Решение по дело №2014/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 134
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20217180702014
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

         

№ 134

 

 

   гр. Пловдив, 25 януари 2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2014 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. 156 ат ДОПК и чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС.

Образувано е след като с решение № 8777/21.07.2021г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело № 1360 от 2021г. по описа на съда е отменено решение № 2031/11.12.2020г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 714 от 2020г. по описа на съда, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на „КЦМ“ АД против ревизионен акт /РА/ № BG 003000-PK17-РА9/22.11.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция „Митници“, потвърден с решение № Р-138/32-44473 от 10.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“ в частта относно допълнително установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС за данъчни периоди 2014г. – 2019г. в общ размер на 205 167,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 33 347,87лв. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

В решението на касационната инстанция са дадени задължителни указания за изясняване на обстоятелства относно влагане на енергийния продукт каменни въглища агломерирани – Антрацит в обособеното производство „Ново оловно производство“ на жалбоподателя. По-конкретно, това касае промяна в плана на обектите, за които е издадено удостоверението съгласно изискването на чл. 24а, ал. 6, т. 6 от ЗАДС е настъпила с издаването на разрешение за ползване на „Ново оловно производство“ на 28.12.2015г. и за тази промяна дружеството е следвало да подаде уведомление в срок до 11.01.2016г. Следва да бъде изяснен и спорният предмет дължим ли е акциз за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2015г., за които в РА е начислен такъв за вложен продукт каменни въглища дори на прах, но не агломерирани – Антрацит в общ размер на 34 704,55лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 15 190,60лв.

В останалата си част, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № BG 003000-PK17-РА9/22.11.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция „Митници“ относно допълнително установено задължение за акциз на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за данъчни периоди 2016г. – 2017г. за потребена електическа енергия в общ размер на 115 753,40лв. и относно отказано възстановяване на акциз в размер на 52 690,69лв. на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС решение № 2031/11.12.2020г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 714 от 2020г. по описа на съда е влязло в сила на 21.07.2021г.  

Предмет на настоящото съдебно производство е жалба на „КЦМ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, представлявано от изпълнителния директор И.Д.против ревизионен акт /РА/ № BG 003000-PK17-РА9/22.11.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция „Митници“, потвърден с решение № Р-138/32-44473 от 10.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“, В ЧАСТТА относно допълнително установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС за данъчни периоди 2014г. – 2019г. в общ размер на 205 167,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 33 347,87лв.

Жалбоподателят счита, че РА е необоснован и незаконосъобразен, в посочената по-горе част. Съгласно съдържанието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е150 не е видно самият орган, издал същото, да прави разлика между различните производства, находящи се на територията на обект „КЦМ“ АД. В удостоверението е включено както производството на цинк със съответния код по КН, така и на олово със съответния код по КН, поради което се твърди, че самият орган, издал удостоверениетоq не е счел за необходимо да бъдат определяни като отделни обекти отделните производства и съответно – да им бъдат издавани отделни удостоверения за освободен от акциз краен потребител, а е издал едно удостоверение, като е приел, че обект е „КЦМ“ АД. Съгласно разпоредбата на чл. 21а, ал. 2 от ЗАДС за всеки обект, където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител, но органът, който издава удостоверението е и субект, който прави преценка колко удостоверения да бъдат издадени. В случая е издадено едно удостоверение за обект „КЦМ“ АД, включващ цинково и оловно производство, което означава, че самият орган определя КЦМ като един обект, произвеждащ олово и цинк.

Във връзка с аргументите, изложение в решението на горестоящия административен орган, с жалбата са представени нови доказателства - искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител вх. № 2600-1266/21.03.2014г. и допълнение към искането вх. № 2600-1266/02.04.2014г. и сред изискуемите документи се съдържа и схема на „Ново оловно производство”, като в целите, за които ще се използват енергийните продукти е посочена и редукция на шлака в TSL Ausmelt пещ – антрацитни въглища /част от „ново оловно производство”/. Предвид изложеното се счита, че позовавайки се на издадения документ, „КЦМ“ АД е предприело законосъобразни действия за освобождаване от акциз за изразходваните количества енергийни продукти – „каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит” и за „ново оловно производство”, като част от обекта „КЦМ“ АД. Развива подробни съображения в тази връзка. Моли да се отмени процесният административен акт и да се му се присъдят направените по делото разноски. При първоначалното разглеждане на делото представя писмени бележки от процесуалния представител юрu. Г..

Ответникът по делото – директор на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител  юрu. Д., намира жалбата за неоснователна. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди издаденият административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, след проведено обжалване по административен ред, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № BG003000-РК17-Р2/12.07.2019г., издадена от Г. Костадинов, с.д. директор на ТД Тракийска съгласно заповед № 3231/25.01.2019г. на директора на Агенция „Митници“, на основание чл. 112 ДОПК, вр. с чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗАДС е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя „КЦМ“ АД с обхват задължения за акциз BG003000Е0109 от 01.12.2013г. до 30.04.2014г.; BG003000Е0150 от 25.04.2014г. до 30.06.2019г. и BG003000С0020 от 01.12.2013г. до 30.06.2019г.; възстановяване на акциз на основание чл. 24ж ал. 1 ЗАДС. от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. Определен е срок на ревизията до 3 месеца от дата на връчване на ЗВР, което е направено редовно на 16.07.2019г. Със следваща ЗВР от 05.08.2019г., издадена от Александрина Петрова, С.Д. Директор на ТД Тракийска съгласно Заповед № 7297/11.07.2019г. на Директора на Агенция „Митници“ е изменен обхватът на ревизията, както следва: за удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0109 срока се променя – от 01.10.2013г. до 30.04.2014г.; за удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0150 – от 01.05.2014г. до 30.06.2019г.; за възстановяване на акциз на основание чл. 24ж, ал. 1 от ЗАДС. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г. ЗИЗВР е връчена надлежно на РЛ на 07.08.2019г. Със ЗИЗВР от 07.10.2019г. е удължен срока за извършване на ревизията до 16.12.2019г. и е променен обхватът й: за удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0150 срокът се променя – от 01.05.2014г. до 30.09.2019г.; включват се следните задължения за акциз: данъчно задължено лице /ДЗЛ/ на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2015г.; ДЗЛ на основание чл. 3, ал. 2 ЗАДС. за периода от 01.01.2016г. до 30.09.2019г.

За компетентност на органите, издали ЗВР са представени заповеди №№ 3231/25.01.2019г. и 7297/11.07.2019г. на директора на Агенция „Митници“. За компетентността на органите, издали РД и РА са представени заповеди №№ 1328/04.01.2019г. и № 7160/30.05.2019г. и длъжностни характеристики за заеманите длъжности „главен експерт“ и „старши експерт“ в ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“. РД № BG003000-РК17-РД9/30.10.2019г. е връчен е на 30.10.2019г. Подадено е възражение против ревизионния доклад, обсъдено в ревизионния акт и прието за неоснователно.

Ревизионният акт е издаден от приходни органи в рамките на компетентността им съгласно чл. 119 ал. 2 ДОПК и чл. 104 ЗАДС. Фактическите основания и правните изводи от РД представляват мотиви и за издаване на РА /чл. 120, ал. 2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

Ревизионният акт е обжалван частично по административен ред с доводи за незаконосъобразност, поддържани и доразвити при съдебното оспорване. РА е потвърден с решение № Р-138/32-44473/10.02.2020г. в следната обжалвана част:

- за данъчни периоди 2016г. - 2017г.  относно установено задължение за акциз и лихви за забава за потребена електрическа енергия в общ размер на 115 753,40лв., дължим на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 от ЗАДС;

- за данъчен период 2018г. относно отказано възстановяване на акциз в размер на 52 690,69лв. на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДСк.;

- за данъчни периоди 2014г. - 2019г. относно установено задължение за акциз в размер на 205 167, 34лв. и лихви за забава в размер на 33 347,87лв., на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС.

За ревизирания период КЦМ АД има издадени две удостоверения за освободен от акциз краен потребител, както следва:

-удостоверение № ВG003000Е0109/17.01.2012г., издадено от началника на Митница Пловдив за обект с адрес: гр. Пловдив, р-н Южен, ул. „Асеновградско шосе", общ. Пловдив, обл. Пловдив, за следните видове енергийни продукти, които дружеството ще използва: - „Коксове и полукоксове от каменни въглища - други" с код по КН 2704 0019, код по АП Е001 и мерна единица GJO; - „Тежки горива" с код по КН 2710 1962, код по АП Е470 и мерна единица кг.; - „Тежки горива" с код по КН 2710 1964, код по АП Е470 и мерна единица кг.; - „Масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават - сурови - леки" с код по КН 2707 9999, код по АП ЕООЗ и мерна единица кг.; - „Други смазочни масла и други масла" с код по КН 2710 1999, код по АП Е006 и мерна единица кг. Целите за ползване на енергийните продукти са „Производство на олово на блок" с код по КН 78011000; „Производство на цинк на блок" с код по КН 79011100. Удостоверението за регистрация на освободен от акциз краен потребител от 17.01.2012г. е прекратено с Решение № 557/28.04.2014г. началника на Митница Пловдив, в сила от 30.04.2014г.;

-удостоверение № ВG003000Е0150/25.04.2014г., издадено от началника на Митница Пловдив за обект с адрес: гр. Пловдив, р-н Южен. ул. „Асеновградско шосе", общ. Пловдив, обл. Пловдив, за следните видове енергийни продукти, които дружеството ще използва: - „Коксове и полукоксове от каменни въглища - други" с код по КН 2704 0010, код по АП Е001 и мерна единица GJO; - „Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит“ с код по КН 27011100, код по АП Е001 и мерна единица GJO; - „Тежки горива" с код по КН 2710 1962, код по АП Е470 и мерна единица кг.; - „Тежки горива" с код по КН 2710 1964, код по АП Е470 и мерна единица кг.; - „Масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават – сурови- леки" с код по КН 2707 9999, код по АП ЕООЗ и мерна единица кг.; - „Други смазочни масла и други масла" с код по КН 2710 1999, код по АП Е006 и мерна единица кг. Целите на ползване на енергийните продукти са „Производство на олово на блок, чемберосани", без опаковка с код по КН 78011000 и „Производство на цинк на блок, чемберосани", без опаковка с код по КН 79011100.

За ревизирания период дружеството притежава Удостоверение по задължителна регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС № ВG003000С0020/30.01.2007г., издадено от началника на Митница Пловдив, с вписана в същото акцизна стока, която дружеството може да произвежда, внася или въвежда на територията на страната и да осъществява сделки - Кокс с код по КН 2704. С Решение № 344/24.03.2014г. началникът на Митница Пловдив изменя удостоверение за регистрация в частта, касаеща името и тарифните номера на акцизните стоки, като са вписани следните акцизни стоки: „Коксове и полукоксове от каменни въглища" с код по КН 2704 0010 и „Антрацитни въглища" с код по КН 2701 1100.

Както бе посочено по-горе в настоящото решение, за ревизирания период жалбоподателят притежава УОАКП № ВG 003000Е0109/17.01.2012г., прекратено на 30.04.2014г. и УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г., прекратено на 08.11.2019г. УОАКП не са били обжалвани и към периодите на действието им са стабилни административни актове, пораждащи права и задължения за адресата. С позоваване на чл. 24а  ал. 4 ЗАДС е отразено, че за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се подава искане до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта /преди изменението на чл. 24а ал. 4 ЗАДС. - ДВ, бр. 98 от 27.11.2018г. - до началника на митницата по местонахождението на обекта/, където ще се получават и използват акцизните стоки. В подадените искания за издаване на посочените УОАКП за обект „Завод за оловно производство", адрес: Имот № 0002, м-ст „Орта хан", землище Куклен, общ. Куклен, обл. Пловдив, имот производствена площадка на КЦМ АД, са описани сградите намиращи се него. Според административния орган, посочените сгради формират този обект, където е определено да се получават енергийните продукти, посочени в УОАКП от освободения от акциз потребител по смисъла на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС.

При извършена проверка на място на 05.09.2019г. в „КЦМ“ АД на площадката на „Завод за оловно производство" е констатирано, че не функционират осем от посочени в УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г. сгради и на територията на КЦМ АД функционира обект „Ново оловно производство”, включващ съоръжения и сгради извън тези, посочени в цитираното УОАКП. В хода на ревизията е установено, че обект „Ново оловно производство" е въведен в експлоатация с разрешение за ползване изх. № СТ-05-2567/28.12.2015г. и за което от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция околната среда /ИАОС/ на ревизираното дружество е издадено Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017.

В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 117, ал. 1 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/ изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно § 1, т. 39 от ДР ЗООС „Комплексно разрешително" е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изисквания глава седма от ЗООС. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации /или до части от различни инсталации/, които са разположени на една и съща площадка, експлоатирани от един и същ оператор, както и такива, които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС. В Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017 изрично се прави разграничение между отделните обекти и производства в рамките на „КЦМ“ АД, като са посочени „Обособено цинково производство", „Обособено оловно производство“ и „Обособено производство за благородни метали и сплави".

Предвид констатацията, е направена съпоставка и обвръзка с чл. 24а, ал. 6, т. 8 и т. 10 ЗАДС, съгласно които разпоредби към искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се прилагат копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път; лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която използват денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, когато това се изисква по закон, или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ и административният орган на издаването, въз основа на които може да се у информацията по служебен път.

Въз основа на установените факти и обстоятелства е прието, че през ревизирания период от  дружеството не е искано и не е издавано УОАКП за обект „Ново оловно производство“.

Наред с това, при ревизията е установено, че за енергиен продукт „Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани - Антрацит" няма технологична възможност същият да бъде използван в окислително -редукционните процеси, при добиване на олово от обект „Завод за оловно производство". В тази връзка е посочено, че с Комплексно разрешително № 1-Н2/2013г., издадено от ИАОС на КЦМ АД се разрешава експлоатация на „Обособено производство на олово и сплави" – „Ново „Обособено производство на олово и сплави“, което включва пълна замяна на действащото технологично оборудване в схемата за производство на черно олово и вторични оловосъдържащи суровини. В това разрешително изрично се посочва като условие, че в изграждащата се нова производствена мощност употребяваните горива не могат да се различават по вид от посочените в него - въглища, природен газ, кокс и мазут. В съответствие с Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017г. дружеството има право да използва при производството си следните енергийни продукти: природен газ, кокс и мазут. Енергиен продукт „Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани - Антрацит" не е сред енергийните продукти, които „КЦМ" АД може да влага при производството на олово. В тази насока е и информация от годишните доклади за изпълнение на условията на издадените комплексни разрешителни № 1-Н2/2013г. и № 1-НЗ/2017г., относими към ревизирания период, които дружеството изготвя ежегодно и публикувани на електронната страница на ИАОС за 2014г., 2015г. и 2018г : не са посочени изразходени количества от акцизна стока „Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит“.

Ревизиращите органи са направили извод, че според разпоредбата на чл. 24в, ал. 1 ЗАДС при промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал. 4 ЗАДС, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната. При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в УОАКП, във всички случаи се подава искане за издаване на ново удостоверение. За ревизирания период КЦМ АД не е подавало искане за издаване на ново УОАКП, поради което е прието, че обект „Ново оловно производство“, включващ съоръжения и сгради извън посочените в УОАКП № BG003000Е0150/25.04.2014г. е обект, за който не е налице издадено УОАКП по смисъла на чл. 24а, ал. 2 от ЗАДС. Това означава, че акцизната стока “Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит“ с код по КН 2701 1100 не е получени и потребена в обект, за който е издадено УОАКП. Поради тази причина, за РЛ не възниква правото да бъде освободено от начисляване и внасяне на акциз за потребените количества акцизни стоки.

В тази връзка, „КЦМ“ АД е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2015г. и по чл. 3, ал. 2 от ЗАДС за периода от 01.01.2016г. до 30.09.2019г., тъй като се е разпоредило със стока, потребена в обект „Ново оловно производство“, за която не е заплатен акциз. Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 7 от ЗАДС и чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС е определено задължение за акциз за данъчни периоди от 01.05.2014г. до 01.10.2019г. в общ размер на 205 167,34лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 33 347,87лв.

В хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото са представени повторно писмени доказателства, подадени от жалбоподателя за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП), което е издадено през 2014г. (описани в молба на л. 14 и л. 28 (л. 15 – 27 и л. 29 – 59). Направено е изрично изявление от процесуалния представител на жалбоподателя в молба вх. № 18515/20.10.2021г., че не разполагат с други документи за периода 2014г. – 2015г., освен издаденото през 2014г. УОАКП.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: съобразно задължителните указания на касационната инстанция, с определение от 29.07.2021г. са дадени изрични указания на ответника, че е носител на доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорен ИАА. Посочено е конкретно, че следва да бъдат ангажирани доказателства за изясняване на обстоятелството, че процесният енергиен продукт е влаган фактически в „Ново оловно производство“ и преди датата на въвеждането му в експлоатация с разрешението за ползване от 28.12.2015г. и наличието на промени в обстоятелството по чл. 24а, ал. 6, т. 6 от ЗАДС. В тази връзка, от процесуалния представител на ответника са представени писмени доказателства, представени от жалбоподателя към искане за издаване на УОАКП, каквото е издадено през 2014г. От процесуалния представител на ответника е направено изрично изявление, че не разполагат с други документи, включително с издадено след 28.12.2015г. УОАКП.

В тази връзка, следва да бъде посочено следното: при ревизията е установено и не е оспорено обстоятелството, че обект „Ново оловно производство” е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-2567/28.12.2015г., за което е издадено впоследствие и комплексно разрешително № 1-НЗ/2017г. При подаване на исканията за издаване на УОАКП от 17.01.2012г., прекратено на 30.04.2014г. и УОАКП от 25.04.2014г., прекратено на 08.11.2019г., е функционирал обект „Завод за оловно производство” – имот № 0002, местност Орта хан, землище куклен, производствена площадка на „КЦМ“ АД, сградите, в който имот представляват обект, където е определено да се получават енергийни продукти от освободения от акциз краен потребител, по смисъла на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС. При извършена проверка на място е констатирано, че на територията на „КЦМ“ АД функционира нов обект „Ново оловно производство”. В протокол на ДПК за установяване годността на ползване на строеж „Ново оловно производство“ са отразени и наименовани отделно подобекти за обекта /съоръжение за мокра очистка на газа и съоръжение за сярна киселина; сектор за подготовка на изходни материали; съоръжение за деминерализация на вода и др./, което е в потвърждение на тезата на административния орган за съоръжения и сгради, които са извън УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г. за обект „Завод за оловно производство".

         Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС за всеки обект, където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Изискуемото „отделно” удостоверение за освободен от акциз краен потребител е за обект, по отношение на който следва да бъдат представени данни по чл. 24а, ал. 6 ЗАДС, част от които е план на обекта с обозначени местоположение и предназначение на помещенията и оборудването (т. 6); копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта (т. 8) и лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която ще се използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, когато това се изисква по закон (т. 10). Това означава, че обектът по смисъла на чл. 24а, ал.2 ЗАДС следва да бъде индивидуализиран посредством посочените данни от чл. 24а, ал. 6 от закона, характеризиращи го със самостоятелност по отношение производството, в което ще бъдат вложени/потребени акцизни стоки.

За процесния обект „Ново оловно производство“ не е спорно, че включва съоръжения и сгради извън посочените в УОАКП № ВG 003000Е0150/25.04.2014г. и не е налице издадено УОАКП по смисъла на чл. 24а, ал. 2 от ЗАДС. При ревизията е установено, че за енергиен продукт „каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит” няма технологична възможност да бъде използван в окислително - редукционните процеси при добиване на олово от обект „Завод за оловно производство”. В тази насока в Комплексно разрешително № 1-Н2/2013г. е отразено условие – в изграждащата се нова производствена мощност употребяваните горива не могат да се различават по вид от посочените в него – въглища, природен газ, кокс и мазут, а според Комплексно разрешително № 1-НЗ/2017г., „КЦМ“ АД има право да използва при производството си природен газ, кокс и мазут. Това означава, че енергиен продукт „Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит” не е сред енергийните продукти, които ревизираното дружество може да влага при производството на олово и акцизната стока с код по КН 2701 1100 не е получена и потребена в обект, за който е издадено УОАКП.

В тази връзка, правилна е констатацията на ревизиращите органи, че акцизната стока е използвана за производството на „олово на блок, чемберосани, без опаковка" с код по КН 7801 10 00, но от обект „Ново оловно производство", а не от обект „Завод за оловно производство", за които е издадено УОАКП № ВG 00З000Е0 150/25.04.2014г. В годишните си доклади за изпълнение на условията на издадените комплексни разрешителни от 2013г. и от 2017г., относими към ревизирания период, изготвяни ежегодно за 2014г., 2015г. и 2018г., „КЦМ“ АД не е посочило изразходени количества от акцизна стока „каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит”.

Наред с това, при промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната, което не е направено в срок до 11.01.2016г. Налице е неизпълнение и на чл. 24б, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която разпоредба при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4, лицето подава искане за издаване на ново удостоверение.

         В реда на изложеното, правилен е извода на ревизиращите органи относно понятието „обект” и като такъв не е „КЦМ“ АД в неговата комплексна цялост, а обособеното ново предприятие „Ново оловно производство”, но това се отнася да периода след 28.12.2015г., когато новото предприятие е въведено в експлоатация. При наличие на отделни обособени производства на производствената площадка на дружеството, които представляват отделни обекти, правилно е прието за неизпълнено условие 8.3.1.3. от комплексното разрешително № 1-НЗ/2017г. по отношение употребяваните при работа на инсталациите по условие 2 горива – по вид и количество, които не следва да се различават и надвишават посочените в комплексното разрешително, което не е обжалвано. Констатацията за това не е оспорена при съдебното обжалване и е установено по несъмнен начин, че ревизираното дружество не използва природен газ за извършване на дейностите в обект „Ново оловно производство”, а използва каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани – Антрацит.

Следва извод за това, че жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС, тъй като е държал, влагал в производство и се е разпореждал е акцизни стоки, за които не е заплатен акциз, след въвеждането в експлоатация на обект „Ново оловно производство“. В тази връзка, правилно, на основание разпоредбата на чл. 20 ал. 2 т. 21 от ЗАДС „КЦМ“ АД е определено за данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗДДС за периода от 01.01.2016г. до 30.09.2019г., тъй като се е разпоредило със стока, потребена в обект „Ново оловно производство", за която не е заплатен акциз. В резултат от това, законосъобразно е установено публично задължение за акциз на основание чл. 20 ал. 2 т. 21 ЗАДС за данъчни периоди от 01.01.2016г. до 01.10.2019г. в общ размер на 170 462,79лв., ведно с прилежащите лихви за забава.

По отношение на периода от 01.05.2014г. до 28.12.2015г., по делото не се формира спор относно факта за използването на енергийния продукт каменни въглища дори на прах, но не агломерирани – Антрацит в обхвата на издаденото УОАКП от 25.04.2014г. за целите на олово на блок в обект „КЦМ“ АД, с посочен административен адрес. Конкретизация се съдържа в скицата на обособени обекти, представена като приложение към искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител от 2014г. (л. 66), в която ръкописно е изписан текст „Антрацит“ КН 2701 1100 и със стрелка е посочен обект. В представената скица е изписан пояснителен ръкописен текст „Оловен завод“ и може да се приеме, че се отнася за периода преди въвеждането в експлоатация на обект „Ново оловно производство“. Съгласно разпоредбата на чл. 25а, ал. 5, т. 2 от ЗАДС (в приложимата редакция) в УОАКП се посочва точното местонахождение на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти от крайния потребител, като не е спорно, че независимо, че се намират на територията на комплекса „КЦМ“ АД, „Оловен завод“ и „Ново оловно производство“ са отделни и различни обособени обекти.

В тази връзка, облагането с акциз поради липса на надлежно УОАКП, издадено предвид настъпила промяна в условията, послужили за издаването му, предвидени за издаването му, е незаконосъобразно за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2015г., т.е. за периода преди въвеждане в експлоатация на обект „Ново оловно производство“. Обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в частта на допълнително определен акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС за данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС за посочения период, в общ размер на 34 704,55лв., ведно с прилежащите лихви.   

При този изход на делото и своевременно направените искания, на страните по делото се дължат направените разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. По делото не са представени списъци с разноските нито от жалбоподателя, нито от ответника, предвид на което настоящият съдебен състав следва да извърши собствени изчисления. За жалбоподателя, направените разноски се констатираха в общ размер на 10 216,60лв., в т.ч. за държавна такса за обжалване пред първоинстанционния съд в размер на 50лв., държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 1 867лв. и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 6 599,60лв., определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция), изчислено върху целия размер на материалния интерес по делото от 406 959,30лв. При съобразяване на присъденото възнаграждение от касационната инстанция в размер на 4 214,44лв. и намаления размер на материалния интерес по делото на 238 515,21лв. следва да бъде присъдена сумата от по 1 663,29лв. за първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд или в общ размер на 3 326,58лв. Тъй като е осъществено процесуално представителство и пред касационната инстанция, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 663,29лв. При съобразяване с уважената част на жалбата, следва да бъде присъдена и съответната част от направените разноски за държавна такса за обжалване пред първоинстанционния съд, държавна такса за касационно обжалване и възнаграждение за вещо лице в размер на 612лв. На жалбоподателя следва да бъде присъдена сума на направените по делото разноски в общ размер на 5 601,87лв. (пет хиляди шестстотин и един лев и осемдесет и седем стотинки).

За ответника по делото се констатираха направени разноски за държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 347,55лв. и юрисконсултско възнаграждение върху целия материален интерес по делото от 238 515,21лв. в размер на 4 915,15лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като е осъществено процесуално представителство на ответника пред касационната инстанция, се дължи съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита при първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и касационната инстанция. Не се дължи съответната част от държавната такса за касационното производство, тъй като подадената жалба е отхвърлена изцяло. При собствени изчисления на настоящия съдебен състав се изчисли размер на разноските в полза на ответника Агенция „Митници“ в размер на 12 250,53лв. (дванадесет хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и три стотинки). 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт (РА) № BG 003000-PK17-РА9/22.11.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция „Митници“, потвърден с решение № Р-138/32-44473 от 10.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“, В ЧАСТТА относно допълнително установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС за данъчни периоди 2014г. – 2015г. в общ размер на 34 704,55лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 640,87лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, относно допълнително установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС за данъчни периоди 2016г. – 2019г. в общ размер на 170 462,79лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 27 707лв.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – гр. София да заплати на „КЦМ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, представлявано от изпълнителния директор И.Д.сумата от 5 601,87лв. (пет хиляди шестстотин и един лев и осемдесет и седем стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „КЦМ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, представлявано от изпълнителния директор И.Д.да заплати на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – гр. София да заплати сумата от 12 250,53лв. (дванадесет хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и три стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

                                              

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: