№ 306
гр. Благоевград, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Моника Христова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500177 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена чрез
пълномощника на „Диана-7“, ООД против решение № 905945/15.12.2021 г.,
постановено по гр. № 1890 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че решението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на
всички събрани доказателства, както и неправилното възприемане на
определени факти и доказателства. Подробни съображения са изложени в
жалбата, въз основа на които моли решението да се отмени и иска се
отхвърли поради прихващане.
Въззиваемият депозира отговор по въззивната жалба, с който оспорва
доводите в жалбата. Счита решението на РС за законосъобразно и моли да се
потвърди.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок.
С атакуваното решение РС по предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
1
е признал за установено в отношенията между страните, че „Диана 7“, ООД
дължи на „Атинапак“, ЕООД сумата от 17 171,60 лв., представляваща
неплатена част от цена по сключен помежду им договор за доставка на
оборудване. Постановеното решение е валидно и допустимо.
За преценка на доводите в жалбата, въз основа на събраните
доказателства, тезите на страните и закона, БлОС счита следното от
фактическа и правна страна:
Видно е, че страните са сключили договор за доставка на оборудване -
ищецът - „Атинапак“, ЕООД в качеството на продавач, а ответникът -
„Диана 7“, ООД в качеството на купувач, според съдържанието, на който
договор купувачът купува технологично и хигиенно оборудване за цех за
преработка на плодове, наричано в договора за краткост оборудване за цена
от 73 164, 15 евро, с левова равностойност 143 096.64 лв. без ДДС съотв. с
ДДС 171 715,97 лв. – вж.чл. 1 от р.I и чл. 5 от р. III на договора.
В р.III, чл. 7 е уговорен следния график за плащане на цената на
оборудването: а/първо плащане – авансово при подписване на договора в
размер на 50 % с включено ДДС или 85 857,98 лв.; b/ второ плащане – 40 %
от стойността на оборудването преди готовност за експедицията му, при
подадена информация от изпълнителя, като стойността на второто плащане е
в размер на 68 689,39 лв. и c/ трето плащане 10% - платимо до 5 календарни
дни след разписване на протокол за приемане на оборудването, като
стойността му е в размер на 17 171,60 лв.
Страните не спорят, че са сключили договора, както и че „Диана 7“,
ЕООД е извършила първите две плащания по издадените от ищеца фактури,
а именно: по фактура **********/17.12.2018 г. на сумата от 50 000 лв. и по
фактура № **********/29.3.2019 г. на сумата от 35 857, 98 лв. или общо 85
857,98 лв. за първото плащане и фактура № **********/30.10.2019 г. на
сумата от 68 686,39 лв. за второто плащане.
Страните не спорят и че на 7.5.2020 г. оборудването е доставено на
ответника, за което са подписали приемо предавателен протокол от същата
дата, представен по делото.
Ответникът не оспорва, че не е платил сумата по третото плащане, но
изразява становище, че не я дължи, тъй като я прихваща със сумата за
неустойка, която ищецът му дължи за забавеното изпълнение, уговорена с чл.
2
15 от р.VI на договора. Според чл. 15 от р.VI в случай на забава в
изпълнението на доставката на оборудването повече от един месец /30 дни/
продавачът дължи обезщетение в размер на 0.5% от стойността на
ненавременно доставеното количество за всеки започнал ден след
едномесечното закъснение от определената дата на доставка, но не повече от
20% от сумата за ненавременно доставеното оборудване.
„Диана 7“, ООД сочи, че оборудването й е доставено на 7.5.2020 г.,
вместо до 1.8.2019 г., когато изтича уговорения в чл. 9, б. „а“ от договора 120
дневен срок, считано от 1.4.2019 г. – датата на извършеното плащане на
цялата уговорена в чл. 7 б. „а“ от договора като авансово плащане на сумата
за първо плащане. С чл. 9 б. „а“ продавачът се е задължил да достави и
монтира оборудването, в срок до 120 работни дни от деня на заплащане на
авансовото плащане по настоящия договор.
Според БлОС уговорения срок за изпълнение не изтича, както сочи
ответникът на 31.7.2019 г. и съотв. от 1.8.2019 г. ищецът не е изпаднал в
забава, предвид уговореното досежно срока за изпълнение в дни, които са
уговорени да са работни, с което ответникът не се е съобразил. Ето защо
според БлОС при съобразяване на уговорката за срок за изпълнение от 120
работни дни, следва, че те са изтекли на 24. 9.2019 г., считано от 01.04.2019 г.
след приспадане на почивните дни и официалните празници.
Видно е, че с чл. 15 от договора страните са уговорили
обезщетение/неустойка в случай на забава в изпълнението на доставка на
оборудването повече от един месец /30 дни/ Следователно от 25.10 2019 г.
„Атинапак“, ЕООД е в забава.
В нарочна молба по повод възражението на ответника за прихващане
„Атинапак“, ЕООД посочва единствено и само, че вина за забавеното
изпълнение има купувача „Диана 7“, ЕООД, тъй като сградата, в която е
следвало да се монтира оборудването не е била готова, както и че „Диана 7“,
ЕООД не е изпълнила поетото задължение с чл. 11, б. „е“ от договора – да
осигури на мястото за монтаж необходимото: електрическо напрежение,
сгъстен въздух, подемни транспортни средства и други необходими условия
за нормалната работа на оборудването.
Видно е, че ответното дружество в отговора на исковата молба се е
позовало и на неизпълненото от ищеца „Атинапак“, ЕООД задължение да го
3
уведоми писмено за готовността да транспортира оборудването, вменено му с
уговореното в чл. 7, б. „b“ и чл. 11, б. „b“ от договора, от извършването на
което писмено уведомление започва да тече срока от 5 работни дни за „Диана
7“, ЕООД да извърши второто плащане, договорено в чл. 7, б. „b“.
По делото „Антипак“ ЕООД не доказва да е изпращал писмено
уведомление до купувача за готовността му като продавач да транспортира
оборудването, но позовавайки се на стореното от ответника/купувач второ
плащане на 7.10.2019 г., сочи, че такова уведомяване е извършил, предвид
уговорянето на второто плащане именно след писмено уведомление.
Според БлОС уведомление за готовност за транспортиране на
оборудването „Атинапак“, ЕООД не е сторил, защото той е нямал тази
готовност. Това е видно от представените от самото дружество, изходящи,
подписани от него писмени документи, а именно декларация за съответствие,
декларация за ново оборудване и декларация за произход, в които
„Атинапак“, ЕООД декларира „на собствена отговорност“, че описаните в тях
продукти, които се включват в процесното оборудване, доставено на
ответника, са произведени от „Атинапак“, ЕООД, че са нови и изработени в
съответствие с поставените изисквания в запитването и че отговарят на
изискванията на Европейски директиви: Machinery directive 2006/42 EC и Lov
Voltag Directive 2014/35/EU – предвид че и в трите декларации се сочи от
„Атинапак“, ЕООД за дата на изпълнение 12.3.2020 г.
Следователно не е логично при така посочената от „Атинапак“ ЕООД за
дата на изпълнение на процесното оборудване 12.3.2020 г. да се счете, че
дружеството е имало възможност да го транспортира няколко месеца по
рано, през есента на 2019 г.
Това прави нелогично и приетото от РС за неизпълнено задължение от
купувача по чл. 11, б. „d“ от договора да посочи в писмена форма във
формуляр 1 точното място за доставка и монтаж на оборудването в България
в срока на второто плащане, обусловено от и при получаване на писмено
уведомление от продавача за готовността му да транспортира оборудването,
каквото купувачът не е получил.
Освен това БлОС счита, че обсъждането от първоинстанционния съд в
решението си на чл. 11, б. „d“ от договора по отношение задължението на
4
купувача да посочи в писмена форма във формуляр 1 точното място за
доставка и монтаж на оборудването в България за недопустимо, тъй като е
извън очертания от страните предмет на делото, предвид че нито една от тях
не се е позовала на неизпълнението му в хода на делото пред РС, при
съобразяване на чл.147, т. 1 от ГПК за възможността до приключване на
съдебното дирене да се твърдят нови обстоятелства, само ако страната не е
могла да ги узнае и посочи своевременно. Доводи по отношение
изпълнението на чл. 11, б. „d“ от договора е направено от ищеца едва в
представена след последното с.з. писмена защита. Ищецът не е твърдял в
исковата молба, нито в проведените с.з. пред РС, че не е знаел къде да
достави и монтира оборудването, а посочва за причина за немонтирането му
в срок единствено и само неизграждане от ответника на сградата, в която то е
следвало да се монтира и неосигуряване на необходимите условия за монтажа
му като ток, сгъстен въдух и др., уговорено в чл. 11, б. е“ от договора. Ето
защо след като нито една от страните пред първоинстанционния съд - РС-
Благоевград, не се е позовала според процесуалните правила на
неизпълненото задължение по чл. 11, б. d от договора, то обсъждането му от
РС в решението е недопустимо.
Именно поради посочената от „Атинапак“, ЕООД в упоменатите три
декларации за дата на изпълнение на оборудването 12.3.2020 г. съдът не дава
вяра на свидетелските показания на св. Ст. А., сочещи за готовност на
„Атинапак“, ЕООД за транспорт на оборудването през есента на 2019 г. Освен
това е недопустимо съгл. чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК страната да оборва с
гласни доказателства съдържанието на изходящи от самата нея частни
документи.
Съществуването на изтъкнатите от ищеца причини се опровергава от
събраните по делото доказателства, макар те да се без значение, предвид
недоказването му, че като продавач е бил в готовност да достави
оборудването на купувача през есента на 2019 г., нито че за тази си готовност
е уведомил писмено ответника. Видно от представената строителна
документация и показанията на св. К. и св.Х., че сградата, в която е следвало
да се монтира процесното оборудване, през есента на 2019 г. е била изградена
и същата е била снабдена с ток, за което е сключен с ЧЕЗ Електо България,
представен по делото договор за продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност от 22.4.2019 г. и допълнително
5
споразумение към него от следващия ден – 23.4.2019 г. по отношение на
новопостроения обект. Затова е без значение, че към момента трафопоста не е
присъединен към сградата, че същата няма акт 16, тъй като предвид
монтираното оборудване през май, 2020 г., очевидно, че те не са пречки за
монтирането му. Св. Х. пояснява, че на обекта е имало трифазен ток от т.н.
„времянка“ временно табло, който са ползвали и при монтажа на
оборудването, както и че това табло е ползвано и при извършване на самото
строителство на сградата, тъй като построяването й без ток е невъзможно.
Предвид изложените факти, които БлОС приема за установени при
съобразяване основателността на доводите в жалбата за неправилен анализ в
нарушение на процесуалните правила на събраните доказателства, респ.
необсъждане на всички събрани в тяхното логично единство и цялост,
въззивният съд счита предявения иск за неоснователен.
Възражението в жалбата, че договорът между страните е за
изработка, а не както е приел РС за покупко-продажба, е несъстоятелно.
Изхождайки от предмета на спора, визиран в р. 1 и правата и
задълженията по него очевидно е, че между страните е сключен договор за
продажба на оборудването, като продавачът е поел задълженията да го
достави и монтира. Това не изключва страните да са се споразумяли
ищецът/продавач и да изработи оборудването, за продажбата на което са
сключили процесния договор, за каквато договорка за изработване следва от
ангажираните и от двете страни доказателства, но с която нито една от
страните не обосновава тезата си.
Ето защо БлОС счита дадената квалификация от РС за
законосъобразна, съответстваща на въведените от страните факти и
обстоятелства, очертаващи предмета на делото.
Станите не спорят, че са сключили договор за продажба по чл. 327, ал. 1
във вр. с чл. 326, ал. 1 ТЗ в изпълнение на който ищецът като продавач е
продал за уговорената цена оборудването, което е доставил на ответника,
който като купувач не е изпълнил задължението си да плати остатъка от
продажбената цена в размер на 17 171, 60 лв., според уговореното.
Направеното възражение от купувача за прихващане със
договорената неустойка в чл. 15 от договора е основателно.
Според чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
6
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват. В случая се установи, че продавачът е в забава,
тъй като не е изпълнил задължението в уговорените за целта 120 работни
дни,изтекли на 24.9.2019 г., като не го е изпълнил и във визираните в чл. 15 от
договора 30 дни, изтичащи на 25.10.2019 г. От следващия ден 26.10.2019 г.
продавачът „Атинапак“, ЕООД е в забава, за която е уговорена неустойка по
0.5 % на ден от стойността на недоставеното оборудване. И тъй като цената
на това оборудване е 171 715,97 лв., то неустойката на ден възлиза на 858 лв.
Уговорен е и максимален праг, според който неустойката не може да
надвишава 20 процента от стойността на оборудването или не може да
надвишава 34 343,19 лв. Такъв е размерът на неустойката при забава от 40
дни, през които по делото се установява, че забавата е налице, считано от
25.10.2019 г., откогато ищецът е в забава; 40-те дни изтичат на 4.12.2019 г.,
през който период оборудването не е монтирано. Сумите са посочени от
експерта при изслушването му от РС в с.з. Следователно възражението за
прихващане се явява основателно. Налице са предпоставките на чл. 103, ал. 1
от ЗЗД, според който когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от
тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Предвид чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, че двете насрещни вземания
се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня , в който
прихващането е могло да се извърши, означава, че вземането на ищеца,
предмет на делото /за 17 171, 60 лв./ е погасено изцяло от вземането на
ответника спрямо ищеца за неустойка в по-голям размер /за 34 343,19 лв./, за
което прихващане ответникът е направил изявление. Затова иска за
претендираната сума от 17 171, 60 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Не се установи, за което се изложиха по горе в настоящия акт
забавата на продавача да е по причина неизпълнени задължения от страна на
купувача за съдействие, преценката за осъществяването на което съдействие е
логично да се извърши в случай на доказано от продавача точно изпълнено от
него на поето с договора задължение за писмено уведомление на купувача за
готовността да транспортира оборудването, каквото той не доказа, а и
представените и изходящи от самия него писмени доказателства
опровергават.
Ето защо атакуваното решение следва да се отмени и иска да се
7
отхвърли.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя, който е бил ответник пред
РС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноските, които е направил
пред РС и които възлизат на 1 250 лв. /1 100 адв. възнаграждение и 150 лв. за
вещо лице/. Пред настоящата инстанция жалбоподателят не е направил
искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 905945/15.12.2021 г., постановено по гр.д. 1890 по
описа за 2020 г. на РС-Благоевград и вместо него постановява:
Отхвърля предявения от „Атинапак“, ЕООД, с ЕИК ********* иск за
признаване съществуването на дължимо негово парично вземане от
ответника „Диана 7“, ООД, с ЕИК ********* за сумата от 17 171, 60 лв.,
представляваща неплатена част от цена по договор за доставка на оборудване,
за която е издадена фактура № 50000000269/08.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 9.7.2020 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 5605/10.7.2020 г., по ч.гр.д. № 1140/2020 г. по описа на РС-
Благоевград - като неоснователен поради погасяването на претендираното
вземане чрез прихващане със сумата за неустойка по чл. 15 от същия договор
за доставка на оборудване, дължима от „Атинапак“, ЕООД, с ЕИК *********
на „Диана 7“, ООД, с ЕИК *********.
Осъжда „Атинапак“, ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на „Диана 7“,
ООД, с ЕИК *********, направените разноски пред РС в размер на 1 250 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8