№ 21646
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110157369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. С........., представлявано от Н. Ч. и И. Г. -
изпълнителни директори, чрез адв. Б. срещу „З. А. Д. О. - З.“ АД, ЕИК
*********, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., със седалище и адрес на
управление: гр. С...... с която се иска признаването за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2834.90 лева - главница, във връзка е
настъпили вреди на лек автомобил марка “БМВ”, модел „320”, е
регистрационен № ******** на 04.07.2022г., в гр.София на бул. Ситняково, за
което при ищеца е заведена ликвидационна преписка по щета №
470422222236382, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/23.06.2023г./ по ч.гр.д № 20231110135031/2023г., по описа на Софийски
районен съд, 168-ми състав до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с полица № 4704225203000558 със срок на действие
от 25.02.2022г. до 24.02.2023г., ищецът сключил договор за имуществена
застраховка “Каско” за лек автомобил марка “БМВ”, модел „320”, с
регистрационен № ********, собственост на И. Л. Х., при уговорено
застрахователно покритие “ПЪЛНО КАСКО”, Допълнително покритие
„ДОВЕРЕН СЕРВИЗ“, съгласно Общите условия на застраховката. Сочи че на
04.07.2022г., в гр.София на бул. „Ситняково“ настъпило ПТП между лек
автомобил марка “БМВ”, модел „320”, с регистрационен № ********,
управляван от И. Х. и МПС марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 240“ с
регистрационен № *********, управляван от П. К.. Причина за
пътнотранспортното произшествие е недостатъчен контрол на водача П. К. на
МПС „МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 240“с регистрационен № *********, който при
движението си по бул. Ситняково с посока от ул. „Оборище“ към бул.
1
Цариградско шосе и на около двадесет метра преди кръстовището с ул.
„Черковна“ без да се съобрази с пътната обстановка и неосъществявайки
недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС удря попътно
движещия се лек автомобил марка “БМВ”, модел „320”, с регистрационен №
********. На мястото на пътно-транспортното произшествие бил съставен по
надлежния ред Протокол за ПТП № 1846264 от органите на МВР и е издадено
на 18.07.2022г. Наказателно постановление № 22-4332-013494 от СДВР, отдел
Пътна полиция във връзка с процесното ПТП на виновния водач П. К.. В
резултат на удара на лек автомобил марка “БМВ”, модел „320”, с
регистрационен № ******** са причинени щети. Увредени са: 1. Предна
броня; 2. Преден десен фар. По повод причинената щета пред ищеца било
предявено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за
нанесените имуществени вреди по застраховка „Каско“ на собственика на
увреденият лек автомобил марка “БМВ”, модел „320”, с регистрационен №
******** и е заведена ликвидационна преписка по щета № 470422222236382.
Съгласно Опис на заключение по претенция № 51-01600-10341/22/06.07.2022г.
на застрахованото МПС, са нанесени щети и на същия следва да бъде
извършен ремонт. На застрахованото МПС били извършени ремонтни
дейности от автосервиз „П.-2004“ ЕООД, който издал фактура въз основа на
която ищецът изплатил на сервиза сумата от 2809,90 лева, с платежно
нареждане от 11.01.2023г. Била изпратена регресна покана към ответника, но
дължимата сума в размер на 2834,90 лева към настоящия момент не била
изплатена. Ето защо счита че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва така
представеният механизъм на ПТП. Оспорва, че процесното ПТП е станало по
вина на водача застрахован при него. Оспорва причинно следствената връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди. Сочи че размерът на
изплатеното обезщетение е завишен. Оспорва искът за присъждане на законна
лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по
имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен
договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното
покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди.
2
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към датата на настъпилото ПТП 04.07.2022г. за лек
автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 240“ с регистрационен №
********* съществувало валидно застрахователно правоотношение, с
ответника.
Не се спори, а и се установява че с полица № 4704225203000558 със
срок на действие от 25.02.2022г. до 24.02.2023г., ищецът сключил договор за
имуществена застраховка “Каско” за лек автомобил марка “БМВ”, модел
„320”, с регистрационен № ********, собственост на И. Л. Х., при уговорено
застрахователно покритие “ПЪЛНО КАСКО”, Допълнително покритие
„ДОВЕРЕН СЕРВИЗ“, съгласно Общите условия на застраховката.
Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на
настъпилото ПТП.
Във връзка с изясняване на механизма на ПТП съдът е допуснал разпит
на свидетелите П. И. К. и И. Л. Х. както и очна ставка между свидетелите за
изясняване на противоречията в показанията им, а също така и съдебно-
автотехническа експертиза. Съдът е изискал и приел като доказателство
административно-наказателна преписка във връзка с настъпилото ПТП на
04.07.2022г.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.07.2022г.
лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 240“ с регистрационен №
*********, управляван от П. И. К. се движил по бул. „Ситняково“ в посока от
ул. „Оборище“ към бул. „Цариградско шосе“, като се движил в най-дясната
пътна лента. Зад него в същата пътна лента, попътно се движил лек автомобил
марка “БМВ”, модел „320”, с регистрационен № ********, управляван от И.
Л. Х.. На около двадесет метра преди кръстовището с ул. „Черковна“, П. И. К.
предприел маневра за завиване надясно в крайпътна отбивка, подал светлинен
сигнал за завиване надясно и намалил скоростта за да успее да извърши
маневрата. В същото време И. Л. Х. възприела сигнала на водача и
намаляването на скоростта на автомобила пред нея, а именно „МЕРЦЕДЕС“,
модел „Е 240“ с регистрационен № *********, възприела, че дистанцията за
безопасно спиране между управлявания от нея автомобил и този пред нея не е
достатъчна, за да спре безопасно и предприела маневра за навлизане в
съседната пътна лента с цел избягване на удара между двата автомобила. При
така предприетата маневра предвид липсата на достатъчна дистанция,
предната дясна част на управлявания автомобил от И. Л. Х. марка “БМВ”,
модел „320”, с регистрационен № ********, ударил задната лява част на лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 240“ с регистрационен № *********,
управляван от П. И. К..
В тази връзка съдът държи да посочи, че на така установения
механизъм противоречат частично свидетелските показания на И. Л. Х., която
заявява, че при възприемане на светлинния сигнал на водача на лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 240“ с регистрационен № ********* се престроила в
съседната пътна лента, а П. И. К. навлязъл в нейната лента за движение. В тази
част съдът не кредитира свидетелските показания на разпитаната свидетелка,
тъй като същите противоречат на заключението по допусната съдебна
автотехническа експертиза, като вещото лице изрично е посочило че при
анализът на характера на нарушеното лаково покритие, деформацията на
лявата част на задната броня на л.а. “МЕРЦЕДЕС” и счупената декоративна
лайсна с видим заосенък от дясно на ляво, определя траекторията на
3
деформиращата сила да е била насочена от дясно на ляво с много голям
елемент на приплъзване и значително по малък елемент на челна деформация.
Същият анализ определя взаимно зацепване/застъпване на предна дясна част
на л.а. “БМВ” и задна лява част на л.а. “МЕРЦЕДЕС” около 0,50 м.
Същевременно сочи, че ако ударът е настъпил, когато л.а. “МЕРЦЕДЕС” е
навлизал от дясна пътна лента в средна пътна лента, характерът на
деформациите и уврежданията по двата автомобила, технически не е
възможно да се получат в тази форма и големина при удара, тъй като ъгълът
под който би се осъществил взаимният контакт щял да бъде със съвсем други
стойности, спрямо нормалата на всеки от автомобилите и спрямо оста на пътя.
Действително в открито съдебно заседание заключението по
допуснатата съдебна-автотехническа експертиза е оспорено от процесуалния
представител на ищеца, поради необоснованост и тъй като почива на
предположения, но в тази част вещото лице е категорично, че останалите
следи върху двата автомобила не кореспондират с показанията на
свидетелката. В тази част заключението не почива на предположения, а на
доказателствата по делото в частност снимоквия материал подробно
анализиран в заключението.
Тук следва да се посочи, че свидетелските показания не кореспондират и
със схемата на констативния протокол за ПТП. По отношение на нея по време
на проведената очна ставка свидетелката заяви, че схемата е изготвена
правилно, а видно от схемата, управлявания от нея автомобил се намира,
върху осовата линия между двете ленти, а не както твърди тя в средната лента.
По делото е приложена и декларацията за ПТП на свидетелката, която е
част от административно-наказателната преписка, но в нея не е представена
друга схема на ПТП.
От горното следва, че дори да не се кредитира заключението по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза и същото да отпадне от
доказателствения материал, то отново свидетелските показания на И. Л. Х.
противоречат на схемата в протокола за ПТП. В разпита на свидетелката
проведен на 02.02.2024г. същата заявява, че не си спомня за дистанцията на
която се е намирала от другия автомобил. При това положение съдът намира,
че предвид обстоятелството че нейните показания противоречат на други
доказателства от делото и че не са събрани такива от които може да се
извърши проверка на тяхната достоверност то съдът не следва да ги
кредитира.
По отношение на присъединената административно наказателна
преписка съдът намира следното:
Видно от приложеното наказателно постановление на П. И. К. за
нарушение на правилото на чл. 20, ал.1 ЗДвП. Същото е влязло в законна сила
на 24.08.2022г. Въпреки това то не е обвързващо за настоящия състав. В
съобразителната част на т. 15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължителни по см. на
чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези
актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за
виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а
НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение,
решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това,
че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно
4
нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността -
освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на
административно наказание. С оглед така възприетия в посоченото
тълкувателно решение критерий, доколкото наказателното постановление или
актът за неговата отмяна по нахд имат за предмет деяние, което не е
престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл.
300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на
деянието.
Събраните по делото доказателства водят до извода, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на лек автомобил марка “БМВ”, модел „320”,
с регистрационен № ******** който нарушил правилото на чл. 23, ал.1 ЗДвП
според което водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
И. Л. Х. е следвало да съобрази, че се движи в населено място, където се
предполага, че автомобилът пред нея може да спре рязко, и е следвало да
поддържа такава дистанция, която да и позволява при спиране на автомобила
пред нея да може да спре на безопасно разстояние.
На следващо място И. Л. Х. е нарушила и нормата на чл. 25, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Тя е следвало да предприеме маневрата за преминаване в съседна пътна
лента като се убеди че няма да създаде опасност за другите участници в
движението в случая П. И. К..
При това положение ищецът не успя в условията на пълно и главно
доказване да установи, че вина за ПТП има водачът на лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 240“ с регистрационен № ********* застрахован при
ответника.
В изпълнение на принципите на служебното начало и на равенството на
страните съдът съдейства на страните за изясняване на обстоятелствата по
делото като допусна всички поискани от тях доказателствени искания с
изключение на повторна съдебно-автотехническа експертиза, поискана от
ищеца.
Съдът счете, че това доказателствено искане не е необходимо за
изясняване на обстоятелствата по делото тъй като заключението по
повторната експертиза би било изготвено на база същите доказателства, и
изводите на вещото лице отново щяха да са необосновани. В тази връзка
следва да се посочи, че дори след извършването на очната ставка свидетелите
не стигнаха до еднозначни показания относно механизма. При това
положение повторната експертиза отново би противоречала на някои от
доказателствата по делото и същата не би изяснила в повече действителната
5
фактическа обстановка.
Ето защо искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството, право на разноски има ответникът.
Той претендира разноски в размер на 350 лева депозит за
възнаграждение на вещо лице и 50 лева за разпит на свидетел.
На ответника следва да му бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение което съдът определя на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК ********, седалище
и адрес на управление гр. С......... срещу „З. А. Д. О. - З.“ АД, ЕИК *********,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., със седалище и адрес на управление: гр.
С...... искове по реда на чл. 422, и с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
2834.90 лева - главница, във връзка е настъпили вреди на лек автомобил марка
“БМВ”, модел „320”, е регистрационен № ******** на 04.07.2022г., в
гр.София на бул. Ситняково, за което при ищеца е заведена ликвидационна
преписка по щета № 470422222236382, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозирането на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /23.06.2023г./ по ч.гр.д № 20231110135031/2023г., по описа на
Софийски районен съд, 168-ми състав до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр. С......... ДА ЗАПЛАТИ на „З. А. Д. О. - З.“ АД, ЕИК *********,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., със седалище и адрес на управление: гр.
С...... на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 400 лева разноски в
производството за държавна такса и депозит за вещи лица и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6