РЕШЕНИЕ
№ 1981
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330104221 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет.
8, представлявано от ***, срещу А. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „***“
№ **, ет. *, ап. *, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422,
вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че исковете се предявяват във връзка с дадени указания
по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за *** г., по което била издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че ищецът предявява претенцията си въз основа на договор за цесия
от *** г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество
от своя страна било цесионер на вземания по договор от *** г. с прехвърлител „БТК“ ЕАД.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставяните от последното дружество услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната ***. Бил сключен между него
и последното дружество договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от *** г.
Били издадени фактури за отчетен период *** г. – *** г., обективиращи незаплатени услуги
на обща стойност 49,24 лв., от които за ищцовото дружество интерес представлява сумата то
44,66 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца, а именно за м. ***г., м. *** г.
и м. **** г. Незаплащането в срок на сумите по фактурите, обусловило правото на
оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, като датата на
деактивация на процесния абонамент била *** г. Твърди се, че ответникът е надлежно
уведомен за сключените договори за цесия. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че към ответника съществува изискуемо
вземане в размер на 44,66 лв. – представляващо главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор от *** г., сключен между ответната страна и „БТК“
ЕАД, както и сумата от 12,16 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. – 13.10.2020 г.
Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като
счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Заявява, че оспорва изцяло
предявените искове, тъй като не били представени доказателства от какво произтича
главницата. Освен това счита, че вземането на ищцовото дружество е погасено по давност,
съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Счита цесията за недействителна, тъй като не е
получил съобщение за сключването й. Счита вземането да е с изтекла погасителна давност,
тъй като минали повече от пет години, след като същото е станало изискуемо, като през това
време не били предприети действия за събирането му и длъжникът не бил уведомен за
обявяването му за изискуемо. Погасителната давност за дължими лихви била тригодишна и
също била изтекла, на което се позовава изрично. Счита, че ищецът не може да обявява
предсрочна изискуемост на задължения, тъй като не е страна по договора за мобилни услуги
и не е банкова институция по смисъла на ЗБКД, а предсрочна изискуемост е предвидена в
чл. 60, ал. 2 от него и може да бъде обявена само от банка или друга кредитна институция.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, * гр. състав,
образувано по депозирано от „ЮБЦ” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Срещу
заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване сключването на посочения в исковата молба договор
за далекосъобщителни услуги от *** г., основанието и размера на предявените искове,
сключването на описаните в исковата молба договори за цесия, обстоятелството, че
вземанията по процесния договор за мобилни услуги са техен предмет, уведомяването на
длъжника за сключените договори за прехвърляне на вземания.
Наличието на твърдените облигационни отношение по предоставяне на мобилни
услуги се установява от представения по делото Договор № *************от дата *** г.
Видно от съдържанието на същия между ответника А.З. и „БТК“ ЕАД е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги от страна на мобилния оператор на ответника, последния
като потребител на услугите. За абоната е определен кл. № ***, с мобилен номер за ползване
*** с избран тарифен план Traffic Unlimited М+ с месечна такса от 15,80 лв. и отчетна дата
петнадесето число на месеца. Договорът е сключен за срок от 24 месеца с крайна дата *** г.,
като съгласно клаузите на същия, след изтичане на минималния срок, ако абонатът не е
отправил едностранно 30-дневно писмено предизвестие за прекратяването на
споразумението, то автоматично продължава действието си за неопределен срок. По делото
липсва данни, нито се твърди от ответника, същият да е отправял предизвестие за
прекратяване на договора, поради което съдът намира, че страните са запазили
правоотношенията си и след изтичане на първоначалния 24-месечен срок.
Ответникът не е въвел възражения за неизпълнение на задълженията по процесното
2
правоотношение от страна „БТК“ ЕАД във връзка с предоставяне на мобилни и
далекосъобщителни услуги. По делото са представени и три броя фактури, издадени от
„БТК“ ЕАД относно задължения по кл. № ***, а именно фактура № ***г. за отчетен период
15.10.2017 г. – 14.11.2017 г., фактура № *** г. за отчетен период 15.11.2017 г. – 14.12.2017
г., и фактура № *** г. за отчетен период 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г., всяка от тях
включваща сумата от 13,17 без ДДС, или 15,80 лв. с ДДС, начислена за месечни
абонаментни такси. На гърба на всяка фактура е приложена и справка за ползваните от
абоната мобилни и далекосъобщителни услуги за съответния месец. така представените
фактури не са оспорени по надлежния ред от ответника и напълно съответстват на
уговорките в договора относно размера на абонаментните такси. Доколкото липсват данни
към датата на тяхното издаване договорът да е бил прекратен, то съдът намира, че сумите са
фактурирани с оглед на възникнали задължения за ответника по заплащане на месечните
такси за мобилни услуги.
На основание чл. 29 от Общите условия на „БТК“ ЕАД, приложими в случая и
представени по делото, периодът за заплащане на задълженията за абонаментни такси е 15
дни от издаването на фактурата. Следователно задълженията са станали изискуеми и
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на този срок – 31.01.2018 г. На основание
чл. 86 ЗЗД той дължи и обезщетение за своята забава в размер на законната лихва.
Предвид гореизложеното съдът намира, че претенцията е доказана по основание,
доколкото между ответника ** и „БТК“ ЕАД за периода м. октомври 2017 г. – м. януари
2018 г. е съществувало валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги - Договор № ************* от дата **** г. за кл. № ***. Претенцията, с оглед на
представените фактури, е доказана и по размер.
За неоснователно се намира възражението за погасяване на вземанията по давност. В
случая не е изтекъл нито краткия по чл. 111 ЗЗД, нито обикновения по чл. 110 ЗЗД срок на
погасителна давност, доколкото вземането по най-старата фактура е станало изискуемо на
дата *** г., а заявлението по чл. 410 ГП е депозирано в съда на *** г., към който момент
давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
От представения Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. (л.29-34)
между „БТК“ ЕАД, като цедент, и „С.Г. Груп“ ООД, като цесионер, и потвърждения за
прехвърляне на вземания от цедента (л.11), е видно, че процесното вземане на „БТК“ ЕАД
към ответника З. е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД по силата на Приложение № * към
договора за цесия от ***. Обстоятелството, че вземането е прехвърлено от „С.Г. Груп“ ООД
на ищеца „ЮБЦ” ЕООД се установява от представения по делото Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от *** г. (л.35-36) между „С.Г. Груп“ ООД, като цедент, и „ЮБЦ” ЕООД,
като цесионер, предмет на който са били и вземанията, прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД от
„БТК“ ЕАД с цесията от *** г., както и от извлечение от Приложение № * към договора
(л.13).
Неоснователно е и възражението, че цесията е недействителна, предвид следните
съображения. Съгласно съдебната практика изходящото от цедента (или упълномощения
цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.
235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника (виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, ІІ т. о.). В случая към исковата молба е приложено общо уведомление за цесия (л.12)
от името и на двамата цесионери и досежно двете цесии. Същото е връчено лично на
3
ответника А.З. заедно с преписа от исковата молба и приложенията към същата.
Представените са и надлежни пълномощни от цедентите в полза на цесионерите във връзка
с уведомяването на длъжника. При тези данни съдът намира, че и двете цесии са съобщени
на ответника, и като факт настъпил в хода на процеса следва да се отчете при решаването на
спора. Останалите възражения на ответника във връзка с обявяване на предсрочна
изискуемост са неотносими към спора, доколкото същия не касае договор за кредит.
Въз основа на гореизложеното исковата претенция като основателна ще се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищце ще се присъдят сторените от него
разноски в исково производство общ размер на 205 лв., от които 25 лв. за заплатена
държавна такса и 180 лв. – за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и
сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 205 лв., от които 25
лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. – за адвокатско възнаграждение, като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. П. З., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, дължи на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 44,66 лв. (четиридесет и четири лева и 66 ст.),
главница, представляваща неплатени суми за абонаментни такси по три броя фактури за
периода 15.10.2107 г. – 14.01.2018 г., дължими по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от дата *** г. с кл. № ***, сключен между длъжника и „БТК“
ЕАД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г. Груп“
ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. и
Приложение № * към същия, а впоследствие прехвърлени от „С.Г. Груп“ ЕАД на „ЮБЦ”
ЕООД съгласно Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. и Приложение № *
към същия, както и сумата от 12,16 лв. (дванадесет лева и 16 ст.), обезщетение за забава за
периода 31.01.2018 г. – 13.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *
гр. състав.
ОСЪЖДА А. П. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *,
да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от общо 205 лв. (двеста и
пет лева), представляващи сторени разноски в исковото производство, от които 25 лв. за
заплатена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо
205 лв. (двеста и пет лева), представляващи сторени разноски в заповедното производство,
от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4