Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
11.02.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1058 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 27.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 44226/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 64 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че С.Н.Ч. /ЕГН **********/ дължи на “Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/
сумата 1 409.02 лева- цена на доставена топлинна енергия през периода
01.11.2012 г.- 30.04.2014 г. в имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.„******,
ап.8, с аб.№ 373764, ведно със законната лихва от 30.07.2015 г. /подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ до окончателното
плащане, и сумата 228.90 лева- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.12.2012 г.- 22.07.2015 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за
разликата до пълния предявен размер от 1 828.61 лева, и относно лихвите за
забава- за разликата до пълния предявен размер от 297.06 лева. Със същото
решение по предявен от “Т.С.” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК е признато за
установено, че С.Н.Ч. *** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и сумата 24.24 лева-
цена за услугата дялово разпределение за периода 1.11.2012 г.- 30.04. 2014 г. за
горепосочения имот с аб.№ 373764, ведно със законната лихва от 30.07. 2015 г.
до окончателното й плащане, като предявеният от “Т.С.” ЕАД установителен иск по
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3.61 лева- обезщетение за забава върху
цената на услугата „дялово разпределение“ за периода 31.12.2012 г.- 22.07.2015 г.,
е отхвърлен. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата С.Ч. е осъдена да заплати
на ищеца “Т.С.” ЕАД сумата 294.10 лв.- разноски за исковото производство, и
сумата 235.69 лв.- разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от “Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която исковете по
чл.422 ГПК са отхвърлени за горниците над признатите за дължими суми за
главница /стойност на потребена топлинна енергия/ и лихви за забава /изключая
лихвите върху таксата за услугата „дялово разпределение“/ и в частта за
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за признаване дължимостта на останалата част от претендираните по
делото главни и акцесорни вземания, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна С.Н.Ч. /ответница по делото/ не изразява становище по повод подадената
от ищеца въззивна жалба.
Третото
лице- помагач „Т.С.” ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на главница- за горницата над сумата 1 409.02
лева до пълния предявен размер от 1 828.61 лева, и на лихви за забава- за
горницата над сумата 228.90 лева до пълния предявен размер от 297.06 лева, като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Съвкупният анализ на събрания по делото
доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за неоснователност на
претенциите за признаване дължимостта на претендираните от ищеца суми за цената
на доставена в имота на ответницата топлинна енергия над признатата за дължима
главница от 1 409.02 лева и над признатата за дължима сума от
228.90 лв.- лихви за забава.
По делото не е спорно, че през процесния
период страните са били обвързани от облигационно договорно правоотношение,
предпоставено от притежавано от ответницата вещно право върху топлоснабдения
имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/, по което ищецът е доставял топлинна енергия, чийто обем
и стойност са в негова доказателствена тежест.
За установяване доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, е представено по
делото извлечение от сметка, съставено от топлопреносното предприятие, и е изслушана
в първоинстанционното производство
съдебно- техническа
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 1058/ 2019 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
експертиза. Няма основание приетото по делото
като неоспорено от страните експертно заключение да не бъде съобразено от съда
при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да
е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Според заключението
на вещото лице Ж.в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответницата
топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите
технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни
факти и обстоятелства: че през исковия период в процесното жилище е имало 1 бр.
апартаментен топломер, към който са присъединени отоплителните тела- радиатори,
и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ; че от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. е
извършвано дялово разпределение по показанията на апартаментния топломер; а
също и че за целия процесен период потреблението на топла вода е определено на
база реален отчет на показанията на водомера. Стойността на потребената в имота
през процесния период топлинна енергия, включваща топлинна енергия /ТЕ/ за
отопление на имота, ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, според заключението на вещото лице Ж.възлиза на 1 409.02
лв. общо /главница/, като към фактурираната топлинна енергия на стойност 1 225.22
лв. е добавен изравнителен резултат от 183.80 лв., представляващ сума за доплащане
от абоната.
Предвид горното, при съобразяване на цитираното
експертно заключение, възприето от въззивния съд като обективно дадено, и при
зачитане на определения от експерта изравнителен резултат /определен без
отнасяне на суми за връщане към периоди извън процесния/, се налага извод, че
дължимите от ответницата на ищеца суми са правилно определени от
първоинстанционния съд.
Няма конкретни доводи в жалбата на ищеца,
нито са събрани по делото доказателства за дължимост на горницата над сумата 1 409.02
лв.- главница, определена в експертното заключение като стойност на доставена в
имота топлинна енергия /след изравняване/, до пълния предявен размер от 1 828.61
лв., поради което и за тази разлика искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване дължимостта на главнично вземане правилно е отхвърлен като недоказан
и неоснователен. Предвид акцесорния характер на вземането за лихви за забава,
искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД също правилно е отхвърлен в частта за
горницата над сумата 228.90 лв. до пълния предявен размер от 297.06 лв.
При това положение, с оглед неоснователността
на релевираните в жалбата на ищеца доводи постановеното от СРС решение като
правилно в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивното производство от
въззиваемата страна не са поискани, поради което и такива с настоящото решение
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 27.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 44226/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 64 състав, в
обжалваната част, в която предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу
С.Н.Ч. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени в частта
за горницата над сумата 1 409.02 лева- главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода 01.11.2012 г.- 30.04.2014 г. в имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул.„******, ап.8, с аб.№ 373764, до пълния
предявен размер от 1 828.61 лева /разлика от 419.59 лв./, и в частта за
горницата над сумата 228.90 лева- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.12.2012 г.- 22.07.2015 г., до пълния предявен размер от
297.06 лева /разлика от 68.16 лв./, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 45308/ 2015 г. на СРС, 64 състав, а също и в частта относно разноските.
Решението
по гр.д.№ 44226/ 2016 г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД- *** като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- *** в производството по
делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.