МОТИВИ
към
присъда № 1065/03.12.2013 г. по НОХД № 1681/2013 г. на СлРС.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу А.В.В. с обвинение за престъпление по чл. 194
ал.1 от НК.
По
делото е предявен граждански иск от пострадалите Д. К. Д. и И.. Т.. Д..
за сумата от 2612.05 лв., представляваща
имуществени вреди, вследствие на деянието извършено от подсъдимия.
В
с.з. подс. А.В.В. лично и чрез своя защитник, изцяло признава фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и иска делото да бъде разгледано по гл.ХХVІІ от НПК
при условията на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371 т.2 от НПК.
В
с.з. прокурора иска на подс. А.В. В.. да бъде наложено условно наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което след редуциране на осн. чл.58А от НК да бъде намалено с 1/3 и на осн.
чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. По отношение
на гражданския иск, иска да бъде уважен, като основателен и доказан.
Гражданските
ищци в с.з. искат подсъдимия да бъде осъден и да им бъде заплатена причинената
от него щета.
С
оглед искането на подсъдимия, съдът
премина към разглеждане на делото при условията на гл.ХХVІІ от НПК. Обяви на страните, че няма да се събират
доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и че самопризнанията на подсъдимия ще се ползват при постановяване на
присъдата.
Съдът
прие за установена и доказана фактическата обстановка по обвинителния акт:
Подс. А.В.В. живеел в ап.. на бл.., вх.., кв.Д..
на гр.С... Негови съседи били семейство Д.., които обитавали ап... Терасите на двата апартамента били една до друга,
като преградата с която били разделени позволявала нейното прескачане.
На
15.04.2013 г. сутринта свид.Д. заминал в
командировка. За пътуването взел сума от 50 лв. от спестявания оставени под
матрака в спалнята. Там останала сумата от 550 лв.
Съпругата
му свид.И.. Д.. работела като учител. През деня,
когато отивала на работа затваряла всички врати на апартамента.
Една
вечер след 15.04.2013г. подс.В. видял, че котката на сем.Д.имитрови е на терасата, а
вратата към стаята отворена. Решил да влезе и да извърши кражба, т.к знаел, че
семейството го няма. Прескочил делящия терасите парапет и проникнал в жилещото
им. Отишъл първо в кухнята. Отворил хладилника и от камерата взел пакет агнешко
месо и един петел, които поставил в намерена в стаята торбичка. След това
влязъл в спалнята, от където взел следните вещи: цифров фотоапарат „Фуджи филма”, тонколони за компютър „Технопоинт”,
лентов фотоапарат „Фуджи филм”, органайзер,
котлон марка „Краун”, който извадил от кутията, в която
се намирал и върнал същата обратно на мястото й. Продължил да разглежда и
открил златни, сребърни и бронзова монети, различни стари монети с номинал
10-20 лв. Взел и тях. В един несесер видял торбичка със златни бижута, които
също взел. Вдигнал матрака в спалнята и открил оставените от сем.Д.. пари в размер на 550 лв. Взел ги. На излизане от апартамента
преминал през хола, където видял бутилка уиски „Тичърс”.
Взел и нея и се прибрал в дома си през терасата. От не заключената стаичка на междуетажието, стопанисвана от сем.Д..,
подс.В. взел 2 кг. сирене.
Златните
накити подс.В. продал на неустановено по делото лице.
Цифровият фотоапарат „Фуджи филма”, тонколоните за
компютър „Технопоинт”, лентовия фотоапарат „Фуджи филм” и органайзера продал
на свид.В.. Ж.. за сумата от 60 лв. Предложил му и
котлона, но след като свид.Ж.. не се съгласил да го
закупи, подс.В. го оставил в дома си. Хранителните
продукти и напитките изял и изпил, а останалите вещи по негови твърдения не оценил
като ценни и изхвърлил.
На
17.04.2013г. свид.Д. се върнал от командировка и
потърсил уискито, за да си налее. Не го открил, но нищо необичайно не му
направило впечатление. По-късно когато съпругата му решила да готви, установили
липсата на месото от камерата. Започнали да оглеждат апартамента и разбрали, че
им е извършена кражба. Сигнализирали на органите на МВР, било образувано
настоящото досъдебно производство. Свид.Д. предал кутията, в която се намирал котлона и от
която била иззета годна дактилоскопна следа.
Видно от изготвената по делото дактилоскопна експертиза, следата е от 7 (ляв показалец)
пръст на подс. А.В.В..
Част
от вещите – котлон, цифров фотоапарат „Фуджи филма”,
тонколони за компютър „Технопоинт”, лентов фотоапарат
„Фуджи филм” и органайзер,
с разписка от 16.09.2013г. били върнати на собствениците.
По
делото са назначени две съдебно-оценителни експертизи, от които е видно, че
движимите вещи предмет на кражбата са на обща стойност 2726,55 лв.
Подс. А.В.В. е роден на *** ***, жител и живущ
***, българин, бълг. гражданин, средно образование, не женен, не работи, не
осъждан.
Съдът
прие за изцяло установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, тъй като
гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото кореспондират със самопризнанията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и в досъдебната
фаза на процеса и взаимно се допълват.
По безспорен и категоричен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подс. А.В.В. е осъществил престъпния състав на чл.194
ал.1 от НК за това, че за периода от
15.04.2013 г. до 18.04.2013 г. в гр.Сливен отнел чужди движими вещи – златни
монети и готови изделия с общо тегло 27.50 гр. на стойност 1292,50 лв.,
сребърни монети на стойност 50.00 лв., бронзова монета на стойност 15.00 лв.,
монети с номинал 10-20 лв., емисия 1900-1944 год. на стойност 6.00 лв., 1 бр.
златна огърлица на стойност 423.00 лв., 1 бр. златна гривна на стойност 211.50
лв., 1 бр. котлон марка „Краун” на стойност 14.50
лв., 1 бр. органайзер м.”Шарп”
на стойност 12.00 лв., 1 бр. лентов фотоапарат „Фуджи
филм” на стойност 20 лв., 1 бр. тонколони за компютър „Технопоинт”
на стойност 8.00 лв., 1 бр. цифров фотоапарат „Фуджи
филма” на стойност 60.00 лв., 2
кг. краве сирене на стойност 13.00 лв., 1 бр. бутилка
уиски „Тичърс” на стойност 19.35 лв., 1 кг. замразено агнешко месо
на стойност 12.00 лв., 1 бр. петел 3
кг. на стойност 14.70 лв., 1 бр. флаш
памет „Максел” 4Gb на стойност 5.00 лв. и сумата
от 550 лв., всичко на обща стойност 2 726,55 лв. от владението на Д.К.Д. и
И.. Т.. Д.., без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
Подс.
А.В.В. извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с нормата на чл.373
ал.2 от НПК и наложи на подсъдимия А.В.В. наказание при условията на чл.54 ал.1
от НК. Счете, че като най-добре отговарящо на степента и тежестта на
извършеното престъпление е едно условно наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет
месеца, приложи разпоредбата на
чл.58А ал.1 от НК и го намали с 1/3.
Изпълнението на определеното и намалено наказание - наказание „Лишаване
от свобода” за срок шест месеца на осн. чл.66 ал.1 от НК, отложи за изпитателен срок от три години, т.к. не съществуват пречки за
приложение на института на условното осъждане.
Това
наказание би изпълнило своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за извършеното от подс.В.
противоправно
деяние.
По
гражданските искове:
Съдът
прие, че гражданския иск е доказан по основание и по размер. Действително със
своето противоправно поведение подс. А.В.В. е причинили имуществена вреда на
пострадалите Д. К.. Д. и И.. Т.. Д.. за сумата от 2612.05
лв. Ето защо, подс. В. бе осъден да заплати
търсената сума на пострадалите, считано
от датата на увреждането им.
Съгласно
правилата на процеса подс. А.В.В. беше осъден да заплати по сметка на СлРС държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 104.48 лв., както и направените
по делото разноски в размер на 161.65 лв.
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: