Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна 25.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 487/2019г.
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове от М.Т.М.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
както следва: 1./да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата
извършено със Заповед № Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, на основание на основание чл. 330,
ал.2, т.6 КТ; 2./ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „счетоводител в териториална служба в Затвора Варна”; 3./ за осъждане
ответника да заплати на ищцата сумата от 4225,59лева, представляваща
обезщетение за периода 17.12.2018г.- 07.01.2019г. и от 01.03.2019г. до
16.06.2019г., през който е останала без работа в размер на брутното й трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 4./ за
осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 837,66лева, представляваща
обезщетение за периода 08.01- 28.02.2019г., през който ищцата е работила на
по-нископлатена работа и явяващо се разлика между трудовото възнаграждение,
което е получавала през този период на по- нископлатена работа и това, което би
получавала при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба- 16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
5./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1024,07лева, подлежаща
на връщане като удържано от ответника на отпаднало основание обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, поради дисциплинарно уволнение на ищцата, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
16.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и уточняващите я молби: Ищцата
е работила по безсрочен трудов
договор № Л-2017/01.04.2009г. и е заемала длъжност „счетоводител“ с брутно
трудово възнаграждение от 1214,06лева. На 17.12.2018г. й е била връчена заповед
на работодателя № Л-5155/10.12.2018г., с която трудовото правоотношение е било
прекратено на основание дисциплинарно уволнение. Твърди, че ТПО е
незаконосъобразно прекратено, поради допуснати редица нарушения на материалния
и процесуалния закон. Оспорва да е извършила вменените й със заповедта
нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва на 12.09.2018г. да е отказала
издаване на платежно нареждане, като твърди, че на посочената дата такова е
било изготвено в изпълнение разпореждане на началник сектор „ФЛКР“ П. Петров. С
доклад вх. № 8358/13.09.2018г. до Началника на затвора е информирала относно
причините, поради които част от фактури не са били включени в платежното.
Помолила е за писмени разпореждания от ръководството в тази връзка с цел
избягване на двойното плащане предвид липсата на информация относно банковите
разплащания, с които се занимала Бонка Николова. Получила е разяснения от П.
Петров във водена кореспонденция по служебни ел. адреси. Допълнително сочи, че
съгласно заповед № 25/09.02.2017г. няма задължения по изготвяне на платежни
нареждания. Твърди, че от м.06.2017г. е била лишена от ръководството от
методическа информация и достъп до служебна поща prison.vn@abv.bg, на която се получавала информация от ГДИН, нормативни документи свързани
с работата на сектора и счетоводството, заповеди и указания за работа,
необходими за изпълнение на служебните й задължения. С докладни записки е информирала
ръководството, като оттогава получавала и изпращала информация единствено по
личен служебен ел. адрес. Не била допусната до участие в организиран тогава
методически семинар за счетоводно отразяване на амортизациите, а впоследствие
ръководството й възлагало задачи свързани с амортизации. Така в предходно
извършени две дисциплинарни проверки срещу нея били установявани виновно
неизпълнение на поставените й задачи. И в двете проверки Татяна Х. /служител по
трудов договор/ и Бонка Николова /счетоводител на граждански договор/ с
докладни записки срещу нея пишели за допуснати от нея нарушения. Посочва, че
тези две служителки са участвали в провеждания семинар, а и имали интерес от
запазване на работните си места. От началото на 2017г. до датата на назначената
проверка по повод дисциплинарното й уволнение, твърди, че всички амортизации са
били отразявани именно от Бонка Николова. Оспорва посоченото в заповедта, че е
отказала осчетоводяване на първични документи. Твърди, че с доклад вх. №
8533/19.09.2018г. със знанието на П. Петров е информирала ръководството за
фактическата обстановка и че иска писмено разпореждане по повод изпълнение на
работа извън вменената й със заповед № 25/09.02.2017г. Оспорва на 28.09.2018г.
да е отказала осчетоводяване и изготвяне на платежни документи. Твърди, че
посочената фактура всъщност е стокова разписка и съгласно заповед №
25/09.02.2017г. обработката й е задължение на Татяна Ангелова, при липса на
разпореждане за нейното заместване от ищцата. По отношение на неизготвянето на
фактури за ел.енергия за ведомствените жилища посочва, че това се дължи на
обстоятелството, че м. 07 и м.08 е ползвала платен годишен отпуск и е
замествана фактически от Бонка Николова. Оспорва да й е било вменено задължение
да присъства на отчитане показанията на електромерите, нито е имала писмено
разпореждане на прекия си ръководител П. Петров да води кореспонденция с
юридически лица или МП. Посочва, че през 2017г. и 2018г. е информирала
регулярно Петров в доклади и устно за задълженията и проблемите с наематели на
ведомствени жилища. По отношение на вмененото й нарушение- неизготвяне на отчет
за средствата за СБКО посочва, че още с доклад вх. № 8630/21.09.2018г. е
поискала съдействие от ръководството по предоставяне на информация за неговото
изготвяне. Средствата за работна заплата се осчетоводявали от Йорданка Клатурова и Бонка Николова, а документите за ваучери за
храна и разпределението им се обработвали от други служители, поради което тя
нямала достъп до тази информация, вкл. относно щатното разписание. Затова сочи
да е била поставена в обективна невъзможност по изготвяне на отчета и определяне
размера на наличните средства по ПМС от 2018г. Оспорва да е отказвала изготвяне
на платежно нареждане упоменато в докладна записка 8853/01.10.2018г., като
твърди, че е била в невъзможност да го изготви, предвид липсата на достъп до
информацията получавана в сектор ФЛКР, липса на информация за получено
разрешение за плащания към Фармнет и липса на
разпореждане за това от прекия си ръководител П. Петров. Не е била запозната
със заповед № 277/12.10.2018г. посочена във връзка с възлагане начисляване на
амортизации на 12.10.2018г. С доклада си вх. № 9310/15.10.2018г. е информирала
ръководството относно причините, поради които това не е сторено от нея. Оспорва
да е проявила виновно поведение по повод изпълнение на служебните си
задължения, както и да е допускала неизпълнение на такива по длъжностна
характеристика, заповед № 25/09.02.2017г. или нарушения на ЗСч. Твърди, че
съгласно заповед № 25/09.02.2017г., липсва възложено заместване на Татяна
Ангелова, отсъстваща продължително по майчинство. Потвърждава, че е отказала
получаване на справка № 11248, като причина за това е било обстоятелството, че
не е била сигурна, че е подписана от посочените в нея членове на комисията. Не
са и били предоставени материали, с които е работила комисията, нито пък последната
е искала разяснения или доказателства от нея. Твърди нарушения в процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, защото сформираната комисия не е искала
обяснения от нея, респ. доказателства. Така работодателят е формирал решението
си само на твърдения на едната страна, с което е нарушено изискването за оценка
на всички обстоятелства и доказателства. Затова и чисто формално са й били
поискани обяснения по случая. Отделно, работодателят е нарушил изискването за
съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Ако и да е
налице нарушение от страна на ищцата, то за работодателя не са настъпили
неблагоприятни последици. Не е отчетено чистото дисциплинарно минало на ищцата,
работила на длъжността почти 10г., което опровергава вменената й системност в
нарушаване на трудовата дисциплина. Твърди, че в заповедта липсва посочване на
нужните реквизити относно нарушителя, конкретното нарушение, време на
извършване. Позовава се и на изтекла давност по чл. 194 КТ. По тези съображения
искането е за отмяна на уволнението й като незаконно и възстановяването й на
предишната длъжност. В резултат на уволнението сочи да е останала без работа,
поради което и заявява претенция за обезщетение за шестмесечен срок. И
доколкото на 08.01.2019г. е била назначена по друго трудово правоотношение, по
което получава по- ниско трудово възнаграждение, заявява претенция за
обезщетение в размер на разликата в трудовите възнаграждения. Считано от
01.03.2019г. сочи това трудово правоотношение да е било прекратено, поради което
и след тази дата до изтичане на 6-месечния срок по чл. 225 КТ заявява претенция
за обезщетение за оставане без работа. Твърди, че при прекратяване на ТПО,
работодателят е извършил удръжка на свое вземане във вид на обезщетение за
неспазен срок на предизвестие с вземане на ищцата за възнаграждения и
обезщетение след прекратяване на ТПО, и предвид незаконността на уволнението й,
претендира връщане на така удържаната сума. Искането е за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът депозира
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни.
Не оспорва, че ТПО с ищцата е възникнало по сключен трудов договор №
Л-2017/01.04.2009г., по който е заемала длъжност „счетоводител“. Потвърждава, че
със № Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София и считано от 17.12.2018г., трудовото правоотношение е било
прекратено на осн. 330, ал.2, т.6 КТ без предизвестие
с наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Оспорва заповедта да страда от
сочените пороци. Посочва, че със заповед № Л-4603/29.10.2018г. на главния
директор на ГДИН е наредено извършване на проверка по изясняване на постъпили
предварителни данни за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата-
неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на задължения по длъжностна
характеристика. Назначена е била комисия и е бил определен срок за извършване
на проверката. Проверката е приключила с изготвяне на писмена справка рег. №
11248/14.11.2018г. Твърди, че в рамките на проведеното дисциплинарно
производство са били събрани достатъчно доказателства за виновно извършени от
ищцата нарушения на трудовата дисциплина и в частност многобройните й откази да
изпълни вменените й служебни задължения, както по длъжностна характеристика,
така и възложени й със заповед № 25/09.02.2017г., в т.ч. писмено възложените й
от прекия й ръководител. Ищцата е била запозната със заповедта за проверката,
която тя е отказала да подпише. По същия начин е отказала да се запознае и с
резултата от проверката, както и е отказала да даде обяснения по случая, за
което е била надлежно поканена. Твърди, че назначената комисия е извършила
пълно и цялостно разследване на обстоятелствата по извършване на нарушенията,
като в хода на проверката е гарантирано правото на защита на ищцата, което
обаче тя сама е отказала да упражни. Оспорва заповедта да страда от сочените
пороци по повод описание на нарушението, време на извършване, нарушителя. Към
момента на налагане на наказанието липсва заличаване на предходно наложени и
дисциплинарни наказания „забележка“ и „писмено предупреждение“. Затова
цялостното й поведение се сочи да попада в хипотезата на системни нарушения на
трудовата дисциплина. Оспорва дължимостта на обезщетението по чл. 225 КТ, както
и твърденията в сочения период ищцата да е останала без работа. Искът се
оспорва и по размер. Молбата е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат. В
предоставения им срок и двете страни писмено са изложили съображенията доводите
си по същество на спора.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искови претенции с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2, т.3 вр.чл. 225,
ал.1 и ал. 2 КТ и чл. 55, ал.1 ЗЗД вр. чл. 221, ал. 2 КТ.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът следва да докаже пълно и главно валидно възникнало ТПО с ответника, по
което е заемала сочената в исковата молба длъжност и прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание; размер на брутното трудово
възнаграждение получено за последния пълен отработен месец, предхождащ
уволнението, както и че в периода 17.12.2018г.-07.01.2019г. и 01.03-
17.05.2019г. е останала без работа, респ. че в периода 07.01-28.02.2019г. е
полагала труд по трудово правоотношение на по- ниско платена длъжност; размер
на получаваното трудово възнаграждение на по- ниско платената длъжност; че
работодателят е извършил удръжка от дължимите й се обезщетения и възнаграждения за м.12.2018г. с обезщетение
по чл. 221, ал.2 КТ и неговият размер. При успешното доказване на тези
обстоятелства, ответната страна, следва да докаже пълно и главно
законосъобразно упражнено право на уволнение на твърдяното основание, че при
спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение, , вкл. че ищцата е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина.
Между страните не
съществува спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК за
безспорни и ненуждаещи са от доказване са обявени следните факти:
-
че между страните е
съществувало правоотношение по безсрочен трудов договор № Л-2017/01.04.2009г.,
по което ищцата е заемала длъжност „счетоводител“;
-
че ТПО е прекратено със Заповед № Л-5155/10.12.2018г. на
Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, на
основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, считано от 17.12.2018г.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява следното: Ищцата е полагала труд при
ответника по безсрочен трудов договор № Л-2017/26.03.2009г. на длъжност
„счетоводител“, считано от 01.04.2009г., а от 27.03.2017г. е била преназначена
на длъжност „счетоводител в териториална служба“ в Затвора Варна, първа
категория. В кадровата й справка е отбелязано, че не е награждавана. Налагани
са две наказания- „забележка“ със Заповед № Л-787/15.02.2018г. и
„предупреждение за уволнение“ със Заповед № Л-1820/17.04.2018г. За съда е
служебно известно, че наказанието „забележка“ е било отменено с влязло в сила
решение по гр.д. № 4117/2018г. на ВРС. Другото наказание също е било предмет на
съдебно оспорване, но с влязло в сила решение по гр.д. № 5747/2018г. на ВРС,
исковата молба на ищцата е била отхвърлена.
Със заповед №
Л-4603/29.10.2018г. на главния директор на ГД Изпълнение на наказанията е разпоредена проверка за изясняване на постъпили
предварителни данни за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата
изразяващи се в неизпълнение на възложена работа, неизпълнение на задължения
вменени й с длъжностната характеристика и други. Определена е комисия в
поименен състав, която е следвало да извърши проверката в срок до 16.11.2018г.
Екземпляр от заповедта е връчен на ищцата срещу подпис на 06.11.2018г. Повод за
назначаване проверка дейността на служителя е послужила докладна записка от
03.10.2018г. на Началника на Затвора Варна до Гл. директор на ГДИН. С нея Началникът
на Затвора Варна е поискал извършване на проверка във връзка със зачестили
докладни до него изразяващи нежелание служителят да изпълнява задълженията си
по длъжностна характеристика. Като приложение са били представени четири
докладни от ищцата и пет от други служители. Четирите докладни от ищцата са от
дати 16.07, 12.09, 13.09 и 28.09.2018г., касаещи извършена от него работа в
рамките на работния ден. В посочените докладни, ищцата е информирала подробно и
по часове свършената от нея работа през работния ден на 12.07.2018г.,
07.09.2018г., 11.09.2018г. и 26.09.2018г. В докладната от 12.09.2018г. е
декларирала изрично, че отказва да приема документи освен от Началника на
затвора и г-н П. Петров, с молба документите да носят резолюция с ясни указания
относно това, което се искало от нея. В докладната от 13.09.2018г. ищцата е
посочила, че по повод искане за осчетоводяване на 7 документа за разход на
хранителни продукти постъпили по служебна ел.поща, не предприела действия, тъй
като това не било нейно задължение съгласно заповед на Началника на затвора.
След като по- късно същия ден получила нареждане от П. Петров, осчетоводила
въпросните документи. По отношение на други получени документи за
осчетоводяване изрично отбелязала, че същите ще бъдат върнати на г-жа Ройдева, тъй като не били в обхвата на нейните задължения и
липсвала заповед да замества колежката си Х.. С докладна от 28.09.2018г. ищцата
поискала от началника си предоставяне на допълнителна информация по повод
изпълнение на задълженията й по осчетоводяване на документи от хранителен
склад, наем на ведомствени жилища и за изплатените средства за основна работна
заплата на всички служители първа категория по повод изготвяне на отчет за
разходване на средствата по СБКО. С докладни записки от 28.09 и 01.10.2018г.
Бонка Николова, като счетоводител на граждански договор информирала Началника
на затвора, че ищцата е отказала осчетоводяване на фактури предадени й от г-жа Ройдева, позовавайки се на заповед № 25/09.02.2017г., което
е наложило тя да ги осчетоводи и пусне платежни нареждания, както и че към
30.09.2018г. не са били осчетоводени амортизациите на ДМА. С докладна записка
от 01.10.2018г. и 03.10.2018г., Даниела Борисова инспектор ТРЗ е уведомила, че
ежемесечните рекапитулации на заплатите на служителите се съхраняват в
счетоводството на затвора и от там ищцата следвало да си извлече нужните данни
за изчисляване на полагащите се средства за СБКО, а когато на 02.10.2018г. се
опитали с колежката си Клатуркова да предоставят на
ищцата изготвени от тях документи по рекапитулация на заплатите за
01.01-30.09.2018г. ищцата отказала да ги приеме. С докладна от 01.10.2018г. Т. Ройдева- снабдител доставчик е информирала, че ищцата е
отказала да пусне платежно нареждане по фактури с аргумент, че нямала
разпореждане да пише платежни. С докладни записки от 18 и 19.09.2018г. П.
Петров е информирал Началника на затвора, че ищцата е отказала осчетоводяване
на документи /фактури, дневни лист, складови разписки/, защото това не било
нейно задължение съгласно заповед № 25/09.02.2017г., респ. искала писмени
указания и разпореждания какво да прави, и въпреки даването на такива липсвали
платежни нареждания по осчетоводени 10 фактури. На 14.11.2018г. сформираната
комисия по извършване проверка дейността на ищцата, е изготвила писмена
справка, в която са били отразени констатациите й. Ищцата е удостоверила с
подписа си отказа си да се запознае със съдържанието й, изписвайки като
съображения за това обстоятелството, че й е връчена от председателя, без
присъствието на членовете и при липса на предоставена възможност да се запознае
с материалите по проверката на комисията. С покана от 22.11.2018г., връчена на
ищцата на 23.11.2018г. отново при отказ, същата е била поканена да се запознае
с дисциплинарната преписка и даде писмени обяснения в тридневен срок. Като
причина за отказа да се запознае с материалите, ищцата е посочила факта, че документите
не са й връчени от състава на комисията, а предвид отказа й да се запознае с
преписката е отказала да даде и обяснения по обвиненията.
Със заповед № Л- 5155/10.12.2018г.
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта й е връчена
на 17.12.2018г. срещу подпис. Видно от съдържанието на заповедта е, че работодателят
е приел, че ищцата е извършила следните нарушения на трудовата дисциплина: 1.
отказ изготвяне на платежно нареждане за храна, разпределено й по имейл на
12.09.2018г. и отказ да обработи фактури описани в доклада й от същата дата; 2.
отказ да осчетоводи първични документи на 18.09.2018г.; 3. отказ да осчетоводи
и изготви платежни нареждания на 28.09.2018г., а именно фактура за доставка на
тонизиращи напитки за надзорно- охранителния състав, отказ да изготви фактури
за изразходвана ел.енергия на ведомствените жилища за м. юли и август, отказ да
присъства при отчитане показанията на уредите за измерване на ел.енергия,
неуведомяване редовно по установения ред, а именно чрез писма задължените
юридически лица и МП за предприетите мерки за събиране на вземанията; 3.
неизготвяне на отчет към 28.09.2018г. за средствата по СБКО за служителите на
затвора за периода 01.01-30.09.2018г.; 4. отказ да изготви платежно нареждане
на 01.10.2018г. за плащане по фактури за доставки от Фармнет
ООД; 5. отказ на 15.10.2018г. да изчисли
амортизациите на ДМА възложено й за изпълнение на 12.10.2018г. Анализирайки
събраните в хода на проверката доказателства, работодателят е направил извод,
че служителката отказва да приема и осчетоводява първични счетоводни документи
позовавайки се на заповед № 25/09.02.2017г. и посочвайки, че ще изпълнява само
писмено поставени задачи с подробни писмени указания, а отказите си оправдава и
мотивира с непредоставена информация, документи и т.н. Работодателят е приел,
че с поведението си служителката не изпълнява вменените й с длъжностната
характеристика задължения, както следва: т.10- съставя първични и вторични
счетоводни документи и оборотна ведомост, т.11- прави междинно и годишно
приключване на счетоводните регистри; т.17- изпълнява и допълнителни задължения
възложени от началника на затвора или от ръководството свързани с работата й. С
действията си, отказвала да изпълнява и задълженията си по заповед №
25/09.02.2017г. и конкретно по т.1, а с действията си допускала нарушения на
чл. 3, ал. 2 ЗСч. Това поведение работодателят е определил като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 187, т.3 и т.10 КТ. При определяне на наказанието
работодателят е отчел предходно наложените наказания забележка и предупреждение
за уволнение.
Спорните въпроси между страните се свеждат до
това- спазил ли е работодателят изискванията на закона при налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание на ищцата, в частност изискванията за изслушване
на работника преди налагане на наказанието, мотивиране на заповедта чрез посочване
в нея на нарушителя, допуснатите нарушения по време на извършване, основанието
за налагане на наказанието, спазване на срока за налагане на наказанието, съобразяване
тежестта на нарушението, обстоятелствата за извършването му и цялостното
поведение на работника, както и дали в действителност работникът е допуснал
вменените му нарушения на трудовата дисциплина.
По отношение на възражението за изтекъл давностен
срок по чл. 194 КТ, становището на настоящия състав е следното: Чл. 194 КТ
регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от
извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл
двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи
едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той
поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. "Откриване на
нарушението", по смисъла на чл. 194,
ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за
нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци -
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от
откриването на нарушението, т. е. от установяване на посочените съществени
елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да
извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая /така решение № 203 от 24.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов
и други/. Това разрешение пренесено в конкретиката на
казуса обуславя неоснователност на това възражение на ищцата. В случая,
работодателят е узнал за извършените нарушения на 08.10.2018г., когато при
работодателя е постъпила докладната записка на Началника на затвора Варна, с
искане за извършване проверка относно дейността на този служител. Изчисляването
на срока е по реда на общия закон, т.е чл. 72, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, при липса на
специална уредба в КТ. Нормата регламентира, че когато срокът се брои по месеци,
изтича в съответното число на последния месец, а когато последният ден от срока
е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Затова, съдът
взе предвид, че 08.12.2018г./което е съответното число на последния месец от
срока/ е събота, т.е неприсъствен ден и първият следващ присъствен ден е понеделник
10.12.2018г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена
на 10.12.2018г., т.е срокът по чл. 194 КТ е спазен.
Следващото оплакване за нарушаване процедурата по чл. 193 КТ, при налагане
на наказанието, съдът намира за неоснователно. Тази законова разпоредба вменява
като задължение на работодателя преди да наложи наказание, да предостави
възможност на работника да даде обяснения във връзка с допуснато от него
нарушение на трудовата дисциплина. В настоящия случай няма спор, че работодателят
е спазил този ред. Установява се, че предхождащо налагането на наказанието,
работодателят е запознал служителя, че срещу него е започнала проверка. Ищцата
е била поканена да даде своите обяснения в тридневен срок, както и й е дадена
възможност да се запознае с материалите по проверката събрани от комисията.
Вярно е, че всички тези документи са връчвани при отказ за получаването й,
надлежно удостоверен от самата ищцата. Абсолютно ирелевантни
към спора са изложените съображения на ищцата отказвайки да получи документите
и писмени обяснения по вменените й нарушения. Противно на твърдяното,
работодателят й е дал възможност да даде своите обяснения в тридневен срок,
което право тя самата е решила да не упражни. Важимото
в случая е, че е имала възможност да се запознае с всички материали и да даде
своите обяснения по констатациите на комисията. Отделно от това, в самата
покана са подробно индивидуализирани всички констатирани нарушения на трудовата
дисциплина. Дали ищцата ще се запознае с констатациите и дали ще даде своите
обяснения по тях е въпрос на собствена субективна преценка, която не може да
опорочи процедурата по чл. 193 КТ. В изготвената от комисията справка са
посочени конкретни нарушения, което й се вменяват във вина, времето, мястото на
извършване и обстоятелствата, при които те са били констатирани. Затова право й
на защита не е било нарушено.
Неоснователни са и възраженията на ищцата, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна поради нарушение на чл. 195, ал.1 КТ. В заповедта са посочени подробно и ясно съществените
признаци на деянията от обективна страна, времето и мястото на извършването им,
начин на тяхното констатиране, с
което са били изцяло охранени правата на работника.
На следващо място, за да може да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на ищцата, следва да бъде установено, че същата е нарушила
трудовата дисциплина, като виновно не е изпълнила свои трудови задължения. Възраженията
на ищцата изложени в исковата молба в тази посока са били, че тя не е изпълнила
конкретно възложените й задачи, определени от работодателя впоследствие като
нарушение на трудовата дисциплина, защото тези задължения не са й били вменени
като задължение по длъжностна характеристика или със заповед № 25/09.02.2017г.,
не е получавала нужната информация за изпълнението им, не е получавала писмено
разпореждане от работодателя за извършването им. Т.е ищцата не е оспорвала, че
не е извършила това, което й е вменено като дисциплинарно нарушение, а
единствено е твърдяла, че обективно това няма как да й се вмени във вина,
защото тези задължения не са включени в трудовите й функции, респ. не е
получавала нужната информация за изпълнението им и/или писмени разпореждания от
ръководството по тяхното изпълнение. В същия смисъл са били и изготвените от
нея и приложени по делото докладни записки на 12, 13 и 28.09.2018г. Установява
се от тях, че действително ищцата е отказала обработка на документи- фактури за
доставка на хранителни продукти, вода, природен газ, дневни листи за вложени
хранителни продукти, не е изготвен отчет за средствата по СБКО към
28.09.2018г., не е извършено начисляване на амортизациите на ДМА да периода
01.07-30.09.2018г., с аргумент, че липсвала поставена задача с ясна резолюция, защото
това не били нейни задължения по заповед № 25/2017г. и липсвала заповед да
замества колежката си Х., че не разполагала с нужната информация за платените
средства за основна работна заплата. Съгласно длъжностна характеристика на
заеманата от ищцата трудова функция, подписана от нея на 02.02.2018г., сред преките задължения за длъжността й са:
регистриране на хронологично счетоводните операции; съставя първични и вторични
счетоводни документи и оборотна ведомост; прави междинно и годишно приключване
на счетоводните регистри; извършва счетоводни записвания, а при нужда и
измененията им чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии; изпълнява и
допълнителни задължения възложени от Началника на затвора или от ръководството
свързани с работата му. Основната цел на длъжността е контрол за правилното
водене на първични документи, разходване на средства и материални ресурси,
както и осчетоводяване на документи. Допълнително със заповед № 25/09.02.2017г.
на Началника на Затвора са определени задълженията на ищцата и сред тях са и- ежедневно
осчетоводяване движението на СМЦ за хранителен склад, склад
домакинство, вещеви склад и вещеви в употреба, медицински център,
осчетоводяване на ДМА и задбалансови активи, изготвя
платежни документи свързани с доставките, изготвя отчет за разходване на
средствата по СБКО, начисляване данък върху разходите, курортни такси и прочие,
издава фактури, осчетоводява и контролира задълженията и постъпленията на
наематели на ведомствени, осчетоводява разходите за вода и ел.енергия и изготвя
платежните документи, изготвя в срок всички справки и анализи възложени от
ръководителя на сектор ФЛКР, по преценка на който могат да й се възлагат и
други задачи, а при отсъствие на друг оперативен счетоводител може да й се възлага
и друга работа съгласно вътрешното разпределение в сектора. Следователно,
противно на твърдяното от ищцата, в нейните преки задължения е ежедневното
осчетоводяване на постъпващите документи по доставките на хранителни продукти.
Поради това и липсва основание, за да изпълни това си задължение, работникът да
получава допълнително поставяне на конкретна задача от страна на работодателя. Принципно
липсва и законово закрепено задължение за работодателя, когато възлага
извършване на дадена работа в рамките на служебните задължения на работника
вменени му от заеманата длъжност или с допълнителна заповед, това да става
всякога единствено и само в писмен вид. Безспорно е установен и отказът на
ищцата да изготви отчет за средствата за СБКО, мотивиран от липсата на нужната
за това информация за платените заплати за периода. Доколкото обаче в рамките
на дл. характеристика на ищцата е осчетоводяване на
трудовите възнаграждения на служителите, работниците и лишените от свобода и
изготвяне на средствата за СБКО, нелогично е ищцата да не е разполагала с
нужната информация по изготвяне на тези документи, респ. липсват доказателства
работодателят да е ограничил достъпът й до такава. А това, че ищцата не е
присъствала на семинар през текущата година за работа със счетоводни операции
от такъв характер, не я освобождава от задълженията й по длъжностна
характеристика и допълнително възложени и от работодателя. В цитираната заповед
от 2017г. е изрично записано, че по преценка на началника на сектор ФЛКР може
да й се възлагат и други задача извън изрично посочените в заповедта, в т.ч. и
друга работа при отсъствие на друг оперативен счетоводител съгласно вътрешното
разпределение в сектора. Така, че обстоятелството, че възложени й задачи са
част не от нейните преки задължения, а такива на друг служител отсъстващ към
него момент, не означава, че отказът й да ги изпълни е правомерен и безвиновен. Безспорно е единствено, че липсва вменено и
следващо от трудовите функции на длъжността на ищцата задължение да присъства
при отчитане показанията на ел.уредите за измерване на ел.енергията на
ведомствените жилища. Налице е обаче такова да издава фактури, осчетоводява и
контролира задълженията на постъпленията на наематели и осчетоводява разходите
за вода и ел.енергия и изготвя платежните документи. За изпълнение на това си
задължение, ищцата е уведомила работодателя, че предвид отсъствието й поради
ползване на отпуск, не е издавала фактури за разход на ел.енергия и не
разполага с данни относно потреблението. Затова е поискала информация относно
показанията, която информация няма доказателства да й е предоставена, поради
което следва да се приеме, че липсва виновно неизпълнение на това й задължение
и то не следва да се съобразява с оглед преценка тежестта на нарушението. В
заключение отказът на работника да изпълни възложената му работа извън последно
коментираното под предтекст, че липсва поставена
задача с ясна резолюция, че това не е възложено със заповед № 25/2017г., че не
разполага с нужната информация за изпълнение на задачата, по естеството си се
определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения по смисъла на чл.
187, т.3 и т.10 КТ.
На последно
място, обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът,
за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на
нарушението са посочените в чл. 189, ал.1 КТ. За тежестта на нарушението е от
значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние,
преценено с оглед трудовата функция на служителя, а също доколко тя сочи за
оказано от работодателя по- високо доверие, обемът на неизпълнение и
последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя, респ. за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които
също се преценяват са конкретните условия и обстановка в предприятието,
възприети практики и норми на очаквано поведение, отражение върху останалите
работници и служители и прочие. Факт е, че
заеманата длъжност е отговорна, касае обработка на счетоводни документи в
бюджетно предприятие изискващо спазване на срокове, довело е до затруднения в
работата на останалите служителите, вкл. е наложило извършване на тази работа
от други служители. Съобразявайки всички тези обстоятелства в т.ч. предходно
наложеното й наказание за допуснати нарушения на трудовата дисциплина
„предупреждение“ за уволнение, съдът приема, че така наложеното наказание
уволнение, по същество е съответно на извършеното от ищцата нарушение на
трудовата дисциплина.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че работодателят е
упражнил законосъобразно правото си дисциплинарно уволнение на ищцата, поради
което искът за признаването му за незаконно, следва да бъде отхвърлен. Като закономерна последица от това, следва да
бъдат отхвърлени и обусловените от него исковете за възстановяване на ищцата на
заемата преди уволнението длъжност, за присъждане на
обезщетение за оставянето й без работа, респ. полагане на труд на по- ниско
платена работа поради незаконност на уволнението, и за връщане на удържаното й
обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищцата следва да понесе направените от ответника съдебно- деловодни
разноски. Ответникът претендира такива за юк.
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 200лева,
отчитайки и факта, че процесуалното представителство от юрисконсулт е осъществено
само в проведеното по делото единствено съдебно заседание.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.М., ЕГН ********** с адрес *** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 221, ал. 2 КТ, както следва: 1./да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед №
Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София, на основание на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ; 2./ да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител
в териториална служба в Затвора Варна”; 3./ за осъждане ответника да заплати на
ищцата сумата от 4225,59лева, представляваща обезщетение за периода
17.12.2018г.- 07.01.2019г. и от 01.03.2019г. до 16.06.2019г., през който ищцата
е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г.
до окончателното погасяване на задължението; 4./ за осъждане ответника да заплати
на ищцата сумата от 837,66лева, представляваща обезщетение за периода 08.01-
28.02.2019г., през който ищцата е работила на по-нископлатена работа и явяващо
се разлика между трудовото възнаграждение, което е получавала през този период
на по- нископлатена работа и това, което би получавала при ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г.
до окончателното погасяване на задължението; 5./ за осъждане ответника да
заплати на ищцата сумата от 1024,07лева, подлежаща на връщане като удържано от
ответника на отпаднало основание обезщетение за неспазен срок на предизвестие,
поради дисциплинарно уволнение на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г. до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА
М.Т.М., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София сумата от 200лева, представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски за юк. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: