Решение по дело №239/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП (Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от М. П. В. от [населено място], чрез пълномощник адв. Н. Р., АК – Русе. Жалбата е насочена срещу заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г., издадена от началник група в РУ 01 (Първо районно управление) при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“. В случая мярката е със срок от 6 месеца и е спрямо МПС - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер], а причината за налагането й – управление на това МПС от лицето Н. В., което е лишено от правоуправление по административен ред, с отнето СУ МПС, след издадено на 31.10.2023г. наказателно постановление.

В жалбата са релевирани всички основания за оспорване на издадения административен акт, разписани в чл.146, т.1-5 от АПК, а именно - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочат се и доводи в подкрепа на основанията.

Твърди се, че процесното МПС - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] не е собственост на лицето, на което е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №631243/04.03.2024г. - Н. П. В., а е собственост на брат му и жалбоподател по настоящото дело - М. П. В., адресат и на наложената ПАМ. Сочи се още, че дружеството "НикМар Мебел" ООД, със съдружници двамата братя Вълчовски е с основен предмет на дейност проектиране, производство, ремонт, доставка, монтаж и продажба на мебели, интериорно и екстериорно проектиране и обзавеждане на домове, офиси, търговски и производствени обекти и други. Дейността му се осъществявала изключително, чрез използване на МПС - С. Д., нает по наем от фирмата и чиято регистрация е прекратена. За дружеството било жизненоважно единственият бус, с който същото извършва дейността си, да е в движение. В това дружество работели както жалбоподателят и собственик на МПС, така и майката на двете му деца, с която той живее на семейни начала, и доходите, които същите получават от тази дейност, всъщност били основния поминък на семейството.

Излагат се и доводи, че при липса на съгласие от собственика на лекия автомобил и незнание за неговото управление на процесната дата и час от лицето Н. Вълчовски, заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде отменена защото собственика не можел да търпи лишения поради действията на трето лице, а наложената ПАМ водела именно до това.

Всичко това се поддържа от адвоката на М. В. - адв. Н. Р. както в съдебна зала, така и в допълнително представено писмено становище.

Искането до съда е за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Представя списък за претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът приема следното :

Със заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. началник група в 1 РУ [населено място] при ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на М. П. В., в качеството му на собственик на МПС - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер], изразяваща се във „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1“, като мярката е със срок от 6 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 04.03.2024г., в 17.14 часа, в [населено място], на [улица], водачът на С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] - Н. П. В., е управлявал ППС, след като е лишен от това право, с отнето СУ на МПС на 03.01.2024г. по повод издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г.

Контролните органи съставили и АУАН Серия GA №631243/04.03.2024г. от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. По акта липсват възражения, като изрично е записано от адресата му в тази графа - „НЕ“.

Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. от началник група във 2 РУ при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата, описани в разпоредбата – в случая – водачът е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето С. М. на дата 03.01.2024г. Срокът на ПАМ е 6 месеца. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели с рег. № [рег. номер] и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.

Няма спор между страните, а и писмените доказателства по делото също безспорно сочат, че МПС-то - С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] е собственост на жалбоподателя в настоящото производство М. П. В..

Недоволен от заповедта, М. Вълчовски я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

По делото основната защита, която предприема адвокатът на Вълчовски е свързано с житейските доводи за нуждата от лекия автомобил, тъй като е необходим за дружеството, понеже бил единственият бус, с който същото извършва дейността си. Всичко останало са възражения досежно компетентност на АО, форма и съдържание на административния акт и такива в насока нарушение на материалния закон и целта на закона.

По делото като допълнителни факти и обстоятелства бе установено още с оглед събраните доказателства, че дружеството "НикМар Мебел" ООД е със съдружници двамата братя Вълчовски. Единият-собственик на С. Д., с регистрационен номер [рег. номер], отдал го под наем на фирмата и адресат на наложената ПАМ, съответно жалбоподател по настоящото дело. Другият брат Н. Вълчовски е лицето, лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето СУ МПС на дата 03.01.2024г., чието поведение на 04.03.2024г., в [населено място], управление на МПС-то след като е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето СУ МПС на дата 03.01.2024г., е станало причина за наложената ПАМ.

Правни изводи :

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съответно преупълномощаването - от директорите на ОД на МВР.

Със заповед №336з-5066/22.12.2023г., издадена от директора на ОД на МВР-Русе са очертани правомощията на длъжностните лица, включително и тези на началник група/сектор в РУ към съответните ОД на МВР да налагат ПАМ по ЗДвП. Тя е представена по делото (л.1 от адм. преписка).

Предвид на това, че в заповедта не е изписано началник на коя група е издателят й – К. К., бе изискана допълнителна информация с оглед изясняване компетентността на издателя на административния акт. От удостоверение рег. №336з-14558 от 14.05.2024г. е видно, че К. К. към датата на издаване на заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. е заемал длъжността началник група „Патрулно-постова дейност в Сектор “ОП“ към 1-во РУ при ОД на МВР-Русе.

С оглед събраните доказателства, противно на твърдяното от жалбоподателя, оспореният административен акт - заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г. е издадена от началник група „Патрулно-постова дейност в Сектор “ОП“ към 1-во РУ при ОД на МВР-Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Не може да се приеме становището на адвоката на Вълчовски, че в заповедта липсва дата на издаването й. Дата е изрично изписана в заповедта и е част от нейните реквизити, това е и датата на която административният акт е връчен на адресата й - М. Вълчовски – 05.03.2024г.

Не е основателно и възражението за непосочване на фактически и правни основания, послужили за издаване на заповедта. Както описахме по-горе, те се съдържат както в самата заповед, така и в съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт, като нпр АУАН Серия GA №631243/04.03.2024г. Това, че актът е съставен на трето лице – Н. Вълчовски, което е и извършило нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а не на собственика на спряното за проверка МПС – М. Вълчовски, не означава, че за АО не е на било налице основание за издаване на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата. Още повече това да нарушава правото на защита на собственика на МПС-то.

Както ще видим и по-долу, при преглед за съответствието и спазване на материално-правните норми при издаване на заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г., издаването на заповед по реда, разписан в тази правна норма не изисква нито знание на собственика на МПС-то, нито негово виновно поведение за действия по управлението на МПС-то. Достатъчно е това управление да е извършено от неправоспособен водач, непритежаващ свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Изключение от това правило е само и единствено хипотезата, в която МПС-то е отнето противоправно, без знание на собственика му от неговото владение или е предоставено на правно основание на трето лице, но поради незаконосъобразни негово бездействие, се води на учет все още на предишния собственик. В настоящия казус не сме изправени пред нито едно от тези изключения.

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на МПС-то или от лице, за което са налице същите предпоставки.

И нещо повече. Собствеността на МПС-то и неговата регистрация също не са елементи от състава на разпоредбата. Тук не следва да се преценява и наличието на вина у собственика на автомобила, нито това, че С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] е управляван не от собственика, а от М. П. В. от [населено място], лишен от това право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето СУ МПС на дата 03.01.2024г., факт, който не се оспорва.

С оглед представените по делото доказателства е видно, че двамата братя – М. Вълчовски и Н. Вълчовски са собственици на дружеството "НикМар Мебел" ООД, те са съдружници и го управляват заедно и поотделно.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на МПС-то или от лице, за което са налице същите предпоставки, че те са наясно във всеки един момент кой какви действия извършва, какво и кога управлява отдаденото от физическото лице М. Вълчовски МПС.

За да е приложима мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП трябва да са установени кумулативно следните обстоятелства : 1. Управление на автомобил по пътищата, отворени за обществено ползване; 2. Водачът, управляващ МПС да не е правоспособен, да не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или да е лишен е от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя М. П. В., касателно притежавания от него С. Д., с регистрационен номер [рег. номер].

По делото не се спори, че на 04.03.2024г, в 17.14 часа, в [населено място], на [улица], водачът на С. Д., с регистрационен номер [рег. номер] - Н. П. В., е управлявал ППС-то, след като е лишен от това право, с отнето СУ на МПС на 03.01.2024г. по повод издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г.

Житейските доводи за ползване на автомобила, дори и в полза на дружеството, което го е наело, не могат да бъдат противопоставени на причината, която е накарала законодателят да издаде такава норма, защото наложената по реда на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП ПАМ е свързана със защита на важни обществени отношения - управление на ППС от правоспособни водачи, нелишени от това право и разбира се и превантивност в тази насока, която би се постигнала чрез подобна принуда. Дружеството следва да търпи ограничения поради наложената ПАМ, а при нужда да наеме и друго ППС, с оглед обезпечаване на ангажиментите, които има по превоз на мебели и др.

Пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано е управление на автомобил от водач, лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с издадено НП №23-0869-002416/31.10.2023г. и отнето С. М. на дата 03.01.2024г. Правилно мярката е наложена собственика на МПС-то, както сочи и самата норма на ЗДвП.

Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. а от закона е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, а прекратяването на регистрацията е на минимума, предвиден в разпоредбата-6 месеца.

Вярно е, че в разпоредителната част на заповедта не е посочено срещу кое ППС се налага мярката, предвид неизписването на модела, но в т.1 и т.2 на диспозитива на заповедта е ясно, касае се за мярка срещу ППС с рег. № [рег. номер], т.е. това е именно - С. Д., който е с регистрационен номер [рег. номер]. Този пропуск, както и другият релевиран такъв от оспорващата страна- досежно непълното изписване на длъжността на издателя на заповедта, не са съществени, заповедта е достатъчно ясна и не страда от твърдените пороци. Бланкетни и неподкрепени с доказателства остават и останалите, подробно изложени аргументи в жалбата и писмената защита, като липса на дата, липса на посочен срок на действие на ПАМ и т.н., защото видно от заповедта, тези елементи са част от реквизитите й.

Неоснователно се сочи в писмената защита цитираната съдебна практика, която касае много по-различна фактическа обстановка по тези дела, различаваща се от настоящия казус касателно важни факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към законосъобразността на разгледаните в тези съдебни производства заповеди.

Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г., издадена от началник група в при ОД на МВР Русе, РУ 01 се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 240 лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, но предвид проведените две съдебни заседание, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева - възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.

Воден от горното, на основание чл.172 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба М. П. В. от [населено място] срещу заповед № 24-1882-000037 от 05.03.2024г., издадена от началник група в при ОД на МВР Русе, РУ 01.

Осъжда М. П. В. от [населено място], [ЕГН], да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 200 (Двеста) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.