№ 88
гр. Благоевград, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20211200900212 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
М. Б. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Г Д, ж.к. „...“, бл. 7, ет. 2, ап. 4, чрез
„Адвокатско дружество Б и Б", ЕИК: ..., със седалище и адрес на дружеството:
гр. С, ж.к. М 3, бл. З, ет. 5, офис 21, чрез Адвокат Ц. С. Б от САК, насочена
против ЗК „Л" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес за призоваване: гр. С,
бул. „С" № 67А, представлявано от изп. директори: М. С.а М-Г, П В Д., С Н
А, В ....
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2016 г., около 15:00 ч. в гр. Г Д,
на междублоковата алея в ж.к. „...", бл. 7, М. Е. е била блъсната от бял бус,
марка „Форд", per. № ... КТ, с надпис „П", управляван от Г И, който е
управлявал автомобила на заден ход, като от удара същата е паднала под
буса. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно
и сухо време, като водачът, поради недостатъчно внимание към уязвимите
участници в движението, а именно - пешеходците, е причинил на ищцата
телесни увреждания, с което си поведение е нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Навежда се в исковата молба, че водачът се е обадил на тел. 112 от своя
мобилен телефон, за да съобщи за реализираното ПТП. Сочи се, че
настъпилото ПТП е регистрирано с вх. № 23788, образувано е досъдебно
1
производство - дознание № 186 / 2017 г. по описа на РУ-гр. Г Д, пр.пр. № 134
/ 2017 г. по описа на РП-гр. Г Д, АНД № 592 / 2018 г. по описа на PC-Г Д, по
което е установено, че причина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие са субективните действия на водача на автомобила - Г И, който
при движение на заден ход, не забелязва пешеходката, удря същата, с което й
е нанесъл значителни телесни повреди. Твърди се, че в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие на ищцата са нанесени
следните телесни увреждания: контузия на главата; счупване на дясна
лъчевата кост на типично място; счупване на 5 метакарпална кост на лява
ръка; разкъсно контузна рана на горната устна; кръвонасядания в областта на
мандибулата; хематом в лумбо-сакралния отдел прешлени. Сочи се в
исковата молба,че поради наличие на силна палпаторна болезненост в двете
ръце, главата и гърба били направени необходимите изследвания, при което
се установило, че има счуване на двете ръце на пострадалата. Поради
големите оттоци, ръцете на последната били гипсирани след няколко дни. В
исковата молба се описва подробно възстановителния период на ищцата,
описана е и невъзможността на същата да изпълнява обикновени ежедневни
нужди сама, както и че болките продължават до настоящия момент. Ищцата
описва и психическото си състояние от изживяното, като описва преживения
стрес и изпитаните затруднения. По изложените в исковата молба
съображения се иска от съда постановяване на решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 80 000 / осемдесет хиляди
лева/, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от М. Б.
Е. болки и страдания в резултат на гореописаното ПТП; 80 лв. (осемдесет
лева), представляващи застрахователно обезщетение за направените разноски
от М. Б. Е., във връзка с проведеното лечение; законната лихва върху горните
суми, считано от датата на предявяване на горните претенции пред съда;
направените по делото разноски в цялост. Ответникът, в депозираният
отговор на исковата молба оспорва предявените искове както по основание,
така и по размер. Последният оспорва твърденията в исковата молба, че
процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията
на водача Г И при управлението на автомобил „Форд“ с per. №... КТ. В тази
връзка, оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така
както същият е описан в исковата молба, както и че същия се е осъществил
само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача И.
2
Поддържа се, че ПТП е настъпило в причинна връзка от поведението на
ищцата Е. - като е предприела пресичане на пътното платно не необозначено
за това място и поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от
ЗДвП. Ответникът оспорва и заявените в исковата молба неимуществени
вреди по вид, характер, интензитет и продължителност на лечението и
възстановителния период, както и претенцията за законна лихва. В отговора
се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, както и претенциите за заплащане на лихви. Моли се да
бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани,
ведно с произтичащите от това последици, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. В депозираната допълнителна искова молба
се поддържа подадената искова молба с аргументи, изложени в нея, като се
оспорват възраженията, направени в отговора на исковата молба. В отговора
на допълнителната искова молба се оспорват всички възражения,
доказателствени искания, направени в първоначалния отговор, по начина по
който са изложени.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От съвкупната преценка на досъдебно производство - дознание №
186 / 2017 г. по описа на РУ-гр. Г Д, пр.пр. № 134 / 2017 г. по описа на РП-гр.
Г Д, АНД № 592 / 2018 г. по описа на PC-Г Д, се установява механизма на
ПТП, при което е пострадала М. Б. Е.. Водачът на лек автомобил марка
„Форд", модел „Транзит" с рег. № ... КТ - Г И е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б."б"
пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл.40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Производството е приключило с Решение № 8977 от 25.11.2022 г. на Районен
съд - Г Д по АНД № 592/2018 г., което след обжалване е отменено и с
Решение № 105 от 21.04.2023 г. на Окръжен съд Благоевград по ВАНД №
172/2023 г., подсъдимият Г И е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б."б" пр. 2 вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл.40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 78а,
ал.1 от НК, същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложена
административно наказание „глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
3
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че на
22.12.2016 г., около 15:00 ч. в гр. Г Д, на междублоковата алея в ж.к. „...",
бл.7, при управление на лек автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с рег.
№ ... КТ, собственост на фирма „П - 93" ООД, водачът Г И, извършва
нарушение на правилата за движение, като при управление на автомобила на
заден ход, не се уверява, че пътят зад него е свободен и блъска пешеходката
М. Б. Е.. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при
ясно и сухо време, като водачът, поради недостатъчно внимание към
уязвимите участници в движението, а именно - пешеходците, е причинил на
ищцата сериозни телесни увреждания.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза,
извършена от вещо лице д-р К А. се потвърди, че в резултат от
произшествието ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се
в счупване на дясна лъчева кост, счупване на пета лява дланна кост,
натъртване на меките тъкани на главата, кръвонасядания по лицето - в
областта на долната челюст и хематом в пояснокръсцовия отдел. За
установяване и лечение на травматичните увреждания е било проведено
амбулаторно, извънболнично лечение, като по отношение на счупването на
дясна лъчева кост и счупването на пета лява дланна кост се е наложило
поставяне на гипсова имобилизация. Счупването на дясна лъчева кост е
причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на ръката за период
от около 3 месеца, а счупването на пета лява дланна кост за около 3 седмици.
Ищцата е търпяла болки със сравнително голям интензитет по отношение на
счупванията на кости и хематома в поясната област за около 1 - 2 седмици.
Описаните травматични увреждания кореспондират с механизма на
процесното ПТП, има причинна връзка между получените травматични
увреждания и процесното ПТП, както и между разходите извършени от
ищцата. От съдебномедицинска експертиза извършена от вещо лице д. С.,
след направен личен преглед на ищцата, се установи, че са налице остатъчни
последици в резултат на ПТП-то, изразяващи се в съществено намален обем
на движенията на дясна гривнена става до степен затрудняваща ежедневното
обслужване на ищцата. От разпита на вещото лице стана ясно, че във
функционалния обем, а именно този, който позволява да се извършват всички
нормални движения в гривнената става, за да може човек да извършва всички
ежедневни дейности, се наблюдава доста голямо отклонение от нормата. Д-р
4
С. определи състоянието на ищцата, като посттравматична артроза, което се
установи, че е стимулирано и подпомогнато от тази травма в по - голям обем.
Вещото лице сочи, че няма как да се очаква подобрение или изобщо промяна
във възстановяването на движенията при ищцата.
От свидетелските показания по делото на Н А - дъщеря на ищцата се
установи, че е узнала за инцидента, в който е участвала майка й от телефонно
обаждане на брат й. А видяла майка си за първи път след произшествието на
следващия ден. Споделя, че майка й е била в окаяно състояние, имала големи
отоци в областта на травмите, които се наложило да чакат една седмица
спаднат, за да гипсират ищцата. М. се оплаквала от болките и отоците по
ръцете, което наложило оставането на дъщеря й при нея, за да я гледа и да й
помага с обслужването, тъй като същата била изцяло възпрепятствана,
особено след поставянето на гипсовите имобилизации. В началото било
много трудно за двете жени да се справят, тъй като ищцата не можела да спи,
поради което дъщеря й стояла будна по цели нощи с нея. Невена споделя, че
майка й е прекарала 40 дни с гипса, като след свалянето му трябвало да
провежда рехабилитация, за раздвижване на китката, но въпреки нея и досега
доверителката ми не успява да изпълни пълния обем на движение на двете
ръце и особено едната, която е с деформация. Горната част на дланта е
деформирана и няма пълен захват на пръстите на същата. Също така,
свидетелката споделя, че при разваляне на времето, ищцата се оплаква от
болки в областта на травмите. Невена полагала грижи за майка си в
продължение на две седмици, но се наложило да се прибере отново при
семейството й. През този период съпругът на ищцата, който й помагал също
след инцидента починал и се наложило дъщеря й пак да се върне и за да се
грижи за пострадалата. В продължение на месец и половина свидетелката е
полагала грижи за майка си, а след като махнали гипса се наложило да я
вземе със себе си, тъй като трябвало денонощно да има някой, който да й
помага, а жената не можела да пътува постоянно. Произшествието се
отразило негативно и върху психиката на ищцата, което от своя страна довело
до ред други заболявания получени на стресова основа. М. към днешна дата
се оплаква от болки в кръста, които не е имала преди процесното
произшествие. Преди инцидента същата се е обслужвала изцяло сама,
излизала е навън и е успявала да се справя с живота сама. Към момента
ежедневните задължения и представляват трудност, а когато излиза навън е
5
трудно подвижна, ходи бавно, което е ограничило много социалния й контакт
с другите.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка като
еднопосочни и взаимосвързани, кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на събитието,
описано в исковата молба, лек автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с
рег. № ... КТ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ЗК „Л" АД, валидна от 19.01.2016 г. до
18.01.2017 г.
Установява се от представените доказателства, че ищецът е предявил
претенция пред ответното дружество и образувана щета 0000-1000-03-21-
7822, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача, причинил процесното ПТП. В законоустановения
срок ответното дружество не заплатило справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от получените в
процесното ПТП телесни увреждания и имуществени вреди - сторените
разходи за лечение.
В хода на досъдебното производство е допусната допълнителна
комплексна медико- автотехническа експертиза, която прави заключение, че в
невидимата за водача зона при движение на пешеходец настъпва контакт
между задната част на автомобила и тялото на пострадалата в поясно-
кръстцовата област. Почти веднага автомобилът спира, а ударът нанесен над
центъра на тежестта на тялото на пострадалата извежда същото от
равновесие, следва падане на тялото върху терена и контакт в областта на
двете ръце - дланни повърхности и лицева област, в резултат на което са
получени травматичните увреждания в областта на горните крайници - ръцете
и лицето. На тези изводи не противоречи и първоначалната медико-
автотехническа експертиза, съгласно която единственото правилно действие
на водача при създалата се ситуация е да не потегля назад преди да подсигури
втори човек, който да му сигнализира своевременно за опасности зад
автомобила. Съдебномедицинската експертиза също е категорична, че
травмата в поясно-кръстцовата област отговаря да е получена при контакт на
движещото се превозно средство с тялото на пострадалата при изправено
6
положение на последното и падането му върху терена с последвал контакт в
областта на двете ръце – длани повърхност и лицева област на главата, в
резултат на което са получени травмите в тези области. Така описаните
травматични увреждания е възможно да са получени в резултат на
претърпяно ПТП по начин и време, както се съобщава от пострадалата -
блъсната от товарен автомобил движещ се на заден ход при инцидента на
22.12.2016г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване
на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник на 15.09.21г.
предвиденият тримесечен срок е изтекъл на 15.12.2021, поради което
настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
7
в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска „гражданска отговорност“ с деликвента.
Водачът на лек автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с рег. № ...
КТ - Г И е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. "а", пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б."б" пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с
чл.40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Производството е приключило с Решение № 8977
от 25.11.2022 г. на Районен съд - Г Д по АНД № 592/2018 г., което след
обжалване е отменено и с Решение № 105 от 21.04.2023 г. на Окръжен съд
Благоевград по ВАНД № 172/2023 г., подсъдимият Г И е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1,
б."б" пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл.40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. На
основание чл. 78а, ал.1 от НК, същият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена административно наказание „глоба" в размер на
1 000 /хиляда/ лева.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от
страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по
допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза, която прави
заключение, че в невидимата за водача зона при движение на пешеходец
настъпва контакт между задната част на автомобила и тялото на пострадалата
в поясно-кръстцовата област. Г И е осъществил престъпния състав по чл.343а,
ал.1, б. ”а”, пр.2 вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. с
чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като на 22.12.2016г., около 14.30часа, в ж.к.”...”,
пред блок № 7 в гр.Г Д, обл.Благоевград, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Форд”,модел „Транзит” с рег.№ ...
КТ, собственост на фирма „П - 93”ООД гр.Благоевград е нарушил правилата
за движение, визирани в чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДв.П, а именно : Ал.(1) „Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. ” Ал. (2) „По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство,а когато това е невъзможно,той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности”,като е предприел маневра -
8
движение на заден ход, при което е блъснал движещия се зад автомобила
пешеходец -М. Б. Е., ЕГН -********** от гр.Г Д, обл.Благоевград и по
непредпазливост й е причинил две средни телесни повреди,изразяващи се
както следва: счупване на дясната лъчева кост на типично място, което е
довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник - ръка
/за период от време около 2,5-3месеца/ и счупване в основата на пета дланна
кост на ляв горен крайник /ръка/, което е отнело в значителна степен
основните функции на ръката, а именно хватателните, за период от време, по -
голям от един месец - около 1,5-2месеца, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв горен крайник/ръка, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата М.
Б. Е., ЕГН - ********** от гр.Г Д, обл.Благоевград /помогнал й да се изправи
от земята и да седне на пейка и се обадил на тел.112, на който съобщил за
настъпилото ПТП/.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на
делинквентите, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинските експертизи, които
настоящият съдебен състав кредитира като обективни и обосновани.
Според посочената експертиза, получените травматични увреждания от М. Е.
са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответната страна, отнасящи се до това, че представеното Решение № 105 от
21.04.2023 г. на Окръжен съд Благоевград по ВАНД № 172/2023 г. няма
обвързваща за съда сила по чл. 300 от ГПК. Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК
влезлите в сила решения са задължителни за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е същото, като
според ал. 3 от същия член, разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на
районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. В настоящия
случай с решението са установени тези въпроси, като по силата на закона
следва да бъдат зачетени и от настоящия съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432 от КЗ,
следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се
явява доказан по основание. Налице са предпоставките за уважаване на
9
исковата претенция - виновно противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка
между деянието и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявения иск се явява доказан по
основание.
Съобразявайки всички тези релевантни факти и обстоятелства, съдът
счита, че справедливият размер на заместващото обезщетение за преживените
от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е 50 000 лева.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като ищцата като пешеходец е
създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала в равна
степен на поведението на водача, причина за настъпване на ПТП.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на
категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и
се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 596/2012 г. /.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
преценява същото за неоснователно. Видно от заключението на СМЕ
горепосочените травматични увреждания са причинили болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Тежестта на полученото увреждане, фрактури в областта и на двете ръце,
което е създало изключителни неудобства. Обездвижването на горните
крайници е причина за необходимост от постоянна нужда от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови и хигиенни нужди. Всичко това е
10
причина освен за промяна в качеството на живот на пострадалата, но и за
много негативни емоции.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява
основателен до размер от 50000 лв., до който размер следва да бъде уважен,
като за разликата до претендирания размер от 80000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Във връзка оспорването на претенцията за имуществени вреди и
твърденията, че извършените разходи не са в причинно-следствена връзка с
травмите получени при ПТП, съдът счита, че същите са неоснователни.
Претендираните от ищцата имуществени вреди представляват разходи за
гипсова имобилизация като същите са необходими за пълното и правилно
възстановяване на травматичните увреждания при пострадалата.
Неоснователни са наведените твърдения, доколкото така извършените
разходи са свързани с уврежданията причинени в резултат процесното ПТП и
следва да бъдат възстановени от застрахователното дружество, доколкото
същите са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди също се явява
основателен до размер от 80 лв., до който размер следва да бъде уважен.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3
КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2 на чл. 429
КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът
е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 23.12.21 г., поради което и
съдът счита, че върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от
23.12.21 г. до окончателното плащане.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е
11
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство, съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗА. Според приложимите решения на СЕС, при определяне на дължимия
размер възнаграждение при направено възражение за прекомерност, не са
задължителни и определящи минималните стандарти, установени в НМРАВ,
а обема, сложността и естеството на свършената работа. Настоящият състав,
като съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на
упълномощаването съгласно пълномощно, приложено към исковата молба,
депозирана на 22.02.22 г. / и съобразно уважената част от иска, а именно 2500
лева за осъществено процесуално представителство на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ответника се дължат разноски по делото, съобразно представените
доказателства и съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата
от 370,88 лв., включваща депозити за експертизи и възнаграждения за
процесуален представител.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Благоевград държавна такса за
разглеждане на делото съобразно уважената част от иска, възлизаща по арг.
от чл.1 ТДТССГПК в размер на 2050 лв.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул.“С“ № 67А, представлявано от М. М – Г и П В Д. да
заплати на М. Б. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Г Д, ж.к. „...“, бл. 7, ет. 2, ап.
4, чрез „Адвокатско дружество Б и Б", ЕИК: ..., със седалище и адрес на
дружеството: гр. С, ж.к. М 3, бл. З, ет. 5, офис 21, чрез адвокат Ц. С. Б от
САК, сумата в размер на 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на процесното
12
ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 23.12.21 г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
пълния предявен от ищцата размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва
върху отхвърления размер, считано от 15.09.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. ЗК“Л“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул.“С“ №67А, представлявано от М.
М – Г и П В Д. да заплати на „Адвокатско дружество Б и Б", ЕИК: ..., със
седалище и адрес на дружеството: гр. С, ж.к. М 3, бл. З, ет. 5, офис 21, чрез
адвокат Ц. С. Б от САК, сумата в размер на 2500 лева за осъществено
процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА М. Б. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Г Д, ж.к. „...“, бл. 7, ет.
2, ап. 4, чрез „Адвокатско дружество Б и Б", ЕИК: ..., със седалище и адрес на
дружеството: гр. С, ж.к. М 3, бл. З, ет. 5, офис 21, чрез адвокат Ц. С. Б от САК
да заплати на ЗК “Л“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул.“ С“ №67А, представлявано от М. М – Г и П В Д.
сумата в размер на 370,88 лв., включваща депозити за експертизи и
възнаграждения за процесуален представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗК“Л“ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.“С“ №67А, представлявано от
М. М – Г и П В Д. да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград,
държавна такса за разглеждане на иска съобразно уважената част, в размер на
2050 лв. (две хиляди и петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд – гр. С.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13