Р Е Ш
Е Н И Е
№ 258
гр.Севлиево 05.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на десети септември
през
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 1594 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65927.501.1488, намиращ се в
гр.С. ул.*** № *. В този имот са построени жилищна сграда на два етажа и
няколко други сгради с нежилищен характер. Сред тях е и процесната постройка с
идентификатор 65927.501.1488.4 със застроена площ от 25 кв.м. Собствеността
върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65927.501.1488 и
постройка с идентификатор 65927.501.1488.4 ищецът е придобил по дарение от
майка си чрез нотариален акт № 182, том ІІІ, рег.№ 7834, дело № 439 от
10.06.2016 г. на *** П.Д.. Конкретно процесната постройка е придобита от майка
му по силата на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение чрез нотариален акт № 181 , том ІІІ, рег.№ 7829,
дело № 438 от 10.06.2016 г. на *** П.Д.. Отв.П.Х. е собственик на останалата
½ ид.ч. от ПИ, а останалите двама ответници са нейни родители. Ищецът
твърди, че постройката се владее изцяло от ответниците и те нарушават правото
му на собственост. Въпреки поканите и разговорите, те продължават да владеят
постройката, поради което ищецът предявява ревандикационния иск по чл. 108 ЗС и
моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик
на процесната постройка и да ги осъди да предадат владението върху тази сграда.
Обективно съединен с иска по чл. 108 ЗС е
осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с цена 3 150 лв. С него ищецът
претендира солидарно от тримата ответници обезщетение за ползата в размер на
300 лв. месечно, от която той е бил лишен поради невъзможност да ползва имота
си. Обезщетението се претендира от 15.02.2017 г. /датата на получаване покана
от отв.П.Х./ до предявяване на иска.
Ищецът претендира и разноските по делото.
Ответниците са представили писмен отговор в
законния месечен срок, в който оспорват исковете. Твърдят, че процесната
постройка е построена от нейните дарители – баба и дядо, но е била без
строителни книжа и затова по силата на чл. 92 ЗС е собственост на собствениците
на земята съобразно квотите им. Освен това твърдят, че тази постройка, наречена
от тях навес, е разделена на две части – източна и западна и те ползват
източната част. Оспорват твърденията, че праводателката на ищеца е владяла
целия имот като свой.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
ПО ИСКА
по чл. 108 ЗС
Предмет на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС е постройка
на допълващо застрояване с кадастрален идентификатор 65927.501.1488.4 със
застроена площ от 25 кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.501.1488, намиращ се в гр.С. ул.*** № *.
Между страните няма спор, че поземленият имот,
върху който се намира процесната сграда, е съсобственост в равни ид.ч. на ищеца
и отв.П.Х.. Това се установява и от техните документи за собственост: за ищеца
- нотариален акт № 182, том ІІІ, рег.№ 7834, дело № 439 от 10.06.2016 г. на ***
П.Д. – л. 10, за ответницата П.Х. – нотариален акт № 52 том ІV, рег.№ 5933,
дело № 521 от 28.12.2002 г. на *** К. – л. 65.
От съдържанието на тези нотариални актове е видно,
че освен на по една втора ид.ч. от поземления имот, надарените са придобили
реално жилищен етаж от построената двуетажна жилищна сграда /което не спорят/,
но и постройки в дворното място. Отв.Х. е придобила лятна кухня с площ от 36
кв.м, а ищецът – сграда за търговия с площ от 21,88 кв.м /съгласно документа за
собственост – масивен гараж/ и процесната постройка.
Ищецът е надарен от майка си – свид. И.М.и от
приложения нотариален акт № 154, том ІV, рег.№ 6108, дело № 709 от 10.09.2004
г. на *** И. П. – л. 105 е видно, че тя е придобила имота чрез покупко-продажба
и процесната постройка не е била предмет на сделката. Майката на ищеца е
закупила ½ ид.ч. от ПИ, реално първия етаж от жилищната сграда и масивен
гараж от 21,88 кв.м.
Непосредствено преди
извършване на сделката дарение на ищеца, неговата майка и праводател И.Д.М. се
е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху процесната
постройка, придобита по давностно владение чрез нотариален акт № 181 , том ІІІ,
рег.№ 7829, дело № 438 от 10.06.2016 г. на *** П.Д. – л.12. Затова предмет на
дарението е и тази постройка.
По отношение на този
нотариален акт, съдът ще отбележи, че съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС
по т.д.№ 12/12 г. ОСГК „Нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на ***а за принадлежността на правото на собственост, тъй като
такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.“
Безспорно установено обстоятелство по делото е, че
процесната постройка е строена преди десетилетия от предишни собственици на
имота. Това не се спори от страните по делото, а се установява и от
свидетелските показания. Нещо повече, с молба от 30.05.2018 г. – л.104 ищецът
представи 2 бр. Разрешения за строеж – л. 106 и 107 с твърдението, че
Разрешение № *3 от 23.02.1979 г., издадено за строеж на гараж върху 18 кв.м, е
именно за процесната сграда. Съдът обаче счита това твърдение на ищеца за
недоказано, тъй като по никакъв начин той не установи, че този документ касае
именно процесната сграда. И вещото лице е на становище, че поради липса на
скица към онзи момент, не може да посочи издадените разрешения за кои обекти се
отнасят. Налице е разлика в квадратурите по разрешението и действителната площ
на постройката, а освен това тя категорично няма характер на гараж към издаване
на нотариалния акт и към настоящия момент.
Основният спорен момент по ревандикационния иск е
дали ищецът е изключителен собственик на процесната сграда, или тя е
съсобственост между собствениците на поземления имот съобразно равните им
квоти, каквото е становището на първата ответница.
И тъй като ищецът твърди, че тази постройка е била
придобита от неговата майка по давностно владение, съдът изиска нотариалното
дело, по което е издаден констативният нотариален акт – л.118 – 131. От това
дело се установява обстоятелството, че процесната постройка е в режим на
търпимост, видно от удостоверение за търпим строеж, издадено от Главния
архитект на Община Севлиево на 07.06.2016 г. – л.130. Тук обаче прави
впечатление обстоятелството, че заявлението до Общината е подадено от майката
на ищеца и първата ответница, както и че двете са представили декларации за
периода на строителство преди 2001 г. Това очевидно е свързано с факта, че
именно те са били съсобственици на поземления имот. Тези документи обаче
установяват безспорния факт, че към момента на покупката от страна на майката
на ищеца постройката е съществувала. От
нотариалното дело прави впечатление и друго обстоятелство – неясно по какви
причини тримата разпитани свидетели говорят, че постройката се владее от И.Д. и
е нейна собственост повече от 5 години – т.е. за придобивна давност по чл. 79,
ал. 2 ЗС. Не може да има съмнение, че не се касае за добросъвестно владение по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Предмет на доказване е 10-годишната придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
По делото бяха разпитани само двама свидетели,
чиито показания са коренно противоположни. Свидетел на ищеца е неговата майка И.М.,
чиито показания следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Свидетелката признава, че процесната сграда е съществувала в същия вид и при
закупуването на имота от нея – през 2004 г. и че тя не е била предмет на
продажбата. След това обяснява, че „ беше направено, че имам право на една
втора ид.ч. от двора. Съседите са си заплюли западната страна от двора и цялата
част си я владеят.За нас би трябвало да остане източната страна. В тази източна
страна се намира тази въпросна постройка. На 27.04.2016 г. аз ги извиках тези
хора – семейството, за да си разделим двора по равно“. От тези обяснения може
да се направи извод, че срещата при *** е била свързана с разпределение
ползването на дворното място, а видно от Констативен протокол от 27.04.2016 г.
– л. 30 и 31, отв.П.Х. изрично е заявила, че процесната сграда не е изключителна
собственост на майката на ищеца и че тя ползва източната половина от тази
сграда като склад за дърва. Тази среща е осъществена преди издаване на
констативния нотариален акт, което води до извод, че между двете съсобственички
на дворното място са съществували спорове, вкл. и за процесната постройка. И
въпреки това свид.Д. няколко дни
по-късно се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на цялата
постройка.
Съдът следва да се обсъди и заключението на
съдебно-техническата експертиза, от което е видно, че в сградата са складирани
дърва за огрев и градински инвентар, т.е. по предназначение в момента тя е
склад. Експертът е констатирала, че в сградата са обособени две помещения с
отделни входове откъм дворното място, без монтирани входни врати. Двете
помещения са разделени с тухлена стена
от единични тухли. Т.е. описанието на сградата от в.л. напълно съвпада с твърденията
на ответниците, че постройката е разделена на две части, за да се ползва от
двамата съсобственици.
Въз основа на тези
доказателства, съдът счита, че ищецът не установи по безспорен и несъмнен начин
неговата праводателка да е придобила собствеността върху процесната сграда въз
основа на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /тъй като няма твърдение за
придобиване по чл. 79, ал. 2 ЗС/.
Съдебната теория и практика приемат, че по
отношение на владението следва да се установи следното:
-
да се установят признаците на владението, посочени в чл. 68 ЗС
-
непрекъснатост на владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 и чл. 81 ЗС
-
несъмненост /сигурност/ на владението
-
владението трябва да е спокойно /да не е опорочено/, което означава да не е
установено с насилие
-
владението трябва да е явно /да не е установено тайно или по скрит начин/.
Липсват доказателства, че тази постройка се е
владяла само от свид. М. и то като своя. Всъщност между страните е имало
спорове, а свид.М. по никакъв начин не е демонстрирала пред другия съсобственик
на поземления имот, че владее и нейната част като своя. Очевидно сградата дълги
години, преди настоящите собственици на ПИ, се е ползвала от други две
семейства /праводатели на настоящите собственици/ и затова дори е без монтирани
входни врати и разделена на две части. Свид.М. дори не е поставила входна врата
и по този начин да ограничи достъпа на ответниците.
Съдът счита за необходимо да обсъди и друго
обстоятелство, касаещо статута на тази процесна сграда. Безспорно е, че тя няма
жилищен характер, а страните и свидетелите я назовават по различни начини –
сушина, дърварник, склад, навес. И тук следва да се постави въпросът:
представлява ли тази постройка самостоятелен обект на собственост или е
принадлежност към терена. Съгласно § 5, т. 39 от ПР на ЗУТ „Обект е самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР“. Съдебната
практика приема, че наличието на самостоятелен идентификатор не обосновава
извод, че даден обект е самостоятелен обект на правото на собственост, защото
връзката е обратна – идентификатор се дава на самостоятелен обект на
собственост, а не го превръща в такъв - Решение № 261 от 23.10.2013 г. по д.№ *777/13
г. на ВКС, ГК, І г.о. Всъщност тази постройка е получила идентификатор, защото
е представен нотариален акт за собственост на името на майката на ищеца. Видно
от приложеното нотариално дело обаче, ***ът изобщо не е изследвал този въпрос,
както и собствеността на поземления имот, въпреки наличието на данни, че и
друго лице е подало заявление за удостоверение за търпимост и декларация за
периода на строителството. Или иначе казано – по нотариалното дело не е
установен релевантният факт – дали постройката е самостоятелен обект на право
на собственост. Обратното означава, че приложима е разпоредбата на чл. 92 ЗС,
според която собственикът на земята е и собственик на постройките. Никоя от
страните обаче не засегна този въпрос и съдът го поставя в контекста на
задълженията на ***а при проверка собствеността на имота.
Всъщност по-горе съдът обоснова становището си, че
не е налице придобивна давност за цялата процесна постройка, изтекла в полза на
праводателката на ищеца. И тъй като няма спор, че постройката не е придобита
при покупката през 2004 г., то отпада и втората законова възможност за придобиване на недвижим имот –
по давностно владение. Не се твърди и няма доказателства, че тази постройка е
била предмет на другата прехвърлителна сделка, с която първата ответница е
получила имота. Поради това единственият законосъобразен извод е, че
постройката е съсобственост в равни ид.ч. на собствениците на поземления имот –
ищеца и отв. Х.. Това обстоятелство обаче не се оспорва от ответниците и те
изрично заявяват, че точно в тези части и между тези собственици се разпределя
собствеността.
Искът за собственост съдържа две искания – за
установяване собственост и за осъждане на ответника да предаде владението на
имота. Съдът има предвид и ТР № 4/16 г. на ВКС – чл. 2А.
Затова съдът следва изрично да се произнесе, че
ищецът е доказал собствеността върху една втора ид.ч. от процесния имот. В
останалата част – за другата ½ ид.ч. от постройката искането следва да
бъде отхвърлено.
По отношение на второто искане – за осъждане на
ответниците да предадат владението на имота, съдът счита, че то следва да бъде
отхвърлено, тъй като по делото не се събраха доказателства, че ответниците
владеят цялата постройка. Вярно е, че те признават, че владеят половината от
нея, а собствеността е в равни идеални части, но правото на собственост на
ищеца не е засегнато. С оглед вида и характера на постройката страните имат
възможността да разпределят ползването й така че да съответства на равните им
ид.ч. Това е така, защото всеки от съсобствениците има право да ползва и владее
постройката на свое собствено основание.
ПО ИСКА ПО чл. 59 ЗЗД
Чрез този иск ищецът претендира обезщетение за
неоснователно обедняване за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия
се от неговата вещ. В определение № 232 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№
454/16 г., ІV г.о., ГК е прието, че претенцията за това обезщетение е с правно
основание чл. 59 ЗЗД и размерът на обезщетението се определя на база на наема
за процесния имот, но с оглед на неговото естество и предназначение, за което е
използван фактически от ответника. Собственикът следва да е лишен от ползването
на имота си, а ответникът да го ползва без основание.
И тъй като съдът приема по ревандикационния иск,
че ответниците не са ползвали частта на ищеца, а ползват своята част на правно
основание /собственост на първата ответница/, то не са установени елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което ответниците не
дължат обезщетение на ищеца. Затова искът по чл.59 ЗЗД следва да бъде изцяло
отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Искане за разноски правят и двете страни и
прилагат списък на разноски по чл. 80 ГПК – л. 133 и 144.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че в
уважената част на иска по чл. 108 ЗС ответниците признават иска, а второто
искане по чл. 108 ЗС и искът по чл. 59 ЗЗД са отхвърлени, ищецът ще бъде осъден
да заплати на ответниците разноските по делото в размер на 900 лв. адвокатско
възнаграждение.
Разноските на ищеца остават в негова тежест,
затова съдът няма да обсъжда възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В заключение съдът ще отбележи, че в дадения от
съда срок и до изготвяне на решението, ответниците не представиха писмена
защита.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на П.Х.Х.
ЕГН **********, Х.П.Х. ЕГН **********
и И.Б.Х. ЕГН **********,***, че Б.Н.П. ЕГН ********** *** е собственик на ЕДНА ВТОРА ИД.Ч. от
постройка на допълващо застрояване с кадастрален идентификатор 65927.501.1488.4
със застроена площ от 25 кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.501.1488, намиращ се в гр.Севлиево ул.*** № *, на осн.чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Б.Н.П. ЕГН **********
*** за признаване по отношение на П.Х.Х. ЕГН **********, Х.П.Х. ЕГН ********** и И.Б.Х. ЕГН **********,*** че е собственик на другата ЕДНА ВТОРА ИД.Ч.
от постройка на допълващо застрояване с кадастрален идентификатор
65927.501.1488.4 със застроена площ от 25 кв.м, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.1488, намиращ се в гр.Севлиево ул.*** № *, на осн.чл.
108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Б.Н.П. ЕГН **********
*** за осъждане на П.Х.Х. ЕГН **********,
Х.П.Х. ЕГН ********** и И.Б.Х. ЕГН **********,*** да предадат
владението върху ЕДНА ВТОРА ИД.Ч. от
постройка на допълващо застрояване с кадастрален идентификатор 65927.501.1488.4
със застроена площ от 25 кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.501.1488, намиращ се в гр.Севлиево ул.*** № *, на осн.чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от Б.Н.П.
ЕГН ********** *** иск по чл. 59 ЗЗД против
П.Х.Х. ЕГН **********, Х.П.Х.
ЕГН ********** и И.Б.Х. ЕГН **********,***,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.Н.П. ЕГН **********
*** да заплати солидарно на П.Х.Х.
ЕГН **********, Х.П.Х. ЕГН **********
и И.Б.Х. ЕГН **********,*** направените
от тях разноски по делото в размер на 900 лв. /деветстотин/, на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноските на ищеца остават в негова тежест.
УВЕДОМЯВА
страните, че следва да извършат отбелязване на решението, след
влизането му в сила, съгласно ПВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: