2019г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
За уважаване на предявените
искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: сключването на
валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена
парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в
качеството му на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на
заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.
При извършеното оспорване на
предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията
си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство
определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем
на ответницата като физическо лице представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗПт и ответницата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗПт.
Волеизявленията на страните по
делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 01.04.2015г. и попада
в приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18 от
05.03.2020г., с последна редакция в ДВ, бр.14 от 20.02.2015г., тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
съоветно ищецът се явява кредитор, съгласно ал.4 на чл.9 от ЗПК. Като вид
търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне
на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният
договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите,
съгласно чл.24 от ЗПК, включително и нормите на чл.143-146 от ЗЗП, обн. ДВ,
бр.99 от 09.12.2005г., с последна редакция ДВ, бр.14 от 20.02.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснения за
плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
За наличието на основания за
нищожност на договора съдът е длъжен да следи служебно, когато: е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателсва;
относимо е до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ); налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира
и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни нрми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК).
При произнасявено си по дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът
следва да съобрази разрешението, прието в Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС
по гр.д.№ 1450/2010г., І г.о., съгласно което нормите, уреждащи нищожността на
сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на
приложимия към момента на сключване на договора текст на чл.11, ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа: общия размер на кредита,
условията за усвояването му – т.7; лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени процени, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти – т.9; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.33а – т.9а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т.10; условия за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите наплащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването – т.11.
По делото не е спори, че кредиторът
е превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка ***, според
уговореното в договора, сумата по кредита за потребителски цели, а това
обстоятество се потвърждава и от извършените от ответника плащания за
погасяване на уговорените в договора и погасителния план вноски.
По отношение валидността на
договора следва да се отбележи, че е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител, но договорът не отговаря на част от
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.
На първо място не е спазено
изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на
договора, а именно – не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на
сравнение съдът достигна до извода, че при изготвяне на договора е използван
шрифт Sylfaen с размер 10,5. Дори и да се приеме, че е
налице възможна грешка при извършване на сравнението или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен в
почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за сключването
на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
се отнася до всички елементи на договора. В случая сертификатът е подписан от
кредитора и ответницата и в него се съдържат уговорки, относно посочената в
договора за кредит дължима от ответницата застрахователна премия, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от договора, по
отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните
могат свобдно за определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на
възнаградителната лихва в съдебната рактика се приема, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл Решение №
906/30.12.2004г. по гр.д.№ 1106/2003г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение №
378/18.05.2006г. по гр.д.№ 315/2005г. на ВКС, ІІг.о.; Решение №
1270/09.01.2009г. по гр.д.№ 5093/2007г. на ВКС, ІІ г.о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр.д.№ 6295/2014г. на ВКС, ІV г.о. и други). През годината
на сключване на процесния договор за кредит законната лихва за забава се
определя съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения на Министерски
съвет и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни
пункта. През 2015г. ОЛП на БНБ е 0%, което се установява след справка на интернет-страницата
https: www.bnb.bg,
следователно размерът на законната лихва за забава е 10%. Определеният с
процесния договор лихвен процент надвишава повече от три пъти този размер.
Затова според съда определената в процесния договор възнаградителна лихва е
договорена в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. При този извод съдът следва да откаже да зачете
правните последици на клаузата за възнаградителна лихва, т.е. да приеме, че тя
е породила задължение за заплащане на такава в претендирания размер.
На следващо място в договора е посочен
годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна
стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение
на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбраем начин –
чл.10, ал.1 от ЗПК.
С оглед на така установената недействителност
на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността
недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят
дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК.
В чистата стойност на кредита не
следва да се включва и посочената в договора застрахователна премия в размер на
2 688 лева, чиято неплатена част и претендирата такава е в размер на 336
лева. Това е така, тъй като с договора на ответницата не е предоставен кредит
за покупка на застраховка “Защита на плащанията”, а е поето задължение за заплащане
на застрахователна премия в размер на 56 лева, включена в месечната погасителна
вноска.
Договорът за кредит е подписан на
01.04.2015г., т.е. по време на действието на Кодекса за застраховането (отм.).
Съобразно разпоредбата на чл.192, ал.1 от КЗ (отм.) цялата застрахователна
премия или първата вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на
застрахователния договор. В чл.184, ал.1 от КЗ (отм.) е предвидено, че
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност
на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв,
ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В
случая към договора за кредит е приложен единствено сертификат № PLUS-****, в който е отразено, че застрахователите
“Кардиф Животозастраховане, Клон България” и “Кардиф Общо застраховане, Клон
България” срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат
Д.Д.Д. съгласно Общи условия на застраховка “Защита на плащанията”, както и че
тази застраховка е сключена с посредничеството на “Директ Сървисис” ЕАД. Този
сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан
като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй
като не е подписан от представител на посочените застрахователи “Кардиф
Животозастраховане, Клон България” и “Кардиф Общо застраховане, Клон България”,
респ. от представител на застрахователния агент “Директ сървисис” ЕАД, а носи
само подписите на ответницата и на представител на кредитора по договора за
потребителски кредит. Действително съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1, изр.
2 от КЗ (отм.) може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат
или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не
замества самия договор. На следващо място в сертификата се сочи, че договорът
се сключва при Общи условия, каквито обаче не са приложени към кредитното досие
на ответницата и няма данни да са й били предоставени. Липсата на тези Общи
условия представлява пречка не само за извършването на преценка относно факта
на сключването на застрахователния договор, но и на материалноправната
легитимация по такъв договор с оглед посочването в сертификата на двама
застрахователи, без обаче да се определят условия на съзастраховането съобразно
изискванията на чл.199 от КЗ (отм.). Най-сетне следва да се отбележи, че при
липсата на Общите условия не може да бъде извършена преценка и какви са
задълженията на страните, разгледани във взаимна връзка със сключения договор
за потребителски кредит.
При тези съображения, настоящият
съдебен състав намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен
договор, по силата на който ответницата дължи месечни вноски за застрахователна
премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски
кредит. При липсата на каквито е да са доказателства за изразена конкретна воля
от страна на застраховател/и или застрахователен агент за сключването на
застрахователен договор, не може да бъде обсъждан въпроса относно спазване на
формата за действителност на същия и евентуално приложение на разпоредбата на
чл.293, ал.3 от ТЗ с оглед данните за извършени плащания на части от посочената
в договора застрахователна премия от ответницата към ищеца и извършени преводи
от ищеца към застрахователен агент. При това положение не може да се приеме, че
е налице основание за наличие на задължение за заплащане от страна на ответника
на сумата в размер на 2 688 лева за застрахователна премия, която да се
изплаща на 48 вноски, всяка от които в размер на 56 лева, съответно за
дължимост напретендирания остатък от 366 лева.
По този начин съобразно доказаната
усвоена от ответницата сума по кредита в размер на 10 000 лева, и
извършените от ответницата плащания на 28 погасителни вноски, с тях той е
погасил част от главницата, а именно сумата в размер на 3 858,56 лева, чистата сума по
главницата по кредита, която ответницата дължи да възстанови на ищеца, е в
размер на 6 141,44 лева, до която сума искът за заплащане на главницата
следва да бъде уважен, като за разликата над този до пълния претендиран размер
на главницата от 6 477,25 лева (в която ищецът е включил претендираните
като неплатени остатък от застрахователната премия и остатък от таксата
ангажимент, откъдето се формира разликата в сумите) искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Без значение в случая се явява обстоятелството, че с извършените плащания
на 28 погасителни вноски, всяка от които в размер на 460,86 лева, длъжникът е
заплащал и част от недължимите от него и включени във вноската застрахователна
премия и такса ангажимент, тъй като тези платени без основание суми не следва
да се приспадат и да се съотнасят към погасяване на дължимия остатък, съответно
останалите вноски, за главница (Определение № ІV-260791 от 11.11.2020г. по
ч.гр.д. № 2482/2020г. и Определение № 260787 от 11.11.2020г. по в.ч.гр.д.№
2547/2020г., двете по описа на Окръжен съд – Бургас).
Като неоснователен, с оглед
горните съображения за недължимост на уговорената лихва, следва да бъде
отхвърлен и иска за заплащане на сумата в размер на 2 011,77 лева,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 05.09.2017г. до
05.04.2019г. Мораторната лихва за забава върху неизплатената част от главницата
от 6 141,44 лева за претендирания период от 05.10.2017г. до 17.06.2019г.,
с помощта на “Епи калкулатор”, се изчислява на сумата от 1 059,40, до
която сума искът за нейното заплащане следва да бъде уважен, като за разликата
над уважения до пълния претендиран размер от 1 100,12 лева претенцията следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразно правилата на процеса в
полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от
исковете, а именно сумата в размер на 463,91 лева, включваща част от платените
държавна такса и възнаграждение за особен представител, както и част от
претендираното юристконсултско възнаграждение.
По въпроса за разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4
/ 18.06.2014г., т.12 на ОСГТК на
ВКС. Съобразно правилата на процеса н основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса и за юристконсултско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете, а именно сумата в размер
на 181,56 лева.
Ответникът не е извършвал
разноски в производството, не претендира заплащането на такива, поради което и
съдът не дължи произнасяне по присъждане на такива разноски.
Водим от гореизложеното, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ
на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”, рег.№ ***, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от Д.Д.– заместник управител, сумата в
размер на 6 141,44 лв. (шест
хиляди сто четиридесет и един лева и 44 ст.), представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
поребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-**** / 01.04.2015г., по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита в размер на
10 000 лева за потребителски цели, ведно със законната лихва, считано от
25.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата, ведно със законната лихва, считано от
25.06.2019г., до окончателното изплащане на главницата, както и сумата в размер
на 1 059,40 лв. (хиляда и
петдесет и девет лева и 40 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 05.10.2017г. до 17.06.2019г., за които суми е издадена Заповед № 306
от 26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д. № 642/2019г. по описа на
Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”,
рег.№ ***, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д.Д.– заместник
управител, за признаване за установено по отношение на Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, че му дължи сумата над уважения от 6 141,44 лева до пълния
претендиран размер от 6 477,25 лв. (шест хиляди четиристотин седемдесет и
седем лева и 25 ст.), представляваща част от главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ поребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-**** /
01.04.2015г., сумата размер на
2 011,77 лв. (две хиляди и единадесет лева и 77 ст.), представляваща
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 05.09.2017г. до
05.04.2019г., и сумата над уважения от 1 059,40 лева до пълния претендиран
размер от 1 100,12 лв. (хиляда и сто лева и 12 ст.), представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 05.10.2017г. до 17.06.2019г., за които
суми е издадена Заповед № 306 от 26.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
642/2019г. по описа на Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж”, рег.№ ***, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано
от Д.Д.– заместник управител, сумата в размер на 463,91 лв. (четиристотин шестдесет и три лева и 91 ст.),
представляваща част от направените по настоящото дело разноски съобразно уважената
част от исковете, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер
от 617,78 лв. (шестстотин и седемнадесет лева и 78 ст.), съгласно списъка на
разноските, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж”, рег.№ ***, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д.Д.–
заместник управител, сумата в размер на 181,56
лв. (сто осемдесет и един лева и 56 ст.), представляваща разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 241,78 лв. (двеста
четиридесет и един лева и 78 с.), ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: