№ 1109
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110201268 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Т. В. В. против НП № 20 -0445-000889 от 11.02.21 г. на Началника
на РУ-Аксаково, с което на осн. чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Т.В. е наложено
наказание глоба в размер на 100лв. , на осн. Чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лв. и на осн. Чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока на обжалване и от процесуално легитимиран
субект, поради което е разгледана от съда.
В жалбата въззивникът моли отмяна на НП. Оспорва фактическата
обстановка, като твърди, че не е паркирал на автобусна спирка, не е
управлявал без колан и не е имало пешеходец, който да не е пропуснал.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адв. Ж., който
поддържа жалбата и по съществото на делото моли НП да бъде отменено.
Извършвал ремонт, а касата не можело да се премести, нито да се изнесе от
помещението.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв.
Лукова, която не се явява в съдебно заседание. Становището си по същество
изразява в писмени бележки. Прави искания за присъждане на разноски.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 14.11.20г. св. Д. и М. извършвали проверки в центъра на гр.
Аксаково, когато видели, че водачът на л.а. с рег. № ВВ 2262 ТС Т.В. не
пропуска преминаващ по пешеходна пътека пешеходец. Автомобилът спрял
на автобусна спирка, а не в рамките на местата, определени за паркиране.
Още докато автомобилът бил в движен, св.М. видял, че въззивникът В. е без
поставен обезопасителен колан.
За посочените нарушения срещу Т.В. бил съставен АУАН, предявен и
връчен на водача без възражения. Такива не били направени и в тридневен
срок, поради което АНО не е имал спорни обстоятелства, които да разследва.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – показанията на М. противоречат на
показанията на св.П*. При избора си чии показания да кредитира, съдът се
води от това, че св. М. няма лични отношения с въззивника, които да поставят
под съмнение достоверността на твърденията му. Въззивникът е имал
възможност да оспори фактическата страна на нарушението, но не го е
направил нито с възражения на място, нито в тридневен срок. Освен това св.
П* не е нито возач на превозното средство, нито контролен оран и е обяснимо
да не е следил с точност пътната обстановка по отношение на стъпили на
пътното платно пешеходци, както и това, дали водачът е бил с колан, или не.
Поради това, като дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице,
съдът кредитира показанията на св. М.. Те са непротиворечиви и логични и се
подкрепят и от писменото доказателство - АУАН. Като събрани по реда на
НПК следва да се кредитират и останалите писмени доказателства -
констативен протокол, заповед за компетентност.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.Наказателното постановление и АУАН са издадени от
компетентни лица и в предвидения от закона срок. Макар и лаконично,
нарушенията са описани пълно и точно и от фактическа и от правна страна.
Описани са всичките им съставомерни признаци, описани са и всички
относими към тях факти. Направена е съответна правна квалификация и не е
налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на НП.
Нарушенията са индивидуализирани и по дата и място на извършване.
Правилно е приложен и материалният закон. Задължението да се
пропуснат стъпилите на пешеходната пътека хора, е регламентирано в чл.119
от ЗДвП и неизпълнението му е наказуемо по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП.
Паркирането на спирки на редовните линии на обществен транспорт е
нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и е наказуемо по чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП.
Не използването на обезопасителен колан при движение на МПС е
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и е наказуемо по чл. 183 ал.4т.7от ЗДвП.
2
Въззивникът е наказан именно за горното и съдът намира,че фактите
са правилно отнесени към посочените за нарушени правни норми и към
нормите, регламентиращи санкцията.
Наказанията са наложени в константния размер, предвиден от
закона,поради което същите са справедливи.
Предвид горното, НП следва да бъде потвърдено и следва да бъде
уважено искането на ю.к. Лукова за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Варна. Предвид
неприсъственото упражняване на процесуалното представителство, съдът
намира, че възнаграждението следва да е в минимален размер от 80.00 лева.
Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0445-
000889 от 11.02.21 г. на Началника на РУ-Аксаково, с което на осн. чл.183
ал.5 т.2 от ЗДвП на Т.В. е наложено наказание глоба в размер на 100лв. , на
осн. чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и на осн. чл.183 ал.4 т.7
от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Т. В. В. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-
Варна 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3