Решение по дело №2627/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 920
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 30 ноември 2019 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20191420102627
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 30.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                               

                                                                   Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 2627 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 221, ал.2 от КТ за съществуване на вземане за обезщетение при дисциплинарно уволнение на работник или служител.

В исковата молба ищецът „Кремис 09” ЕООД, гр.София твърди, че с ответника В.С.К. *** е сключил постоянен трудов договор от 14.11.2017 г., като с допълнително споразумение от 03.01.2018 г. е уговорено трудово възнаграждение в размер 510, 00 лева. Поддържа, че на 28.05.2018 г. със заповед № 128 е дисциплинарно уволнил работника, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекс на труда. Посочва, че ответникът му дължи обезщетение в размер 1530 лева за уговорения в безсрочния трудов договор тримесечен срок на предизвестието. Изтъква, че е било образувано ч. гр. дело № 1760/2019 г. като с разпореждане от 28.05.2019 г. съдът, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, му е указал, че във връзка с постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение, може да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че към момента ответника продължава да му дължи сумата 1530 лв. на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, поради което за него възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ от Кодекса на труда. Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да бъде прието за установено по отношение на ответника В.С.К., че същият му дължи сумата 1530, 00 лв. за уговорения в безсрочния трудов договор тримесечен срок на предизвестието на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва считано от прекратяване на трудовото правоотношение - 28.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като му присъди и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът В.С.К. ***, в писмения отговор на исковата молба и в писмена защита по делото, оспорва предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло. Твърди, че с ищеца са имали друга уговорка за прекратяване на трудовия договор - предизвестие - по взаимно съгласие на страните, без която и да е от страните да дължи обезщетение. Прави възражение за нищожност на клаузата на Трудов договор № 315/14.11.2017г., с която е уговорено предизвестието за прекратяване да е тримесечно и минимум 1 г. работа, поради противоречие с императивни разпоредби на КТ. Поддържа, че клаузата в трудовия договор, определяща тримесечен, а според допълнителното споразумение № 283/03.01.2018г. - 90-дневен срок на предизвестие, противоречи на разпоредбата на чл. 326, ал.3 КТ, тъй като по силата на процесния трудов договор не е заемал материално-отчетническа длъжност, което да налага предаването на повереното имущество. Счита, че работодателят е злоупотребил с право като се е възползвал от максималния тримесечен срок на предизвестието като е обвързал и безсрочното на пръв поглед ТПО с минимум 1 г. работа. Моли съда да обяви за недействителна клаузата определяща предизвестието при прекратяване на трудовия договор да е 3 месеца и минимум 1 г. работа, като вместо нея приложи повелителната разпоредба на чл. 326, ал.2 КТ, която определя срока на предизвестие при прекратяване на безсрочен трудов договор на 30 дни. В условията на евентуалност оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение като прави и възражение за прихващане за дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и неизплатени трудови възнаграждения. Алтернативно, ако съда счете за недействителна атакуваната клауза от трудовия договор и приеме, че срокът на предизвестието при прекратяването на процесния трудов договор е 30 дни, моли да отхвърли иска за сумата над размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни. Моли съда да му присъди направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

С определение № 3595 от 18.09.2019г. съдът не е приел за разглеждане в настоящото производство възражението на ответника В.С.К. за прихващане.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, като от ответника е постъпило становище по хода, с което моли съда да даде ход на делото и прави искане по чл.238, ал.1 от ГПК за разглеждането му в негово отсъствие.

В писмена защита ответникът, чрез пълномощника си, прави искане, на основание чл.238, ал.2 от ГПК, за прекратяване на делото и присъждане на разноски, поради неявяване на ищеца в съдебното заседание, не вземане на становище по отговора на исковата молба и не поискване разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира направеното от ответника искане за прекратяване на делото, основание чл.238, ал.2 от ГПК, за просрочено. Същото е направено от ответната страна след приключване на устните прения. Съгласно мотивите, изложени в т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След приключване на устните състезания съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за прекратяване на делото основание чл.238, ал.2 от ГПК.

С оглед изложеното, искането на ответника за прекратяване на делото е неоснователно и съдът следва да се произнесе по съществото на спора. 

Съдът, като прецени събраните по делото и по ч. гр. дело № 1760/2019 г. писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

Установи се по делото, от представения трудов договор № 315 от 14.11.2017 г., и не е спорно между страните, че на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, между ищеца "Кремис 09" ЕООД, гр.София, в качеството му на работодател, и ответника В.С.К. ***, в качеството му на работник/служител, е сключен трудов договор за неопределено време, по силата на който работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява длъжността шофьор товарен автомобил международни превози при продължителност на работното време 8,00 часа и основна заплата от 460,00 лева. В договора не са уговорени допълнителни възнаграждения. В договора е уговорен еднакъв срок на предизвестието за двете страни при прекратяване на трудовия договор от 90 дни; предизвестието при прекратяване да е 3 месеца и минимум една година работа във фирмата при изпълнени условия на двете страни.

С допълнително споразумение № 283 от 03.01.2018г. към трудовия договор страните са договорили, считано от 01.01.2018г. основна заплата от 510,00 лева. В споразумението не са уговорени допълнителни възнаграждения. В споразумението е уговорено еднакъв срок на предизвестието за двете страни при прекратяване на трудовия договор от 90 дни. Изискването в трудовия договор за минимум една година работа във фирмата не е възпроизведено в споразумението

Със заповед за прекратяване на трудов договор № 128 от 28.05.2018г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ (прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен), "Кремис 09" ЕООД, гр.София е прекратил трудовия договор с В.С.К.. Върху заповедта е отбелязано, че е изпратена по пощата на 29.05.2018г. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, заповедта е получена от В.С.К. на 30.05.2018г.

По делото е приложено ч. гр. д. № 1760/2019 г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 14.05.2019г. заявление от дружеството-ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.С.К. ***. По това дело на 16.05.2019г. съдът е издал срещу В.С.К. *** Заповед № 1103 за изпълнение на парично задължение за сумата 1530, 00 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението - 14.05.2019г. и сумата 30.60 лв., представляваща платена държавна такса и 200,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. С възражение, подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е оспорил вземането по издадената заповед, което е наложило установяване дължимостта на сумата в настоящото исково производство.

Не се твърди от ответника и по делото не са представени никакви доказателства за заплащане на претендираната сума.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.

За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 221, ал.2 от КТ ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираното от него вземане, т.е. наличието на валиден трудов договор между страните за неопределено време, при уговорено трудово възнаграждение на работника и определен срок на предизвестие при прекратяването му, посочени в исковата молба. Ищецът следва да установи също, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекс на труда. Ищецът следва да докаже и размера на претендираното вземане към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

С оглед оспорването от ответника на предявения иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираната сума изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.

С определение № 3595 от 18.09.2019г. съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор от 14.11.2017 г., в който е уговорено предизвестие за прекратяване от 3 месеца и минимум една година работа при работодателя; сключването на допълнително споразумение от 03.01.2018 г. между страните, в което е уговорено трудово възнаграждение на работника в размер 510, 00 лева; прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекс на труда.

Спорът по делото е относно действителността на клаузата от трудовия договор, респ. в допълнителното споразумение, в която е уговорено предизвестие за прекратяване от 3 месеца и минимум една година работа, което от своя страна обуславя дължимостта на обезщетението в претендирания размер от 1530, 00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.4 във вр. с ал.1 от КТ недействителна е отделна клауза от трудов договор, която противоречи на закона. Противоречие със закона е налице, когато клаузата от трудовия договор е установена в нарушение на императивни разпоредби на закона. Както е посочено в решение № 1129/23.05.1995 г. по гр.д. № 1214/94 г. на ВКС, 3 ГО и решение № 650 от 17.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., III г. о., ГК (цитирано от ответника в отговора на исковата молба), обявяването на недействителността на трудовите договори се извършва от съдилищата по реда на чл. 357-363 от КТ както в самостоятелен исков трудов спор, така и инцидентно в рамките на висящ исков процес, включително и чрез възражение при висящ трудов спор, включително и служебно от съда в рамките на разглеждан трудов спор без да е сезиран от страните, когато констатира недействителност на трудовия договор (в тази насока - проф. В.Мръчков и др., "Коментар на КТ", изд. 1995 г., стр. 143). Довод за недействителност на клаузата от трудовия договор, в която е уговорено предизвестие за прекратяване от 3 месеца и минимум една година работа, между страните е наведен от страна на ответника с отговора на исковата молба, поради което следва да се разгледа от съда.

Съгласно чл. 326, ал.2, изр. първо от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

В случая, с трудовия договор от 14.11.2017 г. страните са уговорили 3-месечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор и минимум една година работа. С допълнителното споразумение от 03.01.2018 г. към трудовия договор, с което е променено основното трудово възнаграждение на работника – ищеца, е посочен срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор в размер на 90 дни. На практика с тази клауза отпада изискването, договорено в трудовия договор, за минимум една година работа и не се променя нищо от вече уговореното по отношение на срока на предизвестие, уговорен с трудовия договор, като същия вече е определен в дни - 90 дни, които се равняват на три месеца.

От изложеното е видно, че в трудовия договор и в допълнителното споразумение страните са се възползвали от възможността, дадена им от чл. 326, ал.2, изр. първо от КТ, да определят срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение в установените от нея граници.

Абсолютно неоснователно е възражението на ответника В.С.К. за нищожност на клаузата от трудовия договор, респ. от допълнителното споразумение, в която е уговорено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от 3 месеца, респ. от 90 дни, тъй като нормата на чл. чл. 326, ал.2, изр. първо от КТ допуска страните по трудовия договор да уговорят по-дълъг срок от 30 дни, но не повече от 3 месеца. Нормата на чл.326, ал.3 от КТ, на която се позовава ответника, касае случаи при които работниците и служителите заемат материално-отчетнически длъжности, каквато ответникът не е заемал, поради което е неотносима към настоящия казус.

Съдът счита възражението на ответника по чл. 74, ал.4, във връзка с ал.2 от КТ - за обявяване за недействителна клаузата от трудовия договор, респ. от допълнителното споразумение, в която е уговорено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от 3 месеца, респ. от 90 дни,  за неоснователно, тъй като по отношение на него не се доказа наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 74, ал.1 от КТ. В конкретния случай, договореният между страните с посоченото допълнително споразумение към трудовия договор срок на предизвестие, е в максимално допустимия срок от три месеца, предвиден в разпоредбата на чл. 326, ал.2 от КТ.

Следователно клаузата от трудовия договор, респ. от допълнителното споразумение, в която е уговорено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от 3 месеца, респ. от 90 дни, е напълно действителна и следва да бъде съобразена при решаване на настоящия спор между страните, а не общото правило на чл. 326, ал.2, предл. първо от КТ, което безспорно би било приложимо при недействителност на уговорката в трудовия договор и споразумението, респ. при липсата на такава, в каквато хипотеза в случая обаче не сме поставени.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, е 90 дни, съгласно допълнителното споразумение от 03.01.2018 г. към трудовия договор.

С оглед прекратяването на трудовото правоотношение между страните на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ (при дисциплинарно уволнение), съгласно чл.221, ал.2 от КТ работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Следователно дължимото в случая обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника-ответник (което в случая се равнява на основното възнаграждение от 510,00 лв.) за срока на предизвестието – 3 месеца (или 90 дни) или общо 1530, 00 лева, каквато е претендираната от ищеца сума.

Предвид изхода на делото и направеното искане, върху присъдения размер на обезщетението се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Поради изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 221, ал.2 от КТ е доказан за претендираната сума от 1530, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1760/2019г. на РС-гр.Враца - 14.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането и следва да се уважи като основателен.

По отношение на разноските:

Съгласно  т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По настоящото дело, с оглед уважаването на предявения установителен иск като основателен, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство разноски: за държавна такса в размер 30,60 лв. и 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство: 30, 60 лв. за държавна такса и 400, 00  лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.К. с ЕГН ********** ***, че съществува вземането на ,,Кремис 09” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Фондови жилища", ул. "Пражка пролет", бл. 3, вх. Б, ет. 5, ап. 46, представлявано от управителя Кремена Иванова Калева, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1103, издадена на 16.05.2019г. по ч. гр. д. № 1760/2019 г. на РС - Враца, което вземане е за сумата 1530, 00 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.С.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Кремис 09” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Фондови жилища", ул. "Пражка пролет", бл. 3, вх. Б, ет. 5, ап. 46, представлявано от управителя Кремена Иванова Калева, направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 1760/2019 г. на РС - Враца разноски: държавна такса в размер 30.60 лева и 200,00 лева адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство: 30, 60 лв. държавна такса и 400, 00  лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: