РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба на И. А. А. и Д. Р. А. против Решение № 1044/
15.07.2022 г. по в. гр. д. № 1735/ 2022 г. на ОС – П., с което потвърдено
разпределението от 12.05.2022 г. по изп. д. №*************** на ЧСИ КК.П.
рег. №***.
Жалбоподателите изразяват несъгласие с приетото от окръжния съд, че
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ правилно е включена от съдебния изпълнител в
първи ред на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като
поддържат, че тя не се ползва нито със специална, нито с общите привилегии
по чл. 136, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЗД. Отделно от това се сочи, че описаните в
разпределението суми не са реално заплатени от банката и не подлежат на
удовлетворяване. Предвид изложеното искат да се отмени обжалваното
решение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от взискателя „Ю.Б.“
АД, с който оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
1
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.
463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е допустима.
Изп. д. №*************** на ЧСИ КК.П. рег. №*** е образувано по
молба на взискателя „Ю.Б.“ АД – въз основа на изпълнителен лист от
07.12.2018 г. по ч. г.р д. № 19342/2018 г. на РС – П. за принудително събиране
от И. А. А. и Д. Р. А. на сумата от 130 378. 48 лв. главница ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Проведена е публична продан на недвижим имот на длъжниците – СОС
с идентификатор №***************, находящ се в гр. П. за сумата от 118 520
лв., разпределена с обжалваното разпределение от 12.05.2022 г.
По първото оплакване относно включването на таксите по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в първия ред на привилегиите настоящата инстанция споделя
извода на окръжния съд за законосъобразност на извършеното разпределение.
Становището на окръжния съд е в съответствие с приетото в съобразителната
част на т. 3 от ТР № 2/ 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК,
че вземането на ЧСИ за пропорционална такса върху постъпилата от
продажбата сума се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като
има характера на разноски, дължими от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК.
Неоснователно, на следващо място, е възражението за недължимост на
описаните в разпределението обикновени такси поради това, че не са
заплатени от банката. Атакуваното в тази част разпределение е съобразено с
т. 11 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
според което, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният
съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато
длъжникът отговаря за тази такса, както и с т. 3 от ТР № 2/ 22.11.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, според което вземанията на държавата,
респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното
изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по
изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на
конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на
разпределение сума. В последното е посочено, че когато таксата, необходима
2
за осъществяването на съответния изпълнителен способ, е била дължима и е
внесена от съответния взискател, длъжникът дължи възстановяването на
разноските за заплащането й на този взискател и вземането на последния за
тези разноски (частно по своя характер) се ползва с привилегията по чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД (чл. 79, ал. 2 ГПК и т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Когато необходимата такса (независимо
дали е била авансово дължима) не е внесена от взискател, тя също се събира
от длъжника (чл. 79, ал. 2 ГПК и т. 11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно дори и да не са заплатени
авансово от взискателя, обикновените такси се събират от длъжника, като
привилегията ще се определи в зависимост от това дали се отнасят за
изпълнителния способ, постъпленията от който са предмет на разпределение.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
обжалваното разпределение не страда от твърдените пороци, поради което
като е потвърдил същото, окръжният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1044/ 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 1735/
2022 г. на ОС – П..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3