Р Е
Ш Е Н И Е
№3681/3.8.2020г.
Гр.Варна,03.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Дарина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1641 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковото производство по гр.дело
№1641/2020 год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав е образувано
въз основа на искова молба, предявена
във ВРС с регистрационен вх.№10739/07.02.2020 г., уточнена с молба с вх.№15245/20 от 21.02.2020 г. /л.18/ и молба от
06.03.2020 г. /л.23/, напълно отговаряща на изискванията за редовност.
Допълнително по делото, както е посочено и по-горе, ищецът е навел фактически
твърдения за това, че за него продължава да е налице правен интерес от водене
на исковото производство с писмена молба заведена във ВРС на 24.03.2020 г.
Ищецът И.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният си представител адвокат
от АК С. В.П.К., със съдебен адрес:*** е сезирал РС Варна с иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК против ответната „Е. „АД, ЕИК ***, с искане:Да
бъде постановено Решение, по силата на което, да бъде прието за установено, че И.С.
лично и в качеството му на наследник на М. Д. С., ЕГН **********, починала на
29.08.2014 г., в качеството му на длъжник по изпълнително дело №*** по
описа на ЧСИ Р. М. не дължи на „Е.“ АД – взискател по изпълнителното дело
СУМАТА от 29 640,36 лева, от които 9371,80 лв. главница и 20268,58 лв.
лихви, ведно със законната лихва върху главницата до пълното погасяване на
вземането по изпълнително дело № ***, алтернативно поради погасяването на
паричните вземания по давност на основание чл.110 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства:
В сезиращата съда молба ищецът, чрез
адв.К. от *АК твърди, че след справка относно образувани против него
изпълнителни дела, извършена на 06.01.2020 г. установили наличието на висящо
изпълнително дело №2097/2019 г. по описа на ЧСИ Р. М. – ЧСИ с рег.№* по описа
на КЧСИ. След проверка по това дело и получаване на съобщение за образувано
изпълнително дело № 38737/12.11.2019 г. по описа на същия ЧСИ, ищецът и
процесуалният му представител установили, че същото било образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 30.09.2010 г. на основание Заповед за
незабавно изпълнение по гр.дело №46680/2010 г. по описа на Софийски районен
съд, 49 ти състав. С исковата молба, на основание чл. 439 ГПК ищецът оспорва
изпълнението на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 30.09.2010 г. на
основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№ 46680/2010 г. по описа на
СРС, 49-ти състав спрямо ответника Е. АД в претендирания по изпълнително
дело №*** по описа на ЧСИ Р. М. размер,
а именно: 9 371,80 лева – главница, 20 268,58 лева – лихви.
Твърдението на ищеца е, че тези вземания са погасени по давност – факт,
който е настъпил след приключване на производството, по което е бил издаден
изпълнителния лист.
На второ място, в сезиращата съда
молба се твърди, че изпълнителният лист, на база на който е образувано
изпълнителното дело е издаден на 30.09.2010 г. Въз основа на този
изпълнителен лист ответната Банка образувала изпълнително дело №***, по
което изпълнително дело, последното валидно изпълнително действие по
принудително изпълнение било на дата 20.05.2011 г. Считано от тази дата,
релевира ищецът, чрез адв.К., ответникът не бил поискал никакви действия по
принудително изпълнение и по силата на
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратило по право на
20.05.2013 г.
Твърди се още, че по повод
молба, депозирана от ответника на 06.02.2019 г. съдебният изпълнител с
постановление от 27.02.2019 г. постановил прекратяване на изпълнителното дело №*** поради настъпила още на 20.05.2013 год. перемпция.
Извън изложеното по-горе, ищецът твърди,
че към датата на образуване на изпълнителното дело били изтекли повече от осем
години от последното валидно действие по принудително изпълнение, с което била
прекъсната давността и повече от шест години от прекратяване по право на
изпълнително дело №*** на соченото основание. През този период не били
настъпили никакви факти, водещи до спиране или прекратяване на давността,
следователно прави извода от правна страна ищецът, към датата на предприемане
на изпълнението, при предявения иск по чл.439 ГПК, ищецът твърди, че вземанията
по издадения ИЛ по гр.д. №46680/2010 г.
по описа на СРС, 49-ти състав са погасени по давност на осн. чл. 117,
ал.2 ЗЗД и като такива, не подлежат на принудително изпълнение.
На самостоятелно основание,
според ищеца, паричните вземания не са дължими поради това, че приложеният
по изпълнителното дело изпълнителен лист бил нередовен от външна страна.
Същият изпълнителен лист съдържал поправки и зачертавания.Твърдението е,
че по изпълнително дело №*** е приложен изпълнителния лист, на който с коректор
са нанеси поправки и зачерквания, така че дори и да се приеме, че отбелязването
било направено на 05.08.2013 г. от компетентен орган-съдебен изпълнител,
ищецът вече не съхранявал никакви документи във връзка с погасяванията
направени от покойната му съпруга и с оглед изложеното изпълнителния лист бил
нередовен от външна страна титул. В контекста на това твърдение ищецът е
пояснил, че при направена справка по изпълнително дело ***, по което е бил
приложен оригинала на изпълнителния лист е поставен печат на изпълнителния лист
със следния текст: „Свършило
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ * р-н СГС на основание:
пълно погасяване, дата 05.08.2013 г. ЧСИ :ПОДПИС „ При новообразуваното
изпълнително дело ищецът установил, че текстът на печата върху оригинала на
изпълнителния лист е поправен с коректор като думата „свършвам „ е поправена и
на нейно място е записано „прикл. „а думите „пълно погасяване“ са покрити с
коректор и на тяхно място написано на ръка „чл. 433, ал.1, т.8“ и дата
19.03.2019 г.В подкрепа на
твърденията си с исковата си молба ищецът е направил доказателствените искания.
В уточнителната си молба от дата 21.02.2020 г.
ищецът е прецизирал фактическите твърдения,
като става ясно, че се твърди, че паричното вземане /за главници и лихви/
по висящото ИД №*** е погасено в рамките на образуваното преди това при същия
ЧСИ № * ИД №***. Това обстоятелство било отразено и върху печата на
първа страница на оригинала на изпълнителния лист в рамките на правомощията на
ЧСИ, но след това вече посредством коректора били направени поправките в
изпълнителния лист .
Едно от основанията за оспорване на
дължимостта на паричните вземания по реда на чл. 439 ГПК се изяснява от
уточнителната молба, че е именно направената поправка върху оригинала на
изпълнителния лист. Алтернативно ищецът твърди, че дори и вземанията
по изпълнителния лист да не са били погасени изцяло по ИД №***, то същите са
погасени по давност на осн. чл.110 ЗЗД. Последното валидно действие на
ответника по принудително изпълнение било на 20.05.2011 г. , респ. на основание
чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК изпълнителното дело №*** се перемирало на
20.05.2013 г.
В обобщение, двете групи фактически
твърдения на ищеца са за настъпили след издаване на изпълнителния лист по
гр.д.№ 46680/2010 г. по описа на СРС 49-ти състав факти, както и че ИД №*** е
висящо.В допълнителната молба ищецът е обективирал доказателствено искане ВРС
да изиска справка от СРС дали по гр.д.№46680/2010 г. е постъпвало възражение
било то ищеца или от покойната му съпруга. Приложена е и молба от ответната
банка с искане да бъде приобщена молбата като писмено доказателство.
В писмена молба от дата 4.3.2020 г. ищецът в изпълнение на
разпореждане на ВРС е изпратил сканирано копие на заявление ведно със сканирани
копия на приложени документи, които желае да бъдат приобщени като писмени
доказателства.
В цитираното заявление ищецът е навел
твърдението, че не е спорно между страните по настоящото дело, че към датата
на предявяване на иска изпълнително дело № *** е висящо, като счита че с
отговора на искова молба ответната страна признава неизгоден за ответника факт,
а именно, че вземането предмет на ИД №*** е погасено по давност. На база
на това становище на ответника ищецът извежда извода, че ответникът признава
основателността на предявения отрицателен установителен иск.Оспорва се
твърдението на ответната Банка, че изпълнителното производство е прекратено и
че не е налице за ищеца правен интерес от водене на иска по чл.439 ГПК. Първо
ищецът заявява,че правен интерес от водене на отрицателния установителен иск по
чл. 439 ГПК е налице винаги, когато има висящо изпълнително
производство.Ответникът не спорел, че изпълнително дело №*** е образувано по
негова молба, а това се доказвало и от представените към уточнителната искова
молба писмени доказателства. На второ място, ищецът е заявил, с представените
към отговора на искова молба доказателства - а именно молба за прекратяване на
изпълнително дело №2097/2019 по описа на ЧСИ Р. М., не се доказвало че
процесното изпълнително дело било прекратено към датата на процесния отговор.
Съгл. чл.433, ал.1 ГПК, подчертава още ищецът, изпълнителното производство
се прекратявало с Постановление а такова ищецът не бил получил. На стр.2-ра
от заявлението ищецът е оспорил наведените възражения от ответника, че не
упражнява добросъвестно правата си, като се е спрял на конкретни твърдения
затова, че е сторил необходимото за прекратяване на изпълнителното
производството, за което банката е била уведомена но ищецът получил отказ от
ЧСИ да бъде прекратено изпълнителното дело.На последно място, в случай, че
изпълнителното дело бъде прекратено с влязло в сила постановление, ищецът
твърди, че за него ще продължава да съществува правен интерес от отричане със
СПН на дължимостта на паричното вземане на основание пълно погасяване на
вземането по изпълнителното дело алтернативно погасяване по давност, като
моли на основание чл.214, ал.1 ГПК ВРС да допусне изменение на иска от
отрицателен установителен по чл. 439 ГПК в иск по чл.124 , ал.1 ГПК със същото
искане.( Искането по чл.214 ГПК заявено като евентуално е оттеглено в о.с.з.
,както и евентуалното искане за постановяване на Решение по реда на чл. 237 ГПК
)
В подкрепа на твърдението си затова, че
за ищеца е налице правен интерес от водене на специалния отрицателен
установителен иск ищецът е представил и писмени доказателства, които желае да
бъдат приобщени по делото. На последно място, в случай, че ВРС приеме, че за
ищеца не е налице правен интерес от водене на иска, ищецът желае присъждане на
разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК
ответникът чрез представител по пълномощие, /без приложено пълномощно и без
уточнено точно качество на представителя/ е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът намира предявеният иск за недопустим.Ответната Банка завява, чрез
процесуалният си представител, че са получили преписа на искова молба на дата
13.03.2020 г.Видно било от представената молба до ЧСИ Р. М., че Банката
поискала прекратяване на делото и отмяна на всички мерки. Молбата била
входирана на дата 11.03.2020 г. Същата била депозирана във връзка с
действително настъпила погасителна давност на вземането – т.е. не се спорело
между страните за погасителна давност.Ищецът следвало да установи писмен
контакт с Банката и да поискал прекратяване на делото преди да подаде исковата
молба, възразява Банката – ответник.Съгл. чл.124, ал.1 ГПК предявяването на иск
се обуславяло от: „наличието и съществуването на нарушено право „.При
депозираната от Банката – взискател в ИД и ответник по настоящото исково
производство, Банката твърди, че правата на ищците не били нарушени по никакъв
начин и по своята същност същите правни последствия от прекратяването
представлявали самия петитум на исковата им молба. Именно поради това представителят по пълномощие на банката
счита, че е налице липса на правен интерес и производството по делото следвало
да бъде прекратено.В условията на
евентуалност, ако въпреки всичко ВРС счете, че е налице правен интерес,
ответната Банка желае съдът да й даде възможност със страните да сключат съдебна спогодба с цел да се възстанови
половината от държавната такса на ищците.Приложено към отговора на искова молба
е едно доказателство –заверено копие на молба.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание ищецът представляван от ада.К. от *АК моли съдът да уважи
иска .Искът адв. К. намира за допустим и основателен. Допустимостта на иска
процесуалният представител на ищеца мотивира с момента на предявяването на иска
– момент в който имало висящи изпълнителни производства, инициирани от Е. АД,
чиито универсален правоприемник е Б. Д. АД. Също така, не съответствали не на
обективната действителност твърденията на Б. Д. АД, за това че ищцовата страна
не били направили опит да разрешат извънсъдебно спора. Напротив, твърди адв.К.
– имало доказателства по делото, такъв
опит имало. Представени били доказателства по делото за това, че преди да
предяви иска ищеца, поискали от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
дело от 2019-та година, с изложени съображения за изтекла погасителна давност.
На това искане съдебният изпълнител постановил отказ за прекратяване, тъй като
ответникът не изразил становище по подаденото от ищцовата страна искане. По основателността на иска счита ада.К.,
че искът е основателен, още повече, че имало признаване на неизгоден за
ответната страна факт, а именно, че е изтекла
погасителна давност за претендираните в изпълнителното производство
вземания по Изпълнителен лист от 2010-та година.С оглед горното се желае РС
Варна да уважи иска ведно с присъждане на
сторените разноски съгласно пи Списъка .
В същото съдебно задание ответната страна ,представлявана от главен юрисконсулт С. при „Б. Д.“ ЕАД / правоприемник на първоначалния ответник“ С. Е. „ АД/ моли ВРС да
отхвърли предявеният отрицателен установителен иск.Гл.юрисконсулт С. заявява,че
поддържа отговора на искова молба както и липсата на възражение
за изтекла давност в по изпълнителното дело. Отделно, по отношение, в
исковата молба, подчертава процесуалният представител на ответника, че било
изложено, че ищецът е бил погасил вземането, но ищецът така и не представил
доказателства за това. А по отношение на поправката в изпълнителния лист макар,
че не била извършена експертиза считам, гл.юрк.С., че не е извършена поправка
на изпълнителния лист, а е извършена поправка на отбелязването от съдебния
изпълнител, което не е поправка на изпълнителен лист, а нещо различно. С оглед
на така изложеното, моли процесуалния представител на ответника ВРС да отхвърли
исковата молба като недопустима и в полза на ответника да бъде присъдено
определено от съда юрисконсултско възнаграждение.В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е направил възражение по чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар .
СЪДЪТ,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Както бе отбелязано по-горе ВРС е сезиран със специалния
отрицателен установителен иск, предявен в съда на 07.02.2020 г./л.3 /.
По делото са приобщени единствено и само писмени доказателства а
допусната съдебно графологична експертиза имаща за задача да установи дали е
налице поправка в изпълнителния титул е заличена поради оттегляне на искането.
В горния ред на мисли следва да бъде отчетено, че по делото са
приобщени по надлежния ред като писмени доказателства :представените с исковата молба заверени копия на писмени документи :Съобщение
за образувано дело ИД№*** по описа на ЧСИ Р. М. изх.№38737/12.11.2019
г. – л.5; Изпълнителен лист от 30.09.2010 г., издаден по гр.д. №46680/2010 на СРС, 49 състав –
л.6; Заявление вх.№20654/09.10.2019 г. от И.К.С., чрез адвокат В.К. по
изпълнително дело №***- л.7; Справка
„Съвпадение на длъжници“, разпечатка от 19.08.2019
г. от Централен регистър на длъжниците КЧСИ /Регистър на публичните продажби /https://newregistrry.bcpea.org/chsi/matching-debtops
.html/ -
л.8-9; Молба до ЧСИ Р. М. вх. №20579/08.10.2019 г. от „Е.“ АД -
л.10; Удостоверение изх. №1114/09.01.2020 г. относно факти по
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р. М. – л.11; Удостоверение
за наследници изх.№1101/30.08.2019 г. на М. Д. С., издадено от Район И., Община
С.; представеното
с Молба-уточнение вх.№15245/21.02.2020
г.от ищеца чрез адвокат В.К. заверено копие от Молба до ЧСИ Р. М.
вх.№23428/12.11.2019 г., изходяща от Е. АД /изх.№6097/ 28.10.2019 г./ за
образуване на изпълнително дело – л.19;представеното
с отговора на искова молба заверено копие на: Молба до ЧСИ Р. М. вх.№5638/11.03.2020 г. от „Е.“ АД
/изх.№920-07/10.03.2020 г. за прекратяване производството по ИД №***, по описа на ЧСИ Р. М., №*
в КЧСИ – л.30; постъпилото по
електронна поща вх.№23144/24.03.2020 г. Заявление
от ищеца чрез адвокат В.П.К. – *АК, в изпълнение указанията на съда, с приложените доказателства: Молба
вх.№0469/ 09.01.2020 г. до ЧСИ Р. М. по изпълнително дело №***, изходяща от ищеца, чрез
адвокат К. – л.42; Писмо /кореспонденция по електронна поща до адвокат К.,
относно ИД №2097/2019 г., изходящо от ЧСИ Р. М. – л.43, с прикачени файлове –
Придружително писмо изх.№6821/19.02.2020 г. по ИД №*** от ЧСИ Р. М. – л.44, и Постановление
за прекратяване на Изпълнително дело – по Протокол №458/19.02.2020 г. по ИД №***,
по описа на ЧСИ Р. М., рег.№* в КЧСИ – л.45; постъпилите с Писмено Становище вх.№32035/29.05.2020 г. от „Б. Д.“ АД,
чрез пълномощникът главен юрисконсулт Я. С. П., заверени копия на писмени
документи, както следва: Молба изх.№920-07/10.03.2020 г. от „Е.“ АД до ЧСИ Р.
М. за прекратяване производството по ИД №2097/2019 по описа на ЧСИ Р. М., №* КЧСИ; Постановление за прекратяване
на изпълнително дело по чл.433, ал.1, т.2 ГПК /по Протокол №717/12.03.2020 г. по ИД №***; Придружително писмо
изх.№11995/13.05.2020 г. по ИД №*** от ЧСИ Р. М., №*** КЧСИ до Б. Д. ЕАД;
Пълномощно от представляващите „Е.“ АД за юрисконсулт В. Д. Б. /с нотариална
заверка на подписите и съдържанието/; Удостоверение изх.№20200504100326
/04.05.2020 г. от Агенция по вписванията, за вписани към 04.05.2020 г.
обстоятелства и обявени актове в Търговския регистър по партидата на „Б. Д.“
АД; Пълномощно, от представляващите „Б. Д.“ ЕАД за гл.юрисконсулт Я. С. П. /с нотариална заверка на подписите и
съдържанието
Приобщени по делото
като писмени доказателства са и представените с придружително Писмо вх.№30545/ 26.05.2020 г. от ЧСИ Р. М.,
с приложени, служебно изискани на осн.чл.186 ГПК , заверени преписи от материалите по изпълнително дело №***
по описа на ЧСИ Р.
М., рег.№* по описа на КЧСИ и изпълнително дело №***, по описа на ЧСИ Р. М.,
рег.№* по описа на КЧСИ.
Приобщено като писмено доказателство в оригинал е и
цялото служебно изисканото ч.гр.д.№46680/2010 г. по описа на СРС, 49 състав.
От анализа на цитираните по-горе доказателства,
по същество се установява следната ФАКТИЧЕСКА СТРАНА на спора :
Ищецът по делото И.К.С. ЕГН *********** е бил
в граждански брак с М. Д. С. ЕГН ********** .Видно от л. 12-ти от делото,от завереното за вярност с
оригинала копие на удостоверение за наследници се установява че госпожа С. е починала на 29.08.2014 г., като
след откриване на наследството й по см. на чл. 1 ЗН , съгласно нормите на чл.5-9 ЗН призовани към
наследяване са преживелия съпруг и ищец по делото,както и К. С. и Х. С.
–пълнолетни низходящи.
От материалите по частно гр.д.№ 46680/2010 по
описа на РС С., 49 –ти състав безспорно се установява,че по заявление на С. Е. АД депозирано в СРС на
24.09.2010 г. против солидарните длъжници А. И. ООД ЕИК *** с управител М. С., М.
С. и И.С. на 30.09.2010 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК / извлечение от счетоводните
книги на Банката заявител по договор за
овърдрафт от 5.9.2007 г. в полза на заявителя против солидарните длъжници
за сумата от 88148,12 лв. главница, 5257,39 лв. договорна лихва върху главницата
за периода от 30.4.2010 – 21,09,2010 г.ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 328.09.2010 г.
, като е било постановено незабавно изпълнение по чл.418 ГПК.От отбелязването
на л.28 –ми от частното дело се констатира,че изпълнителния лист е бил издаден
на същата дата на която е била издадена и Заповедта по чл. 417 ГПК за
посочените по-горе парични вземания както и за присъдените съдебно деловодни
разноски 1868,20 лв. , получен на 9.12,2010
г.
На база изпълнителния лист от 30.09.2010 г. са
били образувани две отделни изпълнителни дела по молба на взискателя „С. Ж. Е.
Б.“ АД / Банка вляла се в „Б. Д.“ ЕАД в хода на производството по делото/.
Образувано на база молба на взискателя от
13,12,2010 г. , заведена при ЧСИ Р.М. В. на 16,12,2010 г. е било изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р. М., рег.№***.
Образувано на база молба на същия взискател и
на основание същия изпълнителен лист е било и друго ИД - изпълнително дело №***., като молбата на взискателя
носи дата 28,10,2019 г.заведена при ЧСИ № *** на дата 12,11,2019 г.
По същество на спора от копието на л.113 -ти
от изпълнително дело № *** се установява, че с Постановление за прекратяване
на изпълнително дело по чл. 433 ,ал.1 ,т.2 ГПК на 12-ти март 2020 г. ЧСИ № ***
по молба на взискателя с вх.№ 5638/11,3,2020 г. на осн.чл. 433 ,ал.1,т.2 ГПК е
прекратил изпълнителното дело.
От приложеното заверено за вярност с
оригинала копие на удостоверение на л. 214 –ти от изпълнително дело *** се
вижда, че ЧСИ Р.М. е удостоверила към 9.1,2020 г. че последното валидно
изпълнително действие по принудително изпълнение по делото е на дата 20 –ти май
2011г. – цялостно изплащане на цената на имота, придобит на реализираната
публична продан по делото , няма други поискани съответно извършени действия
след тази дата. За периода от 1,9,2011г.до 19,3,2019 г.единственото поискано
действие от взискателя „Е. „АД е удостоверил ЧСИ , че е било с Молба от
6,2,2019 г. за извършване на справки за декларирано движимо и недвижимо
имущество,банкови сметки на длъжниците, като в случай че бъдат открити такива да
бъдат наложени запори и възбрани.
Приобщено
на л. 45 ти е копие на Постановление на ЧСИ № *** от дата 19,02,2020 г.
с което молбата с вх.№ 469/9.1,2020 г. на длъжника в изпълнителното производство
и ищец по делото за прекратяване на ИД № *** не е била уважена като е
постановен ОТКАЗ.
Приложени по ИД са молбите за прекратяване на
длъжника и на взискателя, като след депозиране на молба на взискателя с вх.№
5638/11,3,2020 и след ОТКАЗА от
19,02,2020 г. ЧСИ № *** е издал ПОСТАНОВЛЕНИЕ за прекратяване на
изпълнително дело по чл. 433 ,ал.1 ,т.2 ГПК на 12-ти март 2020 г.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск е с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК съдът е намерил и
продължава да намира за процесуално допустим. Искът е предявен при наличие на ясен правен интерес за
ищеца - отричане със СПН на съществуването на паричното вземане, за което
ответната страна в качеството си на кредитор и взискател по изпълнително дело е
пристъпила към принудително изпълнение. Ето защо, въз основа на твърденията на
ищеца а не въз основа на доказателствата по делото,съдът преценя допустимостта
на иска.
Приемайки иска за
допустим съдът дължи произнасяне по същество на спора. За да се произнесе по
същество съдът намира за необходимо да посочи,че с неоспорения предварителен и
окончателен доклад по делото по
предявения иск чиято квалификация е чл. 439 ГПК съдът е разпределил тежестта на
доказване между страните както следва: На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя както следва:На първо място съдът се е спрял на общото правило на
нормата на чл.154 ГПК ,която повелява всяка страна в исковия граждански процес
да установи и докаже фактите и обстоятелствата от които черпи за себе си
положителни права.В тежест на ищеца съдът е възложил да
установи и докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените в
исковата молба факти, от които сочи, че произтича правния му интерес от
отричане със СПН на дължимостта на претендираните от Банката – взискател
парични вземания.Нормата на чл.439 ГПК гласи „Оспорване на вземането „ а ал.1
на същия текст, че длъжникът може да оспори чрез изпълнението. Аления 2-ра на
чл.439 ГПК гласи: „Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е и
издадено изпълнителното основание .”В контекста на разписаното в чл. 439, ал.2 ГПК ищецът е следвало да установи и
докаже твърдението, че е било издадено изпълнително основание, на база на което
са били образувани от ответната Банка две отделни изпълнителни дела против
ищеца, в качеството му на длъжник по
изпълнителните дела /лично и или и като правоприемник на починалата си
съпруга/, както и твърденията си, че
след издаване на изпълнителното основание са настъпили фактите,
релевирани в исковата молба - погасяване на вземанията, изтичане на погасителна
давност и перемиране на принудителното изпълнение.В тежест на ответника е било да установи, наведените от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.В тежест на ответната Банка е било да
установи и докаже, че или не са настъпили твърдените от ищеца факти или ако са
настъпили, че е налице изпълняемо, подлежащо на принудително изпълнение право
на Банката да търси и събира паричните вземания за главница и лихви от длъжника
–ищец по делото.
С доклада по делото ВРС е обявил ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ от доказване, че страните
по спора са страни и в изпълнително производство а ответикът признава “наличие на погасителна давност“, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
При така описаната по
– горе фактическа страна на спора, разпределение на тежестта на доказване съдът
достига до правния извод,че искът предявен от И.С. е доказан и по основание и
по размер. За да изведе този правен извод съдът се спира само на някои от
фактите описани по –горе а именно : Частно гр.дело № 46680/2010 г. по описа на
СРС 49 –ти състав е образувано преди десет години .По същото ч.гр.д. е бил
издаден изпълнителен лист от дата 30.09.2010 г. против трима солидарни длъжника
и в полза на Банката заявител – „С. Е. „ АД .
Въз основа на един и
същи изпълнителен лист „С. Е.“ АД са образували две отделни изпълнителни дела а
именно ИД № *** и ИД № ***.По първото посочено дело в издадено от ЧСИ № ***
удостоверение от 9.01.2020г. ЧСИ е констатирал, че последното валидно
изпълнително действие по принудително изпълнение по делото е на дата 20 –ти
май 2011г.Т.е. двугодишния срок е бил изтекъл на 20 ти март 2013 г.,когато е
настъпила перемпция .Този факт обяснява и наличието на второ образувано от
същия взикател на база на същия изпълнителен лист изпълнително дело отново при
същия ЧСИ – ИД № ***.
Анализа
на писмените доказателства налага еднозначния извод,че към датата на сезиране
на РС Варна изпълнителното дело № *** е било висящо,че ищецът е отправил искане
за прекратяване на ИД – искане на което е постановен ОТКАЗ.Едва след като и
взискателя е отправил искането си от 11.3.2020 за прекратяване на ИД № *** ЧСИ
№ *** е издал ПОСТАНОВЛЕНИЕ за прекратяване на изпълнително дело по чл.
433,ал.1 ,т.2 ГПК на 12-ти март 2020 г .
При така изложените факти и обстоятелства съдът намира,
че твърденията на ищцовата страна за настъпила перемция са основателни и
доказани а от там прави и извода за основателност и доказаност на иска.На първо място нормата на чл.433, ал.1,
т. 8 ГПК ( Прекратяване и
приключване на изпълнението – доп.заглавие ДВ бр. № 86 / 2017 ) повелява, че изпълнителното производство се
прекратява с Постановление когато: т.
8 – взискателят не поиска извършването в изпълнителни действия в
продължение на две години – с
изключение на делата за издръжка.
Взикателят по изпълнителното дело №*** е предприел действия по принудително събиране на
вземанията си си против длъжника С. като след образуване на заповедно дело и
снабдяване с ИЛ от 30.09.2010 г. първо е образувал ИД № *** а през 2019 г. и ИД № ***.Още в хода на
ИД *** е било установено двугодишното
бездействие на взискателя,което по силата на закона прекратява изпълнителното
производство.В хода на следващото ИД № *** водено между същите страни на база
изпълнителния титул от 2010 г. за парични вземания претендирани на база договор
за овърдрат от 5.9.2007 г. ответната Банка отново е предприела действия за
принудително събиране на вземания за които в нейна полза е бил издаден ИЛ от
2010 г. В хода на това ИД въпреки молбата на длъжника и ищец ЧСИ е отказал да
прекрати изпълнителното дело а след депозиране на молба от взискателя от дата
12,03,2020 г. с Постановление издадено на осн. чл. 433 ал.1 т.2 ГПК е било
прекратено от ЧСИ № *** ИД № ***
За начало на давностния срок съдът приема именно
датата на образуване на образуване на първото изпълнително дело 16,12,2010 г.
Този факт ,удостовереното от ЧСИ по ИД № *** ,че е
налице двугодишен срок от бездействие на взискателя мотивират ВРС да изведе
извода,че още на дата 20.05.2013 г. е било погасено по силата на закона
изпълнението .Нещо повече в същото удостоверение на л. 214 от ИД № *** е
удостоверено че на дата 20.05.2011 г. е било извършено цялостно изплащане на
цената на имота ,придобит на реализирана публична продан, което налага и друг
извод – погасяване на 20.05.2011 г. на вземането в размер на 86 740,00 лв. /
видно от л.169- ти от същото изп.дело в Постанолението за възлагане на недвижим
имот от 20.5.2011 г. ЧСИ е посочил
именно тази сума като напълно преведена предложена цена. Ето защо се налага извода , че от 20.5.2011 г. до
20.05.2013 г. е изтекъл двугодишния давностен срок по силата на който
изпълнителното дело се счита прекратено. Това е именно периода през който
взискателят не е проявил активност по изпълнителното производство и точно
поради това, на дата 20.05.2013 г. е настъпила перемция. Терминът перемпция а и
действията водещи до прекъсване на давността са ясно анализирани в задължителното
за всички инстанции Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26 юни 2015
год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия, постановено в съдебно заседание на 21 май 2015
год. (безспорно
постановено след образуване на изпълнителното дело от 2011 г. )
Съгласно точка 10
–та от същото ТР 2 / 2013 : „Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. /като със същата т.10 -ВКС е обявил за
изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
От мотивите на т.10
на ТР № 2/2013 е видно,че е направен сравнителен анализ на действалото ППВС
№ 3/80 г., преди 1991 г. разрешение на
основния спорен въпрос между страните – спиране и прекъсване на давността в
изпълнителния процес, като ясно е подчертано,че ППВС №3/80 е било основавано на
съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат
служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като
кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането – вече са загубили сила.
Мотивите на задължителното
ТР № 2/2013 г.,съотнесени към изяснената по делото фактическа обстановка, са
именно тези, на които съдът извежда извода, че на дата 20.05.2013 г. е
настъпила перемпция, поради което и искът на ищеца е основателен и доказан. В
този смисъл са мотивите към т.10 на ТР 2/2013 а именно : цитат : „ В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по
отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл.
229, ал. 1 т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск
(без исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД
(чл. 398, ал. 2 ГПК). Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство
(в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона
(при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление
на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване
има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава
съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците
на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е
без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването
става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт
(обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става ПО ПРАВО, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.“.
При всичко по-горе описано съдът намира предявеният от
ищеца иск с правна квалификация чл. 439 ГПК и за основателен и за доказан и по
размер /при липса въобще и на спор относно размера /поради което го уважава в
пълнота.
В обобщение ВРС намира,че наличието на Постановление
от 12 ти март 2020 г. за прекратяване на второто заведено изпълнително дело не
налага извод различен от вече направения за допустимост , основателност и
доказаност на иска.Фактът по делото че спрямо длъжника и ищец на база един и
същ изпълнителен лист са образувани и водени две отделни изпълнителни дела
налага и извода че за ищеца безспорно е налице правен интерес със СПН да отрече
съществуването на паричните вземания за главници и лихви спрямо ответника – взискател. Липсата на
оспорване на факта че е налице погасителна давност от страна на ответника не означава признание на иска. И на последно
място процесуалното и извънпроцесуално поведение на ответника взискател
подкрепят на самостоятелно основание наличието на правен интерес у ищеца да
води иска по чл. 439 ГПК , т.к.ако спорът не бъде решен със СПН взискателят
отново ще може да предприеме действия по принудително изпълнение , действия
които впрочем видно от материалите по първото изпълнително дело са довели до
погасяване на почти целия дълг .Ето защо съдът намира, че следва да уважи
изцяло предявения иск, като счита че както
и да бъде пресметната давността за погасяване на паричните вземания
съгласно ЗЗД тази давност също е изтекла .
При този изход на
спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за разноски.Видно от материалите по делото и в хода на спора по
същество ищцовата страна желае присъждане на разноски по делото. В списъка по
чл. 80 ГПК приложен на лист 46 - ти, ищцовата страна желае в нейна полза да се
присъдят два разхода :за заплатена такса от 1200,01 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 2 300,00 лв. общо
3 500,00 лв.Двата разхода са доказани и по
основание и по размер поради което съдът ги присъжда изцяло в полза на
ищеца.По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от ищеца, ВРС намира че възражението е
неоснователно.Възнаграждението на ада.К. е договорено,платено съответства на
фактическата и правна сложност на спора и съобразено с Наредба 1 / 2004 г. преди измененията действащи от 15 ти май
200 г. насам .
При така изложеното по-горе разноските претендирани от
ищеца се явяват доказани и по основание и по размер, поради което съдът ги присъжда
на осн.чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответната страна .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните – ищеца И.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният си
представител адвокат от АК С. В.П.К., със съдебен адрес:*** и ответната
Банка – „Е. „ АД, ЕИК ***,понастоящем „Б. Д.„ ЕАД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, че ищецът И.С. лично и в качеството му на наследник на М.
Д. С., ЕГН **********, починала на 29.08.2014 г., в качеството му на длъжник
по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Р. М.- ЧКИ № *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Е. „ АД, ЕИК ***,понастоящем „Б. Д.„ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес
на управление *** – взискател по изпълнителното дело СУМАТА
от 29 640,36 лева, от които 9371,80 лв. главница и 20268,58 лв. лихви,
ведно със законната лихва върху главницата до пълното погасяване на вземането по
изпълнително дело № ***, алтернативно поради погасяването на паричните вземания
по давност , на
основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. „АД, ЕИК ***,понастоящем Б. Д.ЕАД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.К.С., ЕГН **********, с
адрес: *** СУМАТА от
общо 3 500,00 лева (три
хиляди и петстотин лева )- сторените от ищеца съдебно
-деловодни разноски по делото пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд
с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК
от съобщаването му
на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: