№ 15628
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110125429 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 11111111111,
представлявано от АА Изпълнителен директор срещу „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС,представлявано от К. Н. С., с която се моли
съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 994,12лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г., 130,27лв. - законна лихва за забава от 01.07.2020г. до 02.02.2023г., както и
3,57лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.06.2020г. до м.07.2020г. и 0,98лв. - законна лихва за забава за периода от от 31.07.2020г. до
02.02.2023г., като претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. №8080/2023 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабден имот: апартамент №14, находящ се в АДРЕС аб.№
1111111111111, инсталация 111111111111111.
Ищецът твърди, че между „ФИРМА“ ЕООД. и “ФИРМА” ЕАД не е подписан договор
за продажба на топлинна енергия, въпреки изпратената покана за подписване на договор
съобразно действащите общи условия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно
за сметка на дружеството ни и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера обедняването.Сочи се, че ищцовото дружеството е изпратило
писмо покана, но погасяване не е налице.
Сочи се, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответното дружество не е
изпълнило задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
1
стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „ФИРМА” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
които се изготвят от „ФИРМА” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
“ФИРМА” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на
КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал, 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ФДР” ООД”.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани
от „ФИРМА” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – „ФИРМА” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ
бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ
бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като частично неоснователни. Не се оспорва цената на главницата
(994.12 лв.), но се прави възражение срещу претенцията за заплащане на 130.27 лв. и 0,98
лв. – законни лихви за забава от м.07.2020 г до 02.02.2023 г. Сочи се, че вземането за
обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при
липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 15.02.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ФИРМА“ ЕООД за сумите 994,12 лева
2
(деветстотин деветдесет и четири лева и 12 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 130,27
лева (сто и тридесет лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2020 г. до 02.02.2023 г., 3,57лева (три лева и 57 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.07.2020
г., ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
0,98 лева (нула лева и 98 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2020 г. до 02.02.2023 г.- Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул.Васил
Левски 140,вх.А,ет.5- надземен/4 жилищен, ап.14, аб.№ 1111111111111. Сумите се
претендират като такива, с които длъжникът неоснователно се е обогатил поради липсата на
облигационно правоотношение в процесния период
С разпореждане от 22.02.2023 г. по ч. гр. д. № 8080/2023 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лв. за заплатена държавна такса от 25 лв.
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Не е спорно, а и от представените Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№139, том II, рег. №**********, дело №111111 от 25.06.2007 г. на Нотариус МК и
Нотариален акт за учредяване на право на строеж строеж срещу задължението за
построяване на магазини, гаражи, жилища и ателиета 111, том IVвх. Рег 11111111, дело
№111111 от 2.08.2005 г. на Нотариус БВ се установява, че ответникът „ФИРМА“ ЕООД е
собственик на апартамент №14, находящ се в АДРЕС
Видно от представения протокол от 03.11.2008 г. от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността
на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която
сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства и отделените за безспорни и ненуждаещи се от
3
доказване обстоятелства се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните
и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за
постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора –
доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са
предявени на извъндоговорно основание.
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на процесния
имот през посочения период е бил ответника. Това обстоятелство се установява от
приобщените към доказателствения материал по делото Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №139, том II, рег. №**********, дело №111111 от 25.06.2007 г. на
Нотариус МК и Нотариален акт за учредяване на право на строеж строеж срещу
задължението за построяване на магазини, гаражи, жилища и ателиета 111, том IVвх. Рег
11111111, дело №111111 от 2.08.2005 г. на Нотариус БВ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че през
процесния период за имота е потребена топлинна енергия, като ответника се е обогатил със
стойността на така потребената в имота енергия за сметка на ищцовото дружеството,
доколкото по делото се установи, че през процесния период ответникът е бил собственик на
процесния недвижим имот с адрес: гр. София, бул.Васил Левски 140,вх.А,ет.5- надземен/4
жилищен, ап.14.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената и
потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия, е
994.12 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД. В нормата
на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа
на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. Ето защо ответникът се е обогатил и със стойността на цената
на услугата за дялово разпределение –3.57 лева.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника. С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за
4
плащане на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в
забава е необходима покана. По делото не са представени и събрани доказателства, които да
установяват обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е
изпратена покана за плащане на сумата, с която ответника неоснователно се е обогатил. Ето
защо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 110.47 лв., от общо дължим размер от 125 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но тъй като не са представени доказателства за извършването
им такива не следва да се присъждат.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -66.28 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС,представлявано от К. Н. С., дължи на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 11111111111 сумата от 994.12 лева- главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020
г. - м.04.2022 г. за топлоснабден имот: апартамент №14, находящ се в АДРЕС аб.№
1111111111111, инсталация 111111111111111.и сума за дялово разпределение 3.57 лв. за
периода м.06.2020 г. - м. 07.2020 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил,
ведно със законната лихва върху сумите от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №8080/2023 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за 130.27 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2020 г. до
02.02.2023 г. и 0.98 лв законна лихва за забава от 31.07.2020г. до 02.02.2023г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС,представлявано от К. Н. С., да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
11111111111, сумата от 110.47 лв. – съдбено-деловодни разноски по настоящото
производство и сумата от 66.28 лева- разноски по ч.гр.д. №8080/2023 г.на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5