Решение по дело №225/2021 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260029
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20211880100225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 26.04.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 225/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                   

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена отТоплофикация СофияЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от законните представители – чрез пълномощник, против М.Ж.М. ***, ЕГН **********. Предявени са два осъдителни иска за сумите 243,94 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г. и 53,35 лева – лихва за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., като се претендира още и законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Според посоченото в исковата молба вземанията са за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в находящ се в гр. С., обл. С., р-н „….”, бул. „…..”, бл. , вх. , …, инсталация **********, аб. № ….., за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г., като претендираните суми представляват ½ от общо дължимото за топлоснабдения имот.

В исковата молба се излага, че ответникът като съсобственик на топлоснабдения имот е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота.

От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. В него се посочва, че в една част предявените искове са недопустими – относно услугата „дялово разпределение, а по същество са изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот между ищеца и М.М., като се посочва че такава реално не е доставена, съответно не е измерена законосъбразно и не е начислена правилно. Твърди се, че искът за цената на услугата „дялово разпределение” е на фирмата за дялово разпределение (ФДР). От друга страна, навеждат се и доводи за неравноправност на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на дружеството – ищец. Също така се оспорва обстоятелството, че в интернет – страницата на топлоснабдителното дружество ежемесечно се публикуват дължимите суми за топлинна енергия (ТЕ). Посочва се, че липсват доказателства за ежемесечно начисляване на ТЕ, за която да са издавани фактури. Пълномощникът на ответника смята, че „Топлофикация СофияЕАД незаконосъобразно е определяла служебно количество на ТЕ за битова гореща вода (БГВ), като липсват доказателства за неосигурен достъп от страна на М.М.. Ответникът възразява, че претендираното количество топлинна енергия му е доставено реално, като сочи на липсата на доказателства за ежемесечното ѝ измерване. Твърди, че ищецът е начислявал същата на база. Навежда доводи, че имотът е бил необитаем, поради което незаконосъобразно е определяно служебно количеството на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Оспорва се и начисляването на лихва върху главницата, тъй като се касае за прогнозни суми. Направено е изрично възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице „Бруната” ООД не взе участие в производството.

Пълномощниците на страните представиха по делото становища, под формата на молби, а на ответника и писмена защита.

По делото са събрани писмени доказателства и приети техническа и счетоводна експретиза.

Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното :

По делото е приложен нотариален акт от 24.09.2008 г., който обективира договор за покупка-продажба на недвижим имот. От него се установява, че С. П. и М.М. са собственици на топлоснабдения имот. Приложено е заявление – декларация от 01.10.2008 г., подписано от единия съсобственик, с което е поискано откриване на партида съгласно Общите условия на ищеца, като домакинството се състои от двама члена. Посочени са имената и абонатния номер на предишния собственик – продавач по договор за продажба. Представена е декларация от съсобственика М., в която под страх от наказателна отговорност той е декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди. Има и удостоверение за административен адрес на имота описан в документа за собственост, както и Договор № 2112/01.10.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, заедно с протокол от Общо събрание на собствениците. Исковият период е от месец май 2016 г. до месец април 2018 г., като представените документи го предхождат по време. По делото са представени формуляри за отчет, които са подписани от клиента М.. Талоните за пломбиране на водомери, както и контролния лист и протокола за доставка, монтаж и демонтаж на водомери доказват наличието на водомер за битова гореща вода. Писмото от заместник изпълнителния директор на ищеца установява наличието на писмо подадена от съсобственика М., в качеството му на потребител в сграда – етажна собственост, с вх. № Г 25764/16.10.2019 г. Документ с входящ № 2669 от 24.11.2017 г. установява пломбиране на водомери, а са представени и съобщения към фактури, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия – коригирани.

От техническата експертиза е видно, че сградата в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г. Топлофикация СофияЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в етажната собственост (EС), който е преминал периодичен метрологичен контрол, съгласно изискванията. За сметка на ищеца са отчислявани ежемесечно технологчни разходи за абонатна станция (АС). Дяловото разпределение извършено от третото лице за ЕС и за имота на ответника е в съответствие с методиката за дялово разпределение описана в действащия ЗЕ. Направените отчисления за ТЕ за топла вода (БГВ), са начислени съгласно методиката за дялово разпределение описана в ЗЕ. Изравнителната сума за процесния период е 491,71 лева (за доплащане). Общата сума за топлинна енергия начислена от Топлофикация СофияЕАД във фактурите по прогнозни данни за абоната е 592,52 лева, включваща ТЕ за БГВ. Извършените измервания в АС, начислени по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената енергия за имота на С. П. и М.М., аб. № …., са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ действащи през процесния период.

Според счетоводната експертиза няма данни за извършени от С. П. и М.М. плащания за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. В информационната система на ищеца изравнителните сметки изготвени от третото лице, за имота на ответника, са на стойност 491,71 лева - за доплащане. Размера на дължимите прогнозни суми за топлинна енергия за процесния период е общо 592,52 лева, представляваща сумата за топлинна енергия за БГВ, съобразно действащите цени през процесния период. Размерът на лихвите за забава върху всяко периодично вземане, от датата на изискуемостта – първия ден след срока за плащане 14.09.2017 г. до 22.05.2020 г. е общо в размер на 106,70 лева. Общият размер на задължението е в размер на 594,57 лева ( ½ част = 297,29 лева), в това число главница 487,87 лева и лихва в размер на 106,70 лева.

Издадени са две фактури със срок за плащане до 14.09.2017 г. и до 14.09.2018 г. – л. 18 и л. 19 от делото. Исковата молба е постъпило в съда на 09.04.2021 г., т.е. вземанията по първата фактура са погасени по давност, както за главница, така и за лихви. Общата фактура с № *********, посочена в експертизата и на л. 20 от делото не е погасена по давност. Същата е издадена на 31.08.2018 г. и обхваща период от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. Следователно непогасени остават сумите от 181,22 лева – главница (164,36 + 16,86) и 26,53 лева – лихви (26,33 + 0,20) върху непогасената главница, начислени за периода от 15.09.2018 г. до 22.05.2020 г. Една втора от тези суми са съответно – 90,61 и 13,27. Погасена по давност е сумата от 306,65 лева – главница и сумата от 80,17 лева – лихва върху погасената по давност главница. Една втора от тези суми са съответно – 153,33 и 40,09.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че М., като титуляр на право на собственост, е клиент на топлинна енергия според ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. С. Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение доказва облигационната връзка между ответника и третото лице – помагач.

Не се събраха никакви данни, а и няма твърдения, натрупаните задължения през исковия период да са от потреблението на някой друг освен на собствениците. При това положение, основанието на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло доказано.

За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена за топлоенергия и лихва за забава върху нея ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно претенцията за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

За процесния период по отношение на имота, на който М. е съсобственик, е начислена ТЕ за отопление на имота и за подгряване на вода, която е отразена в извлечението от сметки и съобщенията към фактури. Така за него се е породило задължението за заплащане на стойността на консумираната в имота ТЕ за исковия период. Конкретната цена на потребената топлинна енергия е определена от двете експертизи. Част от вземанията са погасени по давност, а другата част не са. Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото дело такива не се установяват. Приети по делото доказателства и доказателствени средства опровергават останалите възражения направени от ответника.

На основание чл. 78 ГПК на ищеца ще следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете. Общо разноските на ищеца са в размер на 790 лева, а според уважената част от исковете – 276,03 лева. По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника, съдът съобрази, че то е уговореното при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) – оказана безплатна адвокатска помощ, като съдът го определя в минималния размер от 300 лева, а според отхвърлената част от исковете – 195,18 лева. Искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с исковата молба, в този случай не следва да се обсъжда, тъй като липсва заплатено от страната възнаграждение. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда М.Ж.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Топлофикация СофияЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК *********, сумата от 90,61 лева - главница, представляваща ½ от цената на доставената топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г. в имот с аб. № …., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.04.2021 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 13,27 лева – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 22.05.2020 г., а отхвърля като погасени по давност претенциите в частта им за сумата от 153,33 лева - главница, представляваща ½ от цената на доставената топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2017 г. в имот с аб. № …, както и в частта им за сумата от 40,09 лева – законна лихва за забава върху главницата от 153,33 лева, начислена за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г.

Осъжда М.Ж.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Топлофикация СофияЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК *********, сумата от 276,03 лева – представляваща направени разноски по делото за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение - според уважената част от исковете.

Осъжда Топлофикация СофияЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И. Е., ЕИК *********, да заплати на адвокат Ю.О.Г. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 195,18 лева - за оказана безплатна адвокатска помощ, според отхвърлената част от исковете.

 

Решението е постановено при участието „Бруната” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Братя Бъкстон” № 85, като трето лице помагач на ищеца – Топлофикация СофияЕАД против ответника М.Ж.М..

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

              

 

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ :