М О Т И В И
Към присъда по
НЧХД № 1/2019 г. по описа на КрлРС
Наказателното
производство е образувано по повод внесената тъжба от В.Г.П., ЕГН ********** ***,
с която е повдигнал обвинение срещу Т.П.Б., ЕГН ********** ***, затова, че на 10.10.2018 г.
в гр. С., П. област, публично“ е разгласил позорно обстоятелство за В.П., а
именно „кога ще върнеш на общинската организация ония 1700
лева, които Д.Д. ти опрости, когато стана
председател“ и му е приписал престъпление, а именно, че „трябва да върне на
местната организация на БСП компютър, получен служебно от Областния съвет на
БСП и фотоапарат“ - престъпление по чл.148
ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. 147
ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният
тъжител В.П., лично и чрез процесуалния си представител поддържа внесената
тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят се доказателства. Излагат се
доводи за наличие на достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия,
поради което се пледира за осъждането му.
Подсъдимият Т.П.Б.,
участва лично в процеса и с упълномощения си защитник- адв.
Д.. Лично и чрез защитника си пледира, че не е извършил престъплението, за
което е обвинен с тъжбата. Представя доказателства. Иска се от съда да бъде
оправдан.
С тъжбата е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя П. като
пострадал от твърдяното с тъжбата престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.
147 ал.1 от НК срещу подсъдимия Б., за сумата от 5000 лв., представляващи
обезщетение за причинените му от същото престъпление неимуществени вреди- засегнато
добро име и репутация, изживени негативни моменти и засегната чест и
достойнство, ведно с законната лихва върху сумата от датата на причиняването до
окончателното и изплащане.
Тъжителят
чрез неговият процесуален представител пледира предявения граждански иск да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Подсъдимият
и защитникът му пледират предявения граждански иск да бъде оставен без уважение
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- обясненията на подс. Б., показанията на
свидетелите А.Г.Н., Н.П.С., В.И.Н., В.Х.К.-П., М.И.С.,
В.Г.Г., П.Ц.П.-М., Д.Ф.Д., С.И.С., както и
прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- два броя
справки от Областен съвет П.на БСП, приемо-
предавателен протокол, характеристични справка на подсъдимия и частния тъжител,
справки за съдимост на подсъдимия и частния тъжител, справка от Областен съвет П.на
БСП, уведомително писмо от Общинска организация на БСП- С., протокол и пет броя
приходни касови ордера, справка от Областен съвет П.на БСП относно получени
субсидии, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Т.П.Б.,
ЕГН ********** е роден на ***
г. в с. П., П. област. *******. *******. Живущ ***. *******.
Тъжителят В.Г.П., ЕГН ********** е роден на ***
***, П. област. *******. Работи като ******* в Община С.. Живущ ***. *******е.
Частният тъжител В.П. и подс. Т.Б. членували в Общинска партийна организация на
БСП- С., на която тъжителят бил председател до 2012 г., а подсъдимият бил дълги
години зам. председател.
Общинската организация на БСП- С.
разполагала с компютърна конфигурация, предоставена от областния съвет на БСП-
Пловдив. Също така бил закупен по решение на общинската организация от
02.06.2010 г. и фотоапарат за нуждите на членовете на организацията. Компютърът
и фотоапаратът били съхранявани от председателя на организацията до 2012 г.,
тъжителя П.. Общинската организация разполагала също така и с парична сума,
представляваща субсидия, предоставяна от Областната организация на БСП, като
през 2011 г. сумата от тази субсидия била общо 1536 лв., получена на четири
транша по 384 лв. За 2011 г. имало получена и допълнителна субсидия от общинската
организация на БСП- С. в размер на 731 лева.
В края на 2011 г. тъжителят П.,
който бил избран за общински съветник, следвало да предаде поста председател на
общинската организация- С. на св. Д.Д.. Следвало да
се извърши и финансов отчет. Финансовите документи били съхранявани на
доброволни начала от член на организацията. Св. Н., като счетоводител, също на
доброволни начала, била избрана да извърши извършила засичането на наличните
средства, подреждане на документите на приходни и разходни, и описването им в
касовата книга, след това следвало да ги предаде на председателя на контролната
комисия на организацията за изготвяне на финансов отчет. След като получила
финансовите документи, свидетелката започнала да извършва възложената ѝ
работа, при което установила много малко на брой приходни документи- един
приходен ордер от членски внос и два приходни ордера от областен съвет за
субсидия. Първоначално говорила с тъжителя П., тъй като обичайно председателя
получавал от областния съвет сумите за субсидии. П. обещал, че ще потърси вкъщи
документи, но такива не били представени и приустановил
връзка с Н.. Тогава, Н. се обадил в областния съвет, от където разбрала, че за
2011 г. общинската организация получила субсидия за четирите тримесечия на
годината, както и допълнителна такава. Наличността, установена от свидетелката
в касата на организацията била около 100 лева, т.е. много малка, а трябвало да
бъде над 1200 лв. Притеснена от така установената липса, Н. се обадила на подс. Б., който тогава бил член на изпълнителното бюро на
БСП- С., на св. С.- председател на контролната комисия, както и на св. Д., че
не може да засече отчета.
Кратко след това в клуба на БСП,
където се извършвала проверката Н., дошли подс. Б.,
св. С., както и друг член на БСП- М.Г.. Била извършена повторна проверка като
отчета отново не излязъл. Малко след това дошъл и св. Д.. След коментари и
разговори по въпроса, Д. заявил, че ще приеме нещата такива, каквито са, не
желаел да се дава гласност и да се коментира повече този въпрос, за да не се
урони престижа на партията, а и този на тъжителя П., който бил избран за
общински съветник. Поел ангажимент да разговаря с П. и разреши проблема
впоследствие.
Св. Д. бил председател до 2015 г.,
когато бил избран за кмет на Община С., а като нов председател на общинската организация
на БСП- С. бил избран св. С.. В провеждани между двамата свидетели разговори С.
разбрал от Д. за липсваща сума пари, компютър и фотоапарат.
На 10.10.2018
г. се провеждало заседание на партийната организация в клуба на партията в гр. С.,
на което присъствали П. и Б., както и други членове на организацията, сред
които свидетелите Н., К.-П., Н. и С.. В края на заседанието между подс. Б. и тъжителят П. възникнала разправия, при която Б.
поставил въпрос към П. за връщане на сума пари от последния, които Д. му
опростил, както и за връщане на фотоапарат и компютър, които съхранявал. По
отношение на паричната сума, тъжителят категорично отрекъл да има да дължи такава.
Що се отнася до компютъра, тъжителят заявил, че ще го върне. След проведеното
заседание на 10.10.2018 г., тъжителят П. го върнал на
новия председател- св. С..
За да установи посочената фактическа
обстановка, съдът ползва обясненията на подс. Б., включително
и дадените такива в проведената очна ставка между него и св. Д.. Съдът отчита двуяката функция на обясненията на подсъдимия в
наказателното производство, като доказателствено
средство, но и като средство за защита, като намира, че в конкретния случай
обясненията на подсъдимия следва да се кредитират с доверие, тъй като същите се
явяват логични, последователни и подкрепени от доказателствата по делото.
Обстоятелствата, за които подсъдимият дава обяснения и които касаят пряко
повдигнатите спрямо него обвинения се подкрепят изцяло от показанията на
свидетелите Н., С., Г., С., П.-М., С., включително и от показанията на
доведените от страна на тъжителя свидетели К.-П. и Н..
При постановяване на присъдата си,
съдът ползва показанията на свидетелите Н., включително и в проведената очна
ставка между нея и св. Д., св. С., Г., С., П.-М., св. К.-П. и Н.. Показанията
на посочените свидетели съдът намира за обективни, непротиворечиви помежду си
по отношение на фактите, касаещи предмета на доказване по делото. Безспорно
свидетелите се познават добре по повод участието им в партийната организация на
БСП- С., като между тях съществуват различни взаимоотношения, които обаче съдът
не констатира да са се отразили на обективното пресъздаване на обстоятелствата
от предмета на доказване по делото. Показанията на свидетелите установяват
безспорно наличието на компютър и фотоапарат за нуждите на партийната организация,
както и че след заседанието на 10.10.2018 г., когато Б.
запитал П. кога ще върне парите, които му опростил Д. и кога ще върне компютъра
и фотоапарата, компютърът е бил върнат на организацията от бившия ѝ
председател П..
По отношение твърдяната липса на
пари, съдът кредитира показанията на св. Н., установяващи именно наличието на
такава липса. Този факт не е оспорен от нито едно доказателство по делото,
включително и показанията на св. Д.. Установената от свидетелката парична липса
е станала известна и на подс. Б., св. С., св. С.,
които установяват това обстоятелство в обясненията и показанията си. За
провеждан разговор в такава насока депозира показания и св. С.. За нея е бил
уведомен и тъжителя. Ето защо показанията на св. Н. в посочената им част се
явяват потвърдени от горепосочените доказателства по делото.
На следващо място, съдът намира за логична,
а и житейски оправдана причината, сочена, както от подс.
Б., така и от св. Н. относно запазеното от тях мълчание по повод установената
липса на парични средства, а именно за да не накърнят реномето, както на
партийната организация, така и на тъжителя П., който вече бил избран за
общински съветник.
При постановяване на присъдата си
съдът ползва показанията на свидетелите К.-П. и Н., които установяват с
показанията си смисъла на отправените от подсъдимия към тъжителя думи и изрази,
които те са възприели, а именно за връщане на сума пари от П., които Д. му
опростил, както и за връщане на фотоапарат и компютър. За думи с такова
съдържание депозира показания и св. Н.,
която обаче не е била очевидец на произнасянето им, а разбрала от други хора. Точните
по съдържание думи и изрази, отправени към тъжителя от подсъдимия не се възпроизвеждат
от свидетелите, предвид изминалия доста голям период от време от инкриминираната
дата до момента на разпита. Думи като присвояване и кражба не помнят да са
чули. Показанията на горепосочените свидетели съдът кредитира с доверие при
постановяване на присъдата си, тъй като намира същите за обективно депозирани,
логични и безпротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, ползван от съда.
Св. С. депозира показания под страх
от наказателна отговорност. Показанията на свидетеля касаят обстоятелствата по
провеждани разговори между С. и св. Д. във връзка с липсата на пари и вещи в
партията след избирането му като председател на общинската партийна структура.
Показанията относно посочените обстоятелства са проверени и в проведена очна
ставка между двамата свидетели и тъй като не противоречат на кредитирания доказателствен материал, същите се ползват от съда
постановяване на присъдата му.
По отношение показанията на св. Д.,
съдът кредитира същите частично. По- голяма част от показанията на свидетеля са
съответни и безпротиворечиви на
доказателствата по делото. По отношение на обстоятелството обаче бил ли
е свидетеля уведомен за липса на пари в касата на партийната организация за
2011 г. и заетата от него позиция за неразпространение на тази информация,
съдът не кредитира изричните заявления на свидетеля в първоначалния му разпит,
а и при проведената очна ставка с подс. Б. и св. С..
Тази позиция на свидетеля от една страна противоречи на приетите за достоверни
от съда доказателства. От друга страна, противоречи и на собствените му
изявления при проведената очна ставка със св. Н., че няма спомен за тези
обстоятелства. Последното съдът намира за житейски логично, предвид изминалия
не малък период от време, а и последвалите ангажименти на свидетеля като кмет
на община С..
Писмените доказателства по делото, с
изключение на представените пет приходни касови ордера и изявлението под т.2 на
писмо от председателя на общинска партийна организация- С. /л.82 от делото/,
съдът ползва изцяло, тъй като същите са пряко относими
към предмета на доказване по делото. От тях се установяват значими за
настоящото наказателно производство обстоятелства и факти, а именно сумите на
получените субсидии за 2011 г. от общинска партийна организация- С., липсата на
налични отчети за 2011 г. в областна партийна организация- Пловдив, решение от
02.06.2010 г. на общинска партийна организация- С. за закупуване на фотоапарат
и зарядно за него.
Представените по делото пет броя
приходни касови ордера, съдът не ползва като доказателства по делото, тъй като
в същите липсва посочена дата на издаване и издателя им. С изключение на един
от ордерите, в който е отбелязано, че е относим към
субсидия за първо тримесечие на 2011 г., в останалите липсва посочено и
основание за издаването им. При това положение същите не могат да се съотнесат към 2011 г., като единствената индикация в тази
посока е стойността на посочената в тях субсидия, която съответства на
посочените суми в справката от областна партийна организация- Пловдив, но не е
достатъчна, за да се счетат за надлежно изготвени докумени.
Предвид изложеното, съдът не ползва като писмено доказателство представените по
делото пет броя приходни ордери. Недоказано е по делото по надлежен начин чий е
подписа в тях, положен на мястото на вносител. Налице са обаче доказателства, че
са отпуснати и получени субсидии от общинската организация на БСП в С. 1536
лева на четири транша по 384 лева, както и допълнителна субсидия от 731 лв.,
според приета по делото справка от областна партийна организация, че са
отпуснати и получени субсидии от общинската организация на БСП в С. 1536 лева
на четири транша по 384 лева, както и допълнителна субсидия от 731 лв.
Съдът не кредитира като писмено
доказателства по делото и изявлението под т.2 на писмо от председателя на
общинска партийна организация- С. /л.82 от делото/, тъй като същото има
характера на изявление, което се установява с гласни доказателствени
средства, каквито са налице по делото, а именно депозираните показания на св. С..
При така
установената фактическа обстановка, съдът не установи подс.
Б. да е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с частната
тъжба по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, а именно за това на 10.10.2018 г. в гр. С., П. обл.,
публично да е разгласил позорно обстоятелство за другиго- В.Г.П., ЕГН **********
*** именно, „кога ще върнеш на общинската организация ония 1700 лева, които Д.Д. ти опрости, когато стана председател“ и да му е приписал
престъпление, а именно, че „трябва да върне на местната организация на БСП
компютър, получен служебно от Областния съвет на БСП и фотоапарат“.
В процесната тъжба, въз
основа на която е образувано настоящото наказателно производство, се твърди, че
подс. Б. е осъществил престъплението клевета по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.
чл.147 ал.1 от НК, тъй като
на инкриминираната дата е употребил по отношение на тъжителя П. на заседание на
общинската партийна организация следните думи и изрази- „кога ще върнеш на общинската организация ония 1700 лева, които Д.Д. ти опрости, когато стана председател“ и кога ще върне
компютъра и фотоапарата на местната организация на БСП, и по този начин публично
е разпространил по отношение на тъжителя позорно за последния обстоятелство,
както и му е приписал престъпление.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира за недоказано от доказателствата по делото какви са били точните думи и
изрази, употребени от подс. Б. на инкриминираната
дата по отношение на тъжителя П.. Присъствалите там очевидци- св. К.-П. и Н. не
заявяват категорично точните думи и изрази, употребени от подс.
Б. по време на заседанието. Същите предават смисъла на думите, който те са
възприели. Доказателства за това, дали са били употребени точно твърдените в
тъжбата изрази „кога ще върнеш на общинската
организация ония 1700 лева, които Д.Д. ти опрости,
когато стана председател“ и че „трябва да върне на местната организация на БСП компютър, получен служебно
от Областния съвет на БСП и фотоапарат“ не се събраха по делото.
На следващо място, дори са употребени спрямо тъжителя П.
посочените в тъжбата думи и изрази, а именно- „кога
ще върнеш на общинската организация ония 1700 лева, които Д.Д.
ти опрости, когато стана председател“ и че „трябва да върне на местната организация на БСП
компютър, получен служебно от Областния съвет на БСП и фотоапарат“, то същите
не осъществяват фактическия състав на инкриминираното с тъжбата деяние- клевета.
Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на престъплението
клевета, е умишленото разпространяване на позорно обстоятелство или приписване
на престъпление на другиго. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. При клеветата
се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице обстоятелства,
които са неистински, или му се приписва престъпление, което не е извършил. Следва изразените позорящи факти и обстоятелства да са
ясни, недвусмислени, а не да се извеждат чрез предположения, интерпретации и други
логически анализи. Позорно обстоятелство по своя характер е онова, което
се явява недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото.
Съдът намира, че по своя характер сочените в
тъжбата като употребени от подсъдимия думи и изрази не представляват
недвусмислено изразени и ясно посочени позорящи обстоятелства по отношение на
тъжителя. Също така сочените за употребени думи и изрази не съдържат в себе си ясно и конкретно
посочени елементи от фактическия състав на което и да е престъпление от
българския наказателен кодекс. Ето защо, съдът намира,
че по своето съдържание посочените в тъжбата думи и изрази не засягат по
никакъв начин честта и доброто име в обществото на частния тъжител.
В
конкретния случай и двамата свидетели, даващи показания относно отправените към
частния тъжител изрази, а именно че същите били в смисъл, че тъжителят бил „присвоил“ парични средства и
„откраднал“ вещи на партийната организация фактически отразяват собствените им
интерпретации на чутото.
Клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или
евентуален умисъл, като деецът следва да съзнава позорния характер на
разпространяваното престъпление и неговата неистинност, както и факта, че приписваното
от него престъпление не е извършено от пострадалия. Доказателствата, събрани по делото установяват липса на
пари, както и липса в общинската организация на вещи- компютър и фотоапарат, за
които св. С. категорично заявява, че са били съхранявани от частния тъжител. За тези обстоятелства
подсъдимият също е бил наясно. В конкретния случай
съдът намира, че искайки от тъжителя да върне парите и вещите на партийната
организация, подс. Б. е действал със съзнанието за
истинността на факта, че частния тъжител дължи пари и вещи на партийната
организация. В крайна сметка частният тъжител е върнал на партийната
организация съхранявания от него компютър след проведеното заседание на 10.10.2018 г. А за това, дали липсата на пари и вещи се дължи
на незаконно действие или престъпление от страна на частния тъжител, липсват доказателства
за отправени твърдения към тъжителя.
Ето защо, съдът счита, че твърдяното с тъжбата престъпление клевета не е
осъществено от обективна и субективна страна.
Поради гореизложеното, съдът призна подс.
Б. за невинен, за това че на 10.10.2018
г. в гр. С., П. обл., е разгласил позорно обстоятелство за другиго- В.Г.П., ЕГН ********** *** именно, „кога ще върнеш на общинската
организация ония 1700 лева, които Д.Д. ти опрости,
когато стана председател“ и му е приписал престъпление, а именно, че „трябва да
върне на местната организация на БСП компютър, получен служебно от Областния
съвет на БСП и фотоапарат“, като клеветата е нанесена публично, поради което и на основание
чл.304 от НПК го опревда по повдигнатото му в този
смисъл обвинение по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.
чл.147 ал.1 от НК.
По отношение на предявения граждански иск, същия остава
недоказан по своето основание- чл.45 от ЗЗД. По делото не се установи
притесненията, изпитвани от тъжителя да са причинени вследствие неправомерно
поведение на подсъдимия. Поради това съдът намира, че гражданския иск предявен
от частния тъжител В.П. срещу подс. Т.Б. за сумата от
5000 лв., представляващи обезщетение за причинените му от същото престъпление
неимуществени вреди- засегнато добро име и репутация, изживени негативни
моменти и засегната чест и достойнство, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение
направените по делото разноски и на основание чл.190 ал.1 от НПК в тежест на
частния тъжител П. следва да бъдат оставени направените от него разноски в
размер на 12 лева, представляващи заплатената държавна такса за образуване на
настоящото производство, като с оглед резултата от делото частният тъжител
следва да заплати на подс. Б. и направените от него
разноски за сумата от 1300 лева,
представляващи заплатено от последния адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.