№ 1121
гр. София, 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:В.Н.
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от В.Н. Административно наказателно дело №
20211110209572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-007447 от 17.06.2021 година директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-София е наложил на ***, с ЕИК *** имуществена санкция
в размер на 300 /триста/ лева на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на
чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомленията по чл.62, ал.5 КТ/Наредбата/.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, по аргумент
за приложение на чл.28 ЗАНН, а в условията на евентуалност се пледира за намаляване на
санкцията до законоустановения l чл.415в, ал.1 КТ минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
К., който поддържа жалбата, като акцентира върху прекомерния размер на наложената
имуществена санкция. В условията на алтернативност се пледира за отмяна на наложената
санкция въобще. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Дирекция "Инспекция по труда"-София-
град, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Петров, който моли за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
*** е търговско дружество регистрирано в Република България, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София. Дружеството било работодател на лицето
Г.К.Д., нает по трудов договор № 2/12.04.2021г. Видно от справка изх. №
22388213152358/12.04.2021г. на посочената дата е подадено уведомление до ТД на НАП- гр.
1
София за сключения трудов договор, но същото е било отхвърлено поради некоректно
попълнено презиме на служителя Г. вместо К. . След посочената дата уведомление по чл.62,
ал.5 КТ за сключения между *** и Г.К.Д. договор не е било подавано.
С искане от 21.04.2021г. дружеството поискало от ДИТ София- град издаване на
предписание за подаване на уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор. В
тази връзка била извършена и проверка от страна на контролната администрация, в хода, на
която били установени посочените обстоятелства, като за резултата от проверката бил
съставен Протокол № ПР2113892/01.06.2021г.
Във връзка с констатираното от страна на свидетеля Г.Й., на 01.06.2021г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 22-007447/01.06.2021 година, с който
срещу *** било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че в тридневен
срок от датата на получаване на справка за отхвърлено уведомление не е поправил грешката
чрез изпращане на ново такова до ТД на НАП. Фактическата обстановка актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
Актът бил съставен в присъствието на и връчен на представител на дружеството с
изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 22-007447 от 17.06.2021 година директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
София е наложил на ***, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева на
осн. чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 29
декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл.62, ал.5
КТ/Наредбата/.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Г.Й., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 22-007447/01.06.2021 година;
наказателно постановление (НП) № 22-007447 от 17.06.2021 година, Заповед № 3-
0058/11.02.2014г. за компетентност на административно-наказващия орган, заповеди за
назначаване и длъжностни характеристики на актосъставителя и наказващия орган,
Протокол за извършена проверка № 2113892/01.06.2021г., трудов договор, Справка за
приети и отхвърлени уведомления с вх. № 22388213152358/12.04.2021г., и останалите
приложени по делото документи.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Й., като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля, по несъмнен
начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото, като същите са
напълно съответни на приобщените писмени доказателства, в частност относно факта
изпращането на информация в регистъра на НАП. Представените по делото писмени
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът
възприема в цялост, като същите са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници.
Доказателствените източници са еднопосочни и по категоричен и безпротиворечив начин
установяват фактическата обстановка, така както е възприета от съда, поради което и по
аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 НПК не се налага по-подробното им обсъждане поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се
2
явява неоснователна в искането за отмяна или редуциране на имуществената санкция.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 22-
007447/01.06.2021 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ,
актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни
органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните
подразделения, включително ДИТ-София, чийто служител е и главен инспектор Г.Й.,
съставила акта.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган. Съгласно Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ",
на основание чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по
труда са оправомощени да издават наказателни постановления, за нарушенията установени
от инспектори при съответната дирекция.
В хода на административнонаказателното производство настоящият съдебен състав
констатира, че са спазени, установените в закона давностни и преклузивни срокове за
съставяне на АУАН и издаване на НП, като факта на нарушението е станал известен по
време на проверката в дружеството в периода 23.04.2021г.-01.06.2021г., когато са
представени трудов договор, декларации от служителя, справка за приети и отхвърлени
уведомления, и е извършена служебна справка за подадено уведомление. Актът е съставен в
рамките на три месеца от установяване на нарушението и по-малко една година след
извършването му, а наказателното постановление издадено в рамките на шест месеца от
съставянето му, с оглед, на което действията са извършени в рамките на сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.42 от ЗАНН. На следващо
място, отчетени са и специфичните процедурни правила, свързани със самото съставяне на
акта, участието на свидетели и на нарушителя. Най-сетне, не се констатират допуснати при
издаване на атакуваното наказателно постановление нарушения на процесуалните правила,
като същото отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно издаденото НП, “СЪН ЕЪР ТЕХНИК” АД е нарушило разпоредбата на чл.4, ал.2
от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомленията по чл.62, ал.5 КТ, тъй като в качеството си на работодател не е поправил
грешката и изпратил обратно да съответната ТД на НАП, уведомление за сключения между
него и служителя Драганов трудов договор, в тридневен срок от получаване на справката за
отхвърляне на уведомлението.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под
посочената в НП материално правна норма. Това произтича от обстоятелството, че за
трудовия договор на служителя Г.К.Д. е било изпратено уведомление на 12.04.2021г., но
същото е било отхвърлено поради грешка в презимето на служителя. За непримането на
уведомлението и причините за това, дружеството-жалбоподател било уведомено чрез
справка от същия ден. При това в срок от три дни от получаване на справката, а именно до
15.04.2021г. дружеството е следвало да изпрати коригирано уведомление по чл.62, ал.3 КТ
до съответната ТД на НАП, но то не сторило това, в противовес с предписанието на
изричното императивно правило на чл.4, ал.2 Наредбата, с което осъществило
административно нарушение.
3
След изтичане на посочения срок, а именно на 21.04.2021г. дружеството
жалбоподател сезирало ДИТ-София с искане за издаване на предписание за изпращане на
уведомлението за сключения договор.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът за субективната
страна на деянието не се поставя.
При това са налице основания за ангажирана отговорността на жалбоподателя “Сън
Еър Техник” АД, като на дружеството е наложена имуществена санкция съобразно
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ съгласно която на работодател, нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, представлява маловажен случай на
нарушение по КТ, за което се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.
Наложената имуществена санкция от 300 лева, е в размер равен на максималния, като съдът
не намира основания за редуцирането му. Кодексът на труда, съдържа специална уредба на
маловажните случай на административни нарушения - чл.415в КТ, от чието приложно поле
обаче изрично е изключено нарушението по чл.63, ал.2 КТ съгласно текста на чл.415в, ал.2
КТ. В настоящия случай пропускът да се отстрани своевременно грешката в подаденото
уведомление за сключване на трудовия договор, макар формално да осъществява състав на
нарушение по чл.4, ал.2 Наредбта, е довела до резултат идентичен на липсата на
уведомление, което следвайки законодателната логика е деяние с относително по-висока
степен на обществена опасност, като се касае за гранична хипотеза на маловажен случай на
нарушение. С оглед на това обоснован се явява именно определения от наказващия орган
максимален размер на имуществената санкция- 300 лева.
Предвид на изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
издадено при точно установени факти, в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, материалния закон е приложен
правилно, като санкцията е определена правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото, следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка задължително
тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на възнаграждение
определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- ДИТ-София е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебни заседание и е разпитан само един свидетел, не са
представяни допълнителни доказателства. Същото съобразно искането следва да бъде
присъдено в полза на ИА ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо с оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна,
като процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-007447 от 17.06.2021 година
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София е наложил на ***, с ЕИК ***
4
имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от
КТ за нарушение на чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда
за изпращане на уведомленията по чл.62, ал.5 КТ/Наредбата/.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** да заплати на ИА ГИТ, БУЛСТАТ ********* сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесет- дневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5