№ 17584
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110126953 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. П., ЕГН: **********, с адрес;
***************** съдебен адрес: ******************** чрез адв. Н. Р., срещу „ТБАБ“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ************* с която се иска да се прогласи нищожността
на договор за потребителски заем № ******* от 13.05.2024г.
Ищцата твърди, че е получила в заем от „ТБАБ“ ЕАД сума в размер на 1700лв. Тя се е
задължила към ответника и със следните суми: 570.86лв. - застрахователна премия за
застраховка ***** ***********. Сумите по застрахователната премия и по главницата са
сумирани от ответника, като са трансформирани в обща главница, в размер на 2270.86лв. По
процесният договор е начислена и договорна лихва, в размер на 2273.03лв. при лихвен
процент по договора за кредит: 41.12% и ГПР 48,42% - и обща сума за връщане по кредита:
4543.89лв. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се, че уговорената в договора застраховка в размер на 570.86лв., която представлява
разход по кредита (съгласно легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК), е
включена към стойността на кредита, тъй като общият му размер възлиза на 2270.86лв
Излагат се доводи, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР.
Сочи се, че макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на
дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не
отразява реалната стойност на ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК е недействителен.
Поддържа се, че ГПР е посочен само като цифрова стойност. Липсва допълнителна
информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и
какво е взето предвид при формирането му.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че банката е посочила ГПР изразен като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно: 48.42 %, както и
общо дължимата от потребителя сума – 4 543.89 лв. Твърди се, че в случаите, в които ГПР
надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата
клауза в договора Твърди се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите –
главница и лихва. Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин. В
тази връзка, считаме че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Оспорват се твърденията на ищеца, че застрахователната премия следва да бъде
включена при изчислението на ГПР. Поддържа се, че застрахователната премия като цена на
допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит,
защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от
потребителя, за да получи желания кредит
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит № ******* с
клиентски № ******** от 13.05.2024 г. Видно от същият ответното дружество е
предоставило на ищцата кредит при следните условия: размер на кредита: 1700 лв., размер
на застрахователна премия : 570.86 лева за застраховка ***** ***********., общ размер на
кредита : 2270.86 лв., годишен лихвен процент – 41.12 %, годишен процент на разходите –
48.42 %, обща сума, дължима от потребителя – 4543.89 лв., месечни погасителни вноски - 46
броя, размер на погасителна вноска – 98.78 лв., падеж на първа погасителна вноска -
25.06.2024 г. и падеж на последна погасителна вноска - 25.03.2028 г.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
2
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
При посочените в договора параметри съгласно чл. 10 от Договора ГПР по кредита е
48.42 %. Така определеният процент включва единствено разходите за лихва. При
извършено изчисление на ГПР се установява, че застрахователните премии не са включени
при изчисляването на ГПР.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че
главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в
размер на 1700 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други
вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на
главница.
При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на
calculator.bg при задаване на главница в размер на 1700 лева, в която не е включена
застрахователната премия като част от главницата, ГПР е 85.0246%
Както бе посочено по-горе процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК,
поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на
чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по клаузата ***** *********** ,
която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е
41.12%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и вземанията за
сумата от 570.86 лева, формално уговорени като клауза ***** *********** .Нарушен е
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумата от 570.86 лева,
формално уговорени като клауза ***** ***********, изразена като процент. Това не е
сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на ГПР
става различен от посочения в договора- 48.42 %, а именно 85.02 %.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
3
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителни са уговорените клаузи за *****
Живот Аген. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C:618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и *****ia, C:70/17 и
C:179/17, EU:C:2019:250/.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото- 181.76 лева-
държавна такса и 780 лева- адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК Договор за потребителски кредит № ******* с клиентски № ********
от 13.05.2024 г, сключен между М. А. П. и „ТБАБ“ ЕАД, по предявения от М. А. П., ЕГН:
**********, с адрес; ***************** срещу „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
****** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл.
19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.
ОСЪЖДА „ТБАБ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на М. А. П., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 961.76 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4