№ 3784
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110113958 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу С. С. С. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата
дължи на ищеца сумата от 640.14 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб. № ********* за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 113.43 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 27.05.2022 г., сумата от 31.95 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 5.92 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 01.07.2019 г. до 27.05.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 30594/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. С. С. е депозирал отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Оспорва ответникът да е ползвал топлинна енергия, тъй като нямало
1
радиатори и крановете за топла вода били прекъснати. Посочва, че
ответникът не бил поставен в забава, поради което претенцията за лихва била
неоснователна. Прави възражение за погасяване по давност на процесните
вземания. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 12.09.2002 г., сключен между Фирма
и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е
договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 22 от 08.12.2006 г., том III, рег. № 7636, дело № 422/2006 г. се установява,
че Е. С.а С.а дарява на С. С. С. следния свой собствен недвижим имот, а
именно апартамент № 17, находящ се в **************. В нотариалния акт е
посочено, че върху дарявания имот имало запазено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на М. С.а С.а, съгласно нотариален акт №
193, том LLIX, дело № 21690/96 г. Представена е декларация за отказ от
вещно право на ползване с нотариално удостоверяване на подписа от
27.10.2015 г., вписана в Служба по вписванията, съгласно който М. С.а С.а се
отказва от правото си на ползване, което си била запазила с нотариален акт №
2
193, том LLIX, дело № 21690/96 г., върху следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 17, находящ се в /административен адрес/ разглеждания случай
от представените по делото доказателства се установява, че ответникът през
процесния период е имал качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно притежаваното от него право на
собственост. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не
го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия
и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата на притежаваните от него права върху собствеността. По силата на
закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното
неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на
облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
отоплителните тела били демонтирани, поради което за процесния период
нямало изчислена ТЕ за отопление за имот. Съгласно заключението за
процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. Вещото лице посочва,
че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по
формулата на база пълна отопляема кубатура 211 куб. м. През процесния
период имало 1 брой водомер за топла вода. Съгласно заключението
водомера бил отчетен, като отчетните формуляри били с подпис на
потребител, като за процесния период нямало начислена ТЕ за БГВ. Вещото
лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че
общия размер на дължимата суми за сградна инсталация през процесния
период възлиза на 640.14 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал
през метрологична проверка през две годишен период и при проверките не
били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за
дялово разпределени възлиза на 31.95 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
3
Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви
възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме
съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид
изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за
топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 640.14 лв., в който именно в този размер следва да се уважат
предявените искове.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 113.43 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, поради което искът следва да се уважи в пълен размер.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение за част от процесния период от 01.07.2018 г. до
24.09.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи
условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия. Източник на процесните вземания е продажбата на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за
услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
4
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 51.97 лв., поради което
претенцията се явява основателна. Действително след като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация
би изпаднал в забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2
от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответницата за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 5.92 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
5
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия. В случая с оглед разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 от ГПК искът се смята предявен на 08.06.2022 г. и при прилагане на
изложените по-горе принципи част няма погасени по давност задължения за
главница, като няма погасени по давност и вземания за законна лихва.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. на стойност 1.28
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 30.67 лв., за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозит за
вещо лице, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 792.72 лв. На основани чл. 78, ал. 3 от
ГПК ответникът има право на разноски, като страната претендира сумата от
600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, като с
оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди сумата от 5.45 лв.
По отношение на претенцията за разноски на ответника в заповедното
производство настоящият състав намира, че заповедното производство е
уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.
Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното
адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004
г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към
казуса редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение /в приложимата й
редакция/ в размер на по 50 лева за длъжника. С оглед изхода на спора на
ответника следва да се присъди сумата от 0.45 лв.
6
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ФИрма,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу С. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/,
чрез адв. Д. Д., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. С. С. дължи на „ФИрма сумата от
640.14 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /административен адрес/, аб. №
********* за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 113.43
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 27.05.2022
г., сумата от 30.67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 30594/2022 г. по описа
на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за дялово
разпределение над уважения размер от 30.67 лв., до пълния претендиран
размер от 31.95 лв., ведно със законна лихва за период от 08.06.2022 г. до
изплащане на вземането, за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., както и
иска за сумата от 5.92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 27.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Д. Д., да заплати на „ФИрма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 792.72 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „ФИрма, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на С. С. С., ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Д. Д., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 5.90 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7