№ 75
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600996 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Б. Ц. Ц., подадено чрез процесуалния му представител-
адв. В. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 18821/2019 г. на
СРС и отмяна на постановената по него присъда от 07.06.2021г., частично изменена с
Решение от 19.07.2022г. по ВНОХД № 4381/21г. по описа на СГС.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Сочи се, че от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал не
се установява по несъмнен начин авторството на престъплението, доколкото присъдата
почивала само на косвени доказателства. Отправен е упрек към двете инстанции по фактите,
че са допуснали нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви,
като в тази връзка се поддържа, че първият съд е приел фактическа обстановка, базирана на
необективен анализ и при наличие на противоречиви доказателства, респективно в мотивите
на съда не бил даден отговор на нито едно от възраженията на защитата. Изтъква се, че и
решението на въззивната инстанция не отговаря на стандартите заложени в чл. 339, ал.2 от
НПК, тъй като е твърде схематично, като и в него не е даден отговор на поддържаните във
въззивната жалба възражения касаещи анализа на обясненията на подсъдимото лице и
свидетелските показания на Д., Н., Н.а и В..
1
Не на последно място, защитата намира наложеното на подзащитния му наказание за явно
несправедливо, доколкото не била съобразена продължителността на воденото наказателно
производство, данните за личността на подсъдимия и индивидуалните характеристики на
извършеното престъпно посегателство.
С оглед горното се настоява за възобновяване на наказателното производство, като се
поддържа искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда с връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Б. Ц., редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител- адв. К.. От същият е постъпила молба,
в която заявява, че поради липса на контакт с подзащитния му не може да изпълнява
задълженията си и да го представлява в настоящото производство, поради което се отказва
от защитата му по независещи от него причини.
Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на
искането, като счита, че липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена
някоя от предпоставките по чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното
производство. Поддържа, че фактическата обстановка, въз основа на която СРС и СГС са
изградили правните си изводи съответства на събраните доказателства. Изводът за
авторството на деянието е изграден не само на базата на показанията на пострадалата Ж.-П.,
а и на показанията на свидетеля Е., както и на резултатите от извършените от двамата
разпознавания, при които категорично са посочили подсъдимия Ц. като извършител на
деянието. Намира за неоснователни твърденията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липсата на мотиви, както и нарушаване на
процесуалните права на Ц.. В действителност по делото са били събрани противоречиви
доказателства относно това подсъдимият Ц. ли е извършителят на престъплението, за което
е бил предаден на съд, като в тази връзка СРС изключително подробно и обстойно е
анализирал така събраните доказателства и мотивирано е направил извод кои кредитира, кои
не и защо. На свой ред, второинстанционният съд подробно, внимателно и задълбочено е
обсъдил противоречията в доказателствения материал, доводите на защитата по тях, като е
изложил и допълнителни аргументи в подкрепа на извода, че именно подсъдимият Ц. е
автор на деянието. Неоснователно е възражението, че не са били обсъдени и проверени
обясненията на Ц. относно това къде се е намирал по време на извършване на
престъплението. СРС подробно е анализирал показанията на свид. Д., Н., В. и Н.а на стр. 13,
14, 15 и 16 от мотивите към присъдата, като ги е съпоставил с останалия събран по делото
доказателствен материал и е направил мотивиран извод защо не ги кредитира. Не споделя и
възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед което настоява
молбата за възобновяване да бъде оставена без уважение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в
пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено
в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при
2
посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, се явява
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 07.06.2021 година, постановена по НОХД № 18821/2019 година, РС- София,
НО, 110-ти състав е признал за виновен и осъдил Б. Ц. Ц. на „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца при първоначален „строг“ режим за извършено престъпление по чл. 197, т.1, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Ц. да
изтърпи отделно и отложеното на основание чл. 66, ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години при първоначален „строг“ режим, наложено му със
споразумение по НОХД № 3222/2016г. по описа на СГС.
С решение от 19.07.2022 година, постановено по ВНОХД № 4381/2021 година на СГС, НО,
12-ти въззивен състав, първоинстанционната присъда е изменена в частта относно
определения режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал.1
от НК наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“ от „строг“ на „общ“. В
останалата част присъда е била потвърдена.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изпълнили в пълен обем процесуалните
си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на
решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от осъдения
Ц., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са
данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените
писмени доказателства/в това число протоколите от извършените разпознавания/ и
експертно заключение, чрез които е установено точно поведението му.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна
изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви.
Внимателният преглед на съдебните актове сочи, че решаващите съдилища не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на
доказателствените източници в съответствие с правилата на формалната логика.
Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена
съвкупност от валидни доказателствени източници, която преценка е извършена изцяло в
пълно съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.
Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подложени на задълбочен и
внимателен анализ, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, и са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или доказателствено
средство не е подценено или надценено, нито пък му придадено съдържание, каквото няма.
Фактическата обстановка, установена от решаващите съдилища, не се отличава с някаква
усложненост, като обстоятелствата около отнемането на процесните вещи от владението на
3
свидетелката П. са изведени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото
годни доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на Б. П., М. Е., А. П., Д.
Н. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.5 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/,
Л. В./ вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.5 от НПК показания, депозирани в хода на
ДП/, А. Н.а, Г. М., В. П., З. Д., заключението по изготвената СОЕ, както и писмения
доказателствен материал, приобщен по съответния ред.
Основните възражения в подаденото искане, развити като нарушения на материалния закон
и на процесуалните правила, касаят именно кредитирането на гласните доказателства,
тяхната достоверност и правилност, респективно възможността съдебните инстанции да
формират законосъобразен извод относно правната страна на деянието, за което се търси
наказателната отговорност на Ц.. Инстанциите по фактите не могат да бъдат упрекнати в
безкритичност при оценката по същество на свидетелските показания на Б. П., М. Е., Д. Н.,
Л. В., Г. М., А. Н.а и З. Д.. Напротив, след преценка на относимите към предмета на
доказване факти, първостепенният съд аргументирано е посочил по отношение на кои факти
ги кредитира като достоверни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви на останалите
доказателства по делото. С нужното внимание е било подходено към показанията на
свидетелите Д. Н. и Л. В. предвид наличните данни за близките отношения с осъдения, като
предвид отчетените противоречия в показанията на тази група свидетели с останалите
гласни доказателствени източници, инстанциите по същество резонно не са възприели
фактите възпроизведени посредством разпитите на тези свидетели относно твърденията
къде се е намирал Ц. към инкриминирания момент като правдиви, добросъвестни и логични.
Обект на обстоен и критичен анализ са били и показанията на свидетеля М., предвид
оплакванията на защитата за порочност на извършените в хода на ДП разпознавания, като
районният съд аргументирано е посочил защо и относно кои обстоятелства не кредитира
заявеното от този свидетел.
На свой ред, въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност,
касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло фактическата
обстановка, приета за установена от първия съд, достигайки до извод за направена вярна
оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на градския съд не
сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен да
обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната
присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на
доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са
аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да
проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по
н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като
настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите
по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да
се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това,
на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното
4
убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети
всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са
събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на
изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13,
чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на
предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване.
Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна
интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Въззивният съд
изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ, направен от първостепенния съд.
Прави впечатление, че още първата инстанция е обсъдила всички доказателства и
доказателствени източници, при това с необходимата задълбоченост, като следва да се
отчете прецизния аналитичен подход при оценка на гласните доказателствени средства и в
частност на свидетелските показания на Б. П., М. Е., Г. М. и З. Д..
Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила във връзка с оценката на доказателствата в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От
съдържанието, както на мотивите на първоинстанционната присъда /които са повече от
изчерпателни/, така и на решението на контролиращия съд е видно, че и двете решаващи
инстанции са обсъдили поотделно и в тяхната съвкупност показанията на всички разпитани
по делото свидетели, анализирали са ги и са изложили подробни съображения кои от
относимите обстоятелства се установяват посредством всеки от тях. Оценката им е
направена с оглед тяхното съдържание и действителния им смисъл. Точно тук се намесва в
пълна степен оценъчната функция на съда, който след съпоставка на събрания
доказателствен материал, прави преценка на относимите доказателства, респективно кои
доказателства кредитира, в кои части и относно кои обстоятелства ги кредитира. Онази част
от доказателствените източници, които са съдържали противоречия по отношение на
обстоятелствата, значими за отговорността на осъдения, са били изяснени, като е даден
кредит на доверие на взаимно кореспондиращи си доказателства и доказателствени
средства. Именно поради прецизността, с която първата инстанция е подходила към
изясняването на всички релевантни към настоящия казус въпроси, както и извършената
въззивна проверка/чиито обхват включва и изчерпателен отговор на оплакванията,
поддържани във въззивната жалба на подсъдимия/, за настоящия съд не съществува правно
валидно основание да сподели възражението за допуснати процесуални нарушения,
свързани с наличната доказателствена маса на базата, на която съдебните инстанции са
формирали правните си изводи. Доколкото последното рефлектира и върху правилното
приложение на материалния закон, настоящият съд намира, че при спазване на
процесуалните норми и изисквания, въз основа на всестранно проведено разследване, двете
редовни инстанции са стигнали до законосъобразния извод за обективна и субективна
доказаност на обвинението по чл.197, т.1, вр. чл. 194, ал.1 НК.
Неоснователно се явява и наведеното в искането за възобновяване оплакване за допуснато
5
съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Първостепенният съд безспорно е отчел
всички обстоятелства, които законодателят е предвидил в НК, вземайки предвид като
отегчаващи отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност както на
деянието, а така и на дееца, лошите характеристични данни за личността му. Същевременно,
съдът е ценил като смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства-
продължителността на воденото наказателно производство /без да придава изключително
значение на последното, предвид факта, че в по-голямата си част удължаването на сроковете
по разследването се дължи на събиране на допълнителни доказателства по искане на
защитата и подсъдимия/ и семейната ангажираност на осъдения. В резултат на което, за
осъщественото от Ц. деяние по чл. 197, т.1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, СРС е отмерил за
справедлив и съответен на постигане на визираните в чл.36 от НК цели размер на
наказанието към минималния предвиден, а именно- „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, като на основание чл. 68, ал.1 от НК отделно е постановил подсъдимият да изтърпи
и отложеното по НОХД по описа на СГС наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, в чиито изпитателен срок е било извършено инкриминираното по настоящото дело
деяние.
На свой ред, градският съд се е съгласил изцяло с направения от първия съд прочит на
касаещите вината на дееца обстоятелства, и като не е констатирал допълнителни такива,
законосъобразно е потвърдил присъдата и в наказателно-осъдителната й част. Настоящата
инстанция намира решението на градския съд за правилно и законосъобразно. По делото не
се установяват обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават
допълнително смекчаване на наказателно -правното положение на осъдения, поради което
въпрос за явна несправедливост на наложеното наказание в случая не може да бъде
поставян. Още повече, оказваната до момента спрямо искателя Ц. наказателна репресия,
очевидно не е постигнала необходимия възпиращ и превъзпитателен ефект, с оглед което
евентуалното занижаване на така определения от СРС размер на наказанието, би се явило
една неоправдана проява на толерантност.
Ето защо, като намери, че искането на осъдения Ц. е неоснователно по изложените в него
доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице основанията за възобновяване на
наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявеното
искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, счете, че следва да го
остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Ц. Ц., подадено чрез процесуалния му
представител- адв. В. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
18821/2019 г. на СРС и по ВНОХД № 4381/21г. по описа на СГС.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7