РЕШЕНИЕ
№ 4567 29.11.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На
двадесет и девети ноември
две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание на осемнадесети ноември 2019г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 13195 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, 221, ал.1, чл.224, ал.1 и чл.245,
ал.1 от Кодекса на труда вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Л.Р.К., ЕГН **********,***, чрез
адв. *****, твърди, че е работил
при ответника – “Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД – клон ****, като *******. Бил освободен от работа
със заповед № ******* г. след получено от
него заявление на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ.
След прекратяване на трудовия договор ответникът останал да му
дължи: заплати за м. януари, февруари,
март, амрил. май юпи и юли
2019 г., и обезщетение по чл. 224, ал. 1 /за неизползван годишен отпуск - 12 дни/, и по чл.
221, ал. 1 от КТ /едно брутно трудово
възнаграждеиие за срока па предизвестието/,
което претендира.
Заявява, че дължимите суми са, както следва:
1. За м. януари 2019г. - 560,00 лв. л.з. 10.03 - 08.08 2019 г. - 28.00 лв.
2. За м. февруари 2019 г. 433,87 лв. л.з. 10.04 - 08.08 2019 г. - 18.28 лв.
3. За м. март 2019 г. -452,86 лв. л.з. 10.05 - 08.08 2019 г. - 15.22 лв.
4. За м. април 2019 г. - 505.00 л.з. 10.06
- 08.08 2019 г. - 12.77 лв.
5. За м. май 2019 г. - 667,09 л.з. 10.07 -
08.08 2019 г. - 11.12 лв.
6. Зам.
юни2019г.-600.76 л.з. 10.08 -08.08 2019 г. -5,01 лв
7. За м. юли 2019 г. - 1624,85
8. Обезщетение по чл. 224. ал.
1 от КТ - 695.50 лв.
9. Обезщетение по чл. 221 ал.
1 от КТ - 379,09 лв.
Общо главница - 5959,02 лв. Общо лихва
за забава от десето число
на месец, следващ последващия месец на полагане
на труда до **** г. в общ
размер от 90,40лв.
Претендира и законна лихва върху главниците
от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът е „Транспортно строителство и възстановяване"
ЕАД, Клон ****, правоприемник на основание ПМС **** г. на ДП„Транспортно строителство и възстановяване"
П., сртуктурно звено на Държавно
предприятие "Транспортно
строителство и възстановяване"
– С., ****, *********. Статутьт му е уреден в Правилник
за дейността и структурата на ДП "Транспортно строителство и възстановяване'", издаден от ******** на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 13 от 5.02.2002 г., изм. и доп., бр. 63 от
15.07.2003 г., бр. 91 от
15.11.2005 г., бр. 67 от
18.08.2006г., ш„ бр. 1 от
4.01.2008 г., изм. и доп., бр. 31 от 23.04.2010 г., ар. 90 от 15.11.2016 г. Съгласно чл. 34 и 35, Т. 1 И 10
ОТ ТОЗИ Правилник, ответникът
"Транспортно строителство
и възстановяване" ЕАД, клон
***, се представлява от своя ******/****** води от свое име
и за своя сметка съдебни и арбитражни дела.
Ето защо моли
съда да осъдите
ответника да му заплати:
Неплатено трудово възнаграждение:
За м. януари 2019г. - 560,00 лв. и л.з. 10.03 -08.08 2019 г.
-28.00 лв., За м. февруари 2019 г. 433.87 лв. и л.з. 10.04 - 08.08 2019 г. - 18.28 лв.,
За м. март 2019 г. -452,86 лв. и л.з. 10.05 - 08.08 2019 г.
- 15.22 лв., За м. април 2019 г. - 505.00 лв и л.з. 10.06 -08.08 2019 г. - 12.77 лв.,
За м. май 2019 г.-667,09 лв. и л.з. 10.07 -08.08 2019 г.-
11.12 лв. За м. юни 2019 г. - 600.76 лв.и л.з. 10.08 - 08.08 2019 г. -5,01 лв
За м. юли 2019 г. - 1624,85
лв.
Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ /в размер на едно брутно
трудово възнаграждение/ - 695.50
лв. Обезщетение по чл. 221. ал.
1 от КТ - 379,09 лв.
Общо главница - 5959,02 лв.
Общо лихва за
забава - 90.40 лв.
също така законна
лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба,
до окончателното им изплащане.
В съдебно
заседание изменя размерите на предявените искове, като претендира сумата от
3815,16лв. – трудови възнаграждения, 63,66лв. – обезщетение за забава, сумата
от 352,86лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и сумата от 676,31лв. –
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
Признава, че
главниците са му изплатени в ходан а производството. Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.
В дадения му срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове. Признава факта, че ищецът
е работил в ответното предприятие на длъжност ********/******/, като
ТПО на Л.К. било прекратено на основание
чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед
№ *******г.
Не е вярно, че ответното дружество
дължи на ищеца претендираната с исковата молба сума в общ размер
на 6049,42 лв.
Към **** г. ДПТСВ е дължало на Л.К. сумата от 4844,43лв., което обстоятелство е видно и от приложената
към исковата молба Служебна бележка, издадена от ответното дружество
на **** г.
Ответникът е заплатил всички дължими суми на ищеца,
претендирани с исковата молба, поради което
ДПТСВ не дължи както посочените главници за месеците
януари 2019г., февруари
2019г., март 2019г., април
2019г., май 2019г., юни
2019г., юли 2019г. и начислената
законна лихва за забава върху
тях, така и претендираните суми като обезщетения.
Претендираното ТВ на Л.К. за м. януари 2019г. в размер на 560,00лв. и е заплатено от ДПТСВ по банкова сметка
***, за което обстоятелство прилага разпечатка от банков
превод на ответното дружество.
Видно от представената
към отговора справка за изплатените
от ДПТСВ парични суми по банков
път на ищеца,
предявената искова претенция за месеците
февруари 2019г., март
2019г., април 2019г. са също неоснователно предявени, тъй като са заплатени
от ответното дружество на
ищеца както следва:
- на
09.08.2019г.- 437,87лв / ТВ за м. февруари
2019г./, платени по банков път;
- на
20.08.2019г- 452,86лв./ ТВ за м. март
2019г./, платени по банков път;
- на
20.08.2019г.- 505,00лв./ ТВ за м. април
2019г./, платени по банков път;
- 09.08.2019г.- 667,09лв./ ТВ за м. май 2019г./, платени
по банков път.
Дължимото ТВ за месец юни 2019г. ДПТСВ в размер на 600,76лв. също е изцяло изплатено
на ищцовата страна по банков
път на ищеца,
което обстоятелство е видно от приложената
разпечатка за извършен банков превод от ДПТСВ.
Претендираното ТВ за месец юли 2019г. в размер на 1624,85лв., в която сума са
включени освен ТВ за месец юли
2019г., така и обезщетението
по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер
на 751,46лв./за 23 дни/, включително и обезщетението по чл. 224, ал. I от КТ в размер на 392,07лв. /за 12 дни/, също са
заплатени изцяло по банков път
на Л.К. на 13.09.2019г., видно от приложената
разпечатка за извършени банкови преводи от ДПТСВ.
От приложената към отговора ведомост
за трудово възнаграждение за месец юли 2019г. на Л.К. е видно, че в сумата от
1624.85лв. е включено както
изработеното трудово възнаграждение за посочения месец, така и обезщетението по чл. 221, ал.
I от КТ в размер на 751,46лв./за 23 дни/, включително и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 392,07лв. /за 12 дни/.
Счита, че в исковата
молба ищецът е претендирал обезщетенията по чл. 224, ал.
1 КТ и по чл. 221, ал. 1 от КТ двукратно-
единият път като суми включени
в общодължимата сума от 1 624,99лв. за месец юли, в която
са включени и обезщетенията и вторият път- като самостоятелно
претендирани суми на същите правни
основания.
Предвид изцяло изплатените вече ТВ за месеците януари
2019г. - юли 2019г., както
и заплатените обезщетения по чл. 224, ал.
1 и чл. 221, ал. 1 от КТ. моли исковите
претенции на Л.К. относно претендираните суми като ТВ за
месеците от януари 2019г. - юли 2019г. включително, да бъдат оставени без уважение.
С оглед недължимостта на главницата, счита че ответното
търговско дружество, не дължи и претендираните
акцесорни суми, поради което моли
исковата претенция в тази й част също
да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ /за сумата от
695,50лв./ и по чл. 221, ал. 1 КТ / за сумата
от 379,09лв./, с оглед обстоятелството. че видно от приложеното
извлечение за ТВ за м. юли 2019г. тези обезщетения са вече начислени
и изцяло заплатени с ТВ за м. юли 2019г., поради което моли
предявеният иск на Л.К. относно повторно претендираните сумн като обезщетения
по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ също да
бъде оставен без уважение.
С оглед изложеното, моли съда да
отхвърли изцяло, като неоснователна предявената искова претенция от Л.Р.К., ЕГН: **********,***
срещу „Транспортно строителство и възстановяване ЕАД
клон ***, ЕИК:
2056774350014, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул.
Нестор Абаджиев № 32, предстаалявано от *** К.Ш. за заплащане на
сумата от 6049.42лв., от която 5959.02лв.- главница и 90,40лв. законна лихва за забава.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се
спори между страните, а и от представените доказателства – трудов договор № ********
г., се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност “********/ ********” до ****** г.,
когато правоотношението било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, обективирано в Заповед № ******** г., поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение.
В същата заповед е посочено и че на ищеца следва да се изплатят
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 12 дни
за 2019 г., както и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение.
Ищецът твърди, че тези суми са му били заплатени след предявяване на
исковете. При лежаща върху ответника доказателствена
тежест, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, за изплащане на посочените неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения, от негова страна бяха ангажирани писмени
доказателства за такова плащане, извършено в полза на ищеца – на 09.08.2019 г.
била преведена по банковата сметка на ищеца сумата от 437,87лв. трудовото възнаграждение за м.февруари 2019
г., на 20.08.2019 г. – сумата от 452,86лв. - трудовото възнаграждение за м.март
2019 г., на 20.08.2019 г. – сумата от 505лв. – трудовото възнаграждение за м.април
2019г., на 09.08.2019 г. – 667,09 лв. - трудовото възнаграждение за м.май 2019
г., на 13.09.2019 г. са изплатени и 560лв. - трудовото възнаграждение за
м.януари 2019 г., 600,76лв. – трудово възнаграждение за м.юни 2019 г.,
1624,85лв.- трудово възнаграждение за м.юли 2019 г., обезщетения по чл.221,
ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ. Сочените размери са формирани след приспадане на законоустановените удръжки.
В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил, че дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск следва да се изплати за 12дни.
Работодателят е признал дължимостта на обезщетението
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като е налице и
извънсъдебно признание на това вземане чрез плащането му в хода на
производството.
С оглед посоченото основание за прекратяване
на трудовото правоотношение – чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, на
основание чл.221, ал.1 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, каквото е било и правоотношението на ищеца. Дължимостта на това обезщетение е призната от работодателя
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и чрез плащане на
това обезщетение в хода на производството.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно,
изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните се установява,
че за процесните месеци трудовото възнаграждение
възлиза на 3815,26лв., обезщетението за забава – на 63,66лв. / от падежа до
датата на подаване на исковата молба/, 676,31лв. – обезщетение по чл.221, ал.1
от КТ и 352,86лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, които главници са
изплатени изцяло, като неизплатено е мораторното
обезщетение от 63,66лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че исковете по чл. 128, т.2 от КТ за неизплатени
трудови възнаграждения и исковете за неизплатени обезщетения по чл.221, ал.1 и
чл.224, ал.1 от КТ се явяват неоснователни, тъй като ответникът е изплатил
същите в хода на производството – след датата на завеждане на исковата молба.
Липсват доказателства обаче ответникът да е изплатил на ищеца претендираните обезщетения за забавено плащане на главниците.
Ето защо исковете с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважат, като на ищеца се присъдят
обезщетения за забава.
Ищецът
претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 1100лв. –
заплатено адв. възнаграждение.
Ответникът
претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат
присъдени, а в частта относно отхвърлените искове разноски не му се дължат, тъй
като е дал повод за завеждане на делото.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна
такса в размер на 50 лв., както и 100лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Транспортно строителство
и възстановяване” ЕАД – клон
Пловдив, БУЛСТАТ
1308471160016, с административен адрес ********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Р.К., ЕГН **********,***, чрез
адв. *****, сумата от 63,66лв. /шестдесет и три лева и шестдесет и шест ст./ - сбор от
обезщетения за забавено плащане на изплатени в хода на настоящото
производство трудови възнаграждения за м.януари 2019 г., м. февруари 2019г., м. март 2019г., м. април 2019г., м. май 2019г., м.юни 2019г., м.юли 2019 г., дължими за периода от десето число
на месеца, следващ последващия полагането на труда
месец до датата на предявяване на исковете – 08.08.2019
г., както и сумата от 1100лв./хиляда
и сто лева/ - разноски по производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Р.К., ЕГН **********,***, чрез адв.
К.С., против “Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД – клон *****,
БУЛСТАТ 1308471160016, с административен адрес ********, обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, 221, ал.1, чл.224, ал.1 и чл.245, ал.1 от Кодекса на труда за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3815,26лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения
за м.януари 2019 г., м. февруари 2019г., м. март 2019г., м. април 2019г., м.
май 2019г., м.юни 2019г., м.юли 2019 г., сумата от 676,31лв. – обезщетение по
чл.221, ал.1 от Кодекса на труда, сумата от 352,86лв. – обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 12дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г., които
обезщетения са дължими при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед
№ ******** г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като погасени чрез плащане
след датата на предявяване на исковете.
ОСЪЖДА “Транспортно строителство и възстановяване”
ЕАД – клон ****, БУЛСТАТ 1308471160016, с
административен адрес ********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата 50лв./петдесет лева/ - държавна такса,
както и сумата от 100лв./сто лева/ -
разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ