№ 142580
гр. София, 14.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно
гражданско дело № 20231110155376 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 10886/28.09.2023 г. на „Ай Тръст“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. П. П., за следните суми: 1./
сумата в размер на 800,00 лева – непогасена главница по договор за кредит №
2649748/05.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 28.09.2023 г. до окончателното плащане, 2./ сумата в размер на 67,19 лева –
възнаграждение по договор за поръчителство от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2023 г. до окончателното
плащане; 3./ сумата в размер на 190,43 лева – възнаградителна лихва по договора за кредит
за периода 05.10.2022 г. – 01.09.2023 г.; 4./ сумата в размер на 30,58 лева – мораторна лихва
върху главницата по договора за кредит за периода 21.11.2022 г. – 01.09.2023 г.; 5./ сумата в
размер на 6,71 лева – мораторна лихва върху главницата по договора за поръчителство за
периода 21.11.2022 г. – 01.09.2023 г., както и сторените разноски за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница по
договора за кредит, възнаградителна и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част от заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следните суми: 1./ сумата в размер на 67,19 лева – възнаграждение по
договор за поръчителство от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2023 г. до окончателното плащане, и 2./ сумата в
размер на 6,71 лева – мораторна лихва върху главницата по договора за поръчителство за
периода 21.11.2022 г. – 01.09.2023 г. Мотивите на съда са следните:
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за кредит №
2649748/05.10.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД – кредитодател, и Н. П. П. –
кредитополучател, които заявителят е платил на кредитодателя като поръчител на
кредитополучателя, и вземания по договор за поръчителство, сключен между „Ай Тръст“
ЕООД – поръчител, и Н. П. П. – потребител, т. е. претендират се вземания по договор за
потребителски кредит по смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради
което отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон и съдът, на основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с
потребител.
Видно от приложения към заявлението договор за предоставяне на поръчителство от
05.10.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД – поръчител, и Н. П. П. – потребител,
страните са уговорили заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя за обезпечаване
изпълнението на задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит /чл. 8 от
договора/ в размер на сумата от 713,67 лева, дължимо за целия срок на действие на договора
1
за кредит, чието плащане е разсрочено на падежните дати на вноските по кредита. Съгласно
предвиденото в чл. 8, ал. 5 кредитодателят е овластен да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на длъжника за плащане на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, като в случай че платената сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на длъжника към кредитодателя и на задължението
към поръчителя с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
От извършена служебно справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител – „Ай Тръст“ ЕООД.
Поради това съдът намира, че в случая е налице хипотеза на свързани лица по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на ТЗ. Съобразявайки уговорките между страните, че възнаграждението за
предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя и плащането на това
възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, заповедният съд приема, че
посредством клаузите за заплащане на възнаграждение на поръчителя по заобиколен път се
установява дължимост на едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, което
следва да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/, като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Като
се вземе предвид размерът на възнаграждението за предоставяне на поръчителство /713,67
лева или повече от 2/3 от стойността на отпуснатия кредит/, съдът счита, че е налице
обоснована вероятност да е налице нарушение на ограничението по чл.19, ал. 4 ЗПК. Това е
така, тъй като в разглеждания случай ГПР по договора е посочен в размер под максимално
допустимия размер – 48,23 %, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит –
800,00 лева за срок от 13 месеца и размера на общо дължимото по договора за
поръчителство възнаграждение за същия период – 713,67 лева, е видно, че при включване на
последното в ГПР, то той явно надхвърля 50 %. Макар формално уговорката за
възнаграждение за предоставяне на поръчителство да не е включена в договора за кредит, от
уговорките в договора за кредит и в този за предоставяне на поръчителство става ясно, че
двата договора са свързани, след като плащанията на длъжника към кредитодателя е
уговорено да погасяват с приоритет възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Поради изложеното и с оглед хипотезата на свързани лица, несъмнено е, че
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост
на това вземане, респ. липса на основание за дължимост на лихва за забава върху това
вземане.
Предвид изложеното заявлението в частта, в която се претендира сума за
възнаграждение по договор за поръчителство, както и мораторна лихва върху него, следва
да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 10886/28.09.2023 г. на „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. П. П. за сумата в размер на 67,19 лева –
възнаграждение по договор за поръчителство от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2023 г. до окончателното
плащане, и за сумата в размер на 6,71 лева – мораторна лихва върху главницата по договора
за поръчителство за периода 21.11.2022 г. – 01.09.2023, както и за сумата над 69,94 лева –
разноски в заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2