№ 21910
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110161445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 329462/17.10.2024 г., подадена от И. П. Х.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на Р. С. А., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че ответницата е сестра на бившата съпруга на молителя. На
29.09.2024г. молителят написал имейл на ответницата, в който обяснявал, че
тя много добре знаела, че има огромно влияние върху сестра си Евелин
Курдова и следвало да спре да й дава съвети, които не били в интерес на
неговия син Симеон И. Х.. Вследствие на този изпратен от молителя имейл,
ответницата го отблокирала от телефона си, като започнала да му пише
агресивни съобщения на 29.09.2024г. На същата дата – 29.09.2024г., от номер
********** ответницата изпратила на молителя съобщение, че за него нещата
„няма да приключат така“ и „тепърва започват“, на което съобщение
молителят отговорил да не го заплашва. Впоследствие тя продължила да му
обяснява, че бил „наркоман“, че бил „прост наркоман“, че с него нямало как да
се разбере. Молителят подал жалба в 03 РУ - СДВР.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата. Не претендира
разноски.
1
Ответницата в открито съдебно заседание оспорва молбата като
неоснователна. Претендира разноски.
Със Заповед за незабавна защита от 17.10.2024 г. на ответницата е
наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Между страните липсва спор, че ответницата е сестра на бившата съпруга
на молителя.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата не е описан в
конкретика твърдяния акт на домашно насилие – описано е, че ответницата
изпратила от телефонния си номер ********** съобщение на молителя, без
обаче да е посочен телефонния номер на молителя.
Съдът не кредитира представения снимков материал, тъй като същият не
представлява годно писмено доказателство по смисъла на ГПК. Отделно от
това, от така представените снимки на електронна кореспонденция не става
ясно кое е лицето, което изпраща съобщенията, и кой е получателят; липсва
информация за дата на водената кореспонденция; представена е извадка от
същата, което представлява за преценка и анализ на съдържанието и характера
на съобщенията.
На 30.09.2024г. молителят депозирал жалба срещу ответницата.
С постановление на СРП от 11.10.2024г. е постановен отказ да се
образува досъдебно производство по жалбата, подадена от И. П. Х..
От показанията на св. Щерьо Кръстев Арабаджийски се установява, че
молителят е бивш съпруг на сестрата на ответницата. Отношенията на
страните до преди една година били съвсем нормални. Ответницата била
разстроена, обидена и уплашена за здравето на семейството в
кореспонденцията си с молителя. На 29.09.2024г. на служебния имейл на
ответницата бил получен имейл, който тя прочела на мобилния си телефон.
Била ултимативна покана с точен час ответницата да се яви в столично
заведение в 21.00 часа. Имейлът на подателя бил на И. Х., като И. точка Х..
Ответницата се разтреперила и била със сълзи в очите. След получаване на
имейла, ответницата направила опит да се свърже с молителя първо чрез
2
обаждане, на което молителят не отговорил. След това чрез текстово
съобщение от телефона си, в което пишело предупреждение за това молителят
да я остави намира и да не се занимава повече с тяхното семейство. След това
ответницата получила съобщение, в което молителят продължавал да настоява
за среща между тях двамата.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Арабаджийски като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалия съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН,
поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителят твърди извършен акт на домашно насилие на 29.09.2024г., а
молбата до съда е подадена на 17.10.2024 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка“.
По делото се установява, че ответницата е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 7 от ЗЗДН лица, респ. последната притежава материално
- правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото
разглеждане. По делото се установи, че ответницата е сестра на бившата
съпруга на молителя, т.е. същите са били роднини по сватовство.
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че заявеният от молителя акт на
домашно насилие е недоказан, респ. молбата за защита е неоснователна. По
делото не са ангажирани доказателства, които при условията на пълно и
3
главно доказване да установяват извършен от ответницата акт на домашно
насилие спрямо молителя. Установи се, че на 29.09.2024г. между страните
била водена електронна кореспонденция, като молителят настоявал за среща с
ответницата с посочен от него час – 21.00 часа, в столично заведение. В
резултат на това ответницата се разтреперила и била със сълзи в очите. В
подкрепа на изложеното са показанията на св. Арабаджийски, който лично е
възприел действията на ответницата, както и водената с молителя
кореспонденция. Не се доказа по делото ответницата да е извършила спрямо
молителя описаните в сезиращата молба действия, както и същият да е
пострадал в резултат на това. При така установеното от фактическа страна,
съдът приема, че не са налице предпоставките, при които законът предвижда
налагане на мерки за закрила срещу домашно насилие, респ. молбата за
защита от домашно насилие се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер от 25,00 лева следва да се възложи на
молителя, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
пострадалото лице.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от ответницата. Същата е доказала такива в размер на
2000.00 /две хиляди/ лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Молителят следва да
бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 2000.00 лева – разноски в
производството.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
4
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от И. П. Х., ЕГН **********, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Р. С. А., ЕГН
**********, поради осъществен от страна на последната акт на домашно
насилие на 29.09.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерките по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. П. Х., ЕГН ********** да заплати на Р. С. А., ЕГН
********** сумата в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева – разноски в
производството, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5