№ 10770
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110137457 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против Р. Й. К.,
Д. С. К. и К. С. К..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 54, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 286, 97 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 284, 38 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
26.05.2023 г.;
сумата 42, 91 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 9, 04 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
26.05.2023 г.,
които се дължат от ответниците в условията на разделност, както
следва:
Р. Й. К. – 2/4, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К. – 1/4.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
1
заплатя исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. С. К..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Р. Й. К. и Д. С. К. чрез назначения особен представител адв. Л., с
който оспорват исковете. Оспорват да са собственици/вещни ползватели на
процесния имот за исковия период. Оспорват съществуването на
облигационно правоотношение с ищеца за исковия период. Позовават се на
давност. Оспорват начислената топлинна енергия да съответства на реално
доставената такава. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Видно от писмо от Столична община, Район „Възраждане“ , за имот с
адрес: гр. .......... е съставен АДС № 5848/20.04.1969 г., представен по делото,
като имотът е продаден с договор от 01.09.1969 г.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от
01.09.1969 г., по силата на който ........ са закупили следния недвижи имот:
апартамент № 54, находящ се в гр. ........, състоящ се от: две стаи, кухня,
антре, баня-клозет, с площ от 64, 66 кв.м., по отношение на който страните не
спорят, че е идентичен с процесния.
По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен
документ – разпечатка от електронната система на Столична община относно
декларираните данни, в която се съдържат данни за подадена декларация по
чл.14 ЗМДТ за процесния имот от 28.03.1998 г. от ............. Не е представена
декларация по чл.14 ЗМДТ, която да носи подпис на декларатора.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.09 г., ............ (разведена) е починала на 04.12.2010 г., с наследници по
закон: С. Й. К. – син, починал на 11.06.2015 г., Р. Й. К. – син и ....... Й. К. – син,
починал на 15.03.2010 г.
От представеното удостоверение за наследници от 03.08.2023 г. се
потвърждава, че С. Й. К. е починал на 11.06.2015 г., като е оставил
наследници по закон: Д. С. К. – дъщеря и К. С. К. – син.
По делото е представено и удостоверение за наследници на ....... Й. К.,
от което се потвърждава, че същият е починал на 15.03.2010 г.; като негови
родители са посочени: ............ – майка, починала на 04.12.2010 г. и ........... –
баща, починал на 04.08.2015 г., с наследници на последния: Р. Й. К. – син, С.
Й. К. – син, починал на 11.06.2015 г., с наследници на последния: Д. С. К. –
дъщеря и К. С. К. – син.
Приета е справка от АС „Съдебно деловодство“ на СРС, в която се
сочи, че в особената книга по чл.49 ЗН не са налице данни за вписани откази
от наследството на ............ от страна на ответниците Р. Й. К. и Д. С. К..
2
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........ от 17.08.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
Представен е договор № 4232/25.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и ........ като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане
на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и
разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор, сключен между ........ – възложител и ........ –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ......... Изчисленията
са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена
топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. отоплително тяло с
монтирано ИРРО при условията на неосигурен достъп, за който са съставени
протоколи от ФДР. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, както и топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен
достъп – служебно за 1 бр. потребител.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата 2 308, 53 лв., формирана като сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 123, 22 лв. и сумата за
3
доплащане от изравнителни сметки в размер на 185, 31 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период,
извършвано от ........, е на стойност 42, 91 лв.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
има плащане на сума в размер на 21, 55 лв., посочено в общата фактура от
31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., с което е намален
размерът на задължението за периода. Според заключението на ССЕ
дължимата цена на дяловото разпределение възлиза на сумата 42, 91 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от представения договор за продажба на държавен
недвижим имот от 01.09.1969 г., че със същия собствеността на процесния
имот е придобита от ......... По делото не се твърди и установява към
4
посочения момент купувачите да са се намирали в брак, с оглед на което
следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена
съсобственост – по 1/2 от всеки от тях.
Купувачите са починали, както следва: ........... на 05.12.2010 г., а ...........
– на 04.08.2015 г., като преди тях е починал синът им ....... Й. К. – на
15.03.2010 г.
На 11.06.2015 г. е починал и синът им С. Й. К., оставил наследници по
закон: Д. С. К. – дъщеря и К. С. К. – син.
С оглед изложеното, собствеността на имота е придобита по
наследяване от Р. Й. К. (1/6 по наследяване от ........... и 1/3 по наследяване от
...........), Д. С. К. и К. С. К., както следва: Р. Й. К. – 1/2, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К.
– 1/4.
От качеството на ответниците на съсобственици произтича качеството
им клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ......... Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово
5
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което се
потвърждава от заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно дължимата стойност на потребената топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на
ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От
заключението на вещото лице се установява, че стойността на топлинната
енергия през исковия период възлиза на сумата 2 308, 53 лв., формирана като
сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 123, 22 лв. и сумата
за доплащане от изравнителни сметки в размер на 185, 31 лв.
Констатирано е от заключението на ССЕ плащане по общата фактура за
2021 г. в размер на 21, 55 лв., след съобразяване на което се налага извод за
непогасен остатък в размер на сумата 2 286, 98 лв.
От страна на ответниците Р. Й. К. и Д. С. К. своевременно е заявено
възражение за погасителна давност, във връзка с което съдът намира
следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
6
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая исковата молба е подадена на 05.07.2023 г., с оглед на което
към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 05.07.2020 г., каквито в случая не се претендират предвид
обстоятелството, че вземането за първия месец от исковия период – м.05.2020
г. е станало изискуемо на 16.07.2020 г., поради което възражението се явява
неоснователно.
След отчитане на извършеното плащане за исковия период е налице
непогасен остатък на задължението в размер на сумата 2 286, 98 лв., която
надвишава претендираната сума 2 286, 97 лв., с оглед на което и при спазване
принципа на диспозитивното начало претенцията се явява основателна в
пълния предявен размер.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва: Р. Й. К. – 1/2, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К. – 1/4.
От страна на ответниците Р. Й. К. и Д. С. К. чрез назначения им особен
представител в първото по делото открито съдебно заседание е заявено
възражение във връзка с приемането на наследството на лицето, посочено
като данъчно задължено в декларацията по чл.14 ЗМДТ, а именно – .............
В тази връзка следва да се има предвид, на първо място – че
съсобствеността не произтича по наследяване единствено от това лице, а и от
..........., а за Д. С. К. – от наследственото правоприемство, настъпило от баща
й С. Й. К., починал след ............ и преди ............ На следващо място, по делото
не се твърдят и установяват извършени откази от наследство от страна на
някой от ответниците. По изложените съображения възражението се явява
неоснователно.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
7
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. – 26.05.2023 г. върху стойността на топлинната
енергия в размер на сумата 284, 38 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва: Р. Й. К. – 1/2, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К. – 1/4.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Не се спори
между страните, а се потвърждава и от заключението на СТЕ, че дяловото
разпределение за исковия период е извършвано от .........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 42, 91 лв., който се
установява от заключенията на СТЕ и ССЕ.
8
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва: Р. Й. К. – 1/2, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К. – 1/4.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжниците в
забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответниците изпадат в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 1 409, 34 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете, които следва да бъдат понесени от ответниците,
както следва: Р. Й. К. – 1/2, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К. – 1/4.
Ответниците имат право на разноски по делото съгласно чл.78, ал.3
ГПК съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендират
такива, нито ангажират доказателства за извършването им, разноски не
следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Й. К., ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН ********** и К. С.
К., ЕГН ********** да заплатят на ........, ЕИК .........., на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
Р. Й. К. – 1/2, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К. – 1/4 от следните суми:
сумата 2 286, 97 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 54, находящ се в гр. ........., за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 05.07.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 284, 38 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 26.05.2023 г.;
сумата 42, 91 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 9, 04 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2020 г. – 26.05.2023
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Й. К., ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН ********** и К. С.
9
К., ЕГН ********** да заплатят на ........, ЕИК .........., на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата 1 409, 34 лв., дължима от ответниците, както следва:
Р. Й. К. – 1/2, Д. С. К. – 1/4 и К. С. К. – 1/4.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – .........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10