Р Е
Ш Е Н
И Е № 799
гр.
Сливен, 12.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански
състав в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при
участието на съдебен секретар А. В., като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 3832 по описа на съда за 2018
год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД, както и обратен иск с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, предявен при условията на евентуалност в случай на уважаване на главните
искове.
В молбата си ищцата твърди, че за
пътуване в гр. С. и околностите ползва услугите на „Пътнически превози“ ЕООД,
като периодично си закупува абонаментна карта за пътуване.
Сочи, че на
22.07.2018 г. около 17.30 часа в
гр. С., пътувала в градски автобус по линия № 12, като ненадейно лек автомобил
пресякъл пътя на автобуса, а това наложило рязкото спиране на превозното
средство, в което пътувала тя. В следствие на това загубила равновесие,
политнала напред и ударила главата си в областта на дясното ухо, в резултат на
което е започнало обилно кървене.
Твърди също, че освен тази
травма получила множество натъртвания и охлузвания в областта на долния край на
лявата предмишница, горния край на дясното бедро и гръдния кош, а в резултат на
силния стрес получила сърцебиене.
Сочи, че на мястото е
пристигнала линейка и била откарана в Спешно отделение, където и е извършен
преглед, за която е издаден Лист за извършен преглед в Спешно отделение №
11282/22.07.2018 г., като е била установена диагноза Contusio region capitis -
разкъсно - контузна рана на дясното ухо, за което била насочена към специалист
УНГ, като и е направена и кардиограма.
Ищцата твърди също, че е
посетила специалист УНГ, който обработил раната и я превързал. Изписал и е
антибиотик, а за прегледа при специалист и обработка на раната заплатила сумата
от 74, 85 лв.
Излага твърдения, че до
настоящия момент продължава да изпитва физическа болка, както от натъртванията
и охлузванията, така и от раната на ухото, движенията й са ограничени, трудно
става и сяда, изпитва дискомфорт при вървене.
Твърди, че в следствие на
преживения стрес започнала да страда от безсъние и да вдига високо кръвно
налягане, като се е страхувала да излиза на улицата или отново да пътува с
автобус. Продължава да изпитва болки в гръдния кош, приема болкоуспокояващи -
нурофен и аналгин, а в легнало положение все още не е в състояние да се обръща
от едната на другата страна и й се налага първо да сяда в леглото.
Предвид изложеното моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата
от 1500 лв., представляваща неимуществени вреди в следствие на непозволено
увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането - 22.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 74.50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
увреждането - 22.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
При
условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който
оспорват изцяло основателността на исковете за
претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди;оспорват изцяло
основателността на исковете за претендираното обезщетение за извършени
имуществени разходи за прегледи и лечение, като молят съда да отхвърли тези
осъдителни искове като неоснователни и недоказани.
Оспорват изцяло твърдяното
от ищцата, че на 22.07.2018 год. около 17,30 ч. същата е претърпяла инцидент в
автобус, собственост на „Пътнически превози" ЕООД - гр. С. Считат, че
същата не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е
претърпяла инцидент на 22.07.2018 год. в автобус, собственост на „Пътнически
превози" ЕООД - гр.С. Оспорват твърденията на ищцата, че на тази дата е
настъпило ПТП между градски автобус по линия N° 12 и лек автомобил, но не е
ангажирала доказателства, удостоверяващи настъпилото ПТП. Считат, че дори и да
се приеме, че е имало някакъв инцидент, в настоящия случай липсва от страна на
водача на автобуса противоправно увреждащо деяние, както и причинно-следствена
връзка и зависимост с получените от ищцата увреждания. Считат, че уврежданията
се дължат единствено на поведението на самата ищца, или поне са съпричинени в
значителна степен от нея, тъй като същата не се е захванала на детайл за захват
в автобуса, така че да си осигури равновесие. Считат, че нито собственикът,
нито водачът на автобуса са задължени да извършват проверки дали всеки пътник е
седнал или се е захванал някъде така, че при евентуално маневра (независимо от
това дали е рязка или не) той да може да запази равновесие. Единственото
задължение на собственика на автобуса е да осигури поставянето на седалки и
детайли за захват. Сочат, че ищцата не е ангажирала доказателства, че е
претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Оспорват приложените към исковата
молба писмени доказателства, с изключение на представената по делото
абонаментна карта за пътуване по автомобилния транспорт.
Считат иска за
неимуществени вреди за неоснователен, поради това, че липсват обективни данни
ищцата да е претърпяла твърдяното увреждане, вследствие на инцидент в автобус,
собственост на „Пътнически превози" ЕООД - гр.С. и, че по никакъв начин не
е търпяла болки и страдания, за да претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Считат иска за имуществени
вреди, представляващи разходи за прегледи и лечение, за неоснователен, тъй като
от представените фискални бонове не става ясно какви прегледи са извършени на
ищцата, какви по вид са лекарствата, наложително ли е било закупуването им и
причинната връзка с увреждането от настъпила злополука с автобус.
Алтернативно, ако съдът
прецени исковете на ищцата за основателни и доказани, считат иска за
неимуществени вреди в размер на сумата 1 500 лв., като крайно необоснован,
завишен и противоречащ на представените по делото доказателства. Сочат, че
съдебната практика за репариране на неимуществени вреди от телесни увреждания е
твърде различна, но при всички положения в конкретния случай претендираното
обезщетение е завишено за този вид травми, претърпени от ищцата, а
претендираната сума от 1 500 лева не е съобразена с характера и тежестта на
претърпяното увреждане - разкъсно-контузна рана в областта на дясното ухо,
както и натъртвания и охлузвания в областта на долния край на лявата
предмишница, горния край на дясното бедро и гръдния кош.
Сочат, че ако съдът
прецени исковете на ищцата за основателни и доказани и поради обстоятелството,
че „Пътнически превози" ЕООД гр.С., като превозвач притежава задължителна
застраховка „Злополука на пътниците“, със срок на действие на застрахователната
полица от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. издадена от ЗАД "Булстрад
Виена иншурънс груп" АД, на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК да конституира трето лице помагач в процеса - ЗАД "Булстрад Виена
иншурънс груп" АД и предявяват обратен иск срещу третото лице помагач до
размера на първоначално предявеният иск.
На основание чл.
219, ал. 3 от ГПК предявява обратен иск срещу третото лице ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" АД, в качеството му на трето лице
помагач на позицията на ответника.
В предявеният обратен иск
ответното дружество сочи, че срещу него са предявени искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД от Ц.В.М. за причинени имуществени и неимуществени вреди, от които
1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на увреждане - 22.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 74,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждане -
22.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед обстоятелството,
че автобуса, собственост на ‘‘Пътнически превози“ ЕООД гр.Сливен, с който е
настъпила злополуката притежава валидна застрахователна полица по задължителна
застраховка "Злополука на пътниците в обществения транспорт" № 03 2
18 1 от 29.12.2017 год., със срок на действие от 01.01.2018 год. до 31.12.2018
год., издадена от Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена
иншурънс груп" АД - гр. София, за ответното дружество - ищец по обратния
иск възниква правен интерес на посочените по-горе основания да предявят обратен
иск срещу третото лице помагач в процеса до размера на първоначално предявеният
иск от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за причинени неимуществени вреди и
74.50 лв. за причинени имуществени вреди.
С оглед изложеното и на
основание чл. 219, ал.З от ГПК, предявяват обратен иск срещу Застрахователно
акционерно дружество "Булстрад Виена иншурънс груп‘‘ АД гр. София за
сумата 1 574.50 лв. (хиляда петстотин седемдесет и четири лева и петдесет
стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението, който да бъде разгледан при условията
на евентуалност, ако бъде уважен първоначалният иск.
Молят съда при уважаване
на първоначалния иск да постанови решение, с което да осъди Застрахователно
акционерно дружество "Булстрад Виена иншурънс груп‘‘ АД гр.София да
заплати на "Пътнически превози" ЕООД - гр.С. сумата 1 500 лв.,
представляваща причинени на Ц.В.М., ЕГН ********** неимуществени вреди в
следствие на непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на увреждането - 22.07.2018 год. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата 74.50 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от Ц.В.М. имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на увреждането - 22.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
пълномощник, който моли съда да уважи предявените искове в пълния претендиран
размер. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество в съдебно заседание се представлява
от пълномощник, който моли съда да
отхвърли исковите претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
като недоказани.
Третото лице - помагач на позицията на ответник ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс груп" не изпраща представител или
пълномощник.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представено е копие от абонаментна карта за пътуване №
001947 на ищцата Ц.В.М. за периода от
01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. на стойност 25 лв., както и лист за преглед на
пациент от 22.07.2018 г. в 19.00 ч. с оплаквания от сърцебиене и болки в
областта на дясна ТБС и гръдна кост. Разкъсно-контузна рана на дясното ухо.
От
съдебномедицинско удостоверение № 416/2018 г. издадено на 27.07.2018 г. от д-р
Тома Чаушев се установява, че пострадалата в следствие автобусна травма, при
рязко спиране падане и удряне на пострадалата в областта на ухото, гръдния кош,
левия горен крайник и дясното бедро по вътрешното обзавеждане на автобуса е
получила разкъсно-контузна рана в областта на дясното ухо, която е била зашита
от д-р Вълканова. При преглед в спешно отделение се установило и масивно
кръвонасядане в областта на предната повърхност на долния край на лявата
предмишница и масивен хематом с охлузване на кожата и болезнен травматичен оток
на тъканите в областта на горния край на дясното бедро.
На осн.
чл. 219, ал. 3 от ГПК ответното дружество е предявило обратен иск срещу
Застрахователно Акционерно дружество "Булстрад Виена иншурънс груп"
АД - гр. София, с който са представени удостоверение, ведно с Договор за
разсрочено плащане на задължителна застраховка "Злополука" на
пътниците пор. № 032181/29.12.2017 г., със срок на валидност от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г.", с което се удостоверява, че "Пътнически
превози" ЕООД, с превозвач
"СОР БН 9,5, рег. № СН 7455 АС притежава задължителна застраховка
"Злополука". Приложена е застрахователната полица и спецификацията,
Общите условия на застраховката.
По делото
е разпитана свид. Господинова - сестра на пострадалата, която дава показания,
че след като разбрала, че сестра й претърпяла ПТП в автобус, отишла в Бърза
помощ и видяла сестра си притеснена, да трепери, цялата била натъртена, синя,
от ухото й течало кръв и сърцето й излязло извън ритъм. По-късно разбрала, че
ухото й продължава да кърви, защото са отказали да го зашият, след която я
придружила до частната болница и след като си платила са извършили
интервенцията. От падането й в автобуса сестра й била синя, с натъртени гърди,
сърцето й излязло извън ритъм. Приемала лекарства, успокоителни за болките и
натъртванията. Била много изплашена, страхувала се да пътува, вечер не можела
да спи.
Постъпило
е писмо от Дирекция "Национална система 112" Районен център 112 -
Бургас, с което уведомяват, че на 22.07.2018 г. в 17:13 ч. е регистрирано
повикване от телефон ********** от лице, което се е представило с имената С. К.
за настъпило ПТП на бул. "П. Х." в гр. С. между лек автомобил и
автобус.
Приложен
е по делото и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 265, в който са
описани пострадалите три лица при ПТП на 22.07.2018 г., сред които е и ищцата Ц.В.М..
По делото липсват данни колко е бил броят на пътниците в автобуса, дали са били
правостоящи или седящи. Този протокол има отношение, относно възражението за
съпричиняване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Деликтната отговорност произтича от общото законово задължение да
не се вреди другиму - чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите
причинени от него, при или по повод изпълнение на тази работа. Тази отговорност
се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този
работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е
необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или
служител на работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите
правила за извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при
или по повод възложената работа, има вина на работника, а вина на възложителя
не се изисква.
Исковата претенция на ищцовата страна е за вреди причинени от ответното
дружество, възникнали от възложена работа, при която отговорността на
възложителя и на прекия извършител спрямо увредения е солидарна. Пострадалия
може да предяви едновременно претенции както срещу прекия причинител на
вредите, така и срещу възложителя на работата, но е допустимо искът да се
предяви и само срещу единия от тях.
В конкретния случай ищцата е предявила иск за вреди настъпили при
извършване на превоз на пътници, като шофьора на автобуса служител на ответното
дружество, е предприел рязко спиране без да съобрази и осигури безопасност на
превозваните пътници – чл.132, т.2 от ЗДвП, при което на ищцата са нанесени
вреди.
Съгласно чл. 277, ал. 1 от Кодекс за застраховането: „Обект на
застраховане по задължителната застраховка „Злополука на пътниците в
обществения транспорт” са здравето, животът и телесната цялост на
пътниците в средствата за обществен превоз, като за да възникне отговорността
на застрахователя за изплащане на застрахователна сума по договора за
задължителна застраховка по чл. 276 от КЗ следва да е причинена смърт или трайна загуба на работоспособността на
пътник вследствие на злополука.
Ответното дружество оспорва предявения иск за вреди с
твърдението, че не е налице противоправно поведение.
Непосредственото
задължение на служителя на превозното дружество е било да се движи
със скорост, която да не позволява резки маневри предизвикващи залитане или
дори удар на превозваните пътници.
Нарушението
или неизпълнението на задълженията на длъжностното лице от превозното
дружество за осигуряване на необходимите условия за безопасно пътуване на
пътника, е това противоправно действие или бездействие, което е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
Обстоятелството,
че органите на ПП и КАТ не са завели инцидента като пътно произшествие с
пострадало лице, не е основание да се твърди, че такова не е настъпило. За
същото са събрани доказателства и въпреки направеното оспорване от ответната
страна, че такъв инцидент не е имало, то същата не представи доказателства в
тази посока, а остави възражението си недоказано.
Ето защо с оглед
всички събрани писмени и гласни доказателства, съдът намира че се доказа
наличието противоправно поведение на служителя на ответното
дружество да осигури безопасността на пътниците, виновно поведение изразяващо
се в шофиране с висока скорост, настъпила вреда по отношение на
ищцата и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно чл.51 от ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В
настоящото производство ищеца претендира имуществени и неимуществени вреди. Размерът
за обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерият за справедливост, дефинитивно определен от нормата на чл. 52 от ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективна характеристика - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от
съществуващата икономическа конюктура в страната. /съгласно Решение №
407/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1273/2009 г., ІІІ ГО, ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК/.
Съдът
като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от
съществуваща икономическа конюктура в страната, намира че справедливото
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди възлизат на сума в
размер на 1500 лв. са измерени с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Следва да се присъди и законна лихва от датата на увреждането 22.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД във вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че
следва да присъди пълният размер на неимуществените вреди, тъй като понастоящем
практиката доказва че 1500 лв. е размера който съдът присъжда за една лека
телесна повреда, като удар, плесница в лице или в тялото без да са останали
някакви последствия и без да се е налагало провеждането на медицинско лечение. Съобразно
установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с
преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства –
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените морални
страдания, възрастта на пострадалата и др. От представените писмени и
гласни доказателства беше установено, че ищцата е претърпяла в резултат на този
инцидент няколко телесни увреждания, като две от тях са сериозни и
изискват задължително медицинско лечение и наблюдение, а именно: разкъсно-контузна рана в областта на дясното ухо, с разкъсване на хрущяла, като е извършен хирургичен шеф
и няколко превръзки, след което са извършвани последващи лечения. Освен това е претърпяла
множество натъртвания на гръдния кош, масивен хематом в областта на долния
край на лявата предмишница, горния край на дясното бедро и гръдния кош.
/видно от съдебно медицинско удостоверение, медицинско свидетелство,
амбулаторен лист, лист за преглед и свидетелските показания/. Освен това ищцата
е преживяла и стрес, за който
свидетелстват събраните доказателства, за това че сърцето й излязло извън ритъм.
Съдът намира, че
следва да се обезщетят всички неимуществени вреди, в резултат на претърпяното
произшествие, тъй като в настоящия процес не се събраха доказателства относно
възражението на ответната страна, че ищцата има вина за настъпите вреди, поради
виновно нейно поведение, поради това, че ищцата не се е захванала на детайл за
захват в автобуса, за да си осигури равновесие. Следователно твърдяното от
страна на ответното дружество съпричиняване на ищцата за настъпилите
увреждания, поради виновно нейно поведение не се доказа, напротив в приобщеното
към доказателствения материал писмено доказателство, а именно в Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица № 265/22.07.2018 г. се установи, че от
инцидента са пострадали трима пътника. Липсват доказателства за това дали тези
пътници са били правостоящи или седнали и колко са били на брой и има ли вина
на пътниците.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
нанесените вреди са обусловили временна невъзможност на ищцата да излиза и в
последствие в продължителен период от време дискомфорт при излизане и пътуване,
което неминуемо е свързано ежедневно преживяване на инцидента с нараняването.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
направените разходи за лечение възлизат на 74.84 лв., но тъй като петитумът е
за 74.50 лв., то съдът не може да присъжда свръх петитум и следва да уважи този
иск само до 74.50 лв. върху които следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на настъпване на увреждането - 22.07.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид уважаването на иска на прекия причинител на вредата срещу
деликвента е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на
обратния иск до размера от 1500 лв. за присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
По отношение на обратния иск по чл. 219 от ГПК предявен при условие на
евентуалност, съдът прие за установено следното: По своята процесуална
характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК
съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаването на евентуалния, като специфичното при обратния иск е създаването на
условно изпълнително основание.
Обратният иск винаги е евентуален, тъй като се разглежда само, ако бъде
постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна.
Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му, като той се разглежда
за толкова, за колкото е уважен главния иск срещу ищеца по обратния иск.
Тъй като в конкретния казус главният иск за неимуществени вреди се
уважава в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането 22.07.2018 г. до окончателното изплащане в този размер следва да
се уважи и обратния иск срещу третото лице помагач, пряк причинител на вредата,
както и имуществените вреди в размер на 74.50 лв., ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането 22.07.2018 г. до окончателното изплащане в този
размер, както и деловодните разноски в размер на 564.30 лв. по прекия иск на
увреденото лице.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ответното дружество да
заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 564.30 лв., от
които 64.30 лв., представляващи
заплатена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ”С. К." № ., представлявано от Е. П. П. да
заплати на Ц.В.М., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:*** 1-1, чрез адв. М. ***, сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за настъпил инцидент на
22.07.2018 г. около 17.30 ч. в гр. Сливен, в градски автобус по линия № 12, ведно
със законна лихва от датата на увреждането 22.07.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ”С.К." № ., представлявано от Е. П. П. да заплати
на Ц.В.М., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** 1-1, чрез адв. М. ***, сумата от 74.50
лв. /седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие претърпян инцидент на
22.07.2018 г. в гр. С., в градски автобус по линия № 12, ведно със законна
лихва от датата на увреждането 22.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ”С. К." № ., представлявано от Е. П.П. да заплати
на Ц.В.М., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:*** 1-1, чрез адв. М. ***, направените по делото разноски в общ
размер на 564.30 лв. /петстотин шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/.
ОСЪЖДА "Булстрад Виена иншурънс груп"
АД - гр. София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София , пл. "Позитано" № 5, представлявано
от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р. да заплати на „ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ”С. К." № 3, представлявано от Е. П. П.на
основание сключена застраховка "Злополука на пътниците в обществения
транспорт” № 032181/29.12.2017 г., сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпян инцидент на
22.07.2018 г. в гр. С. в градски автобус по линия № 12, както и сумата от 74.50 лв. /седемдесет
и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на привличането
им в процеса - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски в общ размер на 564.30 лв. /петстотин шестдесет и четири
лева и тридесет стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: