№ 188
гр. Враца, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. В.а
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221420201069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Й. М. от с.****, област Враца, ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 22-0967-002079/21.10.2022 г., издадено от началник група в
ОДМВР Враца, сектор ПП, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00
/триста/ лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно и
моли за неговата отмяна. Твърди че, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава, тъй като той самият не е управлявал процесния
автомобил, а последният е бил с изключен двигател по време на проверката и не е бил в
движение.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Д.Н. поддържа жалбата и моли
за отмяна на издаденото НО, като незаконосъобразно.
Ответникът не се представлява и не ангажира становище по жалбата. В
придружителното преписката писмо предлага НП да бъде потвърдено.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок и същата е
процесуално допустима.
1
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение, Серия GA, № 775865 от 08.10.2022 г. за това,
че на 07.10.2022 г., около 22:45 часа, на път III-1302, в района на км. 11.200, с посока на
движение от с.**** към с.Главаци, срещу село Краводер, жалбоподателят М. управлявал лек
автомобил Флксваген Голф с регистрационен номер ВР9107СК без да притежава
свидетелство за управление на МПС.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.150 от ЗДвП,
съгласно чиято разпоредба всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му
по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Жалбоподателят
подписал акта с възражения. В АУАН са описани иззетите доказателства - СРМПС №
********* и два броя регистрационни табели с номер ВР9107СК. В законоустановения
тридневен срок за представяне на писмени възражения, жалбоподателят не е депозирал
такива пред наказващия орган.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при
идентично словесно описание на извършеното нарушение, наказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление № 22-0967-002079 от 21.10.2022 г., издадено от
началник група в ОД на МВР - Враца, сектор ПП, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП,
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП / наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:…. който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.
157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено;/ на Т. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на триста
лева.
При обжалването на НП пред ВрРС са събрани гласни доказателства, като са
допуснати до разпит свидетелите, посочени в акта. Актосъставителят Др.Д. и св.П.А.
твърдят, че на посочените в АУАН дата и място са спрели за проверка л.а.Фолксваген Голф,
управляван от водача М., който не притежавал СУМПС, като извършили и проба за
употреба на алкохол, която била положителна, поради което лицето било задържано и в
сградата на РУ Враца му съставили два акта за административни нарушения по ЗДвП.
В хода на делото е разпитан и свидетеля И. В., присъствал в автомобила по време на
проверката. Св.В. твърди, че на 07.10.2022 г. заедно с жалб.Т.М. и неговия брат М.М.
тръгнали от с.**** към с.Краводер с процесния л.а., управляван от М. М., като автомобилът
2
аварирал на пътя, поради което М.М. отишъл до с.Краводер да търси помощ от свои
познати, а св.В. и жалб.М. останали в автомобила да слушат музика, когато до тях спрял
патрул на пътна полиция. Свидетелят твърди, че автомобилът не е бил в движение,
двигателят е бил изключен и контактният ключ не е бил в колата.
Събраните гласни доказателства, посредством разпита на посочените свидетели са
противоречиви и не установяват по един безспорен и категоричен начин каква е била
действителната фактическа обстановка. Твърденията на жалбоподателя М. се подкрепят от
показанията на св.В. и като цяло са в противоречие с показанията на свидетелите Д. и А.,
което в голяма степен намалява интензитета на обвинението.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени
доказателства: АУАН, Серия GA, № 775865 от 08.10.2022 г.; Наказателно постановление
№22-0967-002079/21.10.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР Враца, сектор ПП;
Справка за нарушител/водач Т. М., видно от която същият не притежава валидно СУМПС и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи;
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно
постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от
НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН
и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни
органи, видно от приложената по делото заповед на МВР. Актосъставителят отговаря на
т.1.3.2 от заповедта и в правомощията му е да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни
постановления на началник група в ОД на МВР-Враца, сектор ПП, действащ като
административно-наказващ орган, произтича от т.3.11. от представената заповед на
министъра на МВР.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец на
нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. И АУАН и НП отговарят на изискванията съответно
на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити,
3
посочени и в двете разпоредби.
Настоящата инстанция намира, с оглед изложеното и данните по делото, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание. От
описаната в АУАН, а впоследствие и в наказателното постановление фактическа обстановка
е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършването му, описание на
нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, която е
нарушена и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства обаче не се установява по
един безспорен и категоричен начин, че на 07.10.2022 г., около 22:45 часа, на път III-1302, в
района на км.11.200, с посока на движение от с.**** към с.Главаци, срещу село Краводер,
жалбоподателят М. да е управлявал лек автомобил Флксваген Голф с регистрационен номер
ВР9107СК. Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са
изключително противоречиви и не могат да установят каква е била действителната
фактическа обстановка, досежно обстоятелствата бил ли е автомобилът в движение и кой е
бил неговият водач. Фактическите обстоятелства, отразени в акта подлежат на доказване, а
от събраните в конкретния случай доказателства пълно и главно доказване на твърдените
обстоятелства не се проведе.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за основателна, тъй като
извършването на посоченото административно нарушение от обективна и субективна страна
от страна на санкционираното лице не е безспорно и категорично установено, поради което
съдебният състав прецени, че следва да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, тъй като обвинението не може да почива на предположения.
Предвид гореизложеното и събраните по делото доказателства, съдът приема, че
нарушението за което на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна
отговорност не е установено по един несъмнен и безспорен начин.
С оглед горното съдът намира, че въззивната жалба се явява основателна и като
такава същата следва да бъде уважена, а издаденото НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото, АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя,
съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в
настоящето производство се изразява в участие в съдебното производство и изготвяне на
жалба, относно законосъобразността на наказателното постановление, намира че в полза на
4
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0967-002079/21.10.2022 г., издадено от
началник група в ОД МВР-Враца, сектор ПП, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Т. Й. М. от с.****, област Враца, ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОД МВР – Враца да заплати на Т. Й.
М. от с.**** сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5