Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Габрово, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Жени Шикова, като
разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 6 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от подсъдимия Г.К.У. ***, депозирана чрез договорния му
защитник адв. Н.Д., срещу присъда № 1 от 10.01.2020 г. по НОХД № 3/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Севлиево
е признал подсъдимия Г.К.У. за виновен в това, че на
28.12.2019 г., около 23:10 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Лозарска“, в участъка
ѝ, преминаващ край мост на „СБА“, в посока кв. „Възраждане“ /Балабанца/,
в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
Наказателно постановление № 18-0341-000660/18.09.2018 г. на Началник Сектор към
ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, влязло в сила на 13.11.2019 г., извършил
такова деяние – управлявал моторно превозно средство – л.а. марка „Рено“, модел
„***“ с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление, с което е
извършил престъпление, за което на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС, както и на ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 250 лв.
В законния срок присъдата е
обжалвана от подсъдимия Г.У., чрез договорния му защитник адв. Н.Д.. В жалбата,
бланкетно, се твърди, че първоинстанционният съд не е спазил задълженията си по
чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, както и че при постановяване на
присъдата не е отговорил на всички възражения на подсъдимия и защитника му. На
следващо място, развива се оплакване за явна несправедливост на наказанието,
като се изтъква, че съдът не е отчел всички налични смекчаващи обстоятелства, а
е взел под внимание само отегчаващи такива. Защитникът счита, че наказанието
следва да се наложи при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК, а в
условията на евентуалност – при съобразяване на разпоредбите на чл. 58а, ал. 4,
вр. с чл. 55 от НК. Следващото оплакване е свързано с отказа на съда да приложи
института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Искането в жалбата е
въззивният съд да постанови решение, с което да измени присъдата, като намали размерите
на наложените наказание и приложи чл. 66, ал. 1 НК.
Договорният защитник - адв. Д.,
редовно призован, не се явява в проведеното съдебно заседание. Депозира писмена
молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Подсъдимият У. се явява лично
пред въззивния съд. Заявява, че не е недоволен от присъдата, но поддържа
жалбата, като моли да му се намали наказанието. Представя епикриза, издадена от
Болница Токуда, Клиника по неврохирургия, във връзка с проведеното му лечение в
това здравно заведение за времето от 13.01.2020 г. до 22.01.2020 г.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата и обосновава искане първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.
При упражняване на правото си
последна дума подсъдимият У. изразява съжаление за извършеното деяние.
Съдебното
производство пред Районен съд – Севлиево е образувано по реда на глава 24 от
НПК – „Бързо производство“, по обвинителен акт на Районна прокуратура – Севлиево
против подсъдимия Г.К.У. *** по обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Настоящият
състав разгледа въззивната жалба, взе предвид становището на страните в процеса
и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК,
като счита, че районният съд правилно е приел за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Г.К.У. не притежава свидетелство за управление на МПС, което се
установява от приложената в ДП справка/картон на водача, издадена от МВР –
Габрово, РУ - Севлиево.
С наказателно постановление №
18-0341-000660/18.09.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ –
Севлиево, подсъдимият У. бил наказан по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП му
била наложена глоба в размер на 300 лв. Наказателното постановление не било
обжалвано и влязло в сила на 13.11.2019 г. Въпреки това, в едногодишния
срок от наказването му, на 28.12.2019 г. подсъдимият решил да управлява лек
автомобил марка „Рено“, модел „***“ с рег. № ***.
Около 23:10 часа на 28.12.2019 г. подсъдимият У. управлявал посоченото
превозно средство по ул. „Лозарска“ в гр. Севлиево, където бил спрян от
полицейските служители П.П. и И.К.. По време на проверката същите констатирали
личността на водача на автомобилът, както че същият не притежава свидетелство
за управление на МПС. Във връзка с тези констатации на Г.У. бил съставен АУАН,
серия GA, бл. № 125473 от 28.12.2019 г.
Първоинстанционният съд е
изградил фактическите си изводи въз основа на анализ поотделно и в тяхната съвкупност
на събраните по делото писмени и гласни доказателства – обясненията на
подсъдимия У., чрез които същият е признал обвинението; показанията на
свидетеля П.П.; акт за установяване на административно нарушение; препис от НП
№ 18-0341-000660 от 18.09.2018 г. и справка картон на водача. Районният съд е
изпълнил задълженията си за пълно изясняване на обстоятелствата от кръга на визираните
в чл. 102 от НПК, както и за оценка на процесуалната годност на доказателствата
при спазване на правилата на формалната логика.
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд - Севлиево е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият Г.У. е осъществил
с действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на чл.343в, ал. 2 от НК, за което го е признал за виновен и му е наложил
наказания. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл на
вината, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Г.У. е
съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС от никоя категория,
знаел е, че за пореден път с влязло в сила наказателно постановление е наказан
по административен ред за деяние по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и въпреки
това, в едногодишен срок от административното наказване, на 28.12.2019 г.
отново управлява МПС без съответно свидетелство за правоуправление.
Възражението на подсъдимия и
неговия защитник е по размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от
свобода и неприлагането на чл. 66, ал. 1 от НК.
Настоящият състав на въззивния
съд намира жалбата в тази част за неоснователна, по следните съображения:
За престъпление по чл. 343в, ал. 2
от НК законодателят е предвидил кумулативното налагане на наказанието лишаване
от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лв.
С атакуваната присъда съставът на
районния съд е приел наличието на предпоставките за приложение на чл. 55, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от НК, като е наложил на подсъдимия У. наказание от шест месеца
лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 250 лв.
Въззивният съд намира, че не е
налице каквато и да е база за разсъждения за намаляване размерите на
наказанията. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на
хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на две условия –
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна
констатация, че най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай не само, че не е налице
кумулативност на двете условия, но и липсва основание, за да се приеме
изпълнението на което и да е от двете. Като смекчаващи обстоятелства, които
впоследствие са отчетени за многобройни такива, районният съд приема самопризнанията
на подсъдимото лице, съдействието на разследването, доброто му процесуално
поведение и изразената критичност. Като отегчаващи са взети под внимание предходните
осъждания на У., както и налаганите му административни наказания за деяния,
свързани с управление на МПС без съответно свидетелство. Настоящият състав
намира, че така очертаните смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни,
нито се отличават с изключителност, преценени и на фона на проявените
отегчаващи такива. Поради липса на съответен протест обаче присъдата не е
възможно да се изменени в тази част.
Неоснователно и не отговарящо на
обективността е твърдението от жалбата, че при определяне на наказанията съдът
взел под внимание само отегчаващи обстоятелства. Напълно неясно е съждението от
жалбата за наличие на основанията за определяне на наказанието при съобразяване
на разпоредбата на чл. 58а от НК, при положение, че пред първоинстанционния съд
не е провеждана диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие.
Правилно и обосновано районният
съд е приел, че по отношение на подсъдимия У. не са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК. От справката за съдимост е видно, че подсъдимият е
изтърпял наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по
предходно осъждане, като е освободен от затвора на 28.06.2013 г. При това
положение същият не е реабилитиран, тъй като не е изтекъл срока по чл. 88а, ал.
2 от НК. При това положение искането от жалбата за приложение на чл. 66, ал. 1
от НК се явява незаконосъобразно.
Законосъобразно и в съответствие
с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първостепенният съд е определил
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ. Твърденията от жалбата за нарушения по чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са неконкретизирани.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се
потвърди, тъй като не са налице основания за нейното изменение.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 1 от 10.01.2020 г. по НОХД
№ 3/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.