Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,15.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                      

                                                                   Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 724/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Д.А.Х.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 20-3393-000123/09.03.2020г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му били наложени наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща упълномощен процесуален представител, който моли Съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от субективната страна на състава на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 24.01.2020 г., около 13.40 ч. жалб. Д.Х. управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ РР 4389 ВА, собственост на неговата майка – Н.Л.К., като се движел по гл.път II-21 /с.Николово-с.Просена/. По същото време, в района на кръстовището с четвъртокласен път за с.Николово, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата свид.Л.Н. и С.С.– полицейски служители във Второ РУ-Русе. В 13.40ч. те спрели за проверка автомобила, управляван от жалб. Х. и му извършили проверка. Установили, след справка в информационната система на МВР, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от 10.01.2020г., поради незаявена в срок промяна в собствеността.

След като преценил установените факти, свид. Н. приел, че жалб. Д.Х. е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което съставил против него АУАН.

Акта, ведно с цялата преписка бил изпратен на Районна прокуратура гр.Русе по компетентност, с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

С постановление от 28.02.2020г., на прокурор в Районна прокуратура Русе, било отказано образуването на досъдебно производство срещу Д.А.Х. за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като деянието на Х. било с явно незначителна степен на обществена опасност и като такова не било престъпно, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. С постановлението прокурорът изпратил материалите на Началника на Второ РУ – Русе  за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д.Х..

След като се запознал с постановлението на РРП и събраните по преписката материали, ВПД Началника на Второ РУ-Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Д.Х. били наложени наказание “Глоба” в размер на 200.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и АНО, като нарушена от жалб. Х., въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В настоящият случай безспорно е установено, че с договор за покупко-продажба от 02.03.2016г. Наташа Карамфилова – майка на жалб. Д.Х. придобила процесният лек автомобил от неговият предишен собственик – М.И.М., но в едномесечен срок от придобиването Карамфилова не изпълнила задължението си да регистрира закупеното от нея превозното средство, съобразно разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Не сторила това и до датата на извършената проверка от служителите на Второ РУ-Русе. Поради това, на 10.01.2020г. Сектор ПП-Русе служебно прекратил регистрацията на лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ рег. № РР 4389 ВА, на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Независимо от това, на 24.01.2020 г., около 13.40 ч. жалб. Д.Х. управлявал лекият автомобил по гл.път II-21 /с.Николово-с.Просена/ – безспорно път отворен за обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била служебно прекратена на 10.01.2020 г. Респективно, към момента на управлението и проверката, лек автомобил „БМВ 318Д“ макар да бил с поставени табели с рег.№ РР 4389 ВА, не бил регистриран по съответния законов ред.

От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства, в това число и от обясненията на нарушителя се установява, че Д.Х. в качеството му на водач на „БМВ 320Д“ с рег.№ рег.№ РР 4389 ВА бил наясно с обстоятелствата, че майка му е придобила собствеността върху автомобила преди доста време, че същият е с непроменени номера на регистрационните табели и, че все още е с регистрация на предишния собственик. Нещо повече, по време на управлението на процесния автомобил, жалб.Х. разполагал със свидетелството за регистрация на този автомобил и очевидно е имал обективна възможност да установи на чие име е регистриран той.

Обстоятелството, че нито жалбоподателя, нито майка му са знаели за прекратяване регистрацията на лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ рег.№ РР 4389 ВА е без правно отношение за административнонаказателната отговорност за обсъжданото нарушение. От анализа на хипотезите на нормата на чл.18б от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, става ясно, че за прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, не се дължи уведомяване нито на новия, нито на стария собственик.

Ирелевантен за делото е и факта, чия собственост е автомобила, чиято регистрация е служебното прекратена, доколкото нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, свързва административнонаказателната отговорност само и единствено с управление на такова превозно средство. Като участник в движението – водач на процесното МПС, жалб.Д.Х., макар и да не бил негов собственик, бил адресат на правата и задълженията вменени със ЗДвП, съобразно чл.1 от същият закон, поради което, преди започване на управлението на л.а.„БМВ 320Д“ с рег.№ рег.№ РР 4389 ВА е следвало да прояви нужните инициатива, информираност и внимание, така, че да не допуска нарушаване на забраните въведени със ЗДвП, в частност тази по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При това положение, възражението поддържано от процесуалният представител на жалбоподателя, че липсва субективната страна на нарушението, тъй като жалбоподателя не знаел за прекратената регистрацията, поради липса на уведомяване от органите на Сектор ПП за това, е очевидно несъстоятелното, тъй като  е в разрез с основополагащ принцип в правото, според който непознаването на закона не освобождава от отговорност или непознаването на закона не извинява никой. Това е принцип на правото под формата на законова, необорима и обща презумпция, въведена най-вече с оглед на правната сигурност и възможността да се подсигури правоприлагането, тъй като в правото се предполага, че правните субекти знаят законите и поради това незнанието на закона не ги оправдава при извършване на неправомерни действия.

Очевидно, в случая се касае за деяние извършено от жалб.Д.Х. при форма на вината непредпазливост, в хипотезата на небрежност, тъй като жалбоподателя не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Доколкото съобразно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а настоящият случай не е такъв, то правилно АНО ангажирал административнонаказателната отговорност на жалб. Д.Х. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По мнение на Съда административнонаказващият орган правилно приложил относимата за това нарушение санкционна норма и определил размера на двете кумулативно предвидени наказания, в техния минимален размер, като отчел наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид изложеното Съдът намира, че правилно и съобразно материалния закон е ангажирана отговорността на Д.Х. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-20-3393-000123/09.03.2020 г. на ВПД Началник на Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.А.Х.,***, ЕГН-********** били наложени наказание “Глоба” в размер на 200.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: