№ 7009
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100504824 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3106 от 25.02.2025г., постановено по гр.д. № 33970/2024г. по описа
на СРС, 90-ти състав, поправено с решение № 4337 от 13.03.2025г., постановено по същото
дело, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. И. Р. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 6617, 30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за недвижим имот в гр.
****, аб. № 147374; сумата от 658, 56 лева, представляваща мораторна лихва, считано от
15.09.2022г. до 15.01.2024 г.; сумата от 70, 59 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 14,15 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 15.01.2024 г., за които суми е издадена заповед
по ч.гр.д. № 3894/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. Със същото решение са отхвърлени
предявените установителни исков както следва: предявеният установителен иск за цена на
топлинна енергия е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 6617,32 лева;
предявеният установителен иск за мораторна лихва върху тази главница е отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 705,75 лева, а предявеният иск за цена на
услугата дялово разпределение е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от
78,74 лева.
С решението Н. И. Р. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1209,99 лева, представляваща разноски в заповедното
и исковото производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Н. И. Р. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,58 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените установителни
1
искове са уважени е подадена в срок въззивна жалба от ответника Н. И. Р., в която са развити
съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа,
че по делото било безспорно установено, че „Топлофикация София“ ЕАД извършвала
доставка на топлинна енергия в нарушение на закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяването и Закона за измерванията, което било видно от експертното заключение
по съдебно-техническата експертиза, прието по делото. Жалбоподателят бил уведомявал
дружеството многократно, че му били начислявани прекомерни суми, които не
съответствали на реалното му потребление, но не били предприети действия. Апартаментът
се намирал на последен етаж и тръбите били по-скоро хладки през по-голямата част от
отоплителния сезон, но въпреки това жалбоподателят получавал завишени сметки, като се
вземело предвид, че в имота имало три демонтирани радиатора, за които нямало
консумация. Била направена проверка в абонатната станция от управителя на етажната
собственост, при която се установило, че имало множество нарушения при водене, отчитане
и посочване на данните от общия топломер в абонатната станция. Тези обстоятелства се
установявали и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, от което
било видно, че топломерът не бил преминал метрологична проверка за периода от 2020г. до
2022г. Заявява, че вещото лице не било посетило абонатната станция, а било работило
единствено по представени от ищеца документи. Върху топломера нямало отбелязвания и
стикери за проверки, поради което извършените от него измервания били незаконни. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не е подало
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на
процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
2
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване.
Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
В конкретния случай във въззивното производство не е налице спор и от
представеното пред СРС заявление-декларация с рег. № Г-2317 от 30.01.2020г. се установява,
че жалбоподателят Н. И. Р. е поискал откриване на партида на негово име за процесния
топлоснабден имот на адрес: гр. ****, аб. № 147374, а от приетите фактура и индивидуални
справки за дялово разпределение за процесния период е видно, че партидата на имота е
открита на името на въззивника. Ето за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
потребител на топлинна енергия за имота е жалбоподателят.
На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по
съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202
ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото
период в имота е имало 5 броя отоплителни тела /хол, кухня, две стаи, лира/ с мотнирани
уреди за индивидуално разпределение /ИРРО/ и два броя водомери за топла вода, като на
18.03.2022г. уредите са подменени с такива с радиоотчет. Топлинната енергия за отопление
на имота и битово горещо водоснабдяване е определена въз основа на реален отчет на
индивидуалните разпределители и водомерите в имота, като дяловите единици са отчетени
по електронен път, а топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т.
6.1.1. от методиката за дялово разпределение, приложение № 1 към Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. Показанията от протокола сза главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната
станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното
разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и
общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в
абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка на 11.08.2018г.,
03.04.2022г. и 27.07.2024г. и съответства на одобрения тип. С оглед тези констатации,
оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения от топлопреносното предприятие
при определяне количеството на дължимата от него топлинна енергия са неоснователни.
Възражението за пропусната двугодишна кратност на метрологичните проверки в
периода между 11.08.2018г. и 03.04.2022г. е без правно значение за изхода от спора в
конкретния случай, тъй като и при трите метрологични проверки, извършени преди
началото на процесния период /11.08.2018г./, по време на процесния период /03.04.2022г./ и
след неговия край /27.07.2024г./ е установено, че топломерът отговаря на одобрения тип.
След като измерителят на топлинната енергия в абонатната станция е мерил в класа си на
точност през целия процесен период, формалното пропускане на двугодишния срок за
извършване на периодичните метрологични проверки в периода между 2018г. и 2022г. може
3
да доведе единствено до административнонаказателна отговорност за топлопреносното
предприятие, но не и до недължимост на отчетената и разпределена топлинна енергия.
Неоснователно е и релевираното от жалбоподателя оплакване, че съдебно-
техническата експертиза била изготвена единствено по документи на топлопреносното
предприятие, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово
разпределение /конституирана като трето лице – помагач по делото/ отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение на топлинната енергия. Оплакването на
въззивника, че вещото лице не било извършило оглед на топломера, който нямал стикер за
метрологична проверка, също е неоснователно, тъй като състоянието на топломера в
абонатната станция към датата на извършване на експертизата е ирелевантно за процесния
по делото период на доставка, който е от м.05.2021г. до м.04.2023г.
Относно развития в молбата на жалбоподателя от 28.10.2025г. довод, че топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е била разпределяна въз основа на методика,
която е отменена с решение на ВАС, както и че понастоящем изпълнението на пар. 2 от
Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. е спряно с влязло в сила
определение от 04.09.2025г. следва да бъде уточнено, че съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
отмяната на т. 6.1.1. от приложението към Наредбата, постановено с Решение № 1037 на
ВАС на РБ - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г., има действие само занапред.
Идентичен е ефектът и на спирането на изпълнението на приетата на 25.02.2025г. нова
редакция на нормата, постановено с Определение от 11.07.2025 г. на ВАС на РБ и
Определение № 8625 от 4.09.2025 г. на ВАС на РБ - бр. 75 от 2025 г., в сила от 12.09.2025 г.
Ето защо пред процесния по делото период от м.05.2021г. до м.04.2023г., цитираната правна
норма е била действаща и приложима.
На следващо място на съда е служебно известно обстоятелството, че с Решение на
съда от 23 октомври 2025 година по дело C‑760/23 е прието, че Член 9, параграф 3 от
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и
за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна
собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия,
отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са
оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
В т. 57 - 58 от решението е посочено, че що се отнася до въпроса дали член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното
производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща
разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на
понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като
тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за
отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът
е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие,
Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент член 9 от Директива 2012/27 не
предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула. Въведеното с чл. 9,
пар. 3 от директивата изискване за прозрачност и точност, обаче, се прилага и за
математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която
се изчисляват посочените разходи /т. 61/.
Видно от така даденото разрешение, възникването на задължението на собствениците
4
на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем
на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността
на методиката за определяне на неговия размер. Нормата на чл. 162 ГПК предвижда, че
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Следователно в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се
намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респективно потребителят
обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и
топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на
цената на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за
определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна. Ако обстоятелствата по делото
сочат, че определен параметър, свързан с реалното функциониране на отоплителната
система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия,
той следва да бъде установен и размерът на иска следва да бъде преизчислен именно чрез
вземане заключението на вещо лице.
В тази насока Съдът е установил /т. 62 от цитираното решение/, че в случая, макар
математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката за дялово разпределение, да
се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно —
освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да
извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното
функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация.
Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните
характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система,
използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.
Съгласно приложимата през процесния период т. 6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост /отм./, количеството на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал.
1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение по изложената математическа формула, като се
вземат предвид следните обстоятелства: вида на изпълнението на вътрешната отоплителна
инсталация в сградата /с открито или скрито изпълнение по проект/; общата инсталирана
мощност на всички физически присъединени отоплителни тела към вътрешната отоплителна
инсталация на сградата през отчетния период, определена при проектни условия, и
денградусите за отчетния период. В т. 6.1.3. от методиката е предвидено, че така
определеното количество на топлинната енергия се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, а според пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ, "отопляем обем на
имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и
съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по
проект.
Видно от приложимата към процесния период нормативна уредба, изчислението на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се основава на критерии, които са
приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда в режим на етажна
собственост. Индивидуалността на тези параметри с оглед конкретния случай се отразява
единствено в техния числен размер. За разлика от тях, посочените в решението параметри,
касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваните за
тази система материали, респективно отражението на тези обстоятелства върху загубата на
топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост /загубите до границата на
собствеността са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие/, не са
общовалидни. Това е така, защото изискванията за енергийна ефективност на всяка
конкретна сграда зависят от вида на сградата и момента на нейното построяване,
респективно са налице множество сгради, към които параметрите се явяват неприложими.
Задължението проектната документация на строежа да бъде съобразена с изискванията за
осигуряване на топлосъхранение и икономия на енергия е законоустановено с ЗИДЗТСУ,
обн. ДВ бр. 79 от 1998 г. и Наредба № 1 от 5.01.1999 г. за проектиране на топлоизолацията
на сгради, с която са отменени действалите до този момент Наредба № 1 от 28.07.1992 г. за
разработване на част "Топлотехническа ефективност на ограждащите конструкции на
сградите" към проучвателните и проектните работи (ДВ, бр. 104 от 1992 г.) и Нормите за
5
проектиране на топлоизолацията на сгради (публ. в Бюлетина за строителство и
архитектура, кн. 6 от 1987 г.; изм., бр. 6 - 7 от 1991 г.), като тези изменения не засягат
заварените сгради извън случаите на пристрояване и надстрояване, а впоследствие и при
извършване на основен ремонт и преустройства.
В случаите, в които параметрите не са приложими, топлопреносното предприятие не
е длъжно да доказва тяхната неприложимост, а следва да извърши разпределението въз
основа на останалите обективни критерии, заложени в методиката. Следователно
необхванатите от методиката параметри не подлежат на изследване във всеки случай на
предявен иск за цена на доставена топлинна енергия, а единствено при релевирано
възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-
малък обем поради неотчитане на някой от тези параметри. При наличие на такова
възражение, ако от доказателствата по делото се установи, че през процесния период е била
налице изолация на сградата или на отоплителната система с определен вид и
характеристики, която оказва влияние върху обема на отдадената топлинна енергия от
сградната инсталация или възможността за топлинен обмен между обектите в сградата,
съдът следва по реда на чл. 162 ГПК да вземе заключението на вещо лице по съдебно-
техническа експертиза за определяне размера на вземането.
Що се касае до изискването за прозрачност на формулата, установено в чл. 9, пар. 3
от Директива 2012/27, неговото съдържание е изяснено в практиката на СЕС, включително с
т. 60 от цитираното по-горе решение. То предвижда, че е необходимо крайният клиент да
може, от една страна, да узнае с точност размера на разходите, които са му начислени, и от
друга страна, при необходимост да вземе мерки, за да приспособи личното си потребление и
оттук да се съобрази с целта на Директива 2012/27 за насърчаване на по-добра енергийна
ефективност. Касае се за предоставяне на информация, достъпна за средния потребител,
който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен /по
аналогия с т. 51 от Решение от 03 март 2020 г. по дело С-125/18, т. 74 от Решение от 30 април
2014 г. по дело С-26/13 и т. 51 от Решение от 20 септември 2017 г. по дело С-186/16/.
Следователно изискването за прозрачност на формулата не включва в себе си задължение на
топлопреносното предприятие за разясняване на физичните процеси, вследствие на които се
разпространява топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост, нито за
разясняване на математическите действия, чрез които лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ е
достигнало до крайното количество на разпределената енергия. Изискването е средният
потребител да знае какви параметри се отчитат при разпределението на енергията и по какъв
начин всеки от тях участва при формиране на крайната цена, която заплаща.
Както е посочено в решението на Съда, това изискване е свързано с правилата за
фактуриране на потребената енергия, установени в чл. 10, пар. 1 от Директива 2012/27,
съгласно които, когато крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни
уреди, посочени в Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО, държавите членки правят
необходимото до 31 декември 2014 г. информацията за фактурирането да бъде точна и да се
основава на действителното потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1.1, за
всички сектори, обхванати от настоящата директива, включително енергоразпределителните
предприятия, операторите на разпределителни системи и предприятията за продажба на
енергия на дребно, когато това е технически възможно и икономически оправдано.
Фактурирането не е елемент от фактическия състав на вземането за цена на топлинна
енергия, а касае изпадането на потребителя в забава съобразно клаузите на чл. 33, ал. 1, ал. 2
и ал. 4 от общите условия на топлопреносното предприятие. Следователно прозрачността на
формулата и нейното отражение в издадените фактури няма отношение към възникването и
изискуемостта на процесното вземане, а би могла да бъде от значение единствено за
претенцията за мораторна лихва върху него при съответни оплаквания във въззивната жалба.
В конкретния случай жалбоподателят не твърди, нито са налице доказателства за
невзето предвид от методиката обстоятелство, а се позовава на нарушения във връзка с
метрологичната годност и отчитането на топломера в абонатната станция, които, както беше
изяснено, се опровергават от събраните по делото доказателства. Относно стойността на
доставената през периода топлинна енергия, от приетото експертно заключение по СТЕ се
установява, че след отчитане на резултата от изравнителните сметки за периода /сума за
доплащане в размер на 70,59 лева/ и след приспадане на разликата в цената на топлинната
6
енергия, цената на реално доставената топлинна енергия в имота през периода от м.05.2021г.
до м.04.2023г. е 6617,30 лева, до който размер искът е уважен.
На следващо място във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно
възникването на вземането за цена на услугата дялово разпределение и неговия размер. По
отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергияса приложими общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че
месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според
чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите
/месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението по общите фактури в определения срок. Ето защо при действието на общите
условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите
фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно
начислените месечни сметки. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна
енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима
покана. Видно от приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, което въззивният съд кредитира изцяло, размерът на дължимата мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.01.2024г. върху дължимата главница от 6617,30 лева
при съобразяване падежите на отделните фактури е 658,56 лева, какъвто е и възприетият от
СРС размер.
Не са налице конкретни оплаквания в жалбата и по отношение на възникването и
изискуемостта на вземането за цена на услугата дялово разпределение. В тази насока по
делото няма спор и се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в
режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово разпределение. От
приетия Договор № Д-0-60 от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ се установява, че
изпълнението на тази услуга е възложено от топлопреносното предприятие на третото лице
– помагач „Директ“ ЕООД, а от представените от него отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и от приетото заключение по съдебно-техническата
експертиза се изяснява, че през процесния по делото период от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
услугата е извършена именно от това дружество в съответствие с приложимата нормативна
уредба. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД
/подробно описани по-горе/ е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността
на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия,
същите са публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ,
общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетите в
първоинстанционното производство фактура и счетоводна справка е видно, че цената на
услугата за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. е 78,74 лева, което надхвърля уважения от
първоинстанционния съд размер от 70,59 лева. По отношение на вземането за мораторна
лихва върху тази главница по делото липсват каквито и да било оплаквания, както по
отношение на изпадането на жалбоподателя в забава, така и по отношение на размера на
лихвата, поради което въззивният съд не може да преразглежда фактическите изводи на
първата съдебна инстанция.
Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която
е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. И. Р. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 6617, 30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за недвижим имот в гр. ****, аб. № 147374;
сумата от 658, 56 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 15.09.2022г. до
15.01.2024 г.; сумата от 70, 59 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
7
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 14,15 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2021 г. до 15.01.2024 г., за които суми е издадена заповед по ч.гр.д. №
3894/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. В частта, с която предявените искове са частично
отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД. Същата претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3106 от 25.02.2025г., постановено по гр.д. №
33970/2024г. по описа на СРС, 90-ти състав, поправено с решение № 4337 от 13.03.2025г.,
постановено по същото дело, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. И. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Директ“
ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8