О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
01.08.2014 год., гр.В.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3278/2012 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Депозирана е писмена молба вх. №
22149/31.07.2014 год. от адвокат Т.М.В., в качеството му на процесуален
представител на „ЛЮК” АДСИЦ, с която отправя искане до съда да разпореди
връщане на сумата от 19 551.87 лв., претендирана като недължимо платена
държавна такса по настоящото дело.
Съдът като взе предвид изложеното в
молбата и събраните по делото писмени доказателства намира същата за неоснователна,
поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.4б от ЗДТ
по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените
държавни такси, т.е. само тези такси, по които исково или охранително
производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки, че ищеца
е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези
хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без
да е налице основание за това по смисъла на чл.3 от ЗДТ.
Видно, че производството
пред ВОС е образувано по предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД от „ЛЮК” АДСИЦ, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Г.С., чрез адвокат Т.В. ***, БУЛСТАТ *********, представлява от Кмета, с искане съдът да постанови решение, с което да обяви
за окончателен сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижими имоти.
По отношение на въпроса за дължимата държавната такса
по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД настоящият състав като съобрази
практиката на ВКС /изрично в определение
№ 492/14.10.2010 год. по гр.д. № 437/2010 г., ВКС, III г.о, по реда на чл.280 от ГПК/ намира, че с разпоредбата на чл.69 от ГПК се определя
цената на иска по различните видове искове, като по исковете за сключване на окончателен договор цената на иска е
стойността на договора – чл.69, ал.1, т.4 ГПК, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите
по т.2, а именно – данъчната оценка на
имота.
С оглед представените по делото писмени доказателства
– удостоверения за данъчни оценки - изх.
№ ДО017174/27.11.2012 год. /за имот,
представляващ земя с идентификатор 10135.2553.74 данъчната оценка е в размер на
248 347.80 лв. /, изх. № ДО017169/27.11.2012 год. /за имот, представляващ земя с идентификатор 10135.2555.2576
данъчната оценка е в размер на 186 190.60 лв./, изх. № ДО017180/27.11.2012
год. /за имот, представляващ земя с
идентификатор 10135.3512.207 данъчната оценка е в размер на 138 364 лв./ и
изх. № ДО017172/27.11.2012 год. /за имот,
представляващ земя с идентификатор 10135.3512.208 данъчната оценка е в размер
на 101 160 лв./ с определение № 3484/11.12.2012 год. съдът е приел, че
цената на иска е 674 062.80 лв. /определена по реда на чл.69, ал.1, т.4,
вр.т.2 от ГПК/ и е определил държавна такса в размер на 4 % като е задължил
ищецът да я внесе по сметка на ВОС.
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 ГПК по водене на
делото се събират държавни такси върху цената на иска, която съгласно чл.1 на
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е 4 % върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лв. Следователно държавната такса по иска с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД е в размер на 4 % върху данъчната
оценка на имота, доколкото предмет на договора са вещни права върху имот. Определената
по горепосочения начин държавна такса в размер на 26 962.50 лв. е внесена с
платежно нареждане от 18.01.2013 г., доказателства за което са представени с
молба вх. № 1897/21.01.2013 год. по делото.
Разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК, на която се позовава
ищеца е приложима при искове за собственост и други вещни права върху имоти, но
същата не намира приложение по иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, доколкото същия е
облигационен /определение №
492/14.10.2010 год. по гр.д. № 437/2010 г., ВКС, III г.о, по реда на чл.280 от ГПК/.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че
молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, доколкото така
внесената държавна такса не е недължимо платена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22149/31.07.2014
год. на адвокат Т.М.В., като пълномощник на ищеца „ЛЮК” АДСИЦ като отказва възстановяване
на сумата от 19 551.87 лв., претендирана като недължимо платена държавна такса
по гр.д. № 3278/2012 год. по описа на ВОС, Х състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му с частна жалба пред Апелативен съд – В..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: