Решение по дело №1632/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. § 8 от АПК.

Образувано е по жалба на Е.М.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. Хр.Я., против Мълчалив отказ на Началник СГКК-Варна за извършване на административна услуга по Заявление № 01-382009/06.07.2023г.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, като противоречащ на материалния закон. Твърди се, че заявлението е подадено в изискуемата форма и пред компетентен орган, като са налице и основания за извършване на исканата административна услуга – издаване на скица. Моли се отмяна на същия и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на услугата. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.Я., жалбата се поддържа и се пледира за нейното уважаване. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - Началник СГКК-Варна, в депозирано писмено становище оспорва жалбата. Счита, че в случая не е налице мълчалив отказ, тъй като във връзка с постъпилото от жалбоподателя заявление и с цел актуализиране на данните в Кадастралния регистър, е изискана допълнителна информация от ОС „Земеделие“-Варна и Община Варна, като към настоящия момент няма постъпил отговор от отдел „Земеделие“. Моли се за отхвърляне на жалбата. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление рег. № 01-382009/06.07.2023г. жалбоподателят е поискал извършването на административна услуга – издаване на скици за поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5515, гр.Варна, район „Аспарухово“, м-ст „Боровец – юг“, с площ 1571 кв.м., стар № 3106. В заявлението е посочено, че скицата се иска във връзка с извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК.

От Началника на СГКК – Варна е изпратено писмо изх. № 20-32516/13.07.2023г., адресирано до Общинска служба „Земеделие“ – Варна, до Община Варна, отдел „Земеделие“ и до район „Аспарухово“ при Община Варна, с което същите се информират за подаденото заявление и е изискана информация относно наличие на решение за признато право на собственост за имота и наличие на висящо административно производство по прилагане на ПНИ.

Във връзка с това писмо е постъпила информация от район „Аспарухово“, че за процесния имот няма издадена заповед за възстановяване на имота. Постъпила е информация и от ОД „Земеделие“-Варна, като в писмото е посочено, че за имота има постановено Решение № 565/16.10.1998г. за възстановено право на собственост на наследниците на В. Л. Д..

От представена скици от СГКК – Варна, издадена на 01.08.2023г. за ПИ с идентификатор 10135.5403.5515 се установява, че имота попада в урбанизирана територия, с ниско застрояване /до 10м/, като за същия по данни от КРНИ няма записани данни за собственици или носители на други вещни права.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

От доказателствата по делото се установява, че заявлението за издаване на скица, с което е сезиран ответника, е депозирано на 06.07.2023г. За извършване на услугата заявителят е заплатил такса за обикновена услуга, която съгласно информацията на сайта на СГКК е в рамките на 7 дена и съответства на предвидения в разпоредбата на чл.57 ал.2 от АПК срок. Следователно срокът за произнасяне на органа е изтекъл на 13.07.2023г. – работен ден. Жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана в деловодството на съда на 21.07.2023г., т.е. в установения в чл.149 ал.2 от АПК едномесечен срок. Оспорването е направено от лице с правен интерес, пред надлежния съд и срещу подлежащ на оспорване акт, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.3 от АПК, поради което жалбата е явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

За процесния имот е налице одобрена кадастрална карта и регистър със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изп. директор на АГКК, като последното изменение, засягащо имота е със Заповед № 18-2978 от 14.03.2023г. на Началника на СГКК-Варна. На основание чл.55, ал.1 от ЗКИР – АГКК извършва при поискване услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя официални документи и справки в електронна форма и/или в писмен и графичен вид, ал.2 на същия член определя, че скиците са официални документи, които съгласно ал.3 на същия член се издават от началника на службата по геодезия, картография и кадастър и от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от оправомощени от него служители за територията на цялата страна.

Съобразно чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, услугите се изпълняват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на обектите на кадастъра в случаите на изменение на граници и очертания на обектите на кадастъра.

От изложеното следва, че материално и териториално компетентен да извърши исканата административна услуга – издаване на скица за процесния имот, е именно Началника на СГКК – Варна, постановил мълчаливия отказ.

Предвид спецификите на мълчаливия отказ като правна фигура, същият не е мотивиран, което не позволява да се установи какви са били конкретните съображения на ответника да откаже да извърши услугата. Независимо от това, доколкото настоящата инстанция е такава по същество, следва да извърши проверка за законосъобразността на този отказ. В хода на същата, съдът констатира незаконосъобразност на отказа, като противоречащ на материалния закон, по следните съображения:

В конкретния случай жалбоподателят е поискал от началника на СГКК - Варна да издаде скица за имот с идентификатор 10135.5403.5515, която да му послужи в производство по издаване на констативен нотариален акт. Това се установява от приложената Молба – декларация до нотариус за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка. Следователно, поискано е издаване на документ, необходим за признаване на твърдяни права, представляващ административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Налице е одобрена кадастрална карта, въз основа на която да се издаде исканата скица, т.е. налице е техническа възможност административната услуга да се извърши.

Скицата, по смисъла на чл.31, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е извадка от КК в подходящ мащаб, следователно, отразява актуалното състояние на имота към момента на издаването й, съгласно заснемането му в КК, но не удостоверява вещното право на собственост. В скицата на практика се отразяват обективни технически данни. ЗКИР не предвижда изискване спрямо лицата, които могат да получат такава услуга, да притежават вещни права върху съответната кадастрална единица. Органът е длъжен да извърши тази услуга, като отбележи всички данни и относими факти и обстоятелства върху документа. Извън неговата компетентност е да преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на собственост. Дори административният орган да разполага с данни за конкуренция на права върху имота, той е длъжен да издаде искания удостоверителен документ.

С издаване на скицата не се нарушават права и интереси на трето лице, това евентуално би могло да се осъществи при съставянето на констативен нотариален акт, като в този случай обаче това лице разполага с право на защита по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. В този смисъл, без основание ответникът е уведомявал трети лица за започналото административно производство.

След като не се е съобразил с посочените по-горе изисквания Началникът на СГКК - Варна е постановил отказ, който се явява незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което същия следва да се отвени преписката следва да се върне на ответника за издаване на скица по подаденото от Е.Д. Заявление № 01-382009/06.07.2023г.

Вярно е, че с преписката е представена скица на процесния имот, но същата е с дата 01.08.2023г., т.е. след завеждане на жалбата и изискване на преписката от съда, като освен това в нея е посочено, че се издава по Заявление с вх.№ 09-11501/01.08.2023г., което не съответства на това подадено от жалбоподателя и следователно не може да се приеме, че услугата е извършена.

Предвид изхода на делото, основателно се явява своевременно направено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същите са доказани в размер на 1 260 лв., от които 10 лв. държавна такса и 1 250 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие, с данни, че същото е заплатено в брой. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е договорено в минималния размер по чл.8, ал.2, т.1 /изм.ДВ бр.88/04.11.2022г./ от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1 260 лв. Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Началник СГКК-Варна за извършване на административна услуга по подадено от Е.М.Д., ЕГН **********,***, Заявление № 01-382009/06.07.2023г. за издаване на скици за поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5515, гр.Варна, район „Аспарухово“, м-ст „Боровец – юг“, с площ 1571 кв.м., стар № 3106

ВРЪЩА на Началник СГКК-Варна административната преписка по Заявление № 01-382009/06.07.2023г. за издаване на скици за поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5515, гр.Варна, район „Аспарухово“, м-ст „Боровец – юг“, подадено от Е.М.Д., при съобразяване сроковете по чл.57 от АПК, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати в полза на Е.М.Д., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 1 260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: