Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.04.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 12462
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 469586 от 13.08.2018г. по гр.д. № 86031/2017г. Софийски районен
съд, 60 състав отхвърлил предявените от Б.Р.К., ЕГН **********, срещу „Л.С.“
ЕАД, ЕИК *******, искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със заповед № 25/16.11.2017г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
до уволнението длъжност „касиер“ в отдел „Доставки и паркинги“ към дирекция
„Търговска“ в ответното дружество, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 17.11.2017г.
- 17.05.2018г. в общ размер на 7 200 лв., при брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 200 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. На
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Б.Р.К., който го обжалва
в частите, с които предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ са отхвърлени, както и в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен до размер от 5 669.16 лв., с оплаквания
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният
съд не обсъдил наведените от ищеца доводи в исковата молба и в писмената му
защита. Първостепенният съд достигнал до погрешни изводи, като игнорирал
обстоятелството, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е на безвиновно
основание. В уволнителната заповед се излагали единствено твърдения, и то
недоказани към момента на издаването й, с които се правел опит да се внуши, че
ищецът е съпричастен и има някаква вина за тяхното настъпване. В съдържанието
на заповедта били изложени единствено недоказани твърдения, които биха могли да
бъдат основание за дисциплинарно уволнение, но единствено в случай, че
верността им бъде доказана. По т. 1 от заповедта не ставало ясно какво общо има
ищецът със забравена чанта на платения паркинг на Терминал 2 и какво отношение
има към прекратяване на трудовия му договор на соченото основание. Към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение все още нямало влязла в сила
присъда по НОХД № 11733/2017г. на СРС; По т. 2 от заповедта не ставало ясно с
какво ползването на отпуск поради заболяване води до липса на качества за
изпълняваната длъжност; По т. 3 не ставало ясно как е доказано, че ищецът е
отправил заплахи към лицето Ц.В.и как това се вписва в хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ; По т. 4 не ставало ясно и какво общо има обстоятелството
„снемане от смяна“ по време на работа от органите на МВР, с липса на какви
качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Органите на МВР можели да
предприемат подобни действия спрямо всяко лице, което нямало връзка с
приложеното уволнително основание. В заповедта било изложено невярното и
недоказано твърдение, че с действията си ищецът уронва престижа на
работодателя, но подобно фактическо основание също било относимо към хипотезите
на прекратяване на тнрудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно
наказание. В заповедта ответникът твърдял, че на ищеца липсват качествата
„коректност, оперативност, отговорност, комуникативност, работа в екип“, но
липсвала връзка с останалата част на изложените недоказани твърдения, както и в кои периоди или конкретни дати се
е проявила липсата на сочените качества, а също как те съответстват на
хиротезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Първоинстанционният съд не взел предвид
и липсата на доказване в хода на делото от ответника на изложените в заповедта
неверни твърденя. След получаване на отговора на ответника ищецът оспорил
представените от работодателя писмени доказателства. Представените докладни
записки, заповеди и др., изготвени от работодателя, не можело да служат за
удостоверяване на обстоятелствата във връзка с липсата на качества за ефективно
изпълнение на работата. Въпреки че били оспорени, в хода на първоинстанционното
производство не било спазено правилото на чл. 193, ал. 2 ГПК за проверка
истинността на документите. Показанията на св. П. касаели само част от
изложеното в заповедта, а и същите неправилно били кредитирани от СРС, който не
не ги съпоставил с обстоятелствата по спора, не отчел заинтересоваността на
свидетеля предвид връзката на подчиненост спрямо ръководството на ответното
дружество. Показанията били и противоречиви, а от тях ставало и ясно, че
непосредствено преди разпита свидетелят се е запознал с уволнителната заповед и
се стреми да потвърждава единствено написаното в нея, но е уклончив и избягва
да отговаря на допълнителни въпроси. СРС не отчел и факта, че към датата на
уволнителната заповед не е влязло в сила и решението по НОХД № 11733/2017г. на
СРС. Това било от съществено значение, тъй като в цитираното наказателно дело
били обсъдени именно част от обстоятелствата, изложени в атакуваната
уволнителна заповед. Погрешно била нтерпретирана практиката на ВКС по
приложението на чл. 328, ал. 1,у т. 5 КТ, на която СРС се позовал в решението
си, като не ставало ясно и кой факт за незаконосъобразност на уволнителната
заповед не е бил наведен в исковата молба
и защо СРС се позовава на цитирани решения на ВКС. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваните части, вкл. в частта за
разноските и вместо него постанови друго, с което да уважи исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
уважи до размер от 5 669.16 лв. Претендира разноски за двете инстанции,
като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Л.С.“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов
договор № 449/05.07.2010г., впоследствие изменян с допълнителни споразумения,
постъпил на работа при ответното дружество. Първоначално изпълнявал длъжността
„работник паркинг“. Съгласно допълнително споразумение № 668/31.05.2011г.,
трудовият договор станал безсрочен, а по силата на допълнително споразумение №
57/21.01.2015г. длъжността му била променена на „касиер“ в отдел „Паркинги“. Твърди,
че на 17.11.2017г. му били връчени заповед № 60/17.11.2017г. и заповед №
25/16.11.2017г. С последната трудовото правоотношение се прекратявало на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Уволнението било незаконосъобразно, тъй като
заповед № 25/16.11.2017г. не била мотивирана – въпреки обемистото й съдържание,
в нея липсвали мотиви, които да съответстват на соченото уволнително основание.
Ищецът твърди, че притежава всички необходими личностни и професионални
качества за изпълнение на работата на заеманата длъжност, а от съдържанието на
заповедта не ставало ясно кои конкретно личностни или професионални качества не
притежава за ефективно изпълнение на работата. В уволнителната заповед по
недопустим начин се смесвали недоказани твърдения за наличие на основания за
прекратяване на трудовото правоотношение на различно правно основание – при
извършени нарушения на трудовата дисциплина. Изложените в четирите точки на
заповедта обстоятелства не кореспондирали с основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ и нямали нищо общо с качествата на ищеца за ефективно
изпълнение на работата. Изложеното в заповедта не отговаряло на
действителността, като ищецът винаги бил спазвал задълженията си на
изпълняваната длъжност. На практика с така извършеното уволнение работодателят злоупотребявал
с право, в нарушение на чл. 8 КТ, като това се правело тенденциозно и с
единствената цел да бъде прекратен трудовият договор на ищеца, но без да е
налице реално основание. Поради това е искал от съда да отмени уволнението като
незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на
уволнението за периода 17.11.2017г. –
17.05.2018г. в размер на 7 200 лв., заедно със законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда на 07.12.2017г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. В заповедта за уволнение изрично
били посочени личните качества, които ищецът трябвало да притежава за ефективно
изпълнение на възложената работа, и връзката между липсата им и
обстоятелствата, довели до прекратяване на трудовото правоотношение. Невярно
било твърдението на ищеца, че винаги спазвал трудовите си задължения. По случая
с отнетата забравена чанта срещу ищеца било образувано НОХД № 11733/2017г. на СРС,
по което била постановена осъдителна присъда. Искал е от съда да отхвърли
предявените искове.
Със становище от 06.06.2018г. по отговора на ответника
ищецът оспорил твърденията на ответника като неверни и неотносими за спора.
Заявил е, че счита за неотносими и оспорва на основание чл. 193, ал. 1 ГПК изложените
твърдения в представените от ответника писмени доказателства - 4 бр. доклади и
2 бр. жалби от Ц.. Владиславова, както и 2 бр. доклади от 17.06.2016г. и
28.06.2016г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е
правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че между
страните е бил сключен срочен трудов договор № 448/05.07.2010г., по силата на
който ищецът е изпълнявал длъжността „работник, паркинг“ в отдел „Паркинги“ към
дирекция „Търговска“ на ответното дружество. С допълнително споразумение №
686/31.05.2011г. трудовият договор бил изменен в такъв за неопределено време. С
допълнително споразумение № 57/21.01.2015г. ищецът бил преназначен на
длъжността „касиер“ в отдел „Доставки и паркинги“ към дирекция „Търговска“ на
ответното дружество.
Със заповед № 25/16.11.2017г., връчена на ищеца на 17.11.2017г., трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, считано от датата
на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че през 2016г. и 2017г.
ищецът извършил редица действия, с които уронва престижа на дружеството и
създава напрежение сред колегите си, а именно: 1. На 17.06.2016г. била подадена
молба от П.А.С.за забравена чанта на платения паркинг на Терминал 2, като след
извършена проверка било установено, че служител от отдел „Паркинги“ взема
чантата и я отнася в личния си автомобил на служебния паркинг. За деянието Б.К.
бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1592/2016г., пр.пр. №
20407/2016г. по описа на СРП; 2. При
извършване на годишните инвентаризации на дружеството за 2016г. ищецът бил
назначен със заповед за член на комисята на дирекция „Търговска“, отдел
„Доставки и паркинги“. Към момента на извършване на инвентаризациите
(14.11.2016г. - 17.11.2016г.) ищецът ползвал отпуск за временна
неработоспособност и не бил в състояние да участва при извършването на
инвентаризацията. Многократните опити на прекия му ръководител и колегите му да
се свържат с него по този повод по телефона останали без резултат /тъй като
същият не си вдигал телефона/, поради което по надлежния ред било определено
друго лице, което да представлява МОЛ; 3. На 17.08.2017г. била подадена жалба
от Ц.. Б.В., в която се твърди, че на 11.08.2017г. ищецът, по време на нощна
смяна, отправял множество заплахи срещу нея по телефона, както и че е напуснал
работното си място, за да нареже гумите на собственото й МПС. С подробности
жалбата била адресирана и до Районна прокуратура - София; 4. На 24.10.2017г.,
по време на изпълнение на служебните си задължения ищецът бил снет от смяна от
органите на ОДП - София, което наложило да бъде повикан извънредно друг
служител, който да поеме неговата смяна. Изложената фактическа обстановка дала
основание на работодателя да направи извод, че ищецът не притежава изискуемите
съгласно длъжностната му характеристика лични качества за изпълнение на
заеманата длъжност - коректност, оперативност, отговорност, комуникативност и
работа в екип.
Видно от приетата длъжностна характеристика за длъжността „касиер“ в отдел
„Доставки и паркинги“, дирекция „Търговска“, връчена на ищеца на 31.01.2015г., основните
функции и задължения на длъжността включват: приема и регистрира МПС в
експлоатираните паркинги; приема, съхранява и предава парични средства; таксува
по утвърдени тарифни таблици автомобилите и отчита в касата на Летище София
постъпилите парични средства; регистрира МПС по ДКН, часа на влизане и излизане
в/от паркинга; издава отчетен документи (фискална касова бележка от фискалното
устройство), а при желание от страна на клиента - и фактура от кочан;
осъществява непрекъснато наблюдение на автомата за самотаксуване; оказва съдействие
и помощ на клиентите, обслужващи се при касовите апарати и др. Съгласно т. 4 от раздел ІІІ „Отговорности“, заемащият длъжността е материално отговорно
лице за обектите „Обществен паркинг Терминал 1“ и „Обществен паркинг Терминал
2“ - отговаря за постоянната касова наличност (депо), за връщане на ресто и за
постъпления от продажби на паркинг услугите. В раздел V „Изисквания за заемане
на длъжността“ като необходими лични качества са посочени коректност,
наблюдателност, оперативност, отговорност, комуникативност, работа в екип.
Приета по делото е молба вх. № 100-11092/17.06.2016г. на П.А.С.до
изпълнителния директор на Летище София. В нея е посочено, че на 16.06.2016г.С.летяла
с редовен полет на „България Ер“ от Варна до София. Самолетът кацнал на летище
София около 17.30 ч. Пътнчката била посрещната от дъщеря си, която била
паркирала автомобила си на подземния паркинг на летището, на първо ниво. При
натоварването на багажа в автомобилаС.забравила дамската си чанта в кошницата
на количката за багаж. След като напуснали паркинга установила, че дамската й
чанта липсва и се върнали на летището. След разговор със служител на „Гранична
полиция“ две служителки на летището донесли чантата й, но от нея липсвали 3
мобилни телефона, преносим компютър и пари - около 1 200 лв. и 90 евро.
Отправила е молба към изпълнителния директор на ответното дружество за
съдействие за установяване на извършителя на кражбата и разрешение да бъдат
прегледани охранителните камери от подземния паркинг.
Във връзка с молбата са изготвени доклади от 21.06.2016г. и 28.06.2016г. от
Владимир Рапонджиев – директор дирекция „Сигурност“, като съгласно доклада от
28.06.2016г., съгласуван с Л.П. – ръководител отдел „Доставки и паркинги“, в
резултат на извършената проверка и преглед на видеозаписите било установено, че
извършителят на неправомерните действия към личния багаж на П.С. е служителят Б.Р.К..
Съгласно доклад вх. № 100-21261/23.11.2016г. до изпълнителния директор на
ответното дружество, изготвен на 22.11.2016г. от Л. П. – ръководител отдел
„Паркинги“, в периода от 14.11.2016г. до 17.11.2016г. следвало да бъде
извършена инвентаризация на обществените паркинги на Терминал 1 и 2. МОЛ за
посочените паркинги бил ищецът, но същият бил в продължителен болничен и
показвайки крайна незаинтересованост, не желаел да се яви за извършване на
инвентаризацията, нито да упълномощи друго лице да го представлява. В тази
връзка директорът на дирекция „Търговска“ помолил за становище от отдел
„Правен“ за възможността да бъде назначена комисия, която да извърши
инвентаризацията, без присъствието на МОЛ Б.К..
На 17.08.2017г. до началника на отдел „Паркинги“ на Летище София е подадена
жалба от Ц.. Б.В.срещу ищеца, в която се твърди, че през нощта на 11.08.2017г. Б.К.
отправил на жалбоподателката множество заплахи по телефона. Същата вечер ищецът
бил нощна смяна на паркинга на Летище София. Жалбоподателката поискала да бъде
проверено дали през посочената нощ служителят е напускал работното си място,
тъй като на следващата сутрин установила, че четирите гуми на собствения й
автомобил били нарязани. С повече подробности по случая жалба е адресирана и до
СРП.
Видно от писмо вх. № 100-17778/11.09.2017г. на разследващ полицай от 01 РУ
- СДВР, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1529/2016г. по
описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 20407/2016г. по описа на СРП, като досъдебното
производство е изпратено на СРП с мнение за предаване на обвиняемия на съд. С
влязла в сила на 28.05.2018г. присъда от 20.12.2017г., постановена по НОХД №
11733/2017г. на СРС, НО, 5 състав, ищецът е признат за виновен в това, че на
16.06.2016г. в гр. София, на паркинга на летище София отнел чужди движими вещи
на обща стойност 1 603.02 лв. от владението на П.А.С., собственост на
същата, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК бил осъден на лишаване от свобода за срок от
една година, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години.
Съгласно доклад вх. № 100-21837/06.11.2017г. до изпълнителния директор на „Л.С.“
ЕАД, подаден от Петко Златев – директор на дирекция „Търговска“ и изготвен на
31.10.2017г. от Л. П. – ръководител отдел „Паркинги“, на 24.10.2017г. на
обществен паркинг Терминал 2 полицейски инспектори извършили арест на работното
място на служителя Б.К.. Поради извършени редица нарушения на трудовата
дисциплина е предложено ищецът да бъде освободен от заеманата длъжност.
Съгласно приетото писмо вх. № 100-24344/07.12.2017г. на ОДМВР – София, във
връзка с провеждане на действия по разследване по ДП № 52/2017г. по описа на
ОДМВР - София, на 24.10.2017г. било наложително осигуряването на Б.К.. По тази
причина същият бил поканен в сградата на ОДМВР - София, като служителите на полицията
изчакали да бъде сменен от свой колега.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен
отработен месец преди уволнението - м. октомври 2017г., е било в размер на 944.86
лв., съответно обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца възлиза на 5 669.16
лв.
От извършена в първата инстанция в съдебно заседание на 13.06.2018г. констатация
по представената от ищеца трудова книжка в оригинал се установява, че след вписванията,
направени от ответното дружество на стр. 8 и стр. 9, няма други вписвания от
последващи работодатели.
Разпитаният по делото свидетел Л.П. установява: Свидетелят работи при
ответника на длъжност „ръководител отдел „Паркинги“ от началото на 2015г. През
периода, в който работел с ищеца – около година и половина, имал доста
проблемни ситуации с него. Свидетелят го местел на няколко пъти на различни
работни места с цел да го внедри в колектива. Ищецът редовно закъснявал за
работа, имало оплаквания от негови колеги, които след работна смяна трябва да
изчакат да ги смени, защото летището е с непрестанен работен режим и не може да
си тръгне предходният, ако не го смени следващият на смяна. Ищецът системно
заскъснявал, а при разговорите с със свидетеля се оплаквал и обяснявал, че
живее много далече и трудно идва. На други работни места, на които свидетелят
го слагал, ищецът напускал работното си място, без да уведоми свидетеля – негов
пряк ръководител. Ищецът изключвал системата на служебния паркинг, на който
няма обикновени клиенти, само служители и просто трябва да си седи и да
контролира системата към пропуска, а той изключвал системата, бариерите се
вдигали и ищецът напускал работното си място. На Терминал 2 се случили
събитията, описани в заповедта за уволнение - клиентка със забравена чанта,
която ищецът взел. Именно свидетелят разпознал ищеца като извършител на
кражбата от 16.06.2016г., след като прегледал видеозаписите от камерите на
паркинга заедно със сътрудниците от видео наблюдението. Свидетелят си спомня и
за случай, при който от полицията изискали графика на работа и след една
седмица служители на МВР дошли, снели ищеца от смяна и го задържали. Това
наложило аварийно да се търси служител, който да застъпи на смяна вместо ищеца.
От полицията не им обяснили за какво го задържат. Освен това като МОЛ ищецът
следвало да участва в годишните инвентаризации на летището, които преминават в
различните дирекции. По времето, когато следвало да се направи инвентаризация,
ищецът бил в болнични и дълго време не успели да го намерят, наложило се да направят
извънредна комисия, защото ако не се извърши инвентаризация в едно звено, не
може да приключи инвентаризацията на цялото летище. Търсели ищеца, за да
участва в инвентаризацията или да посочи някой, който може да го представлява
на комисията. Свидетелят си спомня и за постъпила жалба срещу ищеца от жена с
твърдения, че по време на нощна смяна излизал от работа и я тормозел, като я
заплашвал по телефона и нарязал гумите на автомобила й. Не успели да извършат
проверка на твърденията в жалбата, защото жалбата дошла по-късно, а
видеозаписите се съхранявали около един месец. Ищецът не могъл да се сработи с
никого от колегите си, другите служители не искали да работят с ищеца и същият
работел сам.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетеля като обективни, достоверни, преки и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства.
От правна страна: По делото се установи, че от
05.07.2010г. страните са били в трудово правоотношение, което от 31.05.2011г. е
станало безсрочно, по което ищецът първоначално е изпълнявал длъжността „работник, паркинг“ в отдел „Паркинги“ към дирекция „Търговска“ на
ответното дружество, а от 21.01.2015г. - длъжността „касиер“, от която длъжност
е бил уволнен с процесната заповед № 25/16.11.2017г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, поддържани и във
въззивната жалба, са свързани с немотивираност на уволнителната заповед предвид противоречието между изложените в нея обстоятелства
и основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, с липсата
на фактическия състав на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и с недоказаност на посочените в заповедта
обстоятелства, обусловили извода на работодателя за липса на качества на ищеца
да изпълнява ефективно работата.
Фактическият състав на приложеното уволнително основание
изисква кумулативната наличност на три елемента - липса на качества на
съответния работник или служител, неефективно изпълнение на работата и причинна
връзка между тях. В тежест на работодателя е да докаже липсата на
претендираните качества. Доказването на отрицателните факти „липса на качества”
се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение
към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността
му да изпълнява определени свои задължения (решение № 165/06.07.2011г. по гр.д. №
1611/2009г. на ВКС, ІV ГО, решение № 195/18.07.2012г. по гр.д.
№ 1382/2011г. на ВКС, ІІІ ГО и др.).
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно. Става въпрос за
обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна
образованост (но не и на липса на необходимото образование, което е
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ), опит или природни дадености като
съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично
и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно
изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да
отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на
тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо,
неточно, бавно, частично своите трудови задължения. Когато неизпълнението се
дължи на умишлено или небрежно поведение на работника или служителя, е налице
нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” поради тежко виновно неизпълнение на трудовите
задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на
трудовото правоотношение става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата
е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение.
При безвиновното основание работникът или служителят не желае постигане на
неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че не притежава
необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При
дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение,
работникът или служителят притежава съответните качества, но отрицателният
резултат е последица на умисъл или небрежност от негова страна. Теорията и
практиката приемат, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да съдържа конкретните обстоятелства,
мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение, за да могат да се
разграничат двете хипотези. Наличието на посочени обстоятелства дава възможност
от една страна на работника или служителя да организира защитата си, а от друга
страна осигурява възможност за съда да осъществи контрол на работодателската
преценка при оспорване на уволнението. В практиката се приема, че посочването
на обстоятелствата може да стане по два начина - те да бъдат изложени в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение или чрез препращане със
заповедта към други документи (например докладни записки, доклади и др.), в
които се съдържат изводи относно тези липсващи качества, и които да са станали
достояние на работника или служителя. Независимо кой начин работодателят ще
предпочете, заповедта за уволнение се счита мотивирана и в двата случая. При
спор съдът следва да извърши преценка въз основа на събраните по делото
доказателства в каква степен работникът наистина не притежава
посочените качества и действително необходими ли са те за ефективно
изпълнение на възложената работа (решение № 252/04.10.2012г. по гр.д. №
1599/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 306/18.05.2010г. по гр.д. № 1730/2009г.
на ВКС, ІІІ ГО, решение № 425/18.10.2011г. по гр.д. № 1966/2010г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 120/16.04.2014г. по гр.д. № 5128/2013г. на ВКС, ІV ГО, решение №
251/04.10.2012г. по гр.д. № 1583/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 54/21.02.2012г.
по гр.д. № 865/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
150/11.06.2015г. по гр. д. № 5166/2014г. на
ВКС, ІІІ ГО и др.).
Възможно е в уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства,
които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга -
на липса на качества на работника или служителя. В такива
случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ (а не по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ), излагането в заповедта и на мотиви
за наличие на дисциплинарни нарушения, не прави уволнението незаконно на
формално основание. В този случай, при спор за законността на уволнението,
съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства
съставляват нарушения на трудовата дисциплина и кои от тях сочат
на липса на качества у работника. Първата група
обстоятелства са ирелевантни за спора, щом работодателят не е извършил
дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства съдът е длъжен
да разгледа спора по същество - като обсъди доказателствата по делото и прецени
в каква степен работникът наистина не притежава посочените качества и
доколко тези качества действително са необходими за ефективно
изпълнение на възложената работа. Ако
отговори положително на тези два въпроса, съдът не може да отмени уволнението
като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелства,
сочещи на липсващи у работника качества, са изложени и обстоятелства
за нарушения на трудовата дисциплина /така решение № 120/16.04.2014г. по гр.д.
№ 5128/2013г. на ВКС, ІV ГО и цитираната в него практика на ВКС - решение № 420/08.01.2013г. по гр.д. № 1014/2011г., ІV ГО, решение № 252/04.10.2012г. по гр.д. № 1599/2011г., ІІІ ГО, решение № 306/18.05.2010г. по гр.д. № 1730/2009г., ІІІ ГО, решение № 421/02.04.2013г. по гр.д. № 49/2012г., ІV ГО,
решение № 253/06.04.201 г. по гр.д. № 4122/2008г., ІV ГО/.
Относно начина, по който в заповедта за уволнение следва
да са изложени липсващите качества се приема, че това може да стане
както изрично, така и чрез посочване на обстоятелствата, които сочат на
тази липса. Съдът не може да се десезира от разглеждането на спора по
същество на формално основание, щом от съдържанието на уволнителната заповед
може да бъде изведено какви според работодателя са качествата, които работникът
трябва да има и които липсват у него /решение № 169/31.05.2010г. по гр.д. № 728/2009г. на ВКС, ІV ГО,
решение № 301/23.06.2011г. по гр.д. № 531/2010г. на ВКС, ІV ГО/.
Съгласно решение № 267/02.11.2017г по гр.д. № 818/2017г.
на ВКС, ІV ГО и решение № 420/08.01.2013г. по гр.д. № 1014/2011г. на
ВКС, ІV ГО, неизпълнението или неефективното изпълнение на възложената работа
могат да се дължат както на липсата на качества за изпълнение на работата - на
обективната невъзможност да бъде изпълнявана ефективно, така и на виновно
поведение на работника. Преценката за причините, довели до неизпълнение на
работата е на работодателя, който определя на какво основание да прекрати
трудовия договор. Съдът преценява дали неизпълнението на трудовите задължения е
виновно или в резултат на обективна невъзможност само по довод на работника -
когато в рамките на спора за законността на дисциплинарно уволнение, работникът
оспорва наличието на виновно поведение, или когато при спор за законност на
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работникът твърди,
че е действал съзнателно - че пропуските в работата му са резултат на негово
виновно поведение, а не на липса на качества за ефективно изпълнение на
възложената му работа. При липса на довод за това, преценката на съда за
законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, се свежда до
проверка дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение
на работата отговаря на действителните факти.
Прекратяването на трудовото правоотношение
поради липса на
качества предполага несъответствие между
възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя,
доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо
длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения.
Тези качества може да са както професионални, така и личностни. Липсата
им води до неизпълнение, лошо или недостатъчно качествено или резултатно
изпълнение на работата /решение № 421/02.04.2013г. по гр.д. № 49/2012г. на ВКС,
ІV ГО/.
Въззивният съд намира за неоснователен довода на въззивника, че процесната
заповед за уволнение не била мотивирана предвид изложените в нея обстоятелства.
В заповедта са посочени изрично качествата, които работникът следва да
притежава /посочени и в длъжностната му характеристика/ - коректност, оперативност, отговорност,
комуникативност и работа в екип, както и конкретни факти и обстоятелства
относно начина, по който ищецът се е справял със задълженията си на касиер.
Тези факти се установяват от съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Обстоятелството, че свидетелят П. е служител в
ответното дружество, само по себе си не е основание показанията му да не бъдат
кредитирани, а преценявайки ги съобразно чл. 172 ГПК въззивният съд намира, че
същите са логически последователни и кореспондират с всички останали писмени
доказателства по делото – доклади, жалби и писма от ОДМВР. Противно на
поддържаното от въззивника, от показанията на св. П. не следва, че същият се е
„запознал“ с уволнителната заповед непосредствено преди да даде показания. Като
пряк ръководител на ищеца, свидетелят е изготвил част от приетите по делото
доклади до изпълнителния директор на ответното дружество, така че нормално и
логично е да знае фактите, във връзка с които ищецът е уволнен. Свидетелят не
показва и стремеж да потвърди единствено написаното в заповедта, а изнася и
факти, непосочени в заповедта /чест закъснения и напускане на работното място
от ищеца, което водело до недоволство сред колегите му в отдела/, а въззивникът
не сочи и на кои въпроси според него свидетелят давал уклончиви отговори или
отказвал да отговаря. Такъв извод не може да бъде направен от удостовереното в
съдебния протокол.
Неоснователен в тази връзка е и доводът в жалбата за нарушение от СРС на
чл. 193, ал. 2 ГПК – представените от ответника писмени доказателства
представляват частни документи, а ищецът не е оспорил автентичността, а само
верността на същите, поради което производство по реда на чл. 193 ГПК не е
следвало да се открива. Като частни документи, същите следва да бъдат ценени
съвкупно с останалия доказателствен материал по делото.
По отношение на посоченото в т. 1 от заповедта се
установи, че ищецът е бил разпознат от св. П. на записите от камерите за
видеонаблюдение като служителя, който е взел намерената чанта, отнесъл я е в
своя автомобил и след това я е предал, но без намиращите се в нея пари, мобилни
телефони и компютър. Въззивният съд споделя извода на СРС, че наличието или
липсата на влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за виновен за извършената
кражба, е ирелевантно за прекратяването на трудовото правоотношение между
страните. Присъдата е от значение за ангажиране на наказателната отговорност на
ищеца, но не и за трудовото правоотношение между страните. Разпознаването от
служител на ответното дружество, че именно ищецът е извършил действията, за
които е подадена жалбата от П.С., и образуването на досъдебно производство
срещу него по случая, са били достатъчни за работодателя да направи преценка,
че ищецът не е бил коректен в отношенията си с клиенти на дружеството.
Съобразно задълженията на ищеца на длъжността „касиер“, същият е влизал в
контакт с клиентите, като при това в длъжностната му характеристика е посочено,
че трябва да им оказва съдействие и помощ.
По отношение на посоченото в т. 2 на заповедта преценката
на работодателя за липса на качества не е изведена от обстоятелството, че
ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност по време, когато бил
определен за член на комисията за извършване на годишна инвентаризация в
обществените паркинги на Терминал 1 и Терминал 2, а от липсата на комуникация
между работник и работодател и безотговорното и незаинтересовано поведение на
ищеца. От показанията на св. П. се установи, че правили многократно опити да се
свържат с ищеца, за да дойде да участва в инвентаризацията или да посочи някой,
който да го представлява/замести в комисията, но същият не вдигал телефона си. Ищецът
е бил материално отговорно лице, поради което и изискванията на работодателя
към него за отговорно отношение към работата са били завишени. При нормална
комуникация с работодателя и по-голяма заинтересованост ищецът би установил
контакт с прекия си ръководител и би посочил друго лице, което да го замести
при извършване на инвентаризацията. Неизвършването на инвентаризация в едно от
звената препятства извършването на цялостната инвентаризация на летището, а
предвид поведението на ищеца се наложило изготвяне на становище от отдел
„Правен“ за възможността да бъде назначена комисия, която да извърши
инвентаризацията без ищеца, търсене на друг служител, който да поеме
отговорност за работата на ищеца и да участва в инвентаризацията в качеството
на МОЛ вместо него.
Описаните в т. 3 и т. 4 от заповедта случаи – подаването
на жалба от трето лице и снемането на ищеца от смяна от служители на ОД на МВР –
София, което наложило спешно да бъде намерен друг служител, който да поеме
смяната на ищеца, също се установяват по делото. Твърденията в жалбата на Ц..
Владиславова, с която ищецът имал лични отношения, не се установяват, но
безспорно се установи отвеждането на ищеца от органите на полицията по време на
изпълнение на трудовите му задължения на 24.10.2017г. Противно на поддържаното
в жалбата, органите на МВР не предприемат без причина подобни действия спрямо
всяко лице, а работодателят въпреки усилията си не е могъл да узнае предмета на
образуваното ДП № 52/2017г. на ОДМВР – София, във връзка с разследването по
което ищецът е отведен в сградата на ОДМВР – София. Поради това въззивният съд
споделя извода на първоинстанционния, че и този описан в заповедта случай
установява липсата у ищеца на качествата отговорност и способност за работа в
екип.
Посочените в оспорената заповед факти, които обхващат период
от време от 17.06.2016г. до 24.10.2017г., което обосновава извод за обективно състояние,
водещо до трайна неспособност на ищеца да изпълнява ефективно възложените му
трудови задължения, което е резултат от липсата на изискуемите от характера на
трудовата функция качества. Липсата на качествата коректност, отговорност,
комуникативност, работа в екип, се установява от отношението на ищеца към
клиентите на ответното дружество и към работата му. Тези качества, макар и
лични, безспорно са от значение за ефективното изпълнение на възложените на
ищеца трудови функции. Липсата на тези качества у ищеца е довела до
невъзможност ефективно да изпълнява служебните си задължения и възложената му работа, до необходимостта от ангажиране на други
служители, които да изпълняват негови задължения, до напрежение в колектива, до
разход на време и усилия за извършване на проверки по подадените срещу ищеца
жалби.
За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата, че
отразените в заповедта факти сочели за дисциплинарни нарушения, т.е. за
различно основание за уволнение. Работодателят е упражнил правото си да
прекрати трудовия договор на безвиновно основание - поради липса на качества у
служителя за ефективно изпълнение на работата, а ищецът не е въвел твърдения,
че е извършил деянието по т. 1 от заповедта умишлено /в исковата молба твърди
само, че не било ясно какво общо има ищецът с описания по т. 1 случай/. Поради
това без правно значение е дали същото съставлява и основание за дисциплинарно
уволнение.
За неоснователен съдът намира и поддържания в пледоарията
по съществото на спора довод на процесуалния представител на въззивника, че
ищецът работел на тази длъжност от 2010г., и нелогично житейски било изведнъж
за два – три месеца да прояви тези лоши качества. На длъжността „касиер“ ищецът
е назначен с допълнителното споразумение от 21.01.2015г. Отделно от това, работодателят може винаги да преценява дали на
определен работник или служител липсват конкретни качества за
справяне с възложената му работа, независимо от това колко продължителен е
стажът му на съответната длъжност. Това е така, защото винаги съществува
възможност първоначално даден служител да се справя с възложената му работа, а
впоследствие поради обективни или субективни причини да изпадне в състояние,
което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения според изискванията
за длъжността /така решение № 15/05.03.2013г. по гр.д. № 209/2012г. на
ВКС, ІV ГО/.
По тези съображения въззивният съд намира, че уволнението на ищеца е
законно, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен,
съответно неоснователни са и обусловените от него искове за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа до
установения от заключението на ССЕ размер.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия,
който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 23, т. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), съобразно вида и
количеството на извършената от юрисконсулта дейност във въззивното
производство, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 469586 от 13.08.2018г., постановено по гр.д. № 86031/2017г. на
Софийски районен съд, 60 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от Б.Р.К., ЕГН **********,
срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със заповед № 25/16.11.2017г. на изпълнителния директор
на „Л.С.“ ЕАД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
до уволнението длъжност „касиер“ в отдел „Доставки и паркинги“ към дирекция
„Търговска“ в ответното дружество, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 17.11.2017г.
- 17.05.2018г. до размер от 5 669.16 лв., вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Б.Р.К., ЕГН **********, да заплати
на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.