Решение по дело №12184/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3859
Дата: 16 декември 2022 г. (в сила от 16 декември 2022 г.)
Съдия: Цветанка Бенина
Дело: 20221100512184
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3859
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева

Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20221100512184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК .
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението – А.-ГД“ЕООД срещу
включеното адвокатско възнаграждение като част от разноските в поканите за
доброволно изпълнение – 2 броя по изп.д.№ 20227810400557 г. по описа на ЧСИ – Г.Д.
с рег. № 781 на КЧСИ и район на действие СГС, връчени на длъжника на 29.08.2022 г.
Излагат се доводи за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1450 лв., с оглед извършените правни и фактически
действия по изпълнителното дело, а именно подаването на молбата за образуването и
молба за присъединяване на още един изпълнителен лист с подлежащо на изпълнение
вземане. Сочи се, че начисляването на разноски в размер на 1000 лв. за производството
по първоначално подадените 2 броя изпълнителни листа и 450 лв. за производството
по последващо присъединения изпълнителен лист не съответства на действително
дължимите такива, като претендирането им е акт на злоупотреба с право по смисъла на
чл. 3 ГПК. В тази връзка излага, че взискателят е разполагал и с трите изпълнителни
листа към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, като е
имал възможност да ги приложи едновременно. Моли така определеният размер на
разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален от 1450 лв. на 200 лв.
Претендира разноски за производството.
По делото е постъпило възражение от взискателя, съобразно предоставената му
възможност за това, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. В тази
връзка сочи, че извършените от процесуалния му представител действия се изразяват в
подаване на молба за образуване на изпълнително с искане за налагането на запори на
парични вземания на длъжника, като впоследствие е направено и искане за
присъединяване на друго вземане по последващо представен изпълнителен лист, в
което е посочен същият способ на изпълнение. С оглед липсата на доброволно
плащане в срока за това, се налагало извършването на други допълнителни действия по
1
изпълнението, което обосновава дължимостта на адвокатско възнаграждение, освен за
образуване на производството, така и за воденето на изпълнителното дело, като
претендираният такъв е в минимален размер, съобразно приложимата Наредба №
1/2004 г. Поради това счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде
оставена без уважение.
В мотивите си по реда на чл. 463, ал. 3 ГПК ЧСИ Г. Д. излага такива за
допустимост, но неоснователност на жалбата. В тази връзка сочи, че определеният
размер на адвокатското възнаграждение е съобразно минимума в Наредба № 1/2004 г.
МРАВ, като се дължи такова за образуване на изпълнителното – в размер на 200 лв.,
както и за последващо извършените действия по водене на изпълнителното дело,
определено съобразно размера на подлежащото на принудително събиране вземане,
като по първия изпълнителен лист се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
922.22 лв. /при претендиран по-малък размер от 800 лв./, а по втория изпълнителен
лист се дължи такова в размер на 449.84 лв. /при претендиран такъв малко над
минимума – от 450 лв. Сочи, че с оглед липсата на доброволно изпълнение в срока, се
наложило извършването на други допълнителни действия по изпълнението, за които се
дължи хонорар за осъщественото процесуално представителство.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от правоимащ правен
субект срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в
законоустановения за това срок.
Съдебният състав, след като обсъди материалите по приложеното изпълнително
дело и изложеното в становищата на участниците в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По постъпила молба вх. № 09664/19.07.2022 г. от „М.Т.“ООД е образувано изп.д.
№ 20227810400557 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ срещу длъжника „А.-
ГД“ЕООД за събиране на вземанията по 2 броя приложени изпълнителни листове с
дати на издаването им – 14.07.2022 г. и 15.07.2022 г., а именно в размер на сумата от
13 516.08 лв. – главница за неплатена продажна цена за стенни термопанели, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 12.10.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и в размер на сумата от 18 176.40 лв. – част от дължима сума по фактура №
**********/16.11.2017 г. – незаплатена продажна цена за термопанели, ведно със
законната лихва, считано от 12.10.2018г. до окончателното й изплащане, като е
посочен способ за изпълнение – налагането на запор върху сумите, предмет на
обезпечителния запор по образувани пред съдебния изпълнител изп.д.№ 236/2020 г. и
изп.д.№ 807/2020 г.
С молба с вх. № 09706/20.07.2022 г., депозира в деня, следващ датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, е заявено искане от
взискателя „М.Т.“ООД за присъединяване на вземане по трети изпълнителен лист – с
дата на издаването му – 27.06.2022 г.
Към всяка от молбите е приложен и договор за правна защита и съдействие, в
които е договорено адвокатско възнаграждение, съответно в размер на сумата от 1000
лв. /с посочено основание – по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за сумата от 200 лв. и
по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за сумата от 800 лв./, както и в размер на сумата
от 450 лв. / с посочено основание – по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г./.
До длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
08162/20.07.2022 г., която му е била връчена на 29.08.2022г.
На същата дата – 20.07.2022 г. са изпратени запорни съобщения до Уникредит
Булбанк АД и до Банка ДСК АД за налагането на запор върху вземания на длъжника.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 08.09.2022г. е заявен отказ по искане
2
на длъжника да бъде намален размера на възприетия за дължим размер на разноските
за адвокатско възнаграждение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са
налице процесуални усложнения по отношение на страните или движението по
процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни
способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Следователно съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, приложима
към конкретния случай, за образуването на изпълнителното дело минималното
възнаграждение е 200 лева.
Според настоящият съдебен състав, обаче, същото в случая не се дължи
кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, каквото е приел ЧСИ Д.. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., според която за водене на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 не намира приложение, тъй
като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене
на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. Нещо
повече, към момента на депозиране на жалбата предмет на разглеждане в
производството, не е бил изтекъл и срокът за доброволно изпълнение – 2-седмичен
такъв, в приложение нормата на чл. 428, ал. 1 ГПК, предвид датата на получаването й –
29.08.2022 г. и датата на подаване на жалбата – 07.09.2022 г., в който срок хипотетично
е възможно длъжникът да изпълни, поради което извършването на допълнителни
действия в хода на принудителното изпълнение да се окаже ненужно. Съгласно
разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си за образуване на изпълнително дело
взискателят е длъжен да посочи и начина на изпълнението, поради което посоченият в
същата такъв чрез налагането на запор върху вземания на длъжника, се явява част от
изискванията за редовност на молбата, а не представлява отделно действие по
изпълнението при активност на взискателя.
Предвид така възприетото по-горе в мотивите, не се установява да е налице
основанието по чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ, за начисляване на
адвокатско възнаграждение в допълнителен размер за последващо извършени действия
по изпълнението. Недължимо платените разноски не подлежат на възстановяване на
страната в приложение разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.
Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лв., дължима за осъщественото процесуално
представителство за извършените действия от името на взискателя за образуване на
изпълнителното дело.
По изложените съображения, съдът приема, че дължимите от „А.-ГД“ ЕООД
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента
на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв. Поради това, обжалваният
отказ на ЧСИ Г.Д., обективиран в разпореждане от 08.09.2022 г. да намали приетите по
изп. д. № 20227810400557 разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в полза на взискателя, следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до
пълния начислен размер от 1450 лв.
3
Безспорно е, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е била определена съобразно размера
на подлежащото на изпълнение вземане, в което освен сумата по изпълнителните
листове е включено и дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на взискателя, поради което същата следва да бъде
редуцирана до размера от 2133.55 лв., без включен ДДС, като постановлението на
съдебния изпълнител в тази част бъде отменено. В този размер таксата е определена на
основание т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ при материален интерес на подлежащите на
принудително събиране вземания над 10 000 лв. – а именно, възлизащи в размер общо
на 31 692.48 лв., към която сума са добавени разноските за адвокатско възнаграждение,
които съдебният състав прие за дължими в полза на взискателя от 200 лв.

По разноските в настоящото производство:
Въпреки изхода на спора и наличието на предпоставките на чл. 78, ал. ГПК, в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство, доколкото същото има характер на такова по реда на чл. 248 ГПК, за
което съгласно константната съдебна практика не следва да бъдат присъждани
самостоятелно разноски. Производството по искане за изменение на съответния акт в
частта за разноските се явява част от друго /исково; изпълнително/ производство,
разноските за което се определят с краен акт на оправомощения за това орган.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.09.2022 г. по изпълнително дело № 20227810400557 по
описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, в частта, с която в тежест на длъжника „А.-
ГД“ ЕООД, ЕИК ****, са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
над 200 лева до 1450 лева и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 2133.55
лв., без включен ДДС.


Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4