№ 21373
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110114856 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 З Е и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците Т. Е. Т., ЕГН **********, и И. Е. Т.,
ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на Е. Т. Д. – бивш
собственик на топлоснабден имот с адрес в
**********************************, с присъединен абонатен № ******,
да заплатят следните суми в условията на разделна отговорност: Т. Е. Т., ЕГН
**********, ½ от общото задължение, а именно – сума от 1712,28 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
14.03.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 236,49 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г., сума от 32,86 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
14.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 6,44 лв., мораторна лихва
за периода от 02.12.2022 г. до 07.03.2025 г. и И. Е. Т., ЕГН **********, ½ от
общото задължение, а именно – сума от 1712,28 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 14.03.2025 г. до изплащане
на вземането, сума от 236,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г., сума от 32,86 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 14.03.2025 г. до изплащане
на вземането, и сума от 6,44 лв., мораторна лихва за периода от 02.12.2022 г.
до 07.03.2025 г.
1
В исковата молба ищецът ************************, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците, в качеството си на законни наследници на Е. Т. Д. –
бивш собственик на топлоснабден имот с адрес в
**********************************, с присъединен абонатен № ******,
по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот. Поддържа се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************
на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от ***************** съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Е. Т., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. Г. В., с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва се през исковия период ищецът да е доставял
топлинна енергия на претендираната стойност, респ. – оспорва да е доставял
такава, която да отговаря на БДС за топлопреносна мрежа. Оспорва да е
изпаднал в забава за процесните вземания поради липса на връчени фактури.
Оспорва да е съществувал законно монтиран топломер в абонатната станция.
Възразява срещу начина на формиране на начислените прогнозни вноски,
изравнителни сметки и такса „дялово разпределение“. Релевира възражение за
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Е. Т., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. И. К., с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Не оспорва, че с другия ответник са наследници
на предходния собственик на процесния имот. Твърди, че на 24.08.2022 г. с
ответника са сключили договор за доброволна делба, съгласно който
процесният имот е останал в изключителна собственост на Т. Е. Т.. В тази
връзка излага, че не отговаря за задължения, възникнали след 24.08.2022 г.,
поради което оспорва вземанията като недължими. Твърди, че са били
погасени чрез плащане всички фактури към м. авуст, 2022 г. Поддържа, че на
26.06.2022 г. другият ответник е превел сумата от 4270,74 лв. по сметка на
ищеца. Прави възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
2
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото/ договор за продажба на
държавен недвижим имот от 19.06.1990 г., удостоверение за наследници на Е.
Т. Д., видно от което И. Д. и Т. Д. са негови законни наследници, че страните са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия за процесния топлоснабден имот, апартамент № **, находящ се
в *********************************, с абонатен № ****** за част от
процесния период, а именно от м. 05.2021 г. до 24.08.2022 г.
Установява се, че с договор за доброволна делба № ** , том Vрег. №
*****/2022 на РС София, процесният апартамент е възложен в изключителен
дял на ответника Т. Е. Т. на 24.08.2022 г., следователно и по силата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ за периода от 25.08.2022 г. до м. 04.2024 г. ответникът И. Т. не е страна
по облигационното отношение за топлоснабден имот: апартамент № **,
находящ се в *********************************, с абонатен № ******,
поради което на това основание, искът срещу него се явява неоснователен за
периода от 25.08.2022 г. до 04.2024 г. Страна по облигационното отношение за
целия процесен период се явява Т. Е. Т..
От писмените доказателства, събрани по делото/ изравнителни сметки и
главни отчети в исковия период се установява, че претендираната стойност на
топлинна енергия е реално потребена в исковия период.
Не се спори между страните /виж протоколно определение от 28.10.2025
г./ и се признава от ищеца в молба от 23.09.2025 г., че процесните суми са
заплатени от ответника Т. Т. на 26.06.2025 г. в хода на процеса, включително и
държавната такса по делото.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
3
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като
такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на
исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за
исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ************************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************************
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден Т. Е. Т., ЕГН ********** да заплати на
******************** сумата от 1712,28 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в
**********************************, с присъединен абонатен № ****** за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
14.03.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 236,49 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г., сума от 32,86 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
14.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 6,44 лв., мораторна лихва
за периода от 02.12.2022 г. до 07.03.2025 г., поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ************************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************************
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден И. Е. Т., ЕГН ********** да заплати на
************************ сумата от 1712,28 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в
**********************************, с присъединен абонатен № ****** за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
14.03.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 236,49 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г., сума от 32,86 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от
14.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 6,44 лв., мораторна лихва
за периода от 02.12.2022 г. до 07.03.2025 г.
ОСЪЖДА Т. Е. Т., ЕГН ********** да заплати на
4
************************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************************ сумата от 50 лева / петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца ********************, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5