Решение по дело №1306/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.01.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Г.

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 1 306 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И

 

[1] ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по отношение на Т.Ц.Ц. и Л.К.Ц. споразумение, утвърдено с решение от 19.05.2014 г. на СРС, 80-ти с-в по гр. д. 25 044/2014 г., само в частта му, с която Н.Г.Т. се е задължил да заплаща на М.Н.Т., чрез майка ѝ Д.А.Т., месечна издръжка над 1 000,00 лева до 3 600,00 лева. Съдът прогласява споразумението за недействително по иск на Т.Ц.Ц. и Л.К.Ц., които са със съдебен адрес – адвокат В.Й.,***, партер. Н.Т., Д.Т. и М.Т. са със съдебен адрес – адвокат Ч.и адвокат Т.,***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД на Т.Ц.Ц. и Л.К.Ц. срещу Н.Г.Т. за прогласяване за недействително на споразумение, утвърдено с решение от 19.05.2014 г. на СРС, 80-ти с-в по гр. д. 25 044/2014 г., в частта му, с която Н.Г.Т. се е задължил да заплаща на М.Н.Т., чрез майка ѝ Д.А.Т., месечна издръжка от 1 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА:

1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Т., Д.Т. и М.Т. да заплатят на Т.Ц. и Л.Ц. 3 744,00 лева разноски по делото;

2. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.Ц. и Л.Ц. да заплатят на Н.Т., Д.Т. и М.Т. 277,78 лева разноски по делото;

3. на основание чл. 77 от ГПК Т.Ц. и Л.Ц. да заплатят 8 640,00 лева държавна такса по сметка на СГС.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

[5] Ако ответниците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 992,00 лева държавна такса по сметка на САС (13 824,00/2Х2 600,00/3 600,00). Ако ищците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 920,00 лева държавна такса по сметка на САС (13 824/2Х1 000,00/3 600,00). При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА.

 

1.             На ищеца

 

[6] Ц.Ц. е заявил в искова молба от 02.02.2016 г., че е имал договор за заем с ответника Н.Т.. По този договор Ц.Ц. е предоставил на Н.Т. 100 000,00 евро. Тъй като Н.Т. не е платил в уговорения срок, Ц.Ц. се е снабдил с изпълнителен лист за 20 000,00 лева – част от предоставения заем.

 

[7] Междувременно, Н.Т. се е развел по взаимно съгласие със съпругата си Д.Т.. При развода е било уговорено между Н. и Д.Т. първият да заплаща 3 600,00 лева месечна издръжка на М.Т., тяхна дъщеря от общия им брак.

 

[8] Ц.Ц. е твърдял, че тази договорка между Н. и Д. Т.го е увреждала. Затова той е молил съда да я обяви за относително недействителна спрямо него (исковата молба, л. 2-7). След смъртта на Ц.Ц., неговите наследници по закон Т.Ц. и Л.Ц. подържат предявения иск (молбата, л. 54).

 

2. На ответника

 

[9] Ответниците са оспорили иска, предявен срещу тях. Те са заявили, че:

1. договорът за заем е нищожен (поради нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и поради липса на съгласие) и унищожаем (Н.Т. е бил заплашен от Т.Ц. да сключи договора);

2. нищожни са арбитражните решения, с които Н.Т. е бил осъден да заплати на Ц.Ц. сумата по заема (уговорения арбитражен съд не е съществувал към момента на уговарянето му; към момента на уговарянето на арбитража, арбитражен съд с такова наименование не е имало);

3. атакуваната сделка не уврежда Ц.Ц., не цели увреждането му и страните по нея не са знаели за увреждането. Затова ответниците молят съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 36-45).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1. Обстоятелства, които съдът установява

        

[10] На 10.08.2002 г. Н.Т. е сключил брак с Д.Т.. От брака им на 12.04.2003 г. се е родила дъщеря им М.Т. (решението, л. 11-14).

 

[11] На 11.08.2011 г. Н.Т. е започнал работа за „Ю.Б.“. Основната му заплата е била 4 629,63 лева (справката от НОИ, л. 18 и л. 21). На 01.09.2011 г. Д.Т. е започнала работа в училището в с. Горна Малина. Нейната брутна заплата е била 590,51 лева (трудовия договор, л. 47).

 

[12] На 23.09.2011 г. Ц.Ц. и Н.Т. са сключили договор за заем, по силата на който Ц.Ц. се е задължил да даде в заем на Н.Т. 100 000,00 евро при годишна лихва от 1%. Н.Т. се е задължил да върне сумата заедно с договорената лихва до 23.09.2012 г. (договора, л. 24). На 03.01.2012 г. Д.Т. е сключила допълнително споразумение с работодателя си, с което брутното ѝ трудово възнаграждение е било увеличено на 666,00 лева (споразумението, л. 48).

 

[13] Тъй като Н.Т. не е върнал заема си към Ц.Ц., последният е подал две искови молби пред Арбитражен съд София. Първата той е подал на 07.06.2013 г. за 20 000,00 лева, като част от 100 000,00 евро. Арбитражният съд е постановил решение по нея на 03.12.2013 г., с което е уважил иска (изпълнителния лист, л. 8). Втората той е подал на 21.12.2013 г. за 89 774,17 евро – остатъка от невърнатия заем (изпълнителния лист, л. 9). На 29.04.2014 г. ВКС е отхвърлил иска на Н.Т. за отмяна на арбитражното решение, постановено по първата искова молба на Ц.Ц. (решението, л. 84-87).

 

[14] През 2014 г. М.Т. е посещавала курсове по математика, английски и рисуване. Тя също е спортувала тенис на корт и кунг фу (показанията на свидетеля Табаков, л. 95-96).

 

[15] На 19.05.2014 г. СРС е постановил решение, с което е прекратил по взаимно съгласие брака между Н.Т. и Д.Т.. С решението съдът е утвърдил постигнатото споразумение между страните по чл. 51 от Семейния кодекс СК). С това споразумение Н.Т. се е задължил да заплаща на малолетната си дъщеря М.Т. 3 600,00 лева месечна издръжка (решението, л. 11-14).

 

[16] На 26.06.2014 г. СГС е издал изпълнителен лист в полза на Ц.Ц. по арбитражното решение, постановено по първата му искова молба. На 30.06.2014 г. Арбитражен съд София е постановил решение и по втората искова молба на Ц.Ц.. С него Арбитражният съд е уважил иска на Ц.Ц. (решението на ВКС, л. 123-126; изпълнителния лист, л. 9-10). По това решение СГС е издал изпълнителен лист в полза на Ц.Ц. на 03.11.2014 г. (изпълнителния лист, л. 9-10).

 

[17] На 17.09.2015 г. Ц.Ц. е сключил допълнително споразумение. С него брутното му трудово възнаграждение е било увеличено на 5 685,00 лева (споразумението, л. 46). На 20.10.2015 г. М.Т., чрез законния си представител Д.Т., е подала молба за образуване на изпълнително дело срещу Н.Т. за събиране на неплатена издръжка (молбите, л. 22-23).

 

[18] Ищците са заплатили  5 184,00 лева държавна такса (л. 23а). Ответниците са заплатили 2 000,00 лева възнаграждение на двама адвокати (л. 50-52).

 

2.             Обстоятелства, които съдът не възприема

 

[19] Съдът не възприема обстоятелствата относно сумите, заплащани за разходите на М.Т., заявени от свидетеля Табаков. От една страна свидетелят е в близка роднинска връзка с Д. и М. Т.и показанията му имат ниска доказателствена стойност. От друга страна сумите са абсурдно високи.

 

IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[20] Ищците са предявили иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

 

1. По иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

 

1.1.       По предпоставките за уважаването на иска и решението на съда по него

 

[21] Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищците да са кредитори на Н.Т.; 2. Н.Т. да е извършил действие (сделка), което е валидно (Решение на ВС 993-1986-II Г.О. по гр. д. 13/1986г.); 3. това действие (сделка) да уврежда ищците; 4. Н.Т. да е знаел за увреждането.

 

[22] Съдът установи, че Н.Т. е бил длъжник на Ц.Ц. от 23.09.2011 г., като вземането на Ц.Ц. е станало изискуемо на 23.09.2012 г. Следователно Ц.Ц. е бил кредитор на Н.Т.. Ето защо кредитори на Н.Т. са и ищците – наследници по закон на Ц.Ц.. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[23] Споразумението за прекратяване на брак има договорен характер (ТР на ОСГК на ВС 60/1987 г. по гр. д. 31/1987 г.; решения на ВКС: 205-2012-II Г. О. по гр. д. 215/2012 г.; 296-2010-II Г. О. по гр. д. 422/2009 г.; 124-2010-II Г. О. по гр. д. 792/2009 г.). Съдът установи, че Н.Т. е сключил с Д.Т. споразумение за прекратяване на брака им. То е валидно и има договорен характер. Следователно Н.Т. е извършил действие. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

 

[24] Със споразумението Н. и Д. Т.са уговорили Н.Т. да заплаща на детето им М.Т. месечна издръжка от 3 600,00 лева при 4 629,63 лева основна месечна заплата на Н.Т.. Уговарянето на издръжка намалява имуществото на Н.Т. и ограничава възможността на ищците за удовлетворяване на вземането им. Следователно това действие е увреждащо за ищците.

        

[25] Въпросът е дали ищците следва да търпят това увреждащо действие изцяло или в части. Съгласно чл. 84 от СК (отм), размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Вземането за издръжка, заедно с вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията на държавата, освен тия за глоби, се удовлетворяват предпочитателно от цялото имущество на длъжника (чл. 136, ал. 2, връзка с ал. 1, т. 5 и 6 от ЗЗД).

 

[26] Съдът приема, че ищците в настоящия случай следва да търпят увреждащото действие на Н.Т. чрез предоставянето на издръжка на М.Т. от Н.Т., доколкото тази издръжка е в размер, необходим за покриване на нуждите на М.Т.. Това е така, защото законодателят е поставил приоритет на задължението за издръжка пред останалите задължения с оглед подсигуряването на нормалното съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ако издръжката е уговорена в размер над необходимия за покриване на нуждите на М.Т., за размера над необходимия ищците не следва да търпят увреждащото действие. Ето защо съдът следва да определи какъв е размерът на издръжката, съответстващ на нуждите на М.Т. към април 2014 г.

 

[27] Към април 2014 г. М.Т. е била на 11 г. (пети клас). М.Т. не страда от заболявания, изискващи специално лечение, диета или режим. Тя е посещавала различни курсове и е упражнявала два спорта. За нея са били необходими и разходи за храна, отопление, облекло, учебни пособия. Затова съдът приема, че необходимите средства за издръжката ѝ са били 1 000,00 лева[1]. Ето защо съдът приема, че ищците следва да търпят увреждащо действие за издръжка на М.Т. от 1 000,00 лева, но не и за разликата над 1 000,00 лева до 3 600,00 лева. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска, но за споразумението в частта му на уговорената издръжка за М.Т. над 1 000,00 лева до 3 600,00 лева.

 

[28] Съдът следва да прецени дали е било налице знание за увреждането. Към момента на сключване на споразумението Н.Т. е знаел за дълга си към Ц.Ц. – той е сключил договора за заем; срещу него вече е било поставено и арбитражно решение, което е било влязло в сила. Ето защо съдът приема, че Н.Т. е знаел за увреждането.

 

[29] Съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Разводът между Н.Т. и Д.Т. е настъпил с влизането в сила на решението на съда за това. С това решение съдът е одобрил процесното споразумение. Следователно споразумението е сключено преди влизането в сила на решението на съда за развода. Ето защо към момента на сключване на споразумението Н.Т. и Д.Т. са били все още съпрузи. М.Т. е дъщеря на Н.Т.. Затова съдът приема, че Д. и М. Т.също са знаели за увреждането.

 

[30] Налице е и последната предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът прогласява процесното споразумение за недействително спрямо ищците в частта му, с която Н.Т. се е задължил да изплаща на М.Т. месечна издръжка от над 1 000,00 лева до 3 600,00 лева. Съдът отхвърля иска за прогласяване на процесното споразумение за недействително спрямо ищците в частта му, с която Н.Т. се е задължил да изплаща на М.Т. месечна издръжка от 1 000,00 лева.

 

1.2.       По възраженията на ответниците

 

[31] Ответниците са възразили, че: 1. договорът за заем е бил нищожен; 2. нищожни са били и арбитражните решения, с които Н.Т. е бил осъден да заплати на Ц.Ц. сумата по заема; 3. атакуваната сделка не е увреждала Ц.Ц., не е целяла увреждането му и страните по нея не са знаели за увреждането. Съдът приема, че договорът за заем е валиден, тъй като това е било установено с две влезли в сила арбитражни решения. Съдът приема, че арбитражните решения не са нищожни, тъй като ВКС е отхвърлил исковете за нищожността им. Съдът изложи вече мотиви защо приема, че споразумението е увреждало Ц.Ц. и защо страните по него са знаели за увреждането. Ето защо съдът приема, че възраженията са неоснователни.

 

2. По разноските

 

[32] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 5 184,00 лева.

 

[33] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава частично иска на ищците. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на ищците 3 744,00 лева разноски по делото (2 600,00/3 600,00х5 184,00).

 

[34] Ответниците също търсят разноски. Те са направили такива за 2 000,00 лева за двама адвокати.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Страната има право на разноски за един адвокат (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Съдът отхвърля частично иска. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответниците 277,78 лева възнаграждение за един адвокат (1 000,00х1 000,00/3 600,00). На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда ищците да заплатят по сметка на СГС 8 640,00 лева държавна такса ((18 г.-10 г.)Х12месХ3 600,00леваХ0,04-5 184,00 лева).

 

Съдия: