Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. Габрово, 10.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от единадесети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
и секретар: Радина
Церовска, с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово Жени Шикова,
постави за разглеждане докладваното от председателя к. адм. д. № 271 на
Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна жалба с вх. № СДА-01-1690 от 18.09.2020
г., подадена от „***“ ЕООД, със седалище - гр. Велико Търново, с ЕИК: ***, чрез
адв. С.П. ***, против Съдебно решение № 137 от 28.07.2020 г., постановено по
адм. д. № 1149 от 2019 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за отмяна на
същото и отмяна на Заповед № ПО-09-110 от 30.09.2019 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ Габрово като незаконосъобразна.
С процесното Решение
първоинстанционният съд е оставил без уважение жалба на същото дружество против
така посочената Заповед, с която е одобрен за служебно разпределение на
масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. в землището
на с. Ряховците, общ. Севлиево, обл. Габрово.
С процесната Жалба се
твърди, че това първоинстанционно решение е необосновано и противоречи на
материалния закон. Оспорената пред РСС Заповед е немотивирана и издадена в
противоречие на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, липсват ясни фактически основания
относно спазване изискванията по чл. 37в, ал. 3, т. 1 и/или 2 и §. 2ж от ЗСПЗЗ,
като не става ясно по какви причини даден масив е разпределен за определен
ползвател и дали на ползвателите са разпределени земи съобразно подадените от
тях декларации. На дружеството е разпределен масив № 144 – 2.960 дка, който е
извън БЗЗ и се състои от един имот с НТП „нива“, № 11.392, от 1.614 дка, както
и имот с НТП „ливада“ с № 11.395 от 0.868 дка. Имоти с начин на трайно ползване
„ливада“ не следва да се разпределят в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ, която
касае само обработваемите земеделски земи – ниви. Още в началото на процедурата
другите земи е следвало да се изключат от разпределението, с което се нарушава
§. 2ж от Закона, който изисква масивът да се състои от имоти с еднакъв начин на
трайно ползване. В случая по несъмнен начин е доказано, че двата имота,
разпределени на касатора, имат различен НТП, което е установено и с експертиза.
Съдът не е отчел съответната част от разпоредбата, според която при
необходимост се взема предвид актуалния слой на трайно ползване от цифровата
орто фото карта. Административният орган обаче не е мотивирал необходимостта,
поради която се е наложило включването в масив за обработка на недвижим имот с
различен НТП. Не е приложено извлечение от цифровата ото фото карта, не е
посочено основание, поради което комисията счита, че имотът, противно на НТП
/ливада/ следва да се третира за целите на производството като нива, още повече
при наличието на забраната по чл. 37в, ал. 2 от Закона, забраняващ изрично в
разпределението на ползването на обработваема земя да се включват мери, ливади
и пасища. Този тип земи се разпределят по друг, специален ред, регламентиран в
чл. 37ж и сл. от ЗСПЗЗ и не става ясно по какви причини имотът не е разпределен
по този ред. Чрез разпределението на ливади като ниви се стига до неправомерно
и изкуствено увеличаване на фонда от обработваеми земи.
Първоинстанционният съд е
конституирал и призовал като заинтересовани страни всички лица, участвали в
процесното разпределение. Същите са били призовани и пред настоящата съдебна
инстанция.
В проведеното поделото
о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Т.П., която поддържа депозираната
жалба.
Ответната страна се
представлява от Стефка Пашова – директор дирекция „АПФСДЧР“ в Областна дирекция
„Земеделие“ – Габрово и старши юрисконсулт П. Х., които оспорват жалбата. В
свой писмен Отговор по касационната жалба директорът на ОДЗ – Габрово оспорва
жалбата, като посочва, че между ползвателите на землище с. Ряховците не е
постигнато споразумение за разпределение на земите и масивите за ползване,
поради което комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ е изготвила проект за
разпределението му по масиви, съгласно ал. 3, като са спазени разпоредбите на
правната норма.
Заинтересованите страни:
Б. ЕООД, гр. Севлиево, не
се представлява.
Б. 81 ЕООД, Севлиево –
представлява се от адв. М.М., която оспорва жалбата. Страната депозира и
писмено становище.
Х.-М ООД, Севлиево, не се
представлява. Страната представя писмено становище за неоснователност на
жалбата. Намира, че процесната Заповед е мотивирана, вкл. с предхождащите я
доклад на комисията до директора на ОДЗ – Габрово, протокол от 16.09.2019 г. и
протокол от 27.08.2019 г. на комисията. Действително в масив № 144 физически
попада имот с НТП ливада. Този имот попада в средата на голям физически блок и
предходния ползвател го е заявил на правно основание като обработваема земя,
каквато е тя на практика. РСС е обсъдил това възражение в съдебния си акт, като
е посочил, че според вещото лице и двата имота, формиращи масива на
жалбоподателя, реално съставляват ниви, обработваеми земи, поради което следва
да се разпределят по един и същи начин. Няма доказателства, че процесната
ливада е била разпределена повторно през същата стопанска година, този път по
чл. 37ж от ЗСПЗЗ.
ЕТ Агро-С. Д., Варна, не
изпраща представител.
ЗКПУ Р. к., с. Кормянско,
не се представлява.
И.С.Д., не се
представлява.
М. С.К., не се
представлява.
П.Д.П., не се
представлява.
Х. Х.Б., не се
представлява.
Х.Х.Б., не се
представлява.
Ю.С.Ю., не се
представлява.
Ю.Ю.М., не се
представлява.
Окръжна прокуратура се
представлява от прокурор Ж. Ш., която намира касационната жалба за
неоснователна.
Като подадена в законния
срок и от заинтересованата страна против подлежащ на оспорване съдебен акт АСГ
намира, че касационната жалба е допустима и редовна и следва да бъде разгледана
по същество.
Процесната Заповед е
издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1, т. 3 от ППЗСПЗЗ
за създаване на масиви за ползване на земеделски земи между собственици и
ползватели и въз основа на разгледана административна преписка, съдържаща
изрично посочените в процесния ИАА доказателства. С нея ответникът и автор на
същата – директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово е одобрил
служебното разпределение на масивите за ползване, изготвено по реда на чл. 72в,
ал. 3, т. 1 от ППЗСПЗЗ, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ,
разпределени в границите на масивите за землището на с. Ряховците, за
стопанската 2019/2020 г. За жалбоподателят действително е отреден за ползване
процесният масив № 144. Посочено е на кой ползвател /собственик/ кои имоти е
определят за ползване, като са изброени изчерпателно касаторът и всички
заинтересовани лица, конституирани като такива в това им качество от районния
съд.
По делото са приети като
доказателство материалите по гр. д. № 1186 от 2019 г. по описа на същия съд,
което е било прекратено с влязло в сила определение на съда поради идентичност
на правния спор по двете дела. В него се съдържа сама административна преписка.
По делото е била назначена
съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, между
ползвателите на земеделски земи в землището на с. Ряховците не е било
постигнато споразумение за разпределение на ползването в определения срок за
процесната предходна стопанска година, поради което е изготвен служебно проект
за това разпределение на земите по масиви в землището, съгл. чл. 37в, ал. 3 от
ЗСПЗЗ, което не е спорно поделото. Касаторът е заявил за ползване имоти от
118.696 дка, имоти на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ – 5.452 дка.
Посочени са разпределените масиви с обща площ 124.163 дка, съответстващи на
посоченото в Заповедта, сред които и масив № 144. Заключението съдържа само един
извод, като той е изцяло правен и е от компетентността на съда, а не на вещото
лице, а именно – че при разпределението „са спазени всички нормативни
изисквания“ – без каквито и да било други конкретизации, като „Заповедта е
издадена при спазване на установените форма и съдържание, при спазване целта на
закона“. Това заключение и този извод не могат да бъдат ценени като годно
доказателство именно поради това, че с него се отговаря на правен въпрос,
какъвто е недопустимо да се поставя на вещо лице, и то без изводът да е
мотивиран. В констативно-съобразителната част в пет изречения е посочено какво
съдържа процесната Заповед /който въпрос е безспорен и не се нуждае от
специални познания на вещо лице/; описано е накратко какво по принцип
представлява процесната процедура и каква е нейната цел, което също е въпрос на
правно тълкувание, а не са установяване на факти с правно значение за спора,
изискващи специални познания; посочено е, че поради липсата на постигнато
споразумение е съставен протокол и изготвен служебно проект за разпределение на
ползването, което е също безспорно и съставлява преразказ на установени с
приложената преписка факти. Безспорно е и какви площи е заявил жалбоподателят,
както и кои масиви са му отредени с процесния ИАА.
Едва от разпит на вещото
лице, направен в о.с.з., по въпроси, които не са били част от тези по
експертизата и не са залегнали в експертното заключение, става ясно, че масив
144 се състои от два имота – нива и ливада, съгласно НТП, което е и видно от
скицата, издадена от АГКК /л. 175/, за ПИ 395, с. Ряховците, който е имот с НТП
ливада.
От материалите по присъединеното дело е видно, че
дружеството е подало Заявление вх. № 389 от 30.07.2019 г. до ОСЗ – Габрово по
чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 г., в
което са посочени имотите, за които желае да участва в разпределението на
масивите за землището на с. Ряховците, площта им, отразен НТП - ниви, ползвани
на основание договор за наем.
На основание чл. 37в, ал.
1 от ЗСПЗЗ със Заповед № ПО-09-7 от 31.07.2019 г. на директор ОДЗ – Габрово е
назначена комисия в посочен състав по землища, вкл. за процесното, която е
следвало да провери коректността на подадените декларации и заявления на
участниците за разпределение на масивите за ползване; да ръководи сключване на
предварително споразумение за ползването им; да състави проект за служебно
ползване на земите по чл. 37в, ал. 3/ЗСПЗЗ. За землището е изготвен обобщен
баланс по ползватели. С Протокол от 16.09.2019 г. Комисията е установила, че
споразумение за доброволно разпределение на земите за ползване не е налице,
поради което е взела решение да се изготви проект за служебно разпределение по
чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ. Със свой Доклад по чл. 37в, ал. 1 от
Закона до директор ОДЗ – Габрово, комисията уведомява административния орган за
липсата на сключено споразумение и изготвения проект за служебно разпределение
на масивите за ползване в землището.
На 16.09.2019 г.
ответникът е одобрил проект за разпределението на масивите за ползване на
земеделски земи, като отразеното в процесната Заповед съответства на същото.
В резултат е издадено
процесното Решение № 137 от 28.07.2020 г. но РСС по гр. д. № 1149 от 2019 г. В
мотивационната част на Решението всъщност е налице описание на документите от
административната преписка и тяхното съдържание, както и на разпоредбите на чл.
37в и §. 2ж от ЗСПЗЗ. С него съдът не е отговорил на основни въпроси,
повдигнати в жалбата, а се е задоволил просто да посочи, че „доколкото същите
не се основават на конкретни факти, които да имат някакви специфики извън
гореобсъдените общи положения в производството, същите не се нуждаят от
отделното им обсъждане.“.
Така остават неизследвани
и необсъдени следните въпроси:
1. При извършването на
служебното разпределение жалбоподателят е разпределян в масиви, в които не
притежава собствена, арендована или наета земя, а в масиви, в които той има
преимущество, са разпределени сред останалите ползватели – въпросът не е
изследван и не е посочено, дали е релевантен за правния спор, не е установено
кои са ползвателите с най-голям дял собствена/арендувана/наета
земеделска земя в масивите. Следва
да се изясни налице ли е спазване на пропорцията по отношение на
доказаните права на всички собственици и ползватели на земеделски земи за
съответното землище, регистрирани по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ, съобразени ли са в тази връзка правата на всички ползватели
в това число и на жалбоподателя;
2. Има ли методология и
каква, как е аргументирана тя, относно начина, по който е извършено конкретното
служебно разпределение. По този начин остава неизяснено за ползвателите дали са
спазени нормативно заложени принципи, вкл. и общите принципи за предвидимост и
справедливост по АПК. Разпитаната като свидетел Преслава Демирева, оказваща
контрол върху разпределителните комисии, изрично заявява в о.с.з., че не може
да каже в каква последователност са разпределени в случая участниците, но се
следва последователността „от най-малкия към най-големия“, което обаче не е
установено по делото, т.к. в експертизата липсва подобно установяване както в
мотивационната, така и в заключителната част, а и самата свидетелка заявява, че
не е наясно точно как е станало разпределението в случая. От друга страна едва
в о.с.з. вещото лице казва, че от „свои колеги“ знае, че било добре този
принцип да не се спазва, но в крайна сметка остава неясно задължителен ли е
подобен принцип на разпределение, какъв е той, в случая спазен ли е или не. В
тази връзка и не може да се проследи, както заявява и Демирева, спазване на
изискванията за разпределение по ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ.;
3. Не е изследвано и
установено дали е налице нормативно изискване всеки ползвател да се настанява в
масивите, в които преобладават имотите, ползвани от него на правно основание;
има ли бели петна в землището за
разпределяне, какви са, как са разпределени те, дали се разпределят
пропорционално на ползването на правно основание на всеки ползвател; започва ли
се разпределението и тук от най-дребните ползватели и как е реализирано;
4. Не е изследван въпросът и не е мотивиран правен извод
относно това, дали е допустимо земите с НТП ливади, да се разпределят по реда
на чл. 37в от ЗСПЗЗ и следвало ли е процесният имот, предоставен за ползване на
жалбоподателя, с такъв НТП, да се разпределя по този ред. Свидетелката Демирева
заявява, че по чл. 37в от Закона се разпределят „обработваеми земи и трайни
насаждения“ с НТП „ниви и овощни градини“, като тук не попадат ливадите. Не е
установено точно каква част от имот № 144 е засегната в случая и може ли да се
обособи и като какъв масив за ползване, попадат ли всички разпределени имоти в
границите за разпределение – изцяло или частично. В тази връзка следва да се
установи налице ли е нарушение на изискването на чл. 37в, ал. 2, изр.
6 от ЗСПЗЗ. Следва да се установи, дали при
разпределението са включени масиви, които попадат в хипотезата на §. 2ж от ДР на ЗСПЗЗ, съдържаща легалната
дефиниция на понятието "масив за ползване"- дали те са съществуваща
непрекъсната земеделска площ, ограничена от трайни елементи на КВС, КК или орто
фото картата с еднакъв НТП, за кои имоти, за целите имоти или само за част от
тях и каква се отнася съответната хипотеза; налице ли е необходимост и каква,
ако е налице, за вземане предвид на актуален начин на трайно ползване на тези
земи и дали площта им е разпределена между ползвателите пропорционално на площта и
съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата
земеделска земя или по друг начин и по
какъв.;
5. Налице ли е нормативно
нарушение във връзка с пет броя имоти, изрично посочени в жалбата, дали същите
се намират в един физически блок в местността „Три могили“, следва ли те да се
формират в три отделни масива, може ли и следва ли да се формират в един общ
такъв; налице ли са пътища до тях и фактическа възможност за обработката им при
липса на такива, комисията преценявала ли е този факт;
6. Три посочени от
жалбоподателя конкретни имота по негови твърдения се намират в един физически
блок и са били декларирани от дружеството, но нито един от тях не му е бил
разпределен в тази част от землището, като не е изследвано дали това отговаря
на истината, ако е така, то кое е наложило този начин на разпределение и налице
ли е нормативно нарушение по този повод.
Като „задачи на
експертизата“ в заключението на вещото лице и в Протоколно определение от
12.02.2020 г. на РСС е посочено: „1. При образуване на масивите, описани в
обжалваната заповед, дали е спазен принципа на параграф 2ж от ЗСПЗЗ и дали при
разпределянето им са спазени изискванията на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от
ЗСПЗЗ; 2. След като вещото лице вземе предвид и особеностите на засегнатите от
масивите имоти, вещото лице да отговори на въпросите, посочени в жалбата на
жалбоподателя, доколкото същите не са пряк отговор на въпроса дали е
законосъобразна обжалваната заповед“.
Така поставените задачи са
недопустими, като формулирани по този начин. С тях на вещото лице са поставени
правни въпроси по пункт, които не са от неговата компетентност. Също така в
пункт № 2 не са посочени изобщо конкретни задачи към вещото лице. Вместо това
то е препратено към жалбата, без на жалбоподателя да се укаже да отправи
конкретни въпроси към експерта, в нарушение на изискванията на чл. 156, ал. 4, чл.
197, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 170 – чл. 171 от АПК. При самото
назначаване на вещото лице в определението на съда следва да се съдържат
конкретно поставени въпросите, по които следва да се работи, като устно то може
да прави само разяснения по тях, а не тепърва да му бъдат задавани такива в
съдебно заседание, съгл. чл. 200, ал. 2 от ГПК. Нарушенията са съществени
процесуални, опорочаващи първоинстанционния съдебен акт, като го правят
немотивиран поради неизясняване на делото от фактическа страна, което
затруднява както правото на защита на жалбоподателя, така и възможността за
инстанционна проверка от касационна съдебна инстанция, пред която всички спорни
факти и обстоятелства следва да са установени по несъмнен начин.
Вместо да отговори по
оплакванията от жалбата, на база събран по делото доказателствен материал, съдът
се е задоволил да опише съдържащите се в преписката документи, без да е събрал годни
за установяване на релевантната фактическа обстановка доказателства, което е
довело до липса на мотивираност на съдебния акт и неизясняване на правния спор
както от фактическа, така и от правна страна. Този порок е съществен, т. к. при
наличието на такива съществени процесуални нарушения е налице неизясняване на
спора и релевантните към него факти, поради което не може да се установи дали
оспорения ИАА съответства на материалния закон и неговите принципи, което
налага връщане на делото на друг състав от същия първоинстанционен съд, който
да изясни делото в пълнота от фактическа и правна страна, след което да се
произнесе по депозираната пред него жалба по същество.
По
горните съображения оспореното първоинстанционно съдебно решение следва да се
отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за
ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Съдебно решение № 137 от 28.07.2020 г., оспорено с Касационна жалба вх. №
СДА-01-1690 от 18.09.2020 г., подадена от „***“ ЕООД, Велико Търново, ЕИК: ***,
чрез адв. С.П. от АК – Габрово, постановено по адм. д. № 1149 от 2019 г. по описа
на Административен съд Севлиево, с което е отхвърлена жалба на същото дружество
против Заповед № ПО-09-110 от 30.09.2019 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Габрово за одобряване на служебно разпределение на масивите за
ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. в землището на с.
Ряховците, общ. Севлиево, обл. Габрово.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с
мотивите, съдържащи се в настоящия съдебен акт.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН
СЪСТАВ: 1……………………..
2………………………