РЕШЕНИЕ
№ 826
02.12.2020
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Василка
Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина
Въжарска, в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева при
Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№884 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.Л.Л. ***, подадена чрез
пълномощник - адв. Г., против Решение №
260009 от 11.08.2020г. постановено по а.н.д. № 431 по описа на Районен съд, гр.Хасково.
В касационната
жалба се твърди, че решението било неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени
процесуални нарушения, както и в нарушение на закона.
Твърди се, че в
решението си Районен съд, гр.Хасково не е обсъдил всички доводи относно незаконосъобразността и
неправилността на Наказателно постановление № 19-1253-001803/07.02.2020г. на
Началник сектор към ОДМВР-Хасково, изложени в жалбата, а именно че: санкционният
акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като заповедта с която е оправомощен
да издава НП е издадена от
министър, който към момента на издаване
на процесното НП, не е бил действащ министър, както и че е допуснато е
нарушение на чл.40, ал.3 и чл.42,т.7 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел, за когото не е посочено ЕГН.
Излагат се и доводи, за неправилност на изводите на
районния съд, свързани с това, че описаното
в НП административно нарушение е
осъществено при трите форми на изпълнително деяние посочени в чл.167, ал.1 ЗДвП. В тази връзка се твърди, че в санкционният акт е налице несъответствие между
описанието на нарушението и дадената му
правна квалификация. Същото обосновавало извода, че наказващият орган не бил конкретизирал, в какво се изразява от
фактическа страна изпълнителното деяние,
с което бил осъществен състава на административното нарушение и въз основа на
което е наложена административната санкция. Липсвало описание на конкретно установените факти и обстоятелства,
на точното действие и бездействие от
страна на нарушителя. Нормата на чл.178,
ал.1, т.7 от ЗДвП, независимо че
съдържала в себе си състав на нарушение била бланкетна, респ. препращаща,
поради което и на основание чл. 42,т.5 и чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН следвало
контролните органи да отразят в АУАН и
НП, в какво конкретно се състои бездействието на дееца, респ. в коя
конкретна хипотеза на нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП попадало бездействието и
каква мярка е следвало да предприеме. Това обстоятелство водело до незаконосъобразност
на издаденото НП, тъй като с неизпълнение на тези задължения било нарушено
правото на касатора на защита да разбере, какви конкретни действия не е
извършил и на какво законово основание е
следвало да извърши съответните действия. Тези възражения и оплаквания на
касационния жалбоподател също не били
обсъдени от районния съд, което довело
до постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалния
закон.
За неправилни се
считат и изводите на районния съд, че
касаторът е длъжностно лице, защото бил директор на”Екопрогрес”, съобразно
дефиницията на чл.93, т.1 от НК./чл.11 от ЗАНН/, като цитирал целия текст
на нормата, но без да посочва коя точно хипотеза била приложима в случая.
Твърди се, че от решението на районния съд не ставало ясно, от какво
произтичало задължението на касатора да
поддържа пътя в изправност, да сигнализира и да отстранява препятствия
от него и в кои нормативни актове и документи било посочено такова негово задължение. Излагат се доводи, че за да бъдело наложено
наказание по чл.178, ал.1,т.7 от ЗДвП
следвало да са налице следните предпоставки: 1 Наказаното лице да е
длъжностно лице, 2 . като длъжностно лице, то да не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране на
препятствие на пътя или неизправност на
пътните принадлежности; 3. При условие, че невзетите мерки могат да застрашат
безопасността на движение. По делото не били събрани доказателства, сочещи, че Р.Л.
притежава качеството на „длъжностно лице”, а
тежестта на доказване на това обстоятелство била на ответника по
делото. Предвид това, наказаното лице не се
явявало носител на пасивна легитимация , респ. не можел да бъде наказателно - отговорно лице, в какъвто смисъл неправилно бил приел
районният съд. Необоснован бил и изводът
на районния съд, че „Екопрогрес” е бил задължен субект, който следвало да
осигури безопасността на пътя, тъй като изводът
бил направен въз основа на
изброяване на списък с дейности и
функции на „Екопрогрес”. По делото не били събрани никакви доказателства, които да установят задължение
на „Екопрогрес” и в частност на неговия директор да поддържа пътната мрежа. Съдът
не посочил, на база на какви документи е
стигнал до този извод, още повече че разпитаният по делото актосъставител,
заявил че е посочил доверителя, като отговорно лице за поддържане на пътната
мрежа, на база установени устни обяснения на кмета или на заместник -
кмета на Община Хасково, без за това
някой да му е представял писмени документи. Предвид липсата на доказателства,
които да установяват такива задължения на”Екопрогрес” и в частност на неговия
директор, не можело да се приеме, че той следвало да отговаря за отстраняване
на нередности по пътя. В тази връзка
следвало да се има предвид, че пътното платно било публична общинска
собственост, съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС вр. с пар.7, ал.1,
т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.3 от ЗП.
Поддържането и ремонта му било задължение на общината на основание чл. 29 и
чл.31 от ЗП. В конкретния случай Община Хасково носела отговорност за поддържането на пътя, ремонтирането му,
поставянето на пътна маркировка и пътни знаци, вземане на мерки за своевременно
отстраняване на препятствия и осигуряване на
безопасни условия за движение съгласно чл.3 от ЗДвП, чл.6, ал.1, т.4 от ППЗДвП
и чл.31 от Закона за пътищата. На основание
параграф 7, ал.1 , т.7 от ЗМСМА мрежите и съоръженията на водоснабдителната и канализационната
мрежа, които обслужвали територията на съответната община били нейна
собственост. Следователно посочената в АУАН
и НП шахта била собственост на Община Хасково. Това се потвърждавало и от
чл.19, ал.1, т.4, б.”б” от Закона за водите, съгласно който съответните общини били собственици на
уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужвали потребителите на територията на общината.
Предвид това, се твърди че общинските пътища, в това число и всички пречиствателни съоръжения и шахти, представлявали публична
общинска собственост, съгласно чл.8, ал.3, вр. с чл.5, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. Съгласно пар.1,т.3 от ДП на ЗП пътните съоръжения
били и водоотвеждащите устройства, каквото представлявала и въпросната
шахта. С оглед на това шахтата, като препятствие по общински път, застрашаващо
безопасността на движението по него, пораждала задължение за Община Хасково, която била собственик на пътя, за
сигнализиране и отстраняване на препятствието. В този смисъл била и установената практика на Районен
съд-Хасково.
По изложените в
касационната жалба съображения, се моли за отмяна на решението на районния съд и на
наказателното постановление. Претендират
се разноски.
Ответникът – ОД
на МВР-Хасково, сектор”Пътна полиция”, редовно призован не изпраща представител и не ангажира
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на
решението на въззивният съд.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С Решение №
260009 от 11.08.2020г. постановено по а.н.д. № 431 по
описа на Районен съд, гр. Хасково за
2020г., съдът потвърдил Наказателно постановление № 19-1253-001803 от
07.02.2020г. на Началник група към ОД на МВР-Хасково, сектор”Пътна полиция”, с
което за нарушение на чл. 167, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП на Р.Л.Л. е наложено
административно наказание в размер на 2000 лева.
За да постанови
решението си въззивният съд е приел, че липсват съществени нарушения на
процедурата по ЗАНН, като изложил съображения, че в НП административното нарушение е описано
много подробно, като правилно АНО бил
посочил и трите форми на изпълнително деяние по чл.167 от ЗДвП, тъй като всички
те били осъществени в конкретния случай. За доказано приел извършването на
административно нарушение по чл. 167, ал.1 от ЗДвП. Изложил мотиви, че улиците и булевардите в един град са общински пътища, за чиято
безопасност и поддръжка се грижела съответната община. В Община Хасково имало
единадесет общински предприятия, които били част от нейната структура, едно от
които ОП”Екопрогрес”. С оглед предмета на дейност и функциите на
ОП”Екопрогрес”, предвид списъка с дейности на това предприятие, приети от ОБНС
–Хасково, включващ и поддръжка на знаковото стопанство и пътната маркировка
на територията на община Хасково, както и поддръжката на тротоари и пътна настилка,
съдът изградил извод, че именно това е бил субектът, който е следвало да
осигури безопасност на пътя и да
отстрани своевременно проблема с неизправната шахта, намираща се на пътното
платно на бул. ”В.Л.” – дясна лента, в близост до източният портал на „Окръжна болница” , гр.Х.. Това не било сторено
от ОП”Екопрогрес”, и по този начин на 22.08.2019г., в гр.Х. се стигнало до ПТП
с материални щети. Правилно според въззивния съд АНО е определил административно наказателно отговорното лице -
Р.Л.. Същият бил директор на общинското предприятие към 22.08.2019г. и бил длъжностно лице по
смисъла на чл. 93,т.1 от НК. Съдът посочил също, че правилно административното
наказание е наложено на основание чл. 178, ал.1,т.7 от ЗДвП, в минималния от закона размер. Изложил и доводи, че случая
не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като задължението по чл.167, а.1 от ЗДвП било твърде важно
за безопасното движение и неизпълнението му можело да доведе до сериозни последици за живота и здравето на хората.
Настоящата инстанция намира, че oбжалваното
решение е неправилно.
Районният съд е достигнал до неправилни изводи
относно липсата на съществени процесуални нарушения при провеждане на
административно – наказателната процедура.
Описанието
на нарушението и на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, са
сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Между тях
съществува взаимна връзка и зависимост и следователно винаги следва да
съществува конекситет по такъв начин, че описанието на нарушението следва да
съответства точно на нарушените и санкционни
правни норми и обратно. В случай че нарушената норма е бланкетна или
препращаща задължително следва да се посочат допълнително и другите нарушени правни норми, доколкото
техните реквизити са част от описанието на нарушението. Неспазването на този принцип винаги нарушава правото на
защита на лицето, чиято отговорност е
ангажирана, тъй като го затруднява да организира адекватно същата.
Административно
– наказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на
основание чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП, за осъществено нарушение на чл. 167, ал.1
от ЗДвП.
В АУАН сер. Д, с бл. № 886391,
издаден на 19.09.2019г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление
№ 19-1253-001803 от 07.02.2020г., актосъставителят,
респ. административно – наказващия орган са описали деянието по един и същи
начин, а именно: че „на 22.08.2019г., в
11.50ч. в гр.Х. на улица без име, Р.Л.Л., като длъжностно лице назначено от
Община Хасково, отговарящо за поддръжката
на пътната мрежа не е осигурил безопасно
и сигурно предвижване, не е взел мерки да бъде отстранена техническата
неизправност на шахта(отводнителна) на пътно платно на бул.”В. Л.”, на дясната лента за
движение в близост до източният портал на”Окръжна болница”-Хасково, в следствие
на което пропада в шахтата лек автомобил”Фолксваген Голф” с рег. № *******,
водачът губи контрол на м.п.с. излиза последователно отдясно извън пътното
платно, удря се в метален стълб и след това преминава пред двете ленти за
движение и се удря в метална ограда разделяща пътя. Деформирани 2(два) броя метални прегради и 1(един) брой метален стълб за ограда”, като и в
двата акта нарушението е квалифицирано като такова по чл.167, ал.1 от ЗДвП. В НП е посочено, че с това си деяние е
нарушителя е извършил следното: не поддържа пътя в изправност, не
сигнализира и не отстранява препятствие от него, както и не предоставя част от
обхвата на същия за ползване на трети лица, което затруднява участниците в
движението”.
Нормата
на чл. 167, ал.1 от ЗДвП предвижда
задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването
на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението.
В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели
само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка
от 2 метра.
Същевременно
санкционната норма на чл. 178, ал.1, т.7 от
ЗДвП, предвижда наказуемост с глоба от
2000 до 7000 лв. по отношение на длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване
или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност
на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на
движението.
Т.е.
за наказуемо по реда на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП е обявено само поведението на
съответното длъжностно лице, което 1. или не е взело своевременно мерки за
отстраняване на препятствие по пътя или за отстраняване на пътна принадлежност
на пътя 2. или не е взело своевременно мерки за сигнализиране по установения
начин на препятствие по пътя или неизправност
на пътна принадлежност като и в двата
случая е необходимо същите да могат
да застрашат безопасността на движението.
За
да е спазено изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН, съответно
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП, в тези два акта следва да е
извършено описание на нарушението, чрез посочване на датата и мястото, където
същото е извършено, както и на обстоятелствата, при които е било извършено.
Това описание следва да е достатъчно ясно и пълно, като следва да е сторено по
такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички
съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани
чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно
извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по
какъв начин се е проявило то в обективната действителност.
В
случая не може да се приеме, че е налице
надлежно описание на нарушението.
При
обективиране на същото в АУАН актосъставителят недопустимо е смесил всички
възможни проявления на неизпълнение на задължения по чл.167, ал.1 от ЗДвП и то
по начин, който води до неяснота, за кое точно от тях е ангажирана
административно-наказателната отговорност на касационният жалбоподател, а
следва да се посочи че неизпълнението на всяко едно от тях е самостоятелно
основание за ангажиране на отговорността на съответното виновно длъжностно
лице. В случая приемайки, че описаното текстово деяние покрива признаците на
състава едновременно на всички посочени
за нарушени дейности от нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП,
предписващи съвсем различни правила за поведение спрямо правните субекти, само
част от които обаче са наказуеми по чл.178, ал.1,т.7 от ЗДвП,
административно-наказващият орган
недопустимо е смесил описаното от
обективна страна деяние и несъмнено е допуснал
процесуално нарушение.
Допуснатото
нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН безспорно представлява нарушение
на процесуалните правила, от
категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на санкционния
акт само на това основание, тъй като води както до накърняване правото на
защита на наказаното лице с оглед невъзможността му да организира защитата си, така и до невъзможност съда да
извърши адекватен съдебен контрол върху
санкционния акт. Като е приел обратното
районният съд е постановил незаконосъобразен акт, противоречащ на материалния закон и подлежащ на отмяна на
това основание.
За пълнота следва да се посочи, че
касационната инстанция намира за неправилни и изводите на районния съд, за доказаност на нарушението, като за преценка на същото изходи от дадената от АНО правна квалификация на нарушението и
правното основание въз основа на
което е наложено наказанието.
При разглеждане
на спора по същество, в тежест на
административно-наказващия орган е да докаже с допустимите от закона
доказателствени средства, че посоченото за нарушител лице е субект на
нарушението и че то е извършило описаното в АУАН и в НП
административно нарушение, индивидуализирано с всички признаци на нарушението, включително и с дата на извършването му,
която е съществен елемент от обективната му страна. В случай, че административно-наказващият
орган не успее да докаже, че на посочената в АУАН и в наказателното
постановление дата, посоченото за нарушител лице е извършило описаното
нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно,
поради недоказаност на извършеното нарушение.
Административно
– наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП може да
бъде само длъжностно лице. Легалното определение на понятието "длъжностно
лице" се съдържа в нормата на чл. 93, т. 1 от , а именно:
"длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или
безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна
работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или едноличен търговец, ...".
Предвид
изложеното, за да са налице предпоставките за реализиране на административнонаказателна
отговорност спрямо Р.Л.Л. за описаното в АУАН и НП административно
нарушение, следва: 1 . Същият към датата
на настъпилото ПТП на 22.08.2019г. да е бил служител на
Община Хасково на когото е възложена ръководна работа или работа
свързана с пазене или управление на общинско
имущество; 2. В съответствие със служебните си задължения да има пряко
отношение, респ. задължение по контролиране изправността и състоянието на
процесния пътен участък, както и да отстранява и сигнализира на
неизправности на пътни принадлежности
или препятствия на пътното платно; 3. Бул.В. Л.” в гр. Х., на което е настъпило
описаното в НП ПТП да
е общински път по смисъла на чл. 19, ал.
1, т. 2 от Закона за
пътищата.
Безспорно
от приобщените писмени доказателства съдържащи се в административно – наказателната
преписка и от събраните гласни доказателства по делото се установява, че на 22.08.2019г. около 11.50 часа по бул. „В. Л.”, в гр.Х., на
дясната лента за движение, в
близост до източния портал на „Окръжна
болница”, гр. Хасково е настъпило ПТП, вследствие на което движещия се по това пътно платно лек
автомобил „Фолкваген Голф” е пропаднал в
отводнителна шахта находяща се на
мястото, вследствие на което е загубил контрол
над моторното превозно средство, и е излезнал последователно извън
дясното платно, ударил се е в метален стълб и преминавайки през двете ленти за
движение се е ударил в металната ограда
разделяща пътя. Установява се също от
показанията на св. Д., който е актосъставител и пряк очевидец на настъпилото
ПТП и непосредствено е участвал в установяване на причините за същото, че
последното е настъпило поради неизправност на отводнителната шахта находяща се на пътното платно, чиито обръч е
бил спукан.
Не е спорно, че ПТП е настъпило на общински
път, който по силата на чл. 2, ал.1, т.2
от ЗОС, вр. с чл.8, ал.3 от Закона за пътищата
е публична общинска собственост, съответно е
собственост на Община Хасково.
Съгласно чл. 29 от Закона
за пътищата общините поддържат общинските пътища съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната
среда, а според чл. 31 от същия нормативен акт изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съобразно
дадената в § 1,
т.1 от ДР на Закона за пътищата, легална дефиниция, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания. В чл. 5 от Закона за
пътищата изрично е предвидено, че пътищата имат следните основни елементи: 1.обхват на пътя; 2. пътни
съоръжения; 3. пътни принадлежности. Съгласно ал.2 от същата разпоредба обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно
и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство
над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Според
§ 1, т.1 от ДР на ЗП "Пътни
съоръжения" са: водостоците; мостовете; виадуктите;
естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени;
укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения."Пътни
принадлежности", по смисъла на т.4, § 1. От ДР на ЗП са: базите за поддържане на
републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби;
автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки;
крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и
осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради,
направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите
технически средства за организация и регулиране на движението.
Съгласно §7,
ал.1 от ЗМСМА мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват
само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества, преминават в собственост
на общината с влизане в сила на същия закон.
За
да се установи, кое е било административно - наказателно отговорното лице, следва
да се изясни въпросът кое длъжностно
лице е натоварено с поддържането в
изправност на процесния път и на пътните съоръжения към него. Съответно следва да се изхожда от действащата
нормативна база и основните задължения на съответните длъжностни лица.
Съгласно
чл.19, ал.1, т.2 от ЗП общинските пътища се управляват от Кметовете на Общини,
а съгласно ал.2, т.1 и т. 4 от същата норма управлението включва както оперативно планиране на изграждането-проектиране и строителство, и поддържането на пътя, така и организирането и
осъществяването защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя.
Съгласно чл. 38, ал.1 от Наредбата за общинските
пътища на Община Хасково общинските пътища се управляват от кмета на общината,
а съгласно чл.39, от.1, т.2 и т.3 от
същия местен подзаконов нормативен акт, кметът на общината е лицето което организира, ръководи и контролира дейностите,
свързани с изграждането, ремонта, поддържането и управлението на общинската
пътна мрежа ; 2. организира, възлага и контролира дейностите, свързани с
непосредственото изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища; 3.
организира и осъществява защита на общинските пътища, включително на пътните
съоръжения и принадлежностите на пътя. Съответно в чл.
45 от посочената наредба изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществява от общината, а според чл.46 , ал.1 от същия п.н.а.,
поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности, като съгласно ал.2 Организирането на дейностите по
поддържане на общинските пътища е задължение на общината.
Т.е., видно е от
така цитираната нормативна уредба, вкл.
местна, че касационният жалбоподател не
разполага с предоставени от закона правомощия да отговоря за поддържането на
общинските пътищата, вкл. на пътните съоръжения към тях. Съгласно същата
законодателна уредба стопанисването, респ. управлението и поддържането в
изправност на общинските пътища, в това число и пътните съоръжения,
които са елемент на пътя и сред които попадат и водоотвеждащите съоръжения,
каквито по съществото си са уличните, водоотвеждащи шахти, е предоставено на
общините, действащи чрез законните си представители.
От
представената по делото заповед № 127 от 25.11.2019г. издадена от Кмета на
Община Хасково се установява, че
касационният жалбоподател е изпълнявал длъжността Директор на Общинско
предприятие „Екопрогрес” към Община Хасково до 25.11.2019г.
Само въпрос на предположения би могло да е от
коя дата касаторът е назначен на тази длъжност, тъй като нито в
административната преписка, нито в хода на съдебното производство пред
въззивният съд са представени
доказателства установяващи този факт.
Оттук неизяснен е въпросът дали
към датата на процесното ПТП, станало на 22.08.2019г., на която дата се твърди
и че нарушението е осъществено, жалбоподателят е изпълнявал тази длъжност. Дори
да се приеме, че към този момент същият
е заемал процесната длъжност, то делото не е попълнено с необходимите
доказателства от които да се установи какви са били основните задължения на
жалбоподателя за времето, в което я е
изпълнявал, респ. имал ли е делегирани задължения свързани с поддържането и
ремонтирането на пътната мрежа и пътните съоръжения. Не са приложени нито
длъжностна характеристика за длъжността ”Директор на ОП”Екопрогрес”, нито
правилник за устройството и дейността на същото звено на общината, нито други
документи установяващи тези обстоятелства. Казано по друг начин делото не е попълнено с
доказателства обосноваващи извода, че именно Р.Л. е длъжностното лице, което към 22.08.2019. е отговаряло за поддържането в
изправност на общинската пътната мрежа в
гр. Х. и като такова е следвало да
предприеме действия по сигнализация на възникнала деформация на
канализационната водоотвеждаща шахта по
бул.”В. Л.” в гр.Х., респ. отстраняване на същата. Предвид това недоказан се явява фактът, че
наказаното лице може да е субект на нарушението.
Като
не е установил този факт, а вместо това е потвърдил наказателното постановление
районният съд е приложил неправилно закона.
Предвид
изложеното обжалваното решение, макар и валидно и допустимо се явява постановено при неправилно прилагане на
материалния закон, поради което същото следва да се отмени, вместо което с
оглед допуснатото от административно-наказващия орган
съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, следва да се
постанови друго такова, с което процесното наказателно постановление бъде отменено. При този изход на спора
основателна се явява претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателя и
такива следва да му бъдат присъдени в размер на 300.00
лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 18.06.2020г. ,
приложен към въззивното производство.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2
и чл.222, ал.1
от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260009/ 11.08.2020г. постановено по а.н.д. №
431 по описа на Районен съд, гр. Хасково
за 2020г., вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1253-001803 от 07.02.2020г. издадено от Началник на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Хасково да заплати на Р.Л.Л., с ЕГН **********,*** сторените по делото разноски в размер на
300.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.