Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 511
08.11.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №678 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 124 Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Д.Х.С. ***, със съдебен адрес:*** – адв. А.С.,
против Заповед № 8121К-7011/04.06.2021г. на министъра на вътрешните работи, с
която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката.
В жалбата се твърди, че при издаването и връчването на заповедта били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като било нарушенo правото на съдебна
защита срещу акта. В тази връзка се сочи, че в заповедта било записано, че
действието ѝ започвало от 14.06.2021г. – оттогава се считало, че
правоотношението е прекратено, а същата била връчена на 07.06.2021г., от когато
започвал да тече срокът ѝ за оспорване. Така в периода от 07.06.2021г. до
14.06.2021г., оспорващата била в йерархическа зависимост с ръководителя на
административния орган, издал обжалваната заповед, и в този период била в
невъзможност да организира защитата си. По този начин, определеният в чл.149,
ал.1 от АПК 14-днвеният срок за обжалване се явявал незаконосъобразно намален,
с което се нарушавало правото на защита срещу издадения административен акт.
По изложените съображения се претендира отмяна на оспорената заповед и
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващата,
който навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт.
Ответникът
- Министър на вътрешните работи – не се
явява и не се представлява. В писмени бележки приложени към молба вх.№6007/27.09.2021г.
се поддържа законосъобразността на акта.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед 8121к-10710/23.11.2020г.
(л.8), на основание чл.9, чл.10д, ал.4 и чл.12 от ЗДСл, проведен конкурс за
длъжността, обявен с МЗ №8121К-7631/29.06.2020г. и Заявление
рег.№578500-9106/11.11.2020г., жалбоподателката Д.Х.С. е била назначена от
министъра на вътрешните работи за държавен служител на длъжност „старши
експерт“ в сектор „Капитално строителство и ремонти“ към отдел „Управление на
държавната собственост и строителство“ при дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ – МВР, експертно ниво 4, с ранг IV младши, за неопределено време, със срок на
изпитване 1 година, считано от 01.12.2020г., с работно време 8 часа дневно и 40
часа седмично, при 5-дневна работна седмица.
На 26.04.2021г. в Дирекция „Управление
на собствеността и социални дейности“ – МВР е било заведено Заявление
рег.№5785р-12011/26.04.2021г. (л.14), с което Д.С. помолила министъра на
вътрешните работи да бъде преназначена на длъжност „старши експерт“ в сектор
„Инспекции за технически контрол и специализиран технически надзор и
инвестиционна политика“ към отдел „Управление не държавната собственост и
строителство“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ –
МВР.
На 17.05.2021г. началник отдел „Управление
на държавната собственост и строителство“ адресирал до директора на дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР Докладна записка
рег.№5785р-13766/17.05.2021г. (л.19), с която предложил Д.С. да бъде освободена
от заеманата длъжност в срока за изпитване. Предложението е мотивирано с това,
че от момента на назначаване служителката не показала желание за вникване в
естеството на работа на сектора. Демонстрирала незнание по материята, като
постоянно декларирала, че не разбира и не може да изпълни поставените задачи.
Не проявявала никакво усърдие за обучение и желание за работа. При поставяне на
определена задача многократно задавала едни и същи въпроси, в повечето случаи
неподлежащи на обяснение, поради неразбиране на отговорите, които се давали.
Това водило до нарушаване на работния процес в отдела като цяло. Неразбирането
дори на елементарни казуси водило до забавяне на преписки и некачественото им
отработване. Често било докладвано, че се налага да ѝ се разясняват едни
и същи неща многократно. При определени задачи самата тя признавала, че нищо не
си спомня, нищо не разбира, но и не проявявала никакъв интерес и желание за
разбиране. Много често спорила с колеги в дирекцията без да приема друго
мнение, освен своето. При
поискване от страна на звеното за материални проверки за предоставяне на
служители от сектора, които да вземат участие в тематична проверка в строителен
склад към ОФОУССД - СДВР, Д.С. била посочена като експерт от сектора. След
проведен разговор със служители от звеното, които ѝ предоставили необходимите
материали за проверката, в ДУССД било получено писмо -рег.№8121р-4932/24.03.2021г.,
в което била отправена молба Д.С. да бъде заменена с друг, по-компетентен служител.
Това било прецедент в дейността на сектор „Капитално строителство и ремонти“ към
отдел „УДС и С“. Много от експертите в сектора вземали участие в комисии на
други структури на МВР, но до момента не била отправяна молба за замяната на
един експерт с друг, поради липса на познания и компетентност.
Предвид докладната, от своя страна
директорът на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР
адресирал до министъра на вътрешните работи Докладна записка рег.№5785р-13889/18.05.2021г.
(л.21), с която предложил на основание чл.12, ал. 1 от ЗДСл министърът да прекрати
служебното правоотношение на Д.Х.С. на длъжност „старши експерт“ в сектор „Капитално
строителство и ремонти“ към отдел „Управление на държавната собственост и
строителство“ при ДУССД - МВР. В мотивите на докладната записка е посочена Докладна
записка рег.№5785р-13766/17.05.2021г., с която било предложено Д.С. да бъде
освободена от заеманата длъжност в срока за изпитване, поради неизпълнение на
служебните задължения.
На основание чл.82, ал.1 от ЗДСл, във
връзка с министерска Заповед № 8121К-6112/22.04.2021г. за изменение на Заповед
№8121К-391/26.01.2017г. за утвърждаване на щат на дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ – МВР и писменото заявление от служителя,
министърът на вътрешните работи издал Заповед 8121К-6590/21.05.2021г. (л.15), с
която преназначил Д.Х.С. от длъжност „старши експерт“ в сектор „Капитално
строителство и ремонти“ към отдел „Управление на държавната собственост и
строителство“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ –
МВР на длъжност „старши експерт“ в сектор „Инспекции за технически контрол и
специализиран технически надзор и инвестиционна политика“ към отдел „Управление
на държавната собственост и строителство“ при дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ – МВР, експертно ниво 4, ранг IV младши, за
неопределено време, считано от 22.05.2021г.
С
оспорената Заповед №8121К-7011/04.06.2021г. на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл
и Докладна записка рег.№5785р-13889/18.05.2021г., служебното правоотношение на Д.Х.С. – старши експерт в сектор „Инспекции
за технически контрол и специализиран технически надзор и инвестиционна
политика“ към отдел „Управление на държавната собственост и строителство“ при
дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, е прекратено, в срока за изпитване, считано от
14.06.2021г. В заповедта е посочено, че на основание чл.12, ал.4 от Закона за
държавния служител държавният служител не запазва присъдения ранг.
Видно от отбелязването заповедта е
връчена на Д.С. на 07.06.2021г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:
Жалбата
е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по
чл.108, ал.1 от ЗДСл. В хипотезата на чл.12, ал.1 от ЗДСл, служебното
правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие от органа по
назначаването, какъвто за жалбоподателката се явява министърът на вътрешните
работи, подписал и заповедта за назначаването ѝ.
Заповедта е издадена и в съответствие с
изисквания за форма и съдържание, регламентирани в чл.108, ал.1, изр. първо от
ЗДСл.
Не се установява при издаване на
заповедта да са били допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
Атакуваният пред съда административен
акт съответства на материалния закон.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДСл, когато
кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок,
считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да
прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че
правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване
продължава да тече при следващото служебно правоотношение. От цитирания текст
става ясно, че прекратяването на правоотношението на основание чл.12 от ЗДСл е
право на органа по назначаване, като според константната практика на ВАС (Решение
№ 3615 от 18.03.2021г. на ВАС по адм. д. № 5638/2020г., Решение № 7760 от
11.06.2018г. на ВАС по адм. д. №13678/2017г. и мн. др.), същото той упражнява по целесъобразност, с оглед
качествата, показани от служителя по време на работата му. За реализирането му
е необходимо наличието на две условия - първо назначаване на кандидата като
държавен служител и трудов стаж,
по-кратък от едногодишния изпитателен срок. В процесния случай посочените две
предпоставки са налице. В тази връзка не е спорно, че жалбоподателката е била
назначен за държавен служител за първи път на 23.11.2020г., считано от
01.12.2020г., съответно не е изминала една година от датата, на която е встъпила
в длъжност. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин и от приетите
по делото писмени доказателства.
Във връзка с горното следва да се има
предвид, че в случаите по чл.12, ал.1 от ЗДСл работодателят не дължи мотиви за
прекратяване на правоотношението в срока за изпитване, като не е необходимо да
бъде отразено в какво се изразява несправянето на служителя с работата, за
която е назначен. Въпреки това по делото са налице доказателства – Докладна
записка №5785р-13766/17.05.2021г. и др., от които може да се направи извод за
това какви са мотивите на органа за издаване на оспорената заповед.
Срокът на изпитване по чл.12, ал.1 от
ЗДСл е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването, и както вече се
посочи прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е
правомощие на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира
взетото решение. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол.
Не се споделят доводите за нарушено правото
на защита, аргументирани с твърдението за наличие на йерархическа зависимост в
срока за оспорване на заповедта. Връчването на акта за прекратяване на
служебното правоотношение на 07.06.2021г., докато все още не е започнало
действието му, не съкращава срока за обжалване на същия. Фактът, че оспорващата
е била на държавна служба в периода от връчване на заповедта за освобождаване –
07.06.2021г., до дата на пораждане на правното ѝ действие – 14.06.2021г.,
не означава, че същата е била лишена от правото да я оспорва в този период,
респ. да организира защитата си. Показателно е това, че оспорващата е упражнила
правото си на жалба срещу заповедта, с която е прекратено служебното ѝ
правоотношение, като това е сторено в предвидения от АПК 14-дневен срок.
С оглед правното основание за издаване
на заповедта, предмет на оспорване, съдебният контрол се ограничава само до
проверката дали са налице материалноправните предпоставки на чл.12, ал.1 от
ЗДСл, които в случая са изпълнени.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
изискванията за законосъобразност, а жалбата е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.С. *** против Заповед №
8121К-7011/04.06.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено
служебното ѝ правоотношение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок по
съобщаването му.
СЪДИЯ: