РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
девети юни две хиляди двадесета
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Лилия Терзиева- Владимирова
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията дело № 171 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл АПК и чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на А.С.С., ЕГН **********
***, чрез пълномощник – адв.Е.П., срещу ЗАПОВЕД №3-148/31.07.2018 г. издадена
от кмета на Община Сърница.
С
оспорената заповед на осн.чл.11, ал.4, изр.последно от ППЗСПЗЗ и съобразено с
Решение №7/05.01.2018г. по гр.д.№179/2017г. по описа на РС Велинград, кметът на
общината е одобрил Решение № 22/30.07.2018г. на комисия при техническа служба
при Община Сърница за определяне на застроените части в имот № 520001 в местността
Крушата по плана на гр.Сърница. Обжалва се заповедта в частта, касаеща т.2 от
Решението- с което е определено, че поземлен имот № 69 с площ 684 кв.м.,
представляващ имот частна общинска собственост, не подлежи на реституция на
собствениците му по реда на ППЗСПЗЗ.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, че
същата е издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че е налице нарушение на
процедурата при извършване на проверката за наличие на условията за реституция
на поземлен имот 69, с площ 684 кв.м., находящ се кв. Крушата н гр.Сърница.
Смята се, че одобреното Решение е
постановено от некомпетентен орган и в нарушение на определените в ППЗСПЗЗ
правила, тъй като: не е установено на място, дали има сграда върху този имот; в
какво състояние е и отговаря ли на строителните норми. В т.2 на Решение
№22/30.07.2018 г. било записано, че в ПИ 69 се намира „полумасивна едноетажна
сграда с идентификатор 1.69.1 ”, със застроена площ от 254 кв.м, собственост на
Р. Исмет Църенски”, което не отговаря на
действителното фактическо положение. В този имот няма построена полумасивна
сграда. Налице е нарушение на материалния закон по отношение на приемането на
това, че ПИ 69 бил застроен и то при условие, че в него се намират само
остатъци от дървена барака, която не отговаряла на никакви строителни норми за
сграда. Смята, че приемането на остатъците от незаконно построена временната
постройка-дървена барака е в нарушение на техническите изисквания за сграда,
както и на хигиенните и противопожарни норми. Освен това правото на собственост
върху временни постройки или остатъци от тях не създава право на собственост или право на изкупуване
на терена, върху който са построени. Въпреки, че по силата на чл.10, ал.7 от
ЗСППЗ “ (Отм., нова - ДВ, бр. 28 от 1992г., изм. - ДВ, бр. 48 от 1993г., т. 2
обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 1993 г. - ДВ, бр. 64 от 1993 г.,
изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., обявена за противоконституционна сРКС № 8 от 1995
г. - ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г., изменението обявено
за противоконституционно с РКС № 20 от 1996 г. - ДВ, бр. 103 от 1996 г., изм. -
ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) „Възстановяват се правата
на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал.
Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал.1, т.1.” и
без да е извършена проверка дали са спазени всички нормативни изисквания за
построяването и съществуването на въпросната сграда, техническата комисия от
Община Сърница е приела, че на остатъците от тази временна постройка се полага
прилежащ терен.
Искането
е съдът постанови Решение, е което да отмени
ЗАПОВЕД №3-148/31.07.2018г. издадена от Кмета на Община Сърница, в частта,
с която е одобрено Решение №22/30.07.2018г. на комисия от длъжностни лица от
техническата служба при Община Сърница, в
т.2 от него, касаеща поземлен
имот № 69 с площ 684 кв.метра в местността Крушата по плана на гр.Сърница. Иска се присъждане на разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Жалбата
е подадена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол и от
надлежно легитимирано лице - негов адресат. Същата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
След
като се запозна е материалите по делото, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка.
Ответникът А.С.С., ЕГН ********** е
наследник на С.С.Б. с ЕГН **********, бивш жител ***, видно от Удостоверение за
наследници с изх. № ГР-859/02.08.2018 г. На 04.06.2003 г. с Решение N 409
ОСЗГ гр. Велинград е възстановила правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на село Сърница на
наследниците на С. А.Б., ЕГН **********, като за имот нива от 2,200 дка, десета
категория, находящ се в землището на с. Сърница м.Крушата отказва да възстанови
правото на собственост, поради това, че имотът попада в строителните граници на
населеното място. Не е спорно, че имената С.С.Б. и С. А.Б. са на едно и също
лице с едно ЕГН, явяващо се наследодателя на ответника в настоящото
производство.
През месец май 2007г.А.С. е възложил
на ЕТ"Вучков - 91 - Васил Вучков" да изготви помощен кадастрален план
за обекта ПИ №520001 в махала Крушата попадаш върху ПИ № 69,70, 74 от плана на
махалата, Община Велинград.
На 17.03.2016г. в деловодството на
Община Сърница е постъпило заявление с вх. № 0645 с искане за изготвяне на помощен план за
попълване /поправка на кадастрален план на осн. § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на
ЗКИР. Кметът на Община Сърница е дал отговор с изх. № 0675/21.04.2016 г. на
постъпилото заявление, като посочил, че внесеният помощен кадастрален план не е
актуален и липсват нотариално заверени анкети от съседи. Даден е срок на
молителя да представи посочените документи до 26.05.2016г. По делото е
представена обратна разписка за изпратено съобщение чрез Български пощи, от
която е видно, че на 22.04.2016г. на А.С. е връчено съобщение на кмета на
Община Сърница с изх. № 0675/21.04.2017г. Видно от Протокол № 02 на ЕСУТ към
Община Сърница на 09.05.2016 г. предложения помощен план не е приет.
От приложеното по делото Решение с
изх. № 874/06.06.2016г. е видно, че Комисията за разглеждане на помощен план за
имот № 520001, попадащ върху поземлени имоти № 69, 70 и 74 по плана на махала
Крушата, на 27.05.2016 г. е приела, че Община Сърница не може да възстанови
нищо, тъй като имотът попада върху общинска публична собственост и елементи на
инфраструктура. Предлага собственика да бъде обезщетен по реда на ЗСПЗЗ.
На
същата дата е издадено Удостоверение по чл. 13, ал. 7 и чл. 13а, ал. 10 от
ППЗСПЗЗ, което удостоверява, че имот № 52001 от помощен план попада върху
поземлени имоти № 69,70 и 74 по плана на махала Крушата и е заснет с площ от
2529 кв. м. Същият имот попада върху общинска публична собственост и елементи
на инфрастуктурата. Издадена е и скица с № 162 от 03.06.2016 г., която съдържа
констатациите от удостоверението.
На 13.12.2016 г. до кмета на гр.
Сърница е постъпила молба с вх. №2853, с която молителят, като страна по
заявление с вх.№ 0645/17.03.2016г., иска да се преразгледа случая, като се
установи, че част от имота с площ от 684 кв. м. не попада в имот - публична
общинска собственост и може да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
От писмо на кмета на Община Сърница с изх. №
1966/19.12.2012г. се установява, че административният орган не променя взетите
решения, като препраща към тях. Писмото е връчено с обратна разписка на
жалбоподателя на 20.12.2016 г. От представеното Удостоверение по чл. 62, ал. 2
от ЗОС е видно, че имот с пл. № 69 с площ от 684 кв. м., находящ се в кв.
Крушата по плана на гр.Сърница е вписан в Актовите книги на Община Сърница като
частна общинска собственост, съгласно АЧОС № 32/10 08.2016 г., вписан в СВ при PC Велинград
към Агенция по вписванията под вх. № 1565/17.08.2016 г., дв. вх. per. №
1562, с А-190, том 5.
В резултат на съдебно решение административния орган със
Заповед № 3147/03.07.2018г. е назначил отново комисия в състав М.Ф.и Х.Т.-и
двамата гл.специалисти „ТСУ" при общ.Сърница, като е възложил да определят
застроените площи в им.№ 520001 в кв.Крушата по плана на гр.Сърница по
представения помощен план от А.С. в съответствие с чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и
Наредба №7/2003г. на МРРБ, като е определил срок за работа 3 дни.
В изпълнение на тази заповед назначената комисия е издала
Решение № 22/30.07.2018г. на осн.чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ на база помощен план,
представен от А.С., с вх.№ 645/17.03.2016г. В него се сочи, че като разгледала
помощния план за им.№ 520001 в кв.Крушата по плана на гр.Сърница комисията
установила този имот да попада върху настоящи поземлени имоти с №№ 69,70 и 183
в кв.Крушата.
Според т.1 им.№70 с площ от 1137 кв.м., ведно с масивна
едноетажна сграда със ЗП от 225 кв.м., представлява публична общинска
собственост съгласно АПОС №15/27.07.2016г- предшестван от АПОС №324/23.01
2003г. на общ.Велинград. В тази част заповедта не е обжалвана и е влязла в
законна сила.
В т.2 от решението е посочено, че им № 69 с площ от 684
кв.м., представлява частна общинска собственост, съгласно разписен лист към
кадастралния план на кв.Крушата в гр.Сърница, в който се намира полумасивна
едноетажна сграда с идент. № 1.69.1 със ЗП 254 кв.м., собственост на Р.
Церенски, съгласно НА №51/10.03.2017г.
В т. 3 от
решението е посочено, че им. № 183 с площ от 141 кв.м. представлява частна
общинска собственост, съгласно разписен лист към кадастралния план на
кв.Крушата в гр.Сърница. В тази част заповедта не е обжалвана тъй като липсва
правен интерес от обжалването и същата е влязла в законна сила.А в т. 4 и 5, че
улици с осови точки от о.т.37 до о.т.42 и от 42 до от 23 са публична общинска собственост, в тази част заповедта също е влязла в законна
сила.
В резултат на тези констатации
комисията е определила в раздел 1 т. 1, 2, 3 и 4, че в им.№ 520001 в кв.Крушата
по плана на гр.Сърница, обособен с помощен план, не може да се възстанови
собственост върху следните имоти: им №70 с площ от 1137 кв.м., ведно с
построената в него сграда- тъй като е публична общинска собственост; им.69 с
площ от 684 кв.м., тъй като е прилежащ терен към построената в него полумасивна
едноетажна сграда с идент. № 1.69.1 със ЗП 254 кв.м., собственост на Р.
Церенски, като и улици с определени осеви точки.
С обжалваната Заповед №
3-148/31.07.2018г. на осн. чл.44, ал 2 от ЗМСМА и чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ общ. Сърница
е одобрил Решение № 22/30.07.2018г. на комисията от длъжностни лица от
техническа служба при общ.Сърница за определят застроените площи в им.№ 520001
в кв.Крушата по плана на гр.Сърница по представения помощен план от А.С.. Със
същата заповед е разпоредено след влизането й в сила да се издаде удостоверение
и скица по чл.13, ал.7 от ППЗСПЗЗ, в съответствие с решението и помощния план,
а цялата административна преписка да се изпрати на ОС „Земеделие"
гр.Сърница по компетентност.
По
делото е приета, неоспорена от страните, съдебно техническа експертиза, която
съдът кредитира. Съобразно заключението по СТЕ ПИ №
69 в кв.Крушата е такъв по кадастралния план на гр.Сърница, одобрен със Заповед
№ 286/08.03.2016г. и с одобрена улична регулация от 21.03.2014г. Този имот е с
площ от 684кв.м. В имота има построена свободно стояща сграда на един етаж със
стопанско предназначение и ЗП от 254кв.м., която е построена през 1973г.,
съгласно АДС № 3425/12.01,1996г. Сградата е изградена върху основа от бетонови
фундаменти с височина 0,80м. над терена и дървен носещ скелет на външните и
вътрешните стени. Сградата има външен самостоятелен вход с открито каменно
стълбище и се състои от коридор, склад, канцелария и производствено помещение.
Захранена е с ток и вода и се е ползвала за гъбопроизводство. В следствие на
атмосферните процеси външната обшивка и дограмата са прогнили, а положената
върху тях боя е напукана и изпадала. Не са открити в архива на общ.Сърница през
периода 1973-1975г. строителни книжа и документи- отстъпено право на строеж,
строителна линия, проект и разрешение за ползване. Изготвено е удостоверение за
търпимост №22/16.08.2019г. на Р. Църенски за сграда с идент. 1.69.1 със ЗП 254
кв.м., представляваща полумасивна сграда /килимарски цех/ в им.№69 по плана на кв.Крушата, гр.Сърница.
Според заключението тази сграда отговаря на нормата на чл.84 от ЗУТ и
санитарно-хигиенните изисквания. В заключението по нея е посочено, че
необходимият прилежащ терен към тази сграда е от 500.96 кв.метра, като остава
свободен незастроен терен от 183.04 кв.метра. За изясняване на въпроса дали
може, съобразявайки се с нормите на ЗУТ И Наредба № 7/2003г., тази част от
имота № 69 да се възстанови на ответника и ако не може, по каква причина, е
назначена допълнителна съдебно –техническа експертиза.
Приетата
допълнителната съдебно техническа експертиза,
не е оспорена от страните и се кредитира от съда, като компетентна и
безпристрастна. Съобразно нея поземлен
имот с № 69 в квартал Крушата по кадастралния план на гр.Сърница, одобрен със
Заповед № 286/08.03.2016г. и с одобрена улична регулация от 21.03.2014г. е с
площ от 684 м.кв. и определен начин на трайно ползване- урбанизирана територия,
общинска частна.Същият на място е при граници:-от север- улица по о.т.39-40;-от
юг- имоти с №и 121 ;-от изток- имот с № 183 и от запад - имот с № 74. В имота е
изградена сграда на един етаж със селскостопанско предназначение и застроена
площ от 254 м.кв., строена през 1973 г.съгласно АДС № 3425/12.01.1996г.
Сградата в имота е изградена като свободно стояща ниско етажна с плътност на
застрояването в П И. от 37 % при норма от 20 до 60%, озеленена площ от 63% при
норма от 40 до 60% и К инт,- 0,37 при норма от 0,50 до 1,2 съгласно глава
четвърта от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, с извършено присъединяване към изградените
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения в кв.Крушата на гр.Сърница.
Определянето на свободния и незастроен терен съм определил по нормата посочена
в Приложение №1 към чл.21,т.1, 2 и 3 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и съобразена с
условието, че когато към някоя от ограждащите стени на сградата е невъзможно да
се осигури изискуемото разстояние от 3,00м.л., към срещуположната ограждаща
стена се осигурява по-голямо разстояние, така че сборът от двете разстояния да
е равен на минимум 3,00м.л. Свободният терен, който се получава е от
183,04м.кв.е разделен на две--площ от 54,20м.кв.е разположена пред лицето па ПИ
и площ от 128,84м.кв. е разположена в
дъното на П.И., без изход към улицата.
В заключението по експертизата е посочено, че така определеният
свободен терен, като част от имот №69, в който има построена полумасивна сграда
не може да се възстанови на ответника, тъй като не отговаря на нормите, посочени
в чл.19,ал.1, т.1 от ЗУТ/ за урегулиране на новообразуван поземлен имот в
селищните образувания на населените места минимум размера за лице е 14м.л.и ЗОО
м.кв.за повърхност/.Частите от свободния терен не покриват посочените
показатели за площ и лице.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като
съдържа необходимите реквизити. В административното производство по издаването
му не са допуснати процесуални нарушения. Той съответства на целта на закона,
тъй като се отнася до регулиране на обществени отношения във връзка с реалното
възстановяване на поземлени имоти, при съобразяване с приложимите
материалноправни норми по устройство на територията.
Заповедта е
издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.11
ал.1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановява решение за
възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните
територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13 ал. 4, 5 и 6 и чл.13а.
Съгласно ал.2 т.2 на същата разпоредба, в случаите по ал.1 се възстановяват
правата на собствениците върху незастроени имоти или незастроени части от имоти
в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели) и терени, предвидени за
обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство.
В чл.11 ал.4 от
ППЗСПЗЗ е предвидено, че застроената част се определя служебно от техническата
служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните
и противопожарните норми (обн.ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2005
г.; Решение № 653 на Върховния административен съд от 2005 г. - бр. 11 от 2005
г.; изм. и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение № 7028 на Върховния административен съд от
2005 г. - бр. 63 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2008 г.).
Правната природа
на производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, неговите цели и актът, с който
приключва, са изяснени в мотивите на ТР № 5/18.10.2011г. по Тълк.дело №
8/2010г. ОСК на ВАС. В него и съгласно трайно установената практика е прието,
че се касае за междинно производство,
производство обслужващо основното по възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ. То се развива преди произнасянето
на общинска служба земеделие по въпроса подлежи ли на възстановяване в стари
реални граници собствеността върху бивш земеделски имот, попадащ в регулация
или не. Цели установяване на настоящия регулационен/устройствен статут и
идентификация на имота, установяване на правноизключващи реституцията
обстоятелства, които имат значение за произнасянето на административния орган
по възстановяване на собствеността. В производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ,
завършващо със заповед на кмета на общината, само по технически критерии се
определя реално застроената и реално незастроена площ. Не се изследва нито
въпроса за законността на построеното, нито от кого и кога във времето е построено и на какво основание,
не се изследват въпроси свързани с предвиждания по регулация, статут на
съоръжения и др. имащи отношение към последваща преценка на с възможността за
възстановяване на собственост. В това производство – по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ,
с решение на административен орган се определя застроената/съответно свободната
от застрояване/ площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот при спазване изискванията на Наредба №7 за
правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и
устройствени зони. Изследва се дали има реално, фактическо строителство,
наличие на строителна дейност, която по смисъла на §1 от ДР на ППЗСПЗЗ е пречка
за възстановяване на имота като не се изследва законността на строителството.
В съответствие с
целите на производството и в изпълнение на тези си задължения назначената
комисия от длъжностни лица от техническа
служба при Община Сърница е излязла с решение - № 22 от 30.07.2018г., одобрено
с обжалваната заповед на кмета на общината, с което е установила, че имот №
520001 в кв.крушата по плана на гр.Сърница попада върху поземлени имоти №№69,
70 и 183 в кв.Крушата, като конкретно за обжалваната част, касаеща имот №69 е
посочено, че той е с площ 684 кв.метра, представлява частна общинска
собственост и в него се намира полумасивна едноетажна сграда с идент. № 1.69.1
със ЗП 254.кв.метра, собственост на Р. Църенски. В мотивите е изложено, че този
имот не може да бъде възстановен по реда
на ППЗСПЗЗ, тъй като съгласно разпоредбите на ЗУТ и Наредба №7 от 2003 за
правилата и нормативите на устройство на
отделните видове територии и устройствени зони на Министерството на регионалното
развитие и благоустройство прилежащия терен към полумасивната едноетажна
сграда, осигуряването на достъп до нея и спазването на хигиенните и
противопожарните норми не позволява отделянето на части от ПИ 69 и
рестутирането му по ППЗСПЗЗ.
Така изложеното
в решението и оспорената заповед на кмета на Община Сърница напълно се
потвърждават от писмените доказателства по делото и приетите съдебно техническа
експертиза и допълнителната такава към нея. Установено е в ПИ 69 наличие на застроена
площ от 254 кв.метра - полумасивна сграда, установен е необходимият към нея
прилежащ терен и свободен терен, като е заключено за свободния терен, че не отговаря на нормите, посочени в чл.19,
ал.1, т.1 от ЗУТ- частите от свободния терен не покриват посочените показатели
за площ и лице, като е заключено, че по тези причина не може да се
възстанови.
Гореизложеното
налага извода, че е правилна преценката на комисията по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ,
законосъобразна е издадената ЗАПОВЕД №3-148/31.07.2018 г. на кмета на Община
Сърница, съответно подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
С оглед изхода
на делото и предвид направеното своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и разноски поделото от страна на представителя на Община
Сърница, на осн.чл.143, ал.4 от АПК следва
да се присъдят в размер на 75 лева за
експертиза и 400 лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.С., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник – адв.Е.П., срещу ЗАПОВЕД №3-148/31.07.2018 г. издадена от
кмета на Община Сърница.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** ***, да
заплати на Община Сърница разноски по делото в размер на
475.00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд Пазарджик в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: