Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1 /05.05.2015 година, гр. Хасково
Том І, стр. 1-3
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на девети април две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Марияна Стоянова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов адм. дело номер 2 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба от Б.Х.И. против Решение № 09П30/29.07.2002 г. на Общинска служба по Земеделие /ОСЗ/ – Хасково.
Жалбоподателят твърди, че бил наследник
/внук/ на Боню Х.И.,***, починал през
Ответникът по
жалбата - ОСЗ - гр. Хасково оспорва жалбата
и моли съдът да постанови решение, с което да я остави без
уважение като неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 727/15.07.1994 г., постановено по гр. д. № 1115/1992 г. по описа на Хасковския районен съд, образувано по иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./, във вр. с чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, между наследниците на Х. И. Б., б.ж. на с. П., починал на 11.06.1939 г., е прието за установено спрямо ответниците, че към момента на внасянето им в ТКЗС следните земеделски земи в землището на с. П., са били съсобствени между наследниците на Х. И. Б., б.ж. на с. П., починал на 11.06.1939 г., а именно: 1. Нива от 5,5 дка в местността „Хасковска река"; 2. Нива от 2 дка в местността „Хасковска река"; 3. Нива от 3 дка в местността „Старо село"; 4. Нива от 2,5 дка в местността „Хасковска река"; 5. Нива от 5,25 дка в местността „Заима" и 6. Нива от 2,6 дка в местността „Заима", като иска в останалата му част, до пълния предявен размер за: 1. Нива от 2 дка в местността „Кабата"; 2. Нива от 2 дка в местността „Кабата"; 3. Нива от 2 дка в местността „Дорука"; 4. Нива от 12 дка в местността „Старо село"; 5. Нива от 4 дка в местността „Старо лозе", всички в землището на с. П., общ. Х., е отхвърлен като неоснователен.
С решение № 29-12/01.12.1994 г. на ОСЗ - гр. Х. /по преписка № 29137/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. И.Х., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. П., върху следните имоти: имот № 026013, нива от 4,000 дка, находяща се в местност „Кандака", имот № 031021, нива от 4,000 дка, находяща се в местност „Кабите", имот № 032009, нива от 29,992 дка, находяща се в местност „Капака", имот № 041013, нива от 7,449 дка, находяща се в местност „Кумсука", имот № 055002, нива от 6,000 дка, находяща се в местност „Герена", имот № 059005, нива от 2,400 дка, находяща се в местност „Герена" и имот № 075003, нива от 5,250 дка, находяща се в местност „Заима".
С решение № 29-12/01.12.1994 г. на ОСЗ - гр. Хасково /по преписка № 29135/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Б.Х.И., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. П., върху следните имоти: имот № 038002, нива от 5,450 дка, находяща се в местност „Старото село", имот № 041012, нива от 7,451 дка, находяща се в местност „Кумсука", имот № 055001, нива от 23,150 дка, находяща се в местност „Герена" и имот № 059006, нива от 2,400 дка, находяща се в местност „Герена".
С решение № 29-12/01.12.1994 г. на ОСЗ - гр. Хасково /по преписка № 29134/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Б. Х., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. П., върху следните имоти: имот № 027001, нива от 12,001 дка, находяща се в местност „Жемурлука", имот № 031022, нива от 4,001 дка, находяща се в местност „Кабите", имот № 032010, нива от 30,001 дка, находяща се в местност „Капака", имот № 038004, нива от 5,001 дка, находяща се в местност „Старото село" и имот № 059007, нива от 2,500 дка, находяща се в местност „Герена".
С решение № 09-30/27.01.1998 г. на ОСЗ - гр. Хасково /по преписка № 09433/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.И.Х., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Д., върху следните имоти: имот № 003075, нива от 7,850 дка, находяща се в местност „Алмалъка" и имот № 005002, нива от 14,750 дка, находяща се в местност „Долен черказ".
С решение № 09-30 от 27.01.1998 г. на ОСЗ - гр. Хасково /по преписка № 09432/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Б.Х.И. съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Д., върху следния имот: нива от 7,850 дка, четвърта категория, местност „Алмалъка", имот № 003074.
С Протокол № 09-31 от 30.01.1998 г. Х. Б. И. е въведен във владение на имота.
С Решение № 09П30/29.07.2002 г. на ОСЗ - гр. Хасково /по преписка № 09432/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Б.Х.И. съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Д., върху следния имот: нива от 2,850 дка, четвърта категория, местност „Алмалъка", имот № 003087.
С Решение № 29П12/29.07.2002 г. на ПК - Хасково /по преписка № 29345/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Харалан И. Бонев, съгласно плана земеразделяне в землището на с. Подкрепа, върху два имота, нива от 5,450 дка, имот № 038002, в местността „Старото село" и нива от 5,250 дка, имот № 075003, в местността „Заима".
С Протокол № 29П /без дата/ наследниците на Х.Б.И. са въведени във владение на имотите.
С Решение № 09П30/29.07.2002 г. на ОСЗ - гр. Хасково /по преписка № 09450/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. И. Б., съгласно плана земеразделяне в землището на с. Д., върху два имота: нива от 5,150 дка, имот № 003081, в местността „Алмалъка" и нива от 5,000 дка, имот № 003086, в местността „Алмалъка".
С Решение № 09П30/29.07.2002 г. на ОСЗ - гр. Хасково /по преписка № 09433/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.И.Х., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Д., върху нива от 2,700 дка, имот № 003080 в местността „Алмалъка".
С писмо изх. № 1911/23.01.2014 г. ответникът е уведомил жалбоподателя, че партидата за имот № 003074 е закрита, тъй като на база Решение № 727/15.07.1994 г. имотът е разделен на два нови дяла, като единият новообразуван дял е за наследниците на Б. Х.И. - имот с № 003087 с площ от 2,850 дка, а вторият - с № 003086 с площ от 5,000 дка - на наследниците на Х. И. Б.. Посочено е и че съдебното решение е представено от заинтересованите и регистрирано в ОСЗ - гр. Хасково на 29.07.2002 г.
По делото е представено удостоверение изх. № 6/15.07.2014 г., издадено от кмета на с. Подкрепа, относно наследниците по закон на Б.Х.И., б.ж. на с. П., починал на 28.05.1960 г., сред които е и жалбоподателят.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирана лице,
имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения
срок за това и срещу годен за обжалване административен акт. Не може да се приеме
тезата на ответника, че още през
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като следва да обяви нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма от компетентния за това орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Принципно решенията на ОСЗ са стабилни административни актове, поради което ОСЗ не може сама да си ги отменя или изменя. Ето защо, когато постанови второ решение, след като вече е постановила едно решение по същото заявление, това второ решение е нищожно и съдът е длъжен да го прогласи за такова. В този смисъл е и Решение № 4020 от 07.04.1995 г. по гр. д. № 2187/1994 г. на ВС. Следва да се има предвид обаче, че второто решение не във всички случаи е нищожно, като в ЗСПЗЗ са въведени изключенията, в които може да се постанови ново решение – чл. 14, ал. 6; ал. 7; ал. 7а ЗСПЗЗ, както и при влязло в сила съдебно решение по спор с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за същите земи. При всички случаи, освен при допуснатите в решението явни фактически грешки, каквато не е настоящата хипотеза, компетентността на органа на поземлената собственост да се произнесе с ново решение е свързана с наличието на изрично искане на Министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица, без да е допусната възможността това да бъде извършено по служебен почин на административния орган. От приетата по делото административна преписка обаче не се установява Решение № 09П30/29.07.2002 г. на ОСЗ - гр. Хасково да е издадено след и във връзка с изявление на някой от тези две категории субекти. Дори и да не се приеме изложеното, следва да се отбележи, че влязлото в сила Решение № 727/15.07.1994 г. по гр. д. № 1115/1992 г. по описа на Хасковския районен съд не касае правото на собственост върху имота, предмет на обжалвания акт. Това е така, защото съдебното решение се отнася за земеделски земи в местностите „Хасковска река", „Старо село", „Заима", „Кабата", „Дорука" и „Старо лозе", всички в землището на с. П., общ. Хасково, а Решението на ОСЗ - гр. Хасково - за земеделска земя в местността „Алмалъка", в землището на с. Д., общ. Хасково. Следователно, ответникът по жалбата неправилно е преценил, че представеното решение на Хасковския районен съд налага издаването на оспореното решение. По делото няма твърдения повторно издаденото решение да е постановено във връзка с някое от другите посочени в закона изключения. При това положение се налага извода, че то се явява нищожно, тъй като е постановено при самосезиране на административния орган и при незачитане на стабилитета на предходно негово решение по същия въпрос.
По тези съображения съдът намира, че е длъжен да прогласи нищожността на обжалваното решение, без да изследва законосъобразността на акта по същество.
Въпреки разпоредбата на чл. 14, ал. 3, изр. 3 ЗСПЗЗ, съдът не следва да решава спора по същество поради наличието на предходно решение № 09-30 от 27.01.1998 г., с което е уважено искането за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот.
За пълнота на изложението е уместно да се отбележи и че според настоящия съдебен състав атакуваното решение е издадено и в нарушение на императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно цитираната разпоредба административният акт трябва задължително да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В случая обаче не са посочени, както конкретната правна норма, която предвижда при каква хипотеза е възможно преразглеждане на въпрос, решен със стабилен административен акт, така и конкретните фактически обстоятелства, обусловили постановяването на ново решение за възстановяване на правото на собственост.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски, а именно сумата 300,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, по жалба от Б.Х.И., ЕГН ********** ***, НИЩОЖНОСТТА на Решение № 09П30/29.07.2002 г. на Общинска служба по „Земеделие” - Хасково, постановено по преписка № 09432, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. Х.И., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Д., върху следния имот: нива от 2,850 дка, четвърта категория, в местност „Алмалъка", имот № 003087, при граници /съседи/: имоти № 003086, № 003081, № 003080, № 000202 и № 003073.
ОСЪЖДА Общинска Служба по „Земеделие” – Хасково, адрес: гр. Х., ул. „Патриарх Евтимий” № 2, да заплати на Б.Х.И., ЕГН ********** ***, сумата 300,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.