Р Е Ш Е Н И Е
№ 2344
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 2542
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ).
Образувано е по жалба на В.С.С., ЕГН ********** ***,
против Мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив да предостави достъп до
обществена информация по Заявление с вх. № 23ДОИ-103/7/12.09.2023 г. В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира
сторените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в депозирани по
делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуален
представител юриск. К., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен. Допълнителни съображения
излага в депозирани по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство,
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че жалбоподателят С. е депозирал Заявление вх.
№ 23ДОИ-103/7/12.09.2023 г. до Кмета на Община Пловдив за достъп до обществена
информация съгласно чл. 24, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ със следния текст: „На мое заявление за достъп до обществена
информация получих отговор с Изх. № 23 ДОИ-103(6)/08.09.2023 г. Там се
споменава становище от Министерството на културата. Не става ясно обаче какво е
това становище – ако е писмено, кога е издадено, от кого и в качеството на
какъв е съставено – липсват както самият текст, така и данни за дата, номер и
други важни подробности за идентификацията на административен документ. Не
става ясно дали становището е поискано и съответно получено преди, по време на,
или след конкурса. Ако становището е дадено устно, изникват още повече въпроси.
Така че бих желал да получа копие от това становище, при положение, че е
писмено, а ако е устно – да ми се предостави информация за неговия начин на
произнасяне, кой е изказал становището, какви са компетенциите и правомощията
да тълкува образователна квалификация. Също така бих желал да получа надеждна
информация, по възможност с копие от съответния документ, за каква
професионална квалификация е акредитирана към 2001 г. магистърската програма по
специалност „Български език и история“ на Пловдивския университет. Има писмо от
самия ВУЗ, че тя е същата, каквато е бакалавърската степен, а от това излиза,
че в посоченото Решение от 8 септември не ми е предоставен достъп до истинна
информация. Освен това, моля да ми бъдат изпратени копия на документи,
свидетелстващи по чия инициатива, по какъв повод, кога и от кого е поискано
становището от Министерството на културата. Такова липсваше в изпратените преди
няколко месеца до мен копия от кореспонденцията между Община Пловдив и
Министерството на културата във връзка с обявяването на конкурсите за
директори.“. Към заявлението се посочват като приложени копия на имейла с
отговора на ПУ. Искането е информацията да бъде предоставена на посочен
електронен адрес (л. 5).
Кметът на Община Пловдив не се е произнесъл в предвидения в ЗДОИ срок. Това
е така, тъй като според чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на
достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но
не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В чл. 58, ал. 1 от АПК е
предвидено, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде
актът. От представената по делото административна преписка се установява, че
датата, на която заявлението за достъп до обществена информация е постъпило в
Община Пловдив, е 12.09.2023 г. При това положение ответният административен
орган е следвало да се произнесе най-късно до 26.09.2023 г., каквото се
констатира, че не е сторено.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този
закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти, какъвто субект безспорно се явява
Община Пловдив.
На следващо място, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, този закон се
прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява
от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите“, съответно
от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1,
включително публичноправните организации и физически
и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със
средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския
съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. А съгласно чл.
4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до
обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен
ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са
подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от
ЗДОИ, както вече се посочи и по-горе, е установено изрично задължение на
субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до
търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно
от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на
цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват
писмено заявителя, от което следва, че Кметът на Община Пловдив е длъжен да се
произнесе с изричен акт. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ от своя страна
императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за
отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя. С оглед изложеното,
следва да се приеме, че единствената призната от закона възможност за
процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от
задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, е да постанови изричен акт -
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
информация.
Все в тази насока следва да се посочи, че ако ответният орган прецени, че
предметът и/или обемът на исканата информация са формулирани общо и неясно, има
възможност да приложи чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, според който в случай, че не е
ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо,
заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата
обществена информация, като срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от
датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.
Цитираната разпоредба е частен случай на установеното от чл. 30, ал. 2 от АПК
общо правило за отстраняване на недостатъци в искането за издаване на
административен акт. Задължение на административния орган в производството по
ЗДОИ е да изиска от заявителя допълнителна информация, обуславяща преценката му
относно съществуването на материалноправните
предпоставки за нейното предоставяне.
В конкретния случай не се формира спор между страните, че Кметът на Община Пловдив
е задължено лице. Няма спор и че в законоустановения
срок същият не се е произнесъл по заявлението за предоставяне на достъп до
обществена информация, поради което е формиран мълчалив отказ, който е
постановен при съществени нарушения на процедурата, предвидена в ЗДОИ за
предоставяне на достъп до обществена информация, регламентираща издаването на
изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата информация.
За пълнота и с оглед съображенията, наведени от процесуалния представител
на ответника в писмените бележки, е необходимо да се посочи, че липсата на
мотиви за издаване на обжалвания акт, не може да бъде попълнена за първи път в
хода на съдебното производство по обжалването му. Съдът не може и не следва да
замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния
акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би
нарушил един от основните принципи в административния процес - принцип за
равенство на страните прогласен в чл. 8 от АПК. Липсата на мотиви относно това
каква е причината за постановяване на процесния отказ, води до извод за
съществено нарушение при неговото издаване.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за
незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, поради което същият ще следва
да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде
изпратена на Кмета на Община Пловдив за изрично произнасяне по искане за достъп
до обществена информация, обективирано в Заявление вх.
№ 23ДОИ-103/7/12.09.2023 г., подадено от В.С.С., ЕГН **********
***, при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната
част на настоящото решение. Това налага извод за основателност на жалбата.
При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството, които се констатираха в размер на 1 010 лв. –
заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Във връзка с направеното от ответника възражение относно прекомерността на
адвокатското възнаграждение е необходимо да се съобрази следното: По делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лв. (л. 25). Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 лв. Тъй като в случая делото
е без определен материален интерес, минималното възнаграждение е именно в последнопосочения размер, каквото е и договорено и
заплатено от жалбоподателя, поради което и същото не може да се приеме за прекомерно,
в каквато насока е направеното възражение от страна на ответния административен
орган.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд.,
VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив да предостави достъп до
обществена информация по Заявление с вх. № 23ДОИ-103/7/12.09.2023 г., подадено
от В.С.С., ЕГН ********** ***.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Пловдив за изрично произнасяне по искане за
достъп до обществена информация, обективирано в Заявление
с вх. № 23ДОИ-103/7/12.09.2023 г., подадено от В.С.С.,
ЕГН ********** ***, при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при
съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на В.С.С., ЕГН **********
*** сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: