Решение по дело №3912/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20194430103912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 26.09.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Веска Андреева като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 3912 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от И.Б.В. с ЕГН ********** от гр.*, представляван от процесуалния си представител адвокат Б.Й. *** против П.М. П* с ЕГН ********** ***. В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2014г. дал в заем на ответника сумата от 5000 лева с уговорка, ответникът да му ги върне до26.08.2015г. Твърди, че на 10.05.2019г. изпратил до ответника покана за плащане, но до момента ответникът не му е върнал дадената в заем сума. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне сумата 5000 лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не представя отговор в едномесечния срок.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Й.. Поддържа исковата молба и прави искане с оглед процесуалното поведение на ответника съдът да постанови неприсъствено решение.

Видно от приложените към делото отрязъци от съобщения и призовки, ответникът е редовно уведомен за образуваното дело, като е получил препис от исковата молба и доказателствата. С оглед неподаването на писмен отговор, съдът приема, че ответникът съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи възражения, както и да посочи доказателства и да представи писмени доказателства.

Ответникът не се е явил в първото по делото заседание – на 24.09.2019г., за което е бил редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч. последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор, а така също и това, че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.  

Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства : В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника заем в размер на 5000 лева. С исковата молба ищецът е представил по делото копие на договора, което ответникът е получил и не е оспорил. Изрично в договора ответникът е декларирал, че на 11.09.2014г. е получил като „временен заем“ от ищеца сумата от 5000 лева, която се е задължил да върне в срок то 26.08.2015г. В определението за насрочване на делото, получено от ответника , съдът е изготвил доклад по делото , в който е указал на ответника да представи доказателства, че е изпълнил задължението си по договора, а именно , че е върнал взетата в заем сума или да посочи правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Ответникът не се е явил в заседание и не е представил доказателства съобразно указаната му доказателствена тежест.

При така представените доказателства от страна на ищеца и процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер 500 лева от които 200 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД П.М. П* с ЕГН ********** ***. ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.В. с ЕГН ********** от гр.***, сумата от 5000 лева, дължима по договор за заем, сключен между страните на 11.09.2014г., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.М. П* с ЕГН ********** ***. ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.В. с ЕГН ********** от гр.**, направените деловодни разноски в размер на 500,00 лева за възнаграждение за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

          Решението не подлежи на обжалване.              

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: