МОТИВИ към Присъда № 300/17.07.2018г.
по НОХД №366/2018г. на РС
– Разград
Обвинението
е повдигнато срещу А.Г.П. ЕГН **********
за това, че
1.
Ha 31.01.2018 г. в гр.
Разград, е повредил противозаконно чужда движима вещ - ATM терминално
устройство РВ 611002, като е унищожил лицев панел на ATM терминално
устройство - Fascia, IFDI от ATM, защитно
стъкло, рамка с функционални бутони - FDK, защитна козирка за
монитор, декоративна рамка за лицев панел - Fascia Collar Kit
Standart на обща стойност 2637,00 лева собственост на „Юробанк България“
АД клон Разград - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
2.
На 31.01.2018 г. в гр. Разград, в условията на
опасен рецидив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - невъзпитаност, отправяне на
псувни, буйство, нанасяне на множество удари по ATM терминално
устройство - престъпление по чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК във вр.с
чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
3.
На 20.02.2018г. в гр. Разград, е запалил
имущество на значителна стойност - лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с per.**, на стойност 1500 лева, собственост на М.З.К.
от с.гр., като нанесената щета е в размер на 165,00 лева - престъпление по чл.
330, ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ
от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и
пледира на подсъдимия П. за всяко от деянията да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, на основание чл. 23,
ал. 1 от НК, съдът да определи едно общо наказание – една година и шест месеца
„ лишаване от свобода „, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК и
подсъдимият да изтърпи наказание „лишаване от свобода „ в размер на една
година.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното граждански иск от М.З.
К. ЕГН ********** против подс. А.Г.П.
ЕГН ********** за сумата 165,00лв., представляваща обезщетение за причинените
от престъплението по чл. 330, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 2-.02.2018г. до окончателното й изплащане.
Гражданския ищец намира иска
си за доказан по основание и размер и моли съда да осъди подсъдимия да заплати
претендираните вреди.
Защитата на подсъдимия – адв. Ал. М. пледира в унисон с държавното обвинение.
Намира обвинението за доказано по несъмнен начин, съгласен е с Прокурора по
отношение на предложените наказания и тяхната редукция.
Подсъдимия А.Г.П. признава
фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината
си, моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл.
371,т.2 от НПК и събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Г.П. е роден
на ***г. в гр.В., Р., с адрес за призоваване в страната: гр.Р., постоянно
пребиваващ в Р. България, руски гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за
установена по делото фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт, а именно:
Нa 31.01.2018г.,
вечерта, около 19,30ч. подс. Ал. П. отишъл в ресторант „Харизма“ в гр.Разград,
намиращ се в хотел „Интеррум“ в близост до централната част на града. След това
седнал на една от масите в заведението и си поръчал алкохол - 100 грама ракия,
марка „Пещерска гроздова“. Свидетелката Й. К. Б., работеща като сервитьорка в
заведението, обслужила подсъдимия, като му сервирала поръчания от него алкохол.
После поискал от свид. Б. да му донесе още 100 грама ракия от същата марка.
Свидетелката го попитала, има ли пари да плати сметката си, като подсъдимият й
отговорил, че има. Свид. Б.му донесла още 100 грама ракия „Пещерска гроздова“.
След около 10 минути подс. П. изпил и този алкохол, след което си поръчал още
100 грама ракия от същата марка. Свид. Б.отказала да му сервира, тъй като от
преди знаела, че подс. П. не винаги плащал сметките си, но и този път той успял
да я убеди, че имал в себе си пари, за да си плати сметката, след което свид. Б.му
сервирала поръчания алкохол. Около 20,00ч. свид. Б.забелязала, че подс. П.
започнал да заспива на масата, след което отишла при него и поискала да й плати
консумирания алкохол. Подсъдимият й отговорил, че няма в себе си пари и че
трябвало да отиде до банкомат, за да изтегли от там пари от дебитната си карта.
Часът вече бил около 20,00 ч. на 31.01.2018г. Излязъл от заведението, пресякъл
улицата и отишъл до сградата на „Юробанк България“ АД, клон гр. Разград,
намираща се срещу ресторанта. Отвън на сградата имало монтирано ATM терминално
устройство /банкомат/, собственост на „Юробанк България“ АД, клон гр. Разград. Подсъдимият
поставил в банкомата дебитната си карта, след което набрал пин-кода си и се
опитал да изтегли пари от банковата си сметка, но банкомата „глътнал“ дебитната
му карта, без да му даде парична сума. След това подс. П. започнал да рита с
крака банкомата и да удря с юмруци по екрана му, както и да вика и да псува. Взел
метална тръба, която намерил в близост до банкомата и с нея започнал да удря ATM терминалното
устройство, като нанесъл повреди по същото, изразяващи се в унищожаване на
следните части: лицев панел на ATM терминално устройство - Fascia, IFDI от ATM, защитно стъкло, рамка с функционални бутони -
FDK, защитна
козирка за монитор, декоративна рамка за лицев панел - Fascia Collar Kit Standart.
Свидетели на тези негови действия станали Й. К. Б., Д. Ц. К. и Х. Д. В.,
които били в заведение „Харизма“, посочено по- горе.Те останали възмутени от
действията на обвиняемия и подали сигнал на тел. 112, като съобщили на дежурния
от РУМВР - Разград за случилото се. Малко по-късно на место пристигнал полицейски
патрул, който установил обвиняемия и го откарал в сградата на полицейското
управление, за изясняване на случая.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза, е видно, че стойността на щетите по повреденото от подс. П. ATM терминално устройство, собственост на
„Юробанк България“ АД, е в размер на общо 2 637,00 лева.
По делото е назначена видеотехническа експертиза, от
заключението на която е видно:
1.Представен е 1 бр.оптичен диск тип CD-R, марка Verbatim, с номер LH3153VD11202095D4, с надпис
„Разград. 1.Запис от охранителни камери 31.01.2018. 19:30-21.00 2.Софтуер. VS Player., именуван: Disc, съдържащ
папка „20180131“ с четири файла и папка „Players“ със
софтуерни плеъри за възпроизвеждане на видеофайлове. Два от файловете Razgrad-Sever Camera
01-Razgrad - Sever- 20180131193000-20180131195959-22142100.mp4 и Razgrad – Sever - Camera 01- Razgrad -
Sever-20180131200000-20180131205959-5797307.mp4 представляват видеофайлове във формат
mp4 и съдържат видеозаписи с продължителност съответно 30 мин. и 60 мин. Записаното
изображение е цветно, без звук, с резолюция 704x576 пиксела, 8
кадъра/секунда, кодирано с кодека Н264. Видеозаписите обхващат периода
19:30:00-20:59:59ч. на 31.01.2018г. Не са констатирани следи от манипулация/намеса
върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в изображението не се
прекъсва.
2.На 31.01.2018г., през периода 20:01:55-20:07:19ч. е
заснето лице от видим мъжки пол със слабо телосложение, с остригана коса,
облечено със синкаво яке с гугла, тъмна фланелка с щампа под якето, тъмен
панталон и тъмни обувки със светли подметки и връзки. Лицето оперира с предмет,
наподобяващ банкова карта и извършва действия, увреждащи банкоматно устройство.
Действията на лицето са подробно описани в изследователската част на този
протокол.
3.От видеозаписа през периода, в който са заснети
гореописано лице и неговите действия са извлечени снимкови кадри, от които е
изготвен фотоалбум. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени
за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и
по-характерните са представени в приложение 1, подредени в хронологичен ред.
4.0т проведеното лицевоидентификационно сравнително
изследване може да се направи извод, че на видеозаписите на 31.01.2018г. през
указаните периоди от време вероятно е заснето едно и също лице, посочено като А.
Г. П..
Свидетелят М.З.К. ***. Свидетелят притежавал лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ **. На 19.02.2018г. свидетелят паркирал лекият
си автомобил на улицата пред домът си в гр.Разград. Около 01,00ч., вече на
20.02.2018г., подс. А. Г. П. отишъл до бензиностанция „Абритус ОЙЛ“, намираща се
в гр.Р., в ж.к. **, след което заредил бензин за сумата от 0,57 лв., в
пластмасова зелена бутилка, с жълта капачка, с вместимост 500 мл. Той бил
обслужен на бензиностанцията от свид. В. С. Т., който работел там като
продавач. На свид. Тодоров му направило впечатление, че подс. П. лъхал силно на
алкохол. Подсъдимият отишъл до къщата, където живеел свид. М. К.,***, забелязал
паркираният на улицата лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ **, собственост на
св. К. и решил да го запали. В изпълнение на намисленото, полял с бензина от
пластмасовата зелена бутилка с жълта капачка, която носел със себе си, задната
дясна гума на лекия автомобил, както и задната дясна част, където бил отвора за
резервоара на автомобила и хвърлил бутилката до гумата. После струпал до
полятата с бензин гума сухи шишарки, хартии, парчета от накъсани кашони, както
и 2 броя празни пластмасови шишета, които намерил на улицата, след което ги
запалил. В резултат на това се запалила задната дясна част на лекия автомобил,
собственост на свид. К.. Междувременно свид. К. се събудил, забелязал огъня и
погледнал през прозореца, като видял и разпознал подс. П., когото познавал
отпреди, в непосредствена близост до автомобила му, да стои и гледа разгарящия
се пожар, а също и че наблизо нямало други лица. После свид. К. изтичал от дома
си навън на улицата и успял да загаси горящия автомобил. Междувременно подс. П.
избягал от местопрестъплението.
С протокол за оглед на местопроизшествие от 20.02.2018г.
от местопрестъплението са иззети 3 пластмасови шишета, като на едното си вижда
надпис „минерална вода Горна баня“, на другото „Пиринско“, а третото шише е
прозрачно, зелено на цвят със светла капачка.
От заключението на назначената по делото автотехническа
оценителна експертиза на МПС, е видно, че стойността на щетите, причинени с
деянието по лекия автомобил, собственост на свид. К., са в размер на 165,00
лева, а общата стойност на лекия автомобил, е в размер на 1500 лева.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по ДП видеотехническа
експертиза, представеният 1 бр.оптичен диск тип CD-R, марка„Maxell“, c номер „6207 118 R C 18012“, c надпис „Запис 20.02.18г. от къща на улица М. в Р.“,
именуван: „NIKOLAY“, сдържащ два файла:
-NVR-ch 1 -main-20180220010840-20180220011120.asf
-NVR-ch 1 -main-20180220010900-20180220011120.dav
Файловете представляват видеофайлове във формат asf и в
специализиран формат dav, съдържащи видеозаписи с продължителност съответно 2 мин. 40 сек. И 2 мин 20
сек. Видеозаписите обхващат периода 01:08:39-01:11:19ч. на 20.02.2018г. Записаното
изображение е черно-бяло, без звук, с резолюция 1280x1024 пиксела, 25
кадъра/секунда. Не са констатирани следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. Таймкодът, вкопиран в изображението, не се прекъсва.
На 20.02.2018г., през периода 01:09:18-01:09:26ч. е
заснето лице със слабо телосложение, вероятно с гугла на главата, с походка на
мъж да преминава по улицата в полезрението на камерата отдясно наляво. Лицето
носи в дясна ръка предмет с блестяща прозрачна структура - вероятно прозрачна
бутилка, частично пълна със съдържимо. В 01:10:07ч. се наблюдава силна
пулсираща осветеност откъм лявата част извън кадъра, съпроводена със светлинни
отблясъци по сградите и автомобилите в обсега на камерата, които явления
постепенно затихват във времето. От видеозаписа през периода в който са заснети
гореописаните лице и явления са извлечени снимкови кадри, от които е изготвен
фотоалбум. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за
повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и по-
характерните са представени в Приложение 1, подредени в хронологичен ред. Извлечените
кадри са негодни за идентификация на заснетото лице.
От заключението на вещото лице по назначената по делото
пожаро-техническа експертиза, е видно, че на база събраните материали и направения
анализ на обстоятелствата, може да се твърди, че причина за възникването на
пожара е внасянето на външен огнеизточник, с цел предизвикване на пожара. С
огледа на местопроизшествието са открити материали - борови шишарки и
пластмасови шишета /вероятно с горима течност/, които са използвани като
катализатор за предизвикване на горенето. Процесното МПС е било паркирано на
уличното платно, отдалечено от съседни сгради и имоти на разстояние по-голямо
от 8-10 м. Това разстояние е в рамките на безопасното разстояние, при което
евентуалният топлинен поток образувал се при горенето, не е представлявал
заплаха за съседни сгради и недвижими имоти, както и за живота на някого.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по ДП
физико-химическа експертиза : В представената
за изследване проба обект № 1.1. - обгоряло пластмасово шише, зелено на цвят, с
надпис „Пиринско свето“, не са установени следи или наличие на лесно запалими и
горими течности, петролни продукти и техните аналози.
Обект 1.1. - остатък от пластмасово шише /гърло на шише/,
парчета хартия и шишарки, е установено наличие на минерално масло.
Обект 1.3. - обгоряла туба от минерална вода с надпис
„Горна баня“ от 11 литра, е установено наличие на минерално масло.
Обект № 2.1. - 1 бр. натривка от дясна ръка на А. Г. П. с
ЕГН ********** не са установени следи или наличие на лесно запалими и горими
течности, петролни продукти и техните аналози.
Обект 3.1. - 1 бр. натривка от лява ръка на А. Г. П. с
ЕГН ********** не са установени следи или наличие на лесно запалими и горими
течнтости, петролни продукти и техните аналози.
Минералните масла са вискозни горими течности /ГТ/. Те са
петролни продукти. Получават се чрез дестилация/ректификация от нефта.
Представляват смес от различни високомолекулни нефтени въглеводороди и
остатъчни течни парафини. Съставът на маслата варира с качеството на нефта и
условията на получаване. Използват се за смазване на машинни двигатели,
съоръжения, апарати и др. отнемат част от топлината на агрегатите.
В отдел „Център за изследвания и експертизи“ на ДКИПК при
ГДПБЗН- МВР, с наличната газхроматографска техника „KONIK“ HR 5000 В не е
възможно да бъдат определени химичният състав, вида, примесите, добавките,
специфичните и други вещества, влизащи в състава на предоставените обекти за
изследване.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-психиатрична експертиза, е видно, че освидетелстваният А. Г. П.,***
е с интелект в границите на нормата. Липсват основания да обсъждаме вродена или
придобита интелектуална инсуфициентност. Не страда от душевно заболяване в
смисъла на психоза и липсват данни за понесено в миналото такова. В личностова
структура на осв. П. се маркират известни особености, касаещи предимно
емоционалната му реактивност и начините му на реагиране в обичайни и екстремни
ситуации, по типа на личностова акцентуация, без това да нарушава базисните му
психични годности. При освидетелстваният П., на терена на нормален интелект,
при отсъствието на болестни отклонения, които биха представлявали „разстройство
на съзнанието“ в правния аспект и след като обикновеното алкохолно опиване от
средна степен също не представлява разстройство на съзнанието в смисъла на
чл.33 от НК, не намираме клинични аргументи, за да обсъждаме психологични
правни критерии за нарушени психични годности - освидетелстваният е бил със
запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи по по-разумни подбуди. Не са налице и нарушения на психичните му
качества, които да са го лишили от възможността към момента на деянието да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях, естествено през призмата на защитните си механизми и ако желае. Предвид
базисните психични качества на осв. П., той е годен да бъде следствен, да
участва в съдебни заседания да изтърпява наказание.
Подсъдимият А. Г. П. е осъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието
на подс. П., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство: Протоколи за оглед на местопроизшествие, Справка за съдимост на
подсъдимия, Автобиография, Декларация, Заключенията на вещите лица по назначените
в хода на ДП - автотехническа оценителна експертиза, съдебно-оценъчна експертиза на МПС,
видеотехнически експертизи, пожаро-техническа експертиза, физико-химическа
експертиза и съдебно-психиатрична експертиза
и от показанията на свидетелите М. К., Н. С., Вл. Т., Я. Я.,, Мл. Д., Г. Г., Д.
И., Пл. Й., Кр. Д., Д. К., Й. Б., Хр. В. и Д. Г..
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А. Г.П. е осъществил от
обективна и субективна страна единствено състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
От обективна страна - нa 31.01.2018 г. в гр. Разград, е повредил
противозаконно чужда движима вещ - ATM терминално устройство
РВ 611002, като е унищожил лицев панел на ATM терминално
устройство - Fascia, IFDI от ATM, защитно
стъкло, рамка с функционални бутони - FDK, защитна козирка за
монитор, декоративна рамка за лицев панел - Fascia Collar Kit
Standart на обща стойност 2637,00 лева собственост на „Юробанк България“
АД клон Разград.
От субективна страна - подсъдимият П. е действал при условията на пряк
умисъл, като е знаел, че с действията си ще повреди чуждо движимо и недвижимо
имущество, съзнавал, е че действията му са противоправни – наказуеми от закона,
съзнавал е обществено опасните последици – засягане на чужда правна сфера и е
искал и постигнал настъпването на тези последици – ощетяване на муждо имущество.
Съдът
намира, че подс. П. не е осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК във вр.с чл.29, ал.1,
б.“б“ от НК. Формулировката изпълнителните деяния в диспозитива на обвинението
„ …невъзпитаност, отправяне на псувни, буйство, нанасяне на множество удари по ATM терминално устройство…“ в действителност не са насочени към
обекта на засягане с това деяние, а покриват само състава на престъплението по
чл. 216 от НК. Съдът не възприема, че посочените в обстоятелствената част на
обвинителния свидетели са възприели думите „ псувните „ на подсъдимия в момента
когато е повреждал чуждото имущество, защото на 31.01.2018г. / зима /, те явно
и логично е да са били вътре в заведението, а не отвън, още повече, че
процесната повредена вещ се намира на отсрещната страна на булеварда. Тези
свидетели са възприемали единствено действията на подс. П. по повреждането на
вещта. От субективна страна намерението на подсъдимия не е било да не зачита
обществения ред и норми за поведение на обществено място и с това да скандализира
гражданите и да проявява превъзходството си и незачитането на закона, а само в яда си, да си „ отмъсти „ на
банкомата, за това, че му е задържал банковата карта, без да му е предоставил
пари. Ето защо съдът намира, че така посочените действия от страна на подс. П.
не осъществяват състава на чл. 325, ал.
5 във вр. с ал. 1 от НК във вр.с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и същият следва да
бъде признат за невиновен по този пункт на обвинението.
Относно
престъплението по по чл. 330, ал. 1 от НК. Съдът намира същото за
несъставомерно от обективна страна, поради липса на част от признаците на
деянието, а именно запаленото имущество
следва да е „ със значителна стойност „.От заключението на назначената по делото
автотехническа оценителна експертиза на МПС, е видно, че стойността на щетите,
причинени с деянието по лекия автомобил, собственост на свид. К., са в размер
на 165,00 лева, а общата стойност на лекия автомобил, е в размер на 1500 лева,
както правилно е отбелязал в ОА и Прокурорът. За да е налице обаче значителна
стойност, тя трябва да е в размер на не по – малко от 14 минимални работни
заплати за страната. Към датата на извършване на деянието МРЗ за Р България от
01.01.2018г., определена с ПМС е в размер на 510,00лв. По този начин, за да е
налице състяавомерно деяние по чл. 330 от НК, стойността на запаленото
имущество следва да е не по – малка от 7140,00лв. каквато стойност в случая не
е налице. Ето защо и по този пункт на обвинението, подс. П. следва да бъде
признат за невиновен.
По гражданския
иск:
Макар и да
следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 330, ал.1 от НК, поради липса на
признак от обективната страна на деянието, съдът дължи произнасяне в
гражданската част по реда на ГПК, т.е. при положение, че установи наличието на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, съдът следва да уважи гражданския иск. В
конкретния случай безспорно от самопризнанието на подс. П., подкрепено от
другите доказателства, гласни и писмени
и писмени доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие
се доказват петте признака от диспозицията на чл. 45 от ЗЗД, поради което
гражданския иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Поради изложеното съдът осъди
подсъдимия А.Г.П., ЕГН **********, да заплати на М.З.К., ЕГН ********** сумата от 165.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените по лекия автомобил имуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от 20.02.2018 година до окончателно изплащане на сумата.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл. 216, ал.
1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието по общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, като го редуцира - намали
при спазване разпоредбата на чл.58а от НК.
Според настоящия съдебен състав, предвид съдебното минало на подс. П.,
времето, мястото, начина на извършване на деянието, относително високата
стойност на нанесените повреди, намира за съответно наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца. Същото следва да бъде намалено по реда на чл. 58а от НК, поради
което съдът осъди подс. П. на наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година, което да изтърпи в затворническо заведение, определено по съответния
ред при първоначален „ строг „ режим. На основание чл. 59, ал.
1 от НК, съдът приспадна от така определеното наказание времето през което
подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание, се явява
най-подходящо за поправянето и превъзпитанието на подс. П..
По веществените доказателства:
1 бр. кашон съдържащ стопилки по
ДП № 1873 ЗМ-82/2018 г. по описа на РУ на МВР Разград, съдът постанови, след
влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени по надлежния ред.
По разноските по делото:
На
основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия П. да заплати по сметка на ОД МВР Разград сумата от 1071.48
лева, представляващи разноски на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд гр. Разград, сумата 50,00лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: