№ 2029
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503884 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника „Търтийн груп“
ЕООД, чрез пълномощника адв. Ю. Г., срещу решение №20470/11.12.2023г.,
постановено по гр.д. №30041/2023г. по описа на СРС, 177 състав, в частта, с
която е признато за установено, че дружеството дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл.318, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.200 от ЗЗД във вр. с
чл.110, ал.2 от ЗС сумата от 1716,89 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за
имот с адрес гр. София, ул. *******, ведно със законната лихва от 13.03.2023г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 162,69 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
01.07.2020г. до 06.03.2023г., и на основание чл.318, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.200
от ЗЗД във вр. с чл.110, ал.2 от ЗС сумата от 23,27 лева – главница,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.06.2020г. до 30.09.2021г. за имот с адрес гр. София, ул. *******, ведно със
законната лихва от 13.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е постановено при
1
съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано е и е в
противоречие с приложимия материален закон. Въззивникът поддържа, че
още с отговора на исковата молба е възразил, че между страните не е налице
валидно облигационно правоотношение, като неясно защо съдът приел, че
процесната продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
отношението било възникнало между търговец и физически лица. Излагат се
твърдения, че стопанисваният от ответника имот не е част от етажната
собственост, намираща се в гр. София, ул. *******, като същият се намирал на
партерния етаж и бил с отделен вход от този на етажната собственост. Поради
това взетите решения от етажните собственици не обвързвали ответника. Не
било установено през процесния период страните да са били обвързани с
валидно облигационно отношение с предмет доставка на топлинна енергия.
Не били ангажирани доказателства за публикуване на общите условия.
Ответникът поддържа, че никога не е бил потребител на топлинна енергия,
доставяна от ищеца. Освен това сумите били начислявани на база, а не
съобразно реално консумирана енергия в противоречие с Директива
2006/32/ЕО. Неоснователна била и претенцията за мораторни лихви, тъй като
същите били начислени не въз основа на реално потребление, а върху
прогнозни сметки. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт А.Т., е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
Третото лице – помагач на страната на въззиваемия „Техем сървисис“
ЕООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно, но е недопустимо, по следните
съображения:
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който
съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 от ГПК, се очертават от ищеца с
исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се
индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба –
чл.127 от ГПК. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за
спора факти, и формулирания петитум. Дадената от страната правна
квалификация на претенцията не обвързва съда – той е длъжен въз основа на
изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба
служебно да издири и приложи относимата към случая материалноправна
норма. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана т.9 на
ППВС №1/85г., когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или
се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо.
Разрешението е възприето и в ТР №1/2011г. на ОСГТК на ВКС, според което
въззивната инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор,
който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен
да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата
молба обстоятелства и заявен петитум. Когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато
обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация
на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е
позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация,
доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд
квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на
спора. В този смисъл е и установената съдебна практика – решение
3
№124/24.03.2011г. по гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№249/23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
В случая първоинстанционният съд неправилно е определил правната
квалификация на спорното право с изготвения доклад по реда на чл.146 от
ГПК – по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, а с решението – по чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.318, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.110,
ал.2 от ЗС, вместо вярната такава по чл.59 от ЗЗД. При преценка
допустимостта на обжалваното решение правнорелевантно е обстоятелството
дали първоинстанционният съд е разгледал заявените от ищеца фактически
твърдения или не. В настоящия случай с обжалваното решение съдът е
разгледал различни от заявените в исковата молба фактически обстоятелства.
Видно от съдържанието на подаденото заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както и от исковата
молба за установяване на оспореното вземане по издадената заповед за
изпълнение заявителят, респ. ищецът излага твърдения, че с претендираните
суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, като
същият изрично е заявил, че между страните не е бил сключен писмен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, като
същевременно ответникът е ползвал топлинна енергия и незаплащайки цената
й, се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството.
Първоинстанционният съд както в изготвения по реда на чл.146 от ГПК
доклад на делото, така и в постановеното съдебно решение, е основал
изводите си на това, че ищецът претендира исковата сума от ответника в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди на
основание възникнала между страните облигационна договорна връзка. С
доклада по делото по реда на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК в тежест на ищеца е
разпределено да докаже възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
заплащане на уговорената цена в претендирания размер.
Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на
претенцията като такава по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ с доклада,
и по чл.318, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.110, ал.2 от ЗС с
4
решението, не съответства на изложеното в исковата молба. Изложените и
поддържани от ищеца конкретни факти и обстоятелства сочат категорично на
предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, с
правна квалификация на претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД. С обжалваното
решение първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала – наличие на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и е разгледал искове, каквито не са били предявени от ищеца.
Същевременно, съдът не е изследвал релевантните за спорното право
обстоятелства – дали е налице обогатяване на ответника без основание за
сметка на ищеца посредством спестяване на разходи за доставената и ползвана
от него топлинна енергия за процесния имот и съответно дали се е породило
задължение за заплащане равностойността на онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването, както и на лихва за забава върху нея.
Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно
претендираната от ищеца главница първоинстанционният съд се е произнесъл
на непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е
присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се
приеме, че решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл.270, ал.3,
изр.3 от ГПК в посочената част (в този смисъл решение №364/11.02.2013г. по
гр.д. №155/2012г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение №340/11.10.2011г. по гр.д.
№870/2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №69/01.04.2015г. по гр.д.
№4941/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 от ГПК и
др.).
По изложените съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се обезсили,
като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав по предявените от ищеца главни искове за сумата от 1716,89 лева
стойност на топлинна енергия, по отношение на която сума ищецът твърди, че
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, по
предявената акцесорна към главния иск претенция за лихва за забава в размер
на 162,69 лева, както и по иска за сумата от 23,27 лева цена за дялово
разпределение, по отношение на която сума ищецът твърди, че ответникът се
е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, съобразно заявените в
исковата молба фактически основания на исковете.
5
По разноските:
Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се
произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение
не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на
страните по чл.78 от ГПК относно разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от
ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС съдът следва да се
произнесе и по разноските по настоящото въззивно производство.
С оглед цената на иска решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване - арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20470/11.12.2023г., постановено по гр.д.
№30041/2023г. по описа на СРС, 177 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено, че „Търтийн груп“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.318, ал.2 от ТЗ
във вр. с чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.110, ал.2 от ЗС сумата от 1716,89 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за имот с адрес гр. София, ул. *******,
ведно със законната лихва от 13.03.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 162,69 лева – мораторна
лихва върху тази главница за периода от 01.07.2020г. до 06.03.2023г., и на
основание чл.318, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.110, ал.2 от ЗС
сумата от 23,27 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.09.2021г. за имот с адрес гр.
София, ул. *******, ведно със законната лихва от 13.03.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която ответникът
„Търтийн груп“ ЕООД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 742,84 лева – разноски в
производството, съобразно с уважената част от исковете.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на
6
настоящото решение и произнасяне по предявените от ищеца искове в
посочената по-горе част, съобразно заявените от ищеца с исковата молба
фактически твърдения.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Търтийн груп“ ЕООД иск
за сумата от 5,41 лева – лихва за забава върху таксата за дялово разпределение
за периода 31.07.2020г. до 06.03.2023г., е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД
като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7