№ 15746
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110175335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 100595/21.03.2025 г., подадена от името на адвокат С. Й. Д. се
иска изменение на решение № 4022/10.03.2025 г., постановено по гр.д. №
75335/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като в полза на
адвокат Д. се присъди сумата от още 136,36 лева, представляваща разноски за
предоставени безплатни правна защита и съдействие на Н. В. М. в заповедното
производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Насрещната страна в производството, ***** ООД, изразява становище по
направените искания като счита същите за неоснователни.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те
не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени,
без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение №
627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение №
114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение №
196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по ч.гр.д. №
54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и се
явяват процесуално допустими. Разгледано по същество, същото се явява
неоснователно.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
1
дължимостта на разноските в заповедното производство /в този смисъл са
разрешенията, обективирани в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът, като е взел предвид така
посочените разрешения и обстоятелството, че от длъжника в заповедното
производство е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
респективно е предявен иск от заявителя за установяване дължимостта на сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение, се е произнесъл по разпределение
отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав с решението си, постановено по гр.д. №
75335/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в. Адвокат Д. не е участвала и не е била
процесуален представител на Н. В. М. в исковото производство по гр.д. №
75335/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, като същевременно от името на
адвокат Д. е депозиран списък по чл. 80 ГПК в заповедното производство по гр.д.
№ 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Гореизложеното допълнително
обуславя извод за допустимост на релевираното с молба вх. № 100595/21.03.2025
г., подадена от името на адвокат С. Й. Д., искане.
В мотивите на решение № 4022/10.03.2025 г., постановено по гр.д. №
75335/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения относно
разпределението на отговорността за разноски в производството, съобразно изхода
на спора.
Съдът не намира, че са налице основания за ревизиране на произнасянето си
относно разпределението на отговорността за разноски в производството.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
2
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се
отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се
изисква специфична защита.
За извършената от адвокат Д. работа, изразяваща се в депозиране на
частично възражение срещу издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение, е определено възнаграждение в размер на 200,00 лева, което напълно
отговаря, както на обема, така и на характера на извършената от адвоката работа
по делото.
Съразмерно на защитения по отношение на Н. В. М. материален интерес, на
адвокат Д. е присъдено възнаграждение в размер на 109,07 лева.
По изложените съображения, искането, подадено от името на адвокат С. Й.
Д. за допускане изменение на изменение на решение № 4022/10.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 75335/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за
разноските, като в полза на адвокат Д. се присъди сумата от още 136,36 лева,
представляваща разноски за предоставени безплатни правна защита и съдействие
на Н. В. М. в заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Софийският районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
4022/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 75335/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
с-в, в частта за разноските, като в полза на адвокат Д. се присъди сумата от още
136,36 лева, представляваща разноски за предоставени безплатни правна защита и
съдействие на Н. В. М. в заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, инкорпорирано в молба вх. № 100595/21.03.2025
г., подадена от името на адвокат С. Й. Д..
3
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение № 4022/10.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 75335/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4