Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1665 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С.Д.,
депозирана чрез адв. М.П. ***, против Наказателно постановление /НП/ №
38-0001283/14.09.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ - Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл. 93в, ал. 14 от ЗАвПр /Закон за автомобилните превози/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 12, §
3, второ тире от Приложение „Контролен уред“ Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR).
В жалбата се ангажират твърдения за
незаконосъобразност на постановлението, тъй като същото е издадено при
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че административното
наказателно право не познава института на продължаваното административно
нарушение, като за всяко едно констатирано нарушение следва да се наложи
отделно административно наказание. В тази връзка и доколкото в наказателното
постановление са описани няколко самостоятелни деяния, изразили се в неправилно
използване на превключващия механизъм за режима на работа на управляваното от Д.
МПС, счита, че за наказаното лице е останало неясно кое точно от нарушенията е
обосновало наложеното му наказание. Алтернативно, при невъзприемане на
посоченото, счита, че в процесния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като отчетените минути са минимални и
нарушението не е довело до опасност за водача или за останалите участници в
движението.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован чрез адв. М.П., не се явява и не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок –
постановлението е получено от жалбоподателя на 14.09.2020 г., а жалбата е
подадена на 21.09.2020 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН №
278881/13.09.2020 г., за това, че на 13.09.2020 г., около 22:43 часа, в гр.
Русе, на бул. „Тутракан“, в района на ГКПП „Дунав мост“, посока Република
България – Република Румъния, управлявал товарен автомобил марка Форд, кат. N3, с рег. № 31НК840, оборудван с
дигитален тахограф със сериен № **********, с прикачено към товарния автомобил
полуремарке от кат. О4, с рег. № 31НК360, като извършвал международен обществен
транспорт на товар, попадащ в обхвата на AETR от Република Турция за Република Молдова за
следното нарушение: като водач на 13.09.2020 г. при престояване в километрична
колона от товарни автомобили за времето от 19:35 ч. до 19:53 ч., от 19:54 ч. до
20:15 ч., от 20:16 ч. до 20:32 ч., от 21:07 ч. до 21:33 ч., от 21:34 ч. до
22:03 ч., от 22:04 ч. до 22:33 ч. при преминаване през ГКПП Дунав мост в посока
Р.България-Р.Румъния не е използвал правилно превключващия маханизъм, като е
превключил бутона в положение „Почивка“, а е трябвало да го превключи в
положение „Друга работа“, което е било установено от 6 бр. компютърни
разпечатки от картата от дигиталния тахограф на водача и Carnet Tir XK82785203.
Към АУАН-а са приложени и 6 бр.
компютърни разпечатки от картата от дигиталния тахограф на водача.
Въз основа на така приетите за
осъществили се факти, същите били субсумирани от актосъставителя като нарушение
12, § 3, второ тире от Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR) във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и
правна квалификация на деянието, идентични със съдържащите се в АУАН, като на
жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 14 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.
По делото е представен и акт за
назначаване на преводач, видно от който на жалбоподателя – гражданин на Р.
Турция, е бил предоставен преводач, превел от български на турски език цялото
съдържание на процесните АУАН и НП.
От представената Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. се установява, че АУАН е съставен в рамките на
компетеността на актосъставителя.
Пред настоящата инстанция бяха
разпитани М.К. – актосъставител, и В.Д. – посочен като свидетел в АУАН, като от
показанията им се установява, че на 13.09.2020 г., около 23:43 часа, в района
на ГКПП Дунав мост спрели товарен тир с турска регистрация, управляван от
жалбоподателя. При извършената проверка от последния били изискани лични
документи и карта от дигиталния тахограф, като при снемането ѝ и
поставянето ѝ в информационната система са установили, че при
престояването в километрична колона от товарни автомобили на главния път, за
описаните в АУАН-а периоди от време, не е превключил правилно превключващия
механизъм на дигиталния тахограф, като е превключил бутона в положение
„Почивка“, а е трябвало да го превключи в положение „Друга работа“. Съдът
кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, доколкото изложеното от тях
почива на преките им впечатления и се потвърждава от останалата доказателна
съвкупност.
От правна страна:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение е
описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ нарушението и позволяващ на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е санкциониран, като
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредби,
под които са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата, под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Съдът счита за неоснователно
направеното от жалбоподателя възражение за допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като за описаните в НП шест нарушения е наложено едно общо
административно наказание. Действително в НП са описани шест отделни деяния,
като всяко едно от тях представлява самостоятелно нарушение на предвиденото в
чл. 12, § 3, второ тире от Приложение „Контролен уред“ към Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) задължение за водача да задейства правилно
превключващите механизми. В същия момент посоченото не води до
незаконосъобразност на процесното НП и съответно неговата отмяна, доколкото по
делото е безспорно установено наличието на нарушение, факт, който не се оспорва
и от жалбоподателя. Възприемането на обратното съждение би довело до абсурдната
ситуация при наличие на няколко нарушения извършителят им да остане ненаказан,
тъй като не е бил санкциониран за всичките, а само за едно от тях/в тази насока
Решение № 49 от 12.03.2020 г. по к.а.н.д. № 49/2020 г. по описа на АдмС-Русе/.
Съдът не споделя и изложеното от жалбоподателя, че по този начин се ограничава
и правото му на защита, тъй като не ставало ясно за кое точно от всичките
описани деяния му е наложено наказание. Следва да се посочи, че в НП са описани
шест идентични деяния, осъществени при една и съща обстановка и през
непродължителен период от време, тоест жалбоподателят е можел да се защити като
оспори, което и да е от тях.
Въз основа на оценката на събраните
в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл.
12, § 3, второ тире от Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), както от обективна, така от субективна страна. В тази
връзка съдът съобрази както гласните доказателства, приобщени посредством
разпита на актосъставителя и посочения в АУАН-а свидетел, така и писмените
такива – компютърни разпечатки от картата от дигиталния тахограф на водача, от
които по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е извършил
международен превоз по смисъла на чл. 1, б. „з“ от AETR и не е използвал правилно превключващият механизъм, като
на 13.09.2020 г. при престой в колона от изчакващи автомобили с цел преминаване през ГКПП Дунав мост от
Република България за Република Румъния, превключващият механизъм е бил
поставен в положение „Почивка“ вместо положение „Друга работа“
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили
отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение, а именно, че
в конкретния период се е намирал в колона, изчакваща преминаване на ГКПП „Дунав мост“, което
обстоятелство е налагало тахографа да бъде поставен в режим „Друга работа“, като
във волево отношение, същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние. По делото не се установи изложеното в жалбата, че
нарушението е настъпило вследствие от многократното запалване и гасене на
двигателя без водачът да е въздействал върху превключваюия механизъм, поради
което съдът разглежда изложеното като защитна теза, ненамираща потвърждение в
доказателствата по делото.
Правилно е издирена и приложена
съответната за това нарушение санкционната норма на чл. 93в, ал. 14 от ЗАвПр,
съгласно която водач, който не използва правилно превключващия механизъм на
тахографа, се наказва с глоба в размер на 500 лв., какъвто именно размер на
административното наказание е наложен на жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща
се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. По делото не са
налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността на
нарушителя обстоятелство.
С оглед на изложеното, жалбата
следва да се остави без уважение като неоснователна, а наказателно
постановление се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Страните не са претендирали
разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 38-0001283/14.09.2020
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
/РД „АА“/ - Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 14 от
ЗАвПр /Закон за автомобилните превози/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лв. /пет стотин лева/ за нарушение по чл. 12, § 3,
второ тире от Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: