№ 18
гр. Луковит, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Административно наказателно дело № 20224320200145 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на Е. С. Е. от гр. Дулово
(жалбоподател), със съдебен адрес гр. С.,****,ул."И.Б."№*,адв.А.Б., срещу
Наказателно постановление №35-0000441/*****, издадено от директора на
Р.Д. „А.А.-гр.П. (РДАА – Плевен), с което на основание чл. 104, ал. 6, предл.
последно от Закона за автомобилните превози (ЗАП) му е наложена глоба в
размер на 1 500,00 лв. за нарушение на чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламент
(ЕС)№165/2014 .
С жалбата Е. възразява, че санкционната норма се отнася само за лица,
извършващи превоз за собствена сметка, а той е извършвал превоз за
работодателя си „Д.Т. – 77“ ЕООД, за когото е работел като шофьор. Именно
той, като превозвач, е имал задължение да осигури достатъчно на брой
тахографски листи. Признава, че към момента на спирането му за проверка
той е извършвал превоз по направление Исперих – София. Възразява, че не са
изложени признаци на нарушението, за което е санкциониран, както и срещу
липсващите мотиви в наказателното постановление относно приложимостта
на чл. 28 ЗАНН и настоява, ако съдът счете, че е извършил нарушение, то
същото да бъде оценено като маловажен случай.
1
Към жалбата си представя доказателства за наличието и последващото
прекратяване на трудово правоотношение.
В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се
явяват и не се представляват.
Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства – преписката на АНО, показанията на
свидетелите Д. П. И. (актосъставител) и И. Ц. М., и писмените доказателства,
представени с жалбата, намира за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят е работил за фирма „Д.Т.-77“ ЕООД по силата на
трудов договор на длъжност шофьор на товарен автомобил в периода
18.03.2022 г. – 03.05.2022 г.
На 27.04.2022 г. служители на Р.Д. „А.А."-П. – свидетелите И. М. и Д.
И., спрели за проверка товарен автомобил с рег. ****, с полуремарке, който
бил управляван от жалбоподателя Е. Е. и извършвал превоз на товари –
плочки по маршрут на движение гр. Исперих – гр. София.
В хода на проверката служителите установили служителите поискали да
проверят информацията, съхранявана от тахографа на товарния автомобил, но
не могли, защото същият бил без ролка с хартия, на която да се разпечата
електронният запис.
За това св. Д. И., в присъствието на другия служител св. И. М., съставил
срещу жалбоподателя процесния Акт за установяване на административно
нарушение №316056/27.04.2022 г., в който вписал горните обстоятелства – че
на 27.04.2022 г., в гр. Луковит, като водач на товарен автомобил марка Д. с
рег. ****, собственост на „Д.Т. – 77“ ЕООД, и ремарке към него с *****
извършва обществен превоз на товар – плочки, видно от товарителница (с
посочен №) по маршрут на движение Исперих – София, с пътен лист ******
г., като допуска следното нарушение: водачът извършва превоз с МПС,
оборудвано с дигитален тахограф, без да може да осигури при проверката
правилното изготвяне на данните от тахографа поради липса на хартия, с
което е нарушил чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламент (ЕС)№165/2014 г.
Актът е подписан от нарушителя без възражения, като получил и
препис от същия срещу разписка.
Освен липсата на хартия, чрез която да се разпечата информацията от
2
тахографа, било установено, че един от представените документи – пътен
лист №***** г., не отговаря на нормативните изисквания – в него не била
попълнена информацията, изискуема от образеца на Приложение №11 към
Наредба №33/1999 г. издадена от министъра на транспорта – липсвало време
на излизане от гаража; данни за самоличността и подпис на медицинското
лице. За това нарушение срещу Е. бил съставен отделен акт за установяване
на административно нарушение.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено на ***** от
директора на РД „АА“ – Плевен, който е възприел фактическата обстановка
от акта – че Е. Е. извършва обществен превоз на товари с МПС, което е
оборудвано с дигитален тахограф, без да може да осигури при проверка
разпечатка на данните, поради липса на хартия. Наказващият орган също е
приел, че с това си поведение Е. е нарушил чл. 33, § 1, изр. 3 от Регламент
(ЕС) №165/2014 г. и на основание чл. 104, ал. 6 от Закона за автомобилните
превози му е наложил глоба от 1500,00 лв.
Фактическата обстановка не се оспорва от нарушителя, а и същата
непротиворечиво се установява от писмените доказателства, кореспондиращи
с показанията на служителите на контролния орган, разпитани като свидетели
под страх от наказателна отговорност.
Правни изводи:
Съдът служебно извърши проверка за законосъобразност на
производството по установяване на нарушенията и по издаване на
наказателното постановление, при което установи, че са спазени всички
процесуални изисквания и няма основания за опорочаване на съставения
АУАН и издаденото въз основа на същия НП. Спазени сроковете за
установяване на нарушението и за издаване на НП.
Съдът се увери в компетентността на актосъставителя и на наказващия
орган, произтичаща от чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от Закона за автомобилните
превози и представената Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Спазени са и
изискванията за пълнота и яснота както на акта, така и на наказателното
постановление. В обобщение производството е протекло при спазване на
императивните изисквания, поставени от ЗАНН, към които препраща нормата
на чл. 92, ал. 3 от Закона за автомобилните превози.
3
Неоснователно е оплакването, че в наказателното постановление не са
посочени юридическите факти, въз основа на които се ангажира
отговорността на жалбоподателя. Очертан е конкретен фактически състав –
водач на МПС, оборудвано с дигитален тахограф, с което се извършва
обществен превоз, не може да предостави разпечатка, поради липса на хартия.
Въпреки наличието на факти, неправилно е приложен материалният
закон и съображенията за това са следните:
Неправилно установените факти са квалифицирани като нарушение на
чл. 33, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Цялата разпоредбата на чл. 33 от Регламента, озаглавена „ Отговорност
на транспортните предприятия“ предвижда задължения за предприятията –
търговците, в конкретния случай адресат на тези задължения би бил
превозвача „Д.Т.-77“ ЕООД, а не жалбоподателя.
Неоснователна обаче е защитната позиция на Е. Е., че отговорността за
разпечатването на данните от дигиталния тахограф е изцяло и само
задължение на превозвача.
В чл. 78, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози е предвидено
изрично, че водачите, извършващи превози, са длъжни да спазват Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт.
В член 36, т. 2 от Регламента, озаглавен „ Записи, извършвани от
водача“ изрично е предвидено, че когато водачът управлява превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: (наред с
другото) и всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия.
Безспорно е, че жалбоподателят Е., в качеството си на водач на товарен
автомобил, извършващ обществен превоз, не е могъл да представи
информацията, записана в дигиталния тахограф поради липсата на хартия.
В случая е налице усложнена правна конструкция, произтичаща от
взаимодействието между правото на Европейския съюз и националното
право.
Задължението на водача да осигури възможност при проверка да се
4
разпечата информацията от тахографа произтича пряко от Регламента, който
има непосредствено действие на територията на целия Съюз.
Санкционирането (наказването) за нарушения на регламента, съгласно
чл. 41 от същия, е оставено в компетентността на държавите-членки, които
трябва да установят такава система от санкции за нарушенията на регламента,
както и да предприемат необходими мерки, за да гарантират тяхното
прилагане. Съюзното право поставя изрично изискване санкциите да са
ефективни, пропорционални, възпиращи и недискриминационни.
Националната санкционна норма е тази на чл. 93в, ал. 3 от Закона за
автомобилните превози: „Водач, който при проверка от контролните органи
не представи разпечатки, поради липса на хартия, се наказва с глоба 100
лв.“.
Санкционната норма, на която се е позовал наказващия орган е напълно
неотносима, защото чл. 104, ал. 6 от Закона за автомобилните превози гласи:
„На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена
сметка, които не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски
листа и/или тахографските листа не са от одобрен тип, се налага имуществена
санкция 1500 лв.“
Очевидно е, че субект на отговорност може да бъде превозвач или лице,
извършващо превоз за собствена сметка, а жалбоподателят не отговаря на
нито едно от тези субективни изисквания, защото той има качеството на
водач, нает по трудов договор от превозвача. Неотносими са и обективните
условия за ангажиране на отговорност, тъй като те касаят аналоговите
тахографи, за чиято отчетност са необходими тахографски листи, а не хартия,
на която да се прави разпечатка от дигиталните тахографи, с какъвто в случая
е оборудван управлявания от Е. товарен автомобил.
За това, че „Д.Т. – 77“ ЕООД не е осигурил достатъчно хартия на водача
Е., за да може той от своя страна при проверка да предостави на контролните
органи изискуемата информация, е предвидена отделна отговорност в чл. 104,
ал. 11 от Закона за автомобилните превози, съгласно който на превозвач,
който не осигури на водачите достатъчно количество налична хартия за
разпечатки, се налага имуществена санкция 1000 лв.
Отговорността на превозвача и тази на водача не се конкурират, а
представляват този комплекс от мерки, който именно може да осигури
5
ефективно приложение на Съюзното право, поставен като изискване към
държавите-членки. Условието за справедливост също е спазено – размерът на
глобата за водача (100,00 лв.) е 10 пъти по-ниска от имуществената санкция
за същото, предвидена за превозвача (1000,00 лв.).
Високата степен на обществена значимост, а едновременно с това и на
завишена обществена опасност, които характеризират превозите на товари,
са в основата на строгата и детайлна правна уредба на отчетността на
времето при превозите, създаваща координирани и комплексни задължения за
всички основни професионални участници.
След като съдът се увери, че нарушението е извършено, но неправилно е
приложена санкционната норма, в рамките на правомощията си по чл. 63, ал.
2, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), съдът
следва да измени обжалваното наказателно постановление.
В случая е налице специалното основание за изменение, предвидено в
чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, защото се налага да се приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
Правилната санкционна норма на чл. 93в, ал. 3 от Закона за
автомобилните превози предвижда наказание глоба от 100 лв., която е
очевидно по-леко наказание от наложеното от 1500,00 лв.
Спазва се условието да няма съществено изменение на
обстоятелствената част на нарушението, доколкото в случая обстоятелствата
са напълно идентични с тези, описани в АУАН и в наказателното
постановление. Съществените юридически факти, пораждащи отговорността
на Е. Е. са това, че той има качеството на водач на товарен автомобил, който е
бил оборудван с дигитален тахограф, и в хода на проверката не е представил
разпечатка от същия, поради липса на хартия.
Това правомощие на решаващия съд е в съответствие и със
задължителната сила на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по
Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на колегиите във Върховния
административен, постановено преди влизане в сила на измененията в ЗАНН,
предвиждащи изрично тази възможност.
Глобата, предвидена за това нарушение, е в абсюлютен размер от 100 лв.
и не се налага да се обсъжда индивидуализация на отговорността, съгласно
6
предвиденото в чл. 27 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че случаят е маловажен по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Освен невъзможността да се провери записът от дигиталния
тахограф, съпътстващата документация – пътния лист, също е бил нередовен,
тъй като не е бил попълнен задължителния му реквизит - началния час на
излизане на товарния автомобил от гаража. По този начин, чрез бездействие
на водача и на превозвача, няма нито един източник за началния момент,
когато е започнал товарния курс. Надлежността и достоверността на тази
информация е гаранция за осигуряване на сигурността при движение по
пътищата на товарни автомобили, която цели да намали рисковете от
преумора на водачите, което създава обща опасност за движението.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000441/17.05.2022 г.,
издадено от директора на Р.Д. „А.А.-гр.П., с което на Е. С. Е. с ЕГН
********** от гр. Д.,ул."Р."№**, му е наложена глоба на основание чл. 104,
ал. 6 от Закона за автомобилните превози в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лв. за това, че на 27.04.2022 г. в гр. Луковит е извършвал
обществен превоз на товари с МПС, което е оборудвано с дигитален
тахограф, без да може да осигури при проверка разпечатка на данните, поради
липса на хартия, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100,00 (сто) лв. и
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното като нарушение по чл. 93в, ал. 3 от
Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Ловеч, в
14-дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7